Решение № 47 от 14.2.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 4/2025 г.

е изключен-влиянието му за накланянето на парапета е нищожно. Изчислено е, че силата на тежестта на едно пано F =F1+F2 488+588=1276N, която оказва влияние за накланяне на парапета, като общо за деветте пана, които са паднали, силата на тежестта е 11484N; Означил е с F4 силата, с която заварките между планка и мустак задържат парапета във вертикално положение; Силата на тежестта F1 и F2 предизвикват сила F3, която е с обратна посока и е равна на F3 = F1xS1 +F2xS2, където S1 и S2 са променливи величини, показващи отклонението от вертикалната ос. От така направените изчисления и от равенството експертът заключава, че колкото по-голям е наклонът на парапета, толкова по- голяма е силата F3. За увеличаването на силата F3 периодично съдейства и силата (V) нa северозападния вятър. Счита, за важно да се отбележи, че силата на тежестта на парапета и съответно силата F3 действат непрекъснато, корозията също действа непрекъснато, като през зимния период и през дъждовните дни се ускорява нейното действие. А останалите фактори, които влияят на парапета, са с периодично действие (обяснени са в П.та експертиза). Според експерта силата F4 с течение на времето отслабва, заварките корозират и една след друга се късат, като скъсаните заварки от страната на пътното платно водят до увеличаване на наклона на парапета и съответно силата F3 нараства за сметка на F4, която намалява. Когато силата F3 стане достатъчно по-голяма от F4, парапетът се накланя повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3 расте прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А). С тези установени и посочени факти и обстоятелства, експертът обяснява механизма на настъпване на увреждането чрез откъсване на част от парапета на пътния надлез. На въпрос -1.Възможно ли е металното съоръжение — парапет да падне по естествен път?, вещото лице отговаря, че когато силата F3 стане достатъчно по-голяма от F4, парапетът се накланя повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3 продължава да расте прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А) - пада по естествен път. На въпрос 2. Възможно ли е металното съоръжение-парапет да падне без упражняване на физическа сила върху него?, експертът посочва, че когато силата F3 стане достатъчно по-голяма от F4, парапетът се накланя повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3 продължава да расте прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А) — пада без упражняване на физическа сила върху него; На въпрос 3.Възможно ли е само поради корозията на места на металното съоръжение- парапет, то да падне по естествен път?, експертът заключава, че само поради корозията парапетът не може да падне и че трябва да има друга сила, която да го събори, и това е силата на гравитацията (силата на тежестта). И че когато силата F3 (предизвикана от силата на тежестта) стане достатъчно по-голяма от F4 парапетът се накланя повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3 продължава да расте прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А) - пада по естествен път. В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното допълнителното заключение /л.206/.Допълва, че по първи въпрос – Възможно ли е металното съоръжение – парапет да падне по естествен път?, е направил схема на парапета като е означил силата на тежестта как действа и в следствие на това се получава един въртящ момент в точка А, в следствие от действието на силите на тежестта F1 и F2, както е групирал отделните елементи на парапета, които създават въртящ момент и когато този въртящ момент стане по-голям от силата F4, с което е означил силата, с която заварките придържат парапета към моста, и че парапета е абсолютно възможно да падне сам, без никаква външна намеса. Уточнява, че силата с която заварките държат парапета непрекъснато намалява, поради тяхното скъсване, с течението на времето, действието на корозията, и те една след друга се късат. Посочва, че е прегледал внимателно всички протоколи от разпити и никъде не се упоменавало, че ищците са имали участие принудително да съборят парапета и че в разпитите няма такова нещо, което да е отбелязано и казано. Акцентира се от вещото лице, че това падане е в резултат на външни фактори, най-силният елемент е силата на тежестта, която е действала непрекъснато, понеже парапета си е бил наклонен още при изработването и това е позволило с течение на времето да се случи падането. Посочва още, че заключението е изготвено въз основа на извършен оглед на място на 11.06. 2024г., като е отразил състоянието на парапета към този момент. Направил е снимки, заснел е какво е отклонението от вертикалата, като в различните положения, в началото той е имал отклонение 9 см от вертикала, което намалява постепенно нагоре до 2 см., но целият парапет е наклонен. Посочва, че след аварията групата, която го е възстановила, тя го е възстановила в такъв вид, в какъвто е бил преди да падне, сложени са допълнителни планки и са го заварили на място. Вещото лице не може да каже какъв е бил парапета в момента на падането, като предполага, че той е бил наклонен и преди. Според експерта от снимковия материал, който има по делото не може да се определи, защото той е сниман на земята, както е вече паднал. Схемата, която е представил отразява сегашното състояние на парапета, това отклонение от 9 см. е най-голямото отклонение, което е констатирал, на едно място по възстановеният парапет, който е бил паднал и в момента той е толкова наклонен. Уточнява, че е прочел и се е запознал с експертизата по досъдебното производство, като относно разликата в заключенията, смята, че поради голямото собствено тегло на парапета колегата му е предположил, че той сам не може да падне, и че той наистина е много тежък. Вещото лице след като е прегледало планките и състоянието на фусовете /основата/ отдолу, които са били в момента на падането, /това което може да се види, защото не на всички планки може да се видят/, е видял, че фусовете са напълно изядени от корозията и те вече фактически изобщо не осъществяват своята функция. Заключава, че след като парапета е останал да може да се клати свободно и след като последните планки са отказали да държат, е възможно да падне сам. Смята, че е можело да се клати сам и по време на инцидента и сега също, и че сега е по-устойчив. Обяснява, че прави заключение от следващия участък от парапета, който е след този който е паднал, и го е прегледал и него, и е констатирал че той по абсолютно същият начин се клати както е бил и предишният участък. Според експерта, там би могло също да стане инцидент. Не може да каже какво е било положението към момента на инцидента, защото не е бил там, преди да падне парапета за да го види, и че може само да предполага. Допълва, че по изказвания на ищците разбира, че те са били под парапета, а дали са се държали за него не може да се каже. Посочва, че е строителен инженер по специалност, промишлено и гражданско строителство; работил е в арматурен и метален цех за производство на заготовки на такива детайли, поради което подробно е описал състоянието на парапета, и знае кое как се прави. Обяснява, че на място е видял останалата част от парапета, проверил е парапета поне 50 метра напред и може да каже, че той е опасен и в това си състояние. Счита, че собствениците трябва да вземат мерки и да го укрепят. Заключението е оспорено от пълномощника на ответната Община заради неговите според страната общи и теоретични изводи, и съдържащи данни на актуалното състояние на парапета и като противоречащо на заключението на експерта, изготвено на досъдебното производство, като е поискано назначаването на тройна СТЕ за даване на отговор по същите въпроси, което искане е оставено от първоинстанционния съд без уважение с оглед и на предмета на спора който е въведен в производството. Във въззивната жалба на Община П. също се изтъква такъв порок на заключението, но по делото няма направено изрично такова доказателствено искане, / за тройна СТЕ/ при условията на чл.266 ал.3 от ГПК нито с въззивната жалба нито в проведеното въззивно открито съдебно заседание, поради което това възражение не може да бъде предмет на обсъждане и разглеждане от въззивния съд. Установява се от доказателствата по делото, че през 1983г. са издадени от ОбНС -П. 17 /седемнадесети/заповеди за отчуждаване на недвижими имоти, за строителство на процесния надлез, всичките с дата 21.05.1983г. Основанието за отчуждаване е посочено в чл.95 и чл.98 във връзка с чл.63 ал.1 от ЗТСУ и чл.263 ал.3 от ППЗТСУ, и е извършено срещу заплащане на парично обезщетение за отчуждените части от имотите, собственост на физическите лица, посочени в заповедите. Според заповедите, отчуждаването е извършено в полза на държавата за мероприятието „строителство на надлез“. В нито една от заповедите няма записано, че отчуждаването е за строителство на железопътен надлез и за нужди на ж.п. инфраструктура. С последната заповед №844 от 21.05. 1983г. е разпоредено на основание чл.208 и чл.209 от ППЗТСУ на собственика на имот №22 С. С. да осигури достъп на Транстрой -група Пловдив да монтира панелите на надлеза срещу заплащане на всички щети от инвеститора на собственика на имота. Отново в заповедта липсва указание, че се касае за строителство на железопътен надлез. Съгласно писмо вх.№62233 от 11.03.2024г. /л.98/ издадено от Агенцията по геодезия, картография и кадастър - СГКК-П., процесният надлез е посочен като обект “ пътен надлез“ на ул.П.“ над железопътна линия с.М., километър- 166+473, представлява съоръжение на техническата инфраструктура и не е предмет на КККР, поради което за него не може да бъде издадена актуална скица без да бъде посочен конкретен идентификатор на имот, като според данните КККР за урбанизираната територия на землището на с.М. са одобрени със заповед № РД -18-197 от 19.05.2020г. От приложен по делото и неоспорен от Общината списък на общинските пътища на Община П., /л.135/ под №18 е записан път № PAZ 1129/ I- 8, Лозен-П., М.-Ляхово -Паталеница / III-3706/, обслужван от Община П., съгласно официалния сайт на Областна администрация П. от 2019г. Според писмо на Министерския съвет на Р България, вх.№9538 от 15.04. 2024г., неоспорено от ответната Община /л.162, / е посочено, че с Решение на Министерския съвет №236 от 13.04.2007г. е утвърден Списък на общинските пътища, включващ пътища, които по функции отговарят на изискванията за местен общински път, съгласно чл.3 от Правилника за прилагане на закона за пътищата и „Критериите за включване на път в списъка на общинските пътища“ и които по данни на ОСЗГ, са съставени от имоти общинска собственост, като процесният общински път № PAZ 1129 попада в процесния списък на общинските пътища, който към 12.06.2019г. и продължава да е със статут на общински път. В писмо №28-00-302-001 от 10.07.2019г., адресирано от Община П. до ОДМВР-РУ-П., /приложена по ДП №710/2019г. / л.89/, изрично се признава, че по одобрен от Министерския съвет на Р България списък на общинските пътища с решение на МС №236 от 2007г. са прехвърлени на Общината като общински пътища /част от четвъртокласни пътища/, като при прехвърлянето на Община П. не са предадени технически документации на пътищата и съоръженията. Изрично и подробно в писмото от Община П. е посочено и се пояснява еднозначно, че надлезът, находящ се на ул.“П.“ в с.М. е част от общински път PAZ 1129 и че металният парапет на съоръжението е монтиран преди 2002г. като общината не разполага информация- кога и от кой е монтиран; че поддържането на надлеза се извършва от Община П., че асфалтовото покритие е в много добро състояние, редовно се ремонтира уличното осветление и деформираните мантинели в следствие на ПТП. Нещо повече, в тази връзка, посочено е още, че Община П. има сключен договор №578 от 12.05.2014г. за „Рехабилитация на предпазни съоръжения и стълбове за уличното осветление по уникална технология, патентована за страните от ЕС “ …за надлеза в с.М., като е извършено антикорозонно и киселинноустойчиво покритие на желязната мостова конструкция /парапета/, химическа защита на заваръчните шевове и други дейности. Приложен е и самият договор към предходно писмо до ОДМВР-П. №28-00-50001 от 19.02.2022г. с изпълнител „Лоранс“ ЕООД-Пловдив, ЕИК0115050558, като СМР са извършени от дружеството и приети от Общината възложител, с Протокол от 05.08.2014г. за установяване извършването и заплащане от възложителя на СМР от 05.08.2014г., разплатени по фактура №368 от 05.08.2014г. В двете писма и в самия договор, няма изрично заявено от Общината-възложител, че тя не е собственик на това пътно съоръжение, /във възлагателното писмо №18-00-1252 от 13.05.2014г., /л.85/ същото е посочено като ж.п. надлез при с.М./; че няма задължения по закон да го поддържа и рехабилитира защото е чужда собственост; че то е собственост на друг правен субект; че съоръжението не представлява част от общински път, нито че този общински път не й прехвърлен в собственост с решение на МС от 2007г. или че този път има характеристиката на републикански път и се обслужва и стопанисва от друга институция. Писмата и договора са подписани за Общината от законния й представител тогавашния кмет на Община П. г-н Т. П.. Две години по-късно същата Общината се опитва неуспешно сама да оспори собственото си признание пред държавен разследващ орган и за действията по рехабилитиране на пътното съоръжение, като вече сочи, че съоръжението не е нейна собственост, като липсват данни нито се твърди от Общината да е завела иск срещу действителния собственик на съоръжението за възстановяване на неправомерно вложените от нея финансови средства за рехабилитацията на чуждо съоръжение по процесния договор за рехабилитация /писмо вх.№181800-15349 от 08.19.2021г./л.90 от ДП/. Твърдението на ответната Община, че съоръжението е държавна, а не общинска собственост е базирано на разпоредбата на чл.137 ал.1 т.1 от ЗУТ /категоризиране на строежите/ и че същото представлявало републиканска пътна мрежа и съоръженията към нея се обслужват от държавата, което противоречи на отговора на МС на РБ, който изрично го квалифицира като общински път, а не като републикански път. Цитира се и чл.34а ал.1, чл.34б и §1 от ДР на ЗДС, като се поддържа, че съоръжението е надлез над ж.п. линия Септември-Пловдив ведно с всичките елементи мантинели парапети и други и е изключително ПДС /публична държавна собственост/, стопанисвана от ДП Национална компания „Железопътна Инфраструктура“ като отчуждаванията са извършени във връзка с изграждането на национален обект-международна ж.п. линия. /Следва да се отбележи, че чл.34б от ЗДС е от 2003г. и е приет след строежа на надлеза и е неприложим за заварени положения, като §1 от 2006г. също не регламентира заварените случаи и също е не неприложим/. В нито един от документите, представени по делото не се твърди и не се обосновава тезата от ответната Община, че се касае за изграждане на национален обект по смисъла на ЗДС /л.90/. Самата Община не представя доказателства за твърденията си относно наличие на строеж от категорията на национален обект, определен със закон. В същност, ответната Общината едновременно твърди три взаимно изключващите се обстоятелства-надлезът първо се представя като съоръжение на железопътната инфраструктура и по-точно като съоръжение над международна ж.п. линия; на второ място - е пътно съоръжение, /тоест, че не е ж.п. надлез, а пътен надлез/ от първокласен път част от републиканската пътна мрежа, държавна собственост или трето е техническо съоръжение от пътната инфраструктура на общински път, каквато комбинация е фактически и правна невъзможна, доколкото съоръжението /надлеза/ в конкретния случай има само едно единствено предназначение, а не съвкупност от няколко. Към досъдебното производство №710/2019г. на РУ-П., е приложено и писмо на Генералния директор на Национална Компания железопътна инфраструктура инж. З. К., вх№181800-5692, от 05.04.2022г. по описа на ОДМВР-РУ-ПЗ, / л.219/, изпратено до ОДМВР П.-РУ-П., неоспорено от страните, в което еднозначно се заявява, че в междугарието между гр.Септември и гр.П. се намират шест пътни надлеза, /не железопътни надлези/, пресичащи железопътната инфраструктура над 1-ва главна железопътна линия, единият от които е разположен на ж.п. км.116+473 в района на ж.п.спирка с.М., /процесния/, к а т о от всичките изброени съоръжения / на ж.п. гара Септември; на ж.п. спирка с.Ковачево, на ж.п. спирка с.Звъничево, на ж.п. спирка с.Звъничево, на ж.п. спирка с.М. и на жп. Гара П./, единствено съоръжението -надлезът на ж.п. км. 107 +424-ж.п. спирка с.Ковачево, е реализиран при изпълнение на проект „Модернизация на ж.п. участък Септември-Пловдив, част от „Трансевропейската ж.п. мрежа“, с европейско финансиране, и че от изграждането му до момента е публична държавна собственост, стопанисван и управляван от ДП /държавно предприятие/ „НК Железопътна инфраструктура“ и е предаден на ж.п. секция Пловдив при ДП „НК Железопътна инфраструктура“ с протокол за въвеждане в експлоатация на дълготрайни активи /Приложение 6.2/ от 17.10.2018г./. В писмото изрично се удостоверява, че останалите пет пътни надлези не се стопанисват и управляват от ДП „НК Железопътна Инфраструктура“ и не се водят в баланса на Железопътна секция Пловдив при ДП“НК Железопътна инфраструктура“, което по отношение на пътния надлез на ж.п. /железопътен път/ км.116 +473 при ж.п. спирка с.М. се отнася и за момента на настъпване на инцидента на 19.06.2019г.. Допълнено е още, че цитираните пътни надлези, включително и този при ж.п. спирка с.М., не са обект на железопътната инфраструктура по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЖТ, както и че пътният надлез на ж.п. км.116+473 -с.М. е съоръжение на общински път № PAZ 1129, като съгласно чл.19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, общинските пътища и съоръжения се управляват от кметовете на съответните общини, а съгласно чл.48 т.2 от Правилника за прилагане на ЗП, организирането на дейностите по поддържането на общинските пътища и съоръжения към тях, каквото съоръжение е цитираният пътен надлез е задължение на съответната община, в случая Община П.. Истинността, автентичността и съдържанието на това писмо не е оспорена от ответната община П., нито в досъдебното производство, нито в исковото производство към момента на приобщаването на ДП към доказателствените материали на гр.д.№99/2024г., на РС-П. чието решение е предмет на настоящия въззивен контрол по подадените жалби и от двете страни в процеса, нито е открИ.о производство по оспорване истинността му по чл.193 от ГПК.