Решение № 23 от 12.1.2024 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 998/2023 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от „Р.“ ООД с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: •••••• представлявано от Б.Р.Р. - управител, подадена чрез адв. М. Е. от ВТАК, против наказателно постановление № РД-05- 20/22.06.2023 год., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - В. Търново, с което за допуснато от дружеството нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето във връзка с чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. В жалбата се твърди, че не е допуснато соченото в АУАН и НП нарушение, както и се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването на атакуваното НП, поради което се моли пълната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. М. Е. от ВТАК – редовно упълномощен. Същия представя писмени доказателства. По същество адв. Е. поддържа жалбата и изложените в нея доводи, счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Излага доводи в тази насока и представя писмени становища и бележки. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. А. Д. от ВТАК, редовно упълномощена. Същата прави доказателствено искане за допускане разпит в качеството на свидетели на две лица, което съдът уважи и разпита като свидетели лицата Д. В. З. и Л. М. И.. По същество адв. Д. счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: На 13.05.2023 г. във връзка със Заповед № РД-15-07-14/12.05.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново, относно спазване на разпоредени забрани в Закона за здравето, от служители на РЗИ – В. Търново - д-р Л. Й. Б. - директор на дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико Търново, в присъствието на инж. Н. Г. Г. - главен инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве” в РЗИ - Велико Търново, съвместно с Д. З. и Л. И. - представители на РУ - Велико Търново е извършена проверка с начален час 23: 35 ч. в Снек-бар „Карро” в •••••• стопанисван от „Р.“ ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: •••••• При проверката е било установено, че заведението е с капацитет 100 места на закрито и 34 места на открито, като обектът представлява обществено място по смисъла на § 1а., буква „г“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и развлечение). Контролните органи установили тютюнопушене от 7 клиенти в момента на проверката в залата за посетители, представляваща закрито обществено място с три масивни плътни и една стъклена стени, с общо около 20 маси. Установена била самоличността на лицата, както и вида на цигарите които пушат, както и обстоятелството, че на всички маси в заведението имало пепелници и на масите с посетители в пепелниците имало фасове. Проверката била извършена в присъствието на управителя на заведението и на обекта Б.Р.. Въз основа на посочените констатации бил съставен протокол от извършена инспекция на обект с обществено предназначение/стока/дейност със значение здравето от 13.05.2023 година. Със същия била отправена покана до управителя на фирмата да се яви в РЗИ – В. Търново на 30.05.2023 год. за изясняване на случая. Екзепляр от същия е бил връчен на управителя Б.Р.. На 30.05.2023 г. в РЗИ – В. Търново се явил упълномощен представител на дружеството – адв. М. Е. от ВТАК, като д-р Л. Б. в присъствието на св. Н. Г. Г. и св. К. Л. С. съставила АУАН изх. № АН-01-10 от 30.05.2023 год. срещу „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ••••• ЕИК ••••••, представлявано от Б.Р.Р. - управител, чрез пълномощника си адвокат М. И. Е., с пълномощно № 0000020212 от 30.05.2023 год. със следното съдържание: На 13.05.2023 г., се извърши проверка с начален час 233д ч. в Снек-бар „Карро“ в •••••• стопанисван от „Р.” ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, •••••, от д-р Л. Й. Б. - директор на дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Велико Търново, в присъствието на инж. Н. Г. Г. - главен инспектор в отдел „Държавен здравен контрол”, дирекция „Обществено здраве” в РЗИ - Велико Търново, съвместно с Д. З. и Л. И., представители на РУ -- Велико Търново, във връзка със Заповед №РД- 15-07-14/12.05.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново, относно спазване на разпоредени забрани в Закона за здравето. При проверката се установи следното: Снек-бар „Карро“ е с капацитет 100 места на закрито и 34 места на открито. Обектът представлява обществено място по смисъла на § 1а., буква г) от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и развлечение). В момента на проверката, в залата за посетители, представляваща закрито обществено място с три масивни плътни и една стъклена стени, с общо около 20 маси, се установи тютюнопушене от 7 клиента. На една от масите в закритата част лицето Н.А.А., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, пушеше тютюнева цигара марка „Karelia slims”; лицето Н.Р.П., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••. пушеше тютюнева цигара марка „Parlament Aqua Blue” и лицето А.М.Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••, пушеше тютюнева цигара. На масата имаше пепелник с угарки от тютюневи цигари. На съседна маса лицето М.Н.Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••, пушеше тютюнева цигара марка „Dunhill“, черен. На бара лицето С.С.С, ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••, пушеше тютюнева цигара марка „Vogue“ бял и имаше поставени пепелници с угарки от тютюневи цигари. В близост до бара либето Г.Ф.А., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••••, пушеше тютюнева цигара, която по негови думи е дадена от друго лице. На друга маса лицето З.Т.С., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••, пушеше тютюнева цигара марка „Мерилин“ червен. С горното, юридическото лице „РЕЙ БИ АС” ООД е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. Нарушението е извършено на 13.05.2023 г. в снек-бар „Карро“ в •••••• Нарушени са следните нормативни разпоредби: чл. 56, ал. 1 на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 70/2004 г.) Писмени материали: протокол от инспекция от 13.05.2023 г. и касов бон от 13.05.2023 г., договор за правна защита и съдействие ведно с пълномощно № 0000020212 от 30.05.2023 г. Нарушителят е: „Р.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, •••••, ЕИК ••••••, представлявано от Б.Р.Р., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••••, чрез пълномощника си адвокат М. И. Е., с пълномощно №0000020212 от 30.05.2023 година. АУАН е бил връчен по надлежния ред на упълномощения представител на дружеството, който го е подписал, като в графата за възражения е вписал, че ще представи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В законоустановения срок действително от страна на дружеството пред наказващия орган са били депозирани писмени възражения. Въз основа на гореописания АУАН от Директора на Регионална здравна инспекция – В. Търново е издадено и обжалваното НП № РД-05-20/22.06.2023 год., с което за допуснато от „Р.“ ООД с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: •••••• представлявано от Б.Р.Р. – управител, нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето във връзка с чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. НП е връчено лично на управителя и представляващ дружеството Б.Р. на 29.06.2023 год. /видно от приложеното към АНП известие за доставяне – л. 27/ и обжалвано в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН. При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното: В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП. Разпитани бяха като свидетели по делото Л. Й. Б. (актосъставител), Н. Г. Г. и К. Л. С. (свидетели по акта). Свидетелките Б. и Г. 8участвали в проверката/ потвърждават напълно описаните в процесния акт констатации, като ги поддържат напълно. И двете свидетелки твърдят категорично пред съда, че при извършената проверка са констатирали, че в нарушение на разпоредбата на 56, ал. 1 от ЗЗ в описаното заведение, което било затворено помещение, са се намирали лица, които са пушили цигари, а по масите пред тези лица имало пепелници в които имало угарки. Свидетелките уточняват, че обекта е помещение с три плътни стени и една остъклена стена, като в момента на проверката не са установили стъклената стена да е отворена. В качеството на свидетели по искане на процесуалния представител на въззиваемата страна бяха разпитани и Д. В. З. и Л. М. И.. Същите са полицейски служители и участвали в проверката на обекта на 13.05.2023 година. И двамата свидетели категорично потвърждават описаните в АУАН и НП констатации, а именно, че на посочената дата в процесното заведение са били установени седем лица, които са пушили цигари, като е била установена самоличността на тези лица и вида на цигарите, които са пушили. Св. З. твърди, че в двата края на заведението е имало прозорци – едните към улицата, а другите към английския двор, но всички прозорци са били затворени. Св. И. също потвърждава обстоятелството, че към момента на проверката помещенията в заведението са били затворени. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и напълно кореспондират с останалите писмени доказателства по делото. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. При извършена служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и на НП, които да водят до тяхната отмяна. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че констатациите в АУАН и НП не кореспондирали с фактическата действителност и било категорично невярно, че дружеството-жалбоподател не е извършило описаното в АУАН и НП нарушение. Тези твърдения са голословни и не са подкрепени с доказателства, а напротив - събраните по делото доказателства ги опровергават. Представената от адв. Е. скица на обекта също не води до обратен извод. От същата е видно, че обекта е от плътни стени, като само една стена е остъклена, но всички свидетели твърдят пред съда, че към момента на проверката всички стъкла са били затворени. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като процесното НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, Настоящия съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в жалбата нарушения на чл. 57 от ЗАНН. От приложения към АНП (приета и приложена като доказателство по делото) екземпляр на процесния АУАН, че в същия достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно, че дружеството е допуснало тютюнопушене от 7 клиента в заведението в нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, като подробно са описани лицата с техните установъчни данни и вида на цигарите които са пушили в момента, както и че залата за посетители, представлява закрито обществено място с три масивни плътни и една стъклена стени. Описани са мястото и датата на извършване на нарушението. Тези обстоятелства са напълно преповторени и подробно описани и в обстоятелствената част на обжалваното НП. В случая съдът намира, че не е налице нарушение правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е бил наясно за какво нарушение се наказва, за да се защити срещу това. Не е налице възпрепятстване и проверката от съда на обжалваното наказателно постановление, тъй като не е възпрепятствана проверката за законосъобразността на наложеното административно наказание. В този смисъл съдът намира, че в случая няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 42 и съответно чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на дружеството нарушител, което е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за организиране на дейността съобразно забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В тази връзка ясно е отразено от актосъставителя, а оттам и в НП, че действието по тютюнопушене е осъществено в помещение в самото заведение "Каппо", т. е. в закритата му част. Това съдът намира за достатъчно описателно и точно относно мястото на извършване на нарушението. Правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали нарушението във връзка с дейността на дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Посоченото правило за поведение гласи, че се забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Налице са и другите елементи от обективната страна на спора, а именно обекта да се стопанисва от дружеството жалбоподател, което се установява по делото, а и не се спори по този въпрос. Според настоящия съдебен състав въпросният обект представлява "закрито обществено място" по смисъла на закона. Съгласно параграф 1а, б. „г“ от ДР към ЗЗ "Обществени места" по смисъла на чл. 56 от ЗЗ са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. Смисълът на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е да се опази здравето както на непушачите, така и на служителите в обектите и самите пушачи в моментите, когато не пушат. Следователно дружеството жалбоподател не е съобразило правилата на ЗЗ и не е организирало дейността си, така че да не нарушава забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Доколкото се ангажира отговорността на юридическо лице, въпросът за субективната страна не следва да се разглежда, тъй като отговорността е обективна и безвиновна. В този смисъл твърденията на управителя към момента на извършване на проверката, че клиентите самоворно са пушили цигари без разрешение на персонала, са без значение за съставомерността. Освен това от доказателствата по делото се установява и точно обратното, а именно, че именно от заведението по масите са били поставени пепелници, което води до друг извод. Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че който допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 54, 56 или 56а, се наказва с глоба от 300 до 500 лв., с имуществена санкция от 1 000 до 1 500 лв., когато нарушението е извършено от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв., когато нарушението е извършено от юридическо лице. Правилно е определена санкционната норма, тъй като именно чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е нарушен. Съдът намира, че административнонаказващият орган е съобразил критериите за определяне на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, сред които е тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е наложил санкция към средния предвиден в закона размер от 4 000 /четири хиляди/ лева. Наказващия орган е взел предвид, че в този обект и преди са извършвани и такива проверки, при които е било констатирано същото нарушение, което е отегчаващо вината обстоятелство. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, така че в конкретния размер да въздейства предупредително и възпитателно както на нарушителя така и на обществото, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Деянието не се отличава с липса или с явно незначителна обществена опасност в сравнение с други случаи от същия вид нарушение и поради това не са налице предпоставките да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал.1 б. "а" от ЗАНН. Отчитайки характера на нарушението и причините за въвеждане на пълната забрана за тютюнопушене в закритите обществени места, регламентирана в чл. 56, ал. 2 от ЗЗ от гледна точка характера на охраняваните обществени отношения, както и масовото оповестяване на тази забрана, съдът намира, че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение (дори и писмено), каквато е единствената възможност по чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено наказание – "Имуществена санкция" в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. Същото е наложено на основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ и е в средния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН, поради което не следва да бъде изменяно, като съдът изложи по-горе своите доводи в тази насока. С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. По делото не е направено възражение от другата страна за прекомерност на разноските. Направените разноски са в размер, предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на дружеството жалбоподател направените от него разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът