Решение № 233 от 7.4.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 8/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от В. К. Х., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.К., ул. „Л.“, № против Наказателно постановление № 7967/01.12.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложена "глоба" в размер на 4000лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП във вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Оспорва се компетентността на наказващия орган и техническата годност на използваните измервателни уреди. Поддържа се, че жалбоподателят като водач на провереното ППС не може да бъде субект на нарушението на чл.26, ал.1 ЗП. Сочи се, че НП не съдържало предвидените с чл. 57, т.5 ЗАНН реквизити, тъй като не било възможно да се посочи дали е приложима разпоредбата на чл.14, ал.3 от Наредба 11/03.07.2001 г. Навежда се несъразмерност на наложената глоба. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и алтернативно такова за намаляване на размера на наложената глоба. Претендира се присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Излага становище, че в хода на административнонаказателното производство, наказващият орган не е допуснал нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: На 09.11.2022 г. на път А3, км. 89, Б. П. и Г. Б. – служители на АПИ изпълнявали служебните си задължения за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 09.45ч. на посоченото място служителите на АПИ спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, с рег. №, което пътувало в посока гр. Благоевград. След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите установили, че ППС се управлява от жалбоподателя В. К. Х.. Служителите на АПИ с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200009 и ролетка 1307/18 (5м) направили измерването на ППС, при което констатирали, че при измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 35.350 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като превишението е с 16.350 тона. Резултатите от извършеното измерване били предявени на жалбоподателя. В хода на проверката Х. не представил разрешение за дейност в рамките на специалното ползване на пътищата. Предвид горното служителите на АПИ приели, че водачът извършва превоз на товари с извънгабаритно МПС без разрешение, издадено на основание чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. При така установените резултати, П. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за пътищата във вр. чл.8, ал.2, вр. ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението-Б. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №0009434/09.11.2022г. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като вписал, че няма възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 06.12.2022г. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на жалбоподателя, показанията на свидетелите П. и Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от АПИ с изх. №11-00-40/24.02.2023 г.; Протокол за измерване на превозно средство №0000152/2022; Копие на свидетелство за регистрация част 2 за МПС с рег. №; Експедиционна бележка №816 от 09.11.2022 г.; Трудов договор №148/17.01.2018 г.; ЕО сертификат за одобряване на типа №ТСМ 128/04-4103 Ревизия 2; ЕО декларация за съответствие в превод от чешки език; Копие на протокол за проведено обучение от 30.08.2019 г.; Заявление за проверка №000029-34251/20.06.2022 г.; Заповед №А- 333/29.05.2014 г.; Заповед №А-616/11.09.2018 г.; Превод от английски език на ЕС декларация за съответствие; Превод от английски език на потвърждение на поръчка №21830342/08.05.2018 г., Писмо от АПИ с изх. №11-00-2309/29.12.2022 г.; АУАН №0009434/09.11.2022 г.; Разписка за получаване на АУАН от 09.11.2022 г.; Протокол за измерване на превозно средство №0000152/2022; Копие на свидетелство за регистрация част 2 за МПС с рег. №; Експедиционна бележка №816 от 09.11.2022 г.; Трудов договор №148/17.01.2018 г.; Копие на заповед №РД-11-246/31.03.2022 г.; Копие на заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетелите П. и Б., предвид тяхната последователност, непротиворечивост и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. Показанията на двамата свидетели се отличават с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на преките им възприятия на обстоятелства, релевантни към предмета на доказване и липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото. Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред. От показанията на служителите на АПИ, протокол от измерване, съставения АУАН и експедиционна бележка от 09.11.2022 г съдът установи датата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално допустимото натоварване на ос на ППС, както и други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на техническото средство. От представените по делото сертификат за одобряване на типа номер ТСМ 128/04-4103 касаещо везна с неавтоматично действие тип PW-10; декларация за съответствие, заявление за проверка от 20.06.2022 година издадено от МИМ, както и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка се установява съответствието с изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008 на използваните по време на проверката технически средства – електрическа мобилна везна модел PW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18 5 метра. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 06.12.2022г., а жалбата е от 16.12.2022г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице от АПИ съгл. чл. 56, ал.2, т.1, пр.2 ЗП, а НП е издадено от надлежно упълномощено от председателя на УС на АПИ длъжностно лице съгл. чл. 56, ал.3, т.1, пр.2 ЗП. Актът и НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставянето и връчването, като и двата акта съответстват на предвидените към съдържанието им изисквания. Отразени са фактическите обстоятелства на санкционираното нарушение и обстоятелствата по извършването му, техническите средства, които са използвани за измерване на натоварването на ос и резултатите от извършените измервания. Релевантните са съставомерността на нарушението признаци са описани по начин, който да осигури упражняването на адекватна на обвинителната теза право на защита. Налице е и съответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт. Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, за дейност от специално ползване на пътищата, като по този начин е извършил нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП. Доказателствената съвкупност установява, че на посочените в НП дата и място Х. е управлявал МПС четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, с рег. №, като при измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 35.350 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 б „В“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, като превишението било с 16.350 тона. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от цитираната наредба е определена сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, като според б „в“, когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t), като в процесния случай при разстояние между осите 1, 36 м е измерено натоварване на двойната задвижваща ос от 35, 350 т. Резултатите от извършеното измерване установяват, че управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП забранява за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение - в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Същевременно по силата на чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11/03.07.2001г. във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. На основание посочената норма движението на извънгабаритните и/или тежките ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, когато имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и на ППС с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30м, и дължина - до 22 м. С оглед установеното натоварване на ос, което надвишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II и общата маса е над 45 т /видно от протокол за измерване – л. 13/ водачът не е разполагал с възможността да управлява МПС само след заплащане на предвидената с чл.14, ал. 3 от Наредбата такса. Предвид горното за движението на управляваното от жалбоподателя извънгабаритно ППС в конкретния случай се е изисквало разрешение по чл. 26, ал.3 ЗП от управляващата пътя администрация, с каквото водачът не е разполагал към момента на извършената му проверка. С оглед установяването на посочените обстоятелства чрез технически изправни и годни за експлоатация средства за измерване съгл. чл. 35, ал.3 Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, РС Благоевград приема, че обективните признаци на административното нарушение са реализирани изцяло. Нарушението е осъществено и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, доколкото по делото се доказа, че жалбоподателят е бил наясно, че ППС е извънгабаритно, няма издадено разрешение от АПИ за движение по пътищата и въпреки това е управлявал съответното ППС. Като професионален шофьор е бил длъжен да предприеме движението с МПС по пътищата едва след издаване на съответното разрешение. Тук е мястото да се посочи, че водачът на извънгабаритно ППС е субект на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а” ЗП и е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 ЗП, които подлежат на санкциониране в случаите, когато извършват движение на извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, в случая АПИ. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е кой е собственикът или ползвателят на извънгабаритното ППС, както и какво е превозвано и каква част от товара е била извън габаритите, доколкото изпълнителното деяние на санкционираното нарушение се изразява в осъществяването на движение на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно чл.11, ал.2 ЗНА при обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. В случая ЗДвП се явява общ закон относно регулиране на обществените отношения за движение на ППС по пътищата, докато ЗП се явява специален закон, доколкото регулира обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България /чл.1, ал.1 ЗП/. Същевременно ЗП е и с по-тясно приложно поле от ЗДвП, доколкото съгласно чл.1, ал.2 ЗП не се прилага за улиците в населени места и селищни образувания (които не са участъци от републикански или общински пътища), селскостопански и горски пътища, както и за пътищата, неотворени за обществени ползване. С оглед на това и предвид спецификата на обществените отношение, регулирани със ЗП относно ползването и поддържането на пътната инфраструктура в страната, в случая приложим се явява именно ЗП, поради което и правилно жалбоподателят е бил санкциониран и подведен под административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2т2 ЗП, а не по чл.177, ал.3 ЗДвП /В този смисъл Решение № 243 от 20.01.2023 г. на АдмС Благоевград по к. н. а. х. д. № 527/2022, Решение № 849 от 31.05.2017 г. на АдмС Благоевград по к. н. а. х. д. № 226/2017 г./ Изложените съображения обуславят извод за законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя с налагането на административно наказание "глоба" съгласно санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 ЗП, тъй като в нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" ЗП е извършвал движение на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение на администрацията, управляваща пътя. Санкционна разпоредба чл. 53, ал.1, т.2 ЗП предвижда налагането на наказание "глоба" в размер от 1000 до 5000 лева за физическите лица, нарушили чл. 26, ал.2 ЗП. При преценка размера на наложеното с обжалваното НП наказание настоящият съдебен състав счита, че същото необосновано е индивидуализирано в размер на 4000 лева, което е над средния предвиден за това нарушение санкция. Доколкото видно и от самото наказателно постановление се касае за първо нарушение на жалбоподателя, съдът счита, че целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да се постигнат и с налагането на минимално предвидения размер на наказанието "глоба", а именно 1000 лева. Според съдебния състав определянето на наказанието в минималния му размер от 1000 лева би допринесло за поправянето и превъзпитанието на жалбоподателя за спазване на установения в страната правен ред. Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в санкционната му част като наложеното наказание "глоба" се намали до неговия минимален размер от 1000 лева. Районният съд приема, че извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай, поради което не би могло да се приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Извършеното деяние не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Същевременно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени от съда при намаляване размера на наложената санкция, но същите не са от естество да обусловят извод за маловажен случай, тъй като движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни ППС създава сериозни опасности, както за останалите участници в движението, така и за пътища, което е довело до въвеждане на известни ограничения в свободното движение на такива ППС. Предвид изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол следва да се измени единствено в санкционна му част, като се намали размерът на наложената "глоба" от 4000 лева на 1000 лева. При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни. Предвид липсата на направено искане за разноски в полза на наказващия орган, такива не следва да бъдат присъждани. Същевременно жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършени в съдебното производство разноски, поради което, искането му за тяхното присъждане се явява неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 ЗАНН, Районен съд – Благоевград, НО, 7-ми състав