Решение № 118 от 28.4.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 262/2022 г.

производството по което не било приключило с влязъл в сила съдебен акт. Моли, съдът да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на отвеницата, че той е билогичен баща на детето А. В. М., като на основание чл.70 от СК съдът служебно се произнесе по въпросите досежно упражняването на родителските права, режима на лични контакти и дължимата за детето издръжка, като упражняването на родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на него, на майката бъде определен режим на лични отношения съобразно събраните по делото доказателства, и последната бъде осъдена да заплащана на детето месечна издръжка в размер на 180лв.. В. И. М. в отговора на исковата молба взема становище за допустимостта и основателността на иска. Заявява, че ищецът е биологичен баща на детето й А.. Категорично се противопоставя, по реда на чл.70 от СК, родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на ищеца, съответно да бъде осъдена да заплаща издръжка за детето. Заявява, че била в състояние да обгрижва и въпитава дъщеря си по най-добрия за нея начин, което давало основание да претендира местоживеенето на детето да бъде определено при нея и да й бъде предоставено упражняването на родителските права, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични контакти Сочи, че ищецът не би могъл да осигури по- добри условия за живот на детето в сравнение с нея, като по-скоро би разчитал на помощта на майка си, а доколкото й било известно и той, и родителите му, били трудово ангажирани. Сочи също, че ищецът често злоупотребявал с алкохол, в резултат на което й причинил физически и психически тормоз, бил осъждан и за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 47/17.01.2022г., детето А. В. М. е родено на 13.01.2022г. в гр.Шумен, като майка на детето в посочения документ е вписана В. И. М., а в графата „баща“ –липсва отразяване. Сочената дата на раждане на детето е 13.01.2022г., поради което и предвид ноторния факт за продължителността на човешката бременност, най-вероятният момент на зачеването му е през м.април 2021г.. На 25.02.2022г. ищецът Ц. М. Д. е депозирал в община Шумен заявление за припознаване/след съставяне акт за раждане/ на детето А.. Със заявление от 25.02.2022г. майката В. М. е заявила, че е запозната с припознаването от Д., като е оспорила същото на 10.05.2022г. С писмо от 10.05.2022г. ищецът е уведомен за извършеното от майката на детето оспорване, като му е указано, че на основание чл.66, ал.2 от СК, в тримесечен срок от получаване на същото може да предяви иск за установяване на произход. Представен е и резултат от ДНК анализ за установяване на бащинство, изготвен от Национална генетична лаборатория при Специализирана болница по акушерство и гинекология „Майчин дом“ЕАД-гр.София, съгласно който въз основа на изследване на 12 ДНК маркера, Ц. М. Д. не се изсключва като биологичен баща на детето А., при майка В. И. М., като е посочено, че индексът на бащинство СР1 е равен на 17197769.545, а крайната вероятност за бащинство РР е равна на 99.99999419%. По делото е постъпил и доклад, относно ползване на усулгата Звено „Майка и бебе“ от В. М., съгласно който последната на 06.12.2021 г. е била настанена в звеното на база предварителна оценка на потребностите на родител от социални услуги, изготвена от ОЗД – Нови пазар. Предоставянето на услугата било прекратено, тъй като М. била подсигурила подходящи жилищни условия, в които да отглежда очакваното от нея дете с активната финансова, материална и морална подкрепа на биологичния баща на детето М.М..На 08.01.2022 г. ответницата е напуснала социалната услуга, като е споделила желанието си след раждането на детето да й бъде указана последваща подкрепа. На 31.03.2022г. в град Нови пазар бил скючен договор с рег.№ ИК 39/ 31.03.2022 г., съгласно чл. 39, ал. 2 от ПЗСУ, между сдружение „АСОЦИАЦИЯ – ЕС- О-ЕС“ – гр. Нови пазар и В. И. М., по силата на който, на последната бил предоставено право да ползва следната социална услуга: Оценка на родителски капацитет и възможностите за реинтеграция на детето с продължителност 2 м.. Във връзка с така сключения договор е изготвена оценка на родителския капацитет на М. от 06.06.2022г. и е дадено заключение, че по време на срещите си последната е изявила силно желание да се грижи за детето си, показала загриженост, но не осъзнавала отговорността си като майка и не разбирала напълно естетството на проблемите и трудната ситуация, в която се намирала. Действала импулсивно, безотговорно и вземала прибързани и необмислени решения. Живеела на квартира и разчитала единствено на подкрепата на дългогодишния си приятел М.. В сочената оценка е дадено мнение на психолога, че от наблюденията на М. по време на сесията липсат индикации същата да е неспособна да полага грижи за детето си. Липсвали данни за наличие на психологически разстройства, както и зависимости. Същата била кооперативна, възприемчива и достъпна към свободна комуникация по теми свързани с израстването и развитието на детето. Била мотивирана за евентуално сътрудничество с биологичния баща на детето. Била наясно, че в полагането на грижи за детето си нямала подкрепа от разширеното семейство, но споделила, че може да разчита на своя съжител. В заключение психолога е посочил, че въпреки трудностите в отглеждане на детето от битов характер, не е регистриран родителски дефицит от психологическото здраве на М.. Съгласно трудов договор № РД–15-9-186 от 09.05.2022г., М. е в трудово правоотношение с работодателя „Петрол“АД. Договорът е сключен за неопроделено време. Видно от представената бележка от 26.09.2022 г. за периода м. 06.2022 г. – м. 08.2022 г. същата е получила средно нетно възраграждение в размер на 901, 89лв.. Съгласно удостоверение с изх. № 123/17.10.2022г. М. за периода м.10.2021 г. – м. 09.2022 г. не е получавала брутен доход. По делото е представен договор за наем от 18.03.2022 г., от който е видно, че М. и Минчев са наематели на жилище в гр. Нови пазар. Представени са и 5 бр. разписки за получени суми от наемодателя по договора за м. 04, 05, 06, 07, 09. 2022г. Съгласно удостоверение с изх. № 213/11.10.2022 г. ищецът Ц. М. Д. за периода м. 09.2021г. – м.08.2022 г. е получил средномесечно нетно възнаграждение в размер на 877, 05лв.. Съгласно справка за съдимост от 21.11.2022 г. Ц. М. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, като на осн. чл. 78 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. По НОХД № 58/2020 г. на НПРС е одобрено споразумение, по силата на което Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В последното по делото съдебно заседание е представено актуално свидетелство за съдемост, в което е отбелязано, че Д. се явява реабилитиран по чл. 86 от НК от 28.02.2023г.. По делото е изготвен социален доклад от ДСП – Шумен с дата 25.11.2022г., съгласно който ответницата М. живее с М.Д. в жилище, собственост на родителите на последния /по нейни данни/. Жилището се състояло от дневен тракт, три спални и санитарни помещения и било с отлични условия. Същата работела като продавач-консултант в бензиностанция на „Петрол“ АД с трудово възнаграждение в размер на около 1000 лева. Заявила, че може да разчита на финансова и емоционална подкрепа от страна на майка си, която дълги години живее в чужбина, както и на семейството на сестра си, което живее в гр. П... Към момента не поддържала връзка с баща си. Изразила е желание детето да бъде при нея, работела и имала добри жилищни условия, както и подкрепата на съжителя си Петров, детето да се отглежда и възпитава от тях. Изложеното в доклада бе потвърдено от изготвилия го социален работник в съдебно заседание. Същият заяви, че ДСП – Шумен е издала направление към Комплекс за социални усулги за оценка на родителски капацитет от 25.11.2022г. и предстои сключване на договор с майката, като потребител на социалната услуга. Тази услуга обикновено се предоставяла, когато е необходима реинтеграция на дете в семейството на родителя. Изготвен е и социален доклад от ДСП – Нови пазар с дата 29.11.2022 г., съгласно който ищецът Ц. М. живеел със своите родители в жилище, собственост на последните. Хигино-битовите условия в същото били на много добро ниво. Налице били необходимите условия за отглеждане на малко дете. Ц. М. се определял като биологичен родител на детето и заявявал желание да полга грижи за него и го отглежда в семейна среда. Имал подкрепата на своите родители. Ежеседмично се срещал с А. в ДСП – Нови пазар и видимо имало израдена емоционална връзка помежду им. М. и родителите му били трудово заети, работели на редовна смяна. По време на ежеседмичните срещи в ОЗД се наблюдавало, че детето е спокойно и контактува и с двамата родители. Разпознавало ги и им се усмихвало. Бабата по бащина линия също присъствала на срещите, определени в ОЗД. Ц. многократно заявявал, че желае да живее задено с В. и детето, но последната отказвала. Социалният работник С.Алиева потвърди изложените в доклада констатации в съдебно заседание. Разяснява и как е протекла процедурата по предприетата мярка за закрила по отношение на детето А.. С Решение № 241 от 19.08.2022 г. по гр.д.№ 399/2022 г. на НПРС детето А. В. М. е било настанено в професионално приемно семейство за срок от 1 година, считано от влизане в сила на решението. Решението е било обжалвано и потвърдено с решение № 256/18.11.2022г. по гр.д.№447/2022 г. на ШОС, което е окончателно. По делото е представена и цялата преписка по издаване на заповед № ЗД/Н-НП- 015/11.03.2022 г. на директора на ДСП – Нови пазар, с която детето А. временно е настанено в утвърдено приемно семейство от гр.Нови пазар, спешно, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД, на основание чл.27, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗД. Основание за образуването й са два устни сигнала от бащата на ответницата/първият от 08.03.2022г., че последната била взела детето и заминала в неизвестна посока, а близките й били притеснени, тъй като ползвала наркотични вещества, а вторият от 11.03.2022г., че се завърнала с детето, но последното било със силно занижена хигиена. В хода на производството е представена оценка на родителски капацитет на Ц. М. Д. от 21.03.2023г., с дадено заключение, че последният имал огромно желание да възпитава и полага грижи за дъщера си А., която в момента се отглежда от приемно семейство. Заявил готовност да ползва отпуск по бащинство, имал подкрепата на родителите си, в дома му били осигурени добри хигиенно – битови условия. От проведените срещи станало ясно, че до момента същият не е родителствал, поради което и нямал опит и знания за ранно детско развитие. Изслушан в съдебно заседание, с оглед разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, ищецът Д. заявява, че в момента живее с родителите си и работи в предприятие. Готов е да поеме изцяло грижите за детето, ако му бъде предоставено упражняване на родителските права. Работодателят щял да му предостави възможност да излезе по бащинство. Имал финансовата подкрепа на родителите си, които също работели. Заявява месечен доход в размер на 1500лв.. Ответницатат В. М., изслушана в съдебно заседание заявява, че живее в гр.Шумен и работи в „Петрол“ АД, като продавач-консултант на две смени – първа и втора, като не полага нощен труд. Живеела със съжителя си и имала неговата подкрепа за отглеждане на детето й. Последният също имал малко дете от предходна връзка, което често било при тях и полагали грижи за него. Жилището, което обитавали имало всичко необходимо за отглеждане на деца. Съжителят й имал собствен бизнес-автосервиз. Виждала детето си А. всяка седмица в определения за това ден, но в момента срещите й били ограничени на веднъж през седмица, по незнайни за нея причини. От ОЗД – Нови пазар е било отговорено, че имали много работа и не можели да се занимават с нейните срещи. Заявява месечен доход от 800 – 1200лв., плюс 200лв. ваучери за храна, а такъв на съжитгеля й 3000 – 4000лв.. Съгласно показанията на Св.В.Митева /майка на ищеца/, ищецът в момента живеел в при тях, в тяхното жилище. Имали условия за отглеждане на детето. Тя и съпругът й били с работно време от 08: 00ч. до 16: 30ч.. Синът им бил със същото работно време. Не работели на смени. Свидетелката сочи, че от 13.04.2021г. до 13-14 август същата година, В. и Ц. били заедно и живели при тях. Една вечер ответницата излязла в 11: 30ч. да си купи цигари и не се прибрала. Върнала се в старата си квартира. Преди да дойдат да жвеят в тяхното жилище, двамата живели на квартира. Свидетелката сочи, че била виждала детето А., след като се родило, той като майката на М., бившият приятел на В. я е извикала на среща и й казала, че детето прилича на тях. На 19.01.2022г. изписали В. от родилния дом и вечерта се обадили на Ц., дали желае да види детето, но последният нищо не казал на свидетелката. От 11.03.2022г. детето било изведено в приемно семейство. Била ходила на срещи с детето, познавала примните родители. Докото детето било при ответницата, имала наблюдение как тя се грижи за него-веднъж забелязала, че след изхождане го почистила с мокра кърпичка и го намазала с крем, без да го размаже добре. Имала желание да помага на сина си, ако детето бъде оставено при тях, имала възможности. Искала да помага като си вземе едногодишен отпуск за отглеждане на дете. Докато живеели заедно В. и Ц., нямала информация последният да я е биел, а и В. не й се била оплакала. Твърди, че синът й не консумира алкохол, а ако консумира-само веднъж на месец по 50гр.. Свид.Здр.З.. /колега на ищеца/ сочи, че ищецът живеел в голям апартамент с родителите си, но в момента живее сам. Не бил запознат дали същият има приятелка. Ц. му споделил, че иска да гледа детето. Не бил свидетел Ц. да злоупотребява с алкохол и наркотици. Не бил присъствал на личните контакти на В. и Ц.. Ц. му споделил, че ходил да вижда детето. Показвал му и негови снимки. Ц. работел редовна смяна. Свид. А.П. /далечен братовчед на ищеца/ излага, че се е запознал с В. по повод, че Ц. го помолил, ако има нужда от работник, тя да ходи и да работи в неговата автомивка. Един път като дошла, била цялата насинена. Друг път била с нов телефон и на въпроса му къде е старият, му обяснила, че тъй като някой й звъннал, ищецът го счупил и след това й купил нов. В. обяснила на свидетеля, че проблемът бил в това, че Д. започнал да я ревнува и я карал вече да не идва да работи, а на нея й трябвали пари. Свидетелят сочи и случай, в който ищецът му дал обяснение, защо М. не могла да дойде на работа- защото нямала ключ, той я бил заключил и отишъл да играе футбол. Знае, че Ц. като пиел две ракии, ставал отвратителен и шофирал. Единият път блъснал клиент на автомивката, но последният излязъл познат и не се обадили на полицията, въпреки че и тогава Ц. отново лъхал. Лично пред свидетеля, като изпиел две ракии, започва да звъни на проститутки и на леки жени. В. не е обжидала Ц., даже се притеснявала, че ще направи проблеми. Справяла се с работата и нямала проблеми. Съгласно показанията на свид. Ив. С. /колежка на ответницата/, ищецът изобщо не бил заинтересован от детето. Знаела, че детото сега е в приемно семейство, като сочи, че преди това майката се е грижила за него. То било винаги добре облечено и чисто. В. отчитала като своя грешка, че е решила да отиде с приятеля си в Румъния и е взела детето. Свид. М. М. /сестра на В./ сочи, че сестра й може да се грижи за малко дете, имала условията и капацитета за това. Преди детето да бъде взето от социалните, заедно излизали на разходки, хранила го, гледала го, обгрижвала го постоянно. Сега имала добри жилищни условия за тоглеждане на дете, работа и получавала възнаграждение. Знаела, че когато В. била заедно с Ц., последният я е удрял, и то не един път. Сигналът до социалните бил подаден от баща им, като конкретната причина била, че сетра й била заминала за чужбина и не била казала за това, на баща си и съжителката му. Свидетелката заявява готовност да помага на сестра си в обгрживането на детето. Майка им била жива, живеела в чужбина и им помагала финансово. Свидетелката сочи, че когато започнала процедурата за настаняване на детето, имала желание то да бъде настанено при нея и заявила това пред социалните служби, но последните не я одобрили, тъй като й предстояло раждане. Преди връзката си с Ц. В. имала приятел на име М., като след раздялата с Ц., пак отишла при М.. Сега сестра й живеела с друго момче на име М., което имало автосервиз. Свид. Ив. Д. /баща на В./ сочи, че след като разбрал, че В. е родила, й предложил да дойде да живее при него и съжителката му. Останала с детето при тях повече от месец. Сочи, че подал сигнал до социалните, тъй като разбрал от другата си дъщеря, че В. отива в Румъния с М. и детето. Искал да я спре, защото излязла с детето без да каже на никой и се притеснили. След като подал сигнала, подал такъв и до полицията за издирването й. Социалните дошли да вземат детето, докато В. била извикана в полицията, с което той не бил съгласен. Свидетелят заявява, че след като дъщеря му живее при него, тя трябва да му дава обяснения къде отива с детето. Отношенията с дъщеря му сега не били добри, не били добри и преди да дойде да живее при него. Свидетелят сочи, че подал и сигнал до ДСП, че В. не се грижи добре за детето, тъй като не му харесвало, че В. искала събота и неделя да излиза с М.. Според него, когато тя излизала с М., използвала някакви вещества, тъй като понеделник, вторник и сряда постоянно спяла. За това, че В. била спяла по цял ден, знаел от своята съжителка. Не бил виждал да взема такива вещества, но си правел изводи. Сочи, че не си спомня случай, В. да е излизала от дома му вечер и да е оставяла детето при него и съжителката му. Само веднъж им го оставила за няколко часа. Свид. Т. Н. /бивш социален работник в ОЗД при ДСП – Нови пазар и работила по случая на детето А./ твърди, че на 08.08./2022г./ получили сигнал за майката В., че е напуснала дома на нейния баща и съжителката му. Сигналът бил подаден от баща й. От сестра й разбарли, че заедно с М. и детето били заминали в Румъния, но на нея казала, че е в гр.Добрич. Когато след няколко дена В. се върнала при баща си, тогава бил регистриран втори сигнал, въз основа на който извели детето. Констатирали, че тя не се грижи добре за детето. В Нови пазар нямало такива програми, каквито предоставят в Звено „Майка и бебе“ в гр. Шумен, но използвали социални работници при ЦОП, за да дават насоки за отглеждане на бебето. Според свидетелката, когато В. се върнала, детето било с много занижена хигиена-с обриви по гънките, суха кожа, тъй като било изключително бяло дете. Когато отишли да извеждат детето, В. не била в дома и свидетелката знаела, че през това тя е била извикана в полицията. Свидетелката сочи, че В. й била признавала, че в годините назад е използвала психотропни вещества, но не и когато работела по случая. Тогава заявявала, че не използва. Съгласно заключението на назначената по делото СПЕ от 25.01.2023г. /със задача вещото лице да отговори на въпроса, психичното състояние на майката В. И. М., съответно на Ц. М. Д., рефлектира ли върху способностите им на всеки един от тях да се грижи за детето А. В. М., родено на 13.01.2022 г, съответно какъв е родителският им капацитет/, предвид установените и подробно описани познавателни, социални, емоционални, личностови характеристики на М. и Д., и двамата покриват критериите за нисък към среден родителски капацитет. На практика това, което понижавало родителският им капацитет била емоционалната им незрялост, която се отчита и при двамата, както и неспособността за ефективна комуникация помежду им, с цел сътрудничество при изработването на единни родителски подходи в отглеждането и възпитанието на детето. Към момента на изготвяне на заключението и двамата родители имат много незряло и дефицитарно, но правилно схващане за многообразните потребности на детето. Ако детето бъде изведено от приемната грижа и предоставено на някой от родителите било добре да бъде постановено за достатъчно дълъг период от време да бъдат под супервизията на социалните служби и да продължи работата и с двамата по посока повишаване на родителския капацитет. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че определеният до нисък капацитет по отношение на майката се дължи на това, че за нея това е първо дете и няма опит, нямала е семейна среда, която да я е подкрепяла достатъчно добре в този момент. В последното съдебно заседание е приет доклад от изготвена оценка на родителския капацитет на М. от 27.02.2023г., насочена с направление №НП/Д-Н-112/25.11.2022г. от ОЗД- Шумен. В заключение в същия е отразено, че М. била отраснала в непълно семейство, като в детството си е нямала значим възрастен, който да окаже необходимата подкрепа в периодите й на израстване, както и да я структурира в спазването на граници и правила, което довело и до изграждането и ценностна система, която не е съотносима с общоприетите правила и норми. Неочаквано за нея се оказала в ролята на родител, което изисквало отговорно поведение, готовност и грижа. Посочено е също, че въпреки трудностите, които е имала след раждането на детето, М. е съумявала да задоволява базисните и емоционалните потребности на дъщеря си А., според възможностите си. Това е било за период от два месеца-разполагала е с жилище, доходи, а впоследствие и с подкрепата на баща си и неговата съжителка. Необмислената й постъпка за напускане на страната, съвместно с двумесечната А., без нужните документи е била предпоставка, спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила — настаняване в професионално приемно семейство. Оттогава до настоящият момент, майката се отзовавала на регламентираните срещи с дъщеря си, като не е прекъсвала връзката си с нея. Майката осъзнавала, че за да се формира като пълноценна личност, детето следва да общува и да получава пълноценна грижа и обич, и от двамата си родители, да има възможност да общува с членовете на разширеното семейство, в периода на неговото израстване. Тази заявена от майката готовност от професионална позиция щяла да допринесе детето да изгради чувство на родова принадлежност и семейни връзки. На този етап, М. заявила готовност да поеме грижите за дъщеря си, срещайки подкрепа и разбиране от настоящия си съжител и неговите близки. Осигурили са необходимите жилищни условия и финансови средства, с които биха могли да задоволят базисните й потребности. Семейната среда би дала нужната сигурност и спокойствие за развитието на А., както и възможност за социално включване. В доклада е отразено също, че в процеса на проучване и изготвяне на оценка на родителски капацитет, изготвилите го не са имали преки наблюдения, по отношение на реалната грижата на майката към детето. Предвид краткия период, през който последната имала възможност да се грижи за дъщеря си, не е успяла да изгради връзка, която е изключително важна и значима за израстването, и е в основата на родителството през първата година на детето. Предложили са, майката да бъде насочена за интензивна подкрепа, с цел подготовка за реинтеграция на детето.Препоръчали са възможност детето да гостува, и майката да изгражда емоционална връзка с него. Също, да може да бъде подкрепена в разпознаване на възрастовите нужди и потребности на дъщеря си, разпознаване на рискови ситуации, и подкрепа за осмисляне мястото на детето в семейната система, и двойката. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл.66, ал.2 вр. с чл. 69 от СК. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи факта на раждане на детето А., момента на зачеването му, участието в зачеването, наличието на припознаване от негова страна детето, както и постъпило оспорване на припознаването от страна на майката. Искът е допустим: В случая след съставяне на акт за раждане на детето А., ищецът Ц. М. Д. е подал заявление за припознаването му/вх.№ГРС-35-005/25.02.2022г./. Тъй като припознаването е било оспорено от майката на детето-В. И. М., ищецът в тримесечен срок от съобщаване на оспорването е депозирал настоящия иск за установяване на произхода на детето от него. Събраните по делото гласни доказателства, представеният резултат от ДНК анализ за установяване на бащинство, изготвен от Национална генетична лаборатория при Специализирана болница по акушерство и гинекология „Майчин дом“ЕАД- гр.София/неоспорен от ответната страна/, съгласно който крайната вероятност за бащинство на ищеца е равна на 99.99999419%, включително и заявените становище на страните, дават основание на съда да приеме, че ищецът Ц. М. Д. се явява биологичен баща на детето А. В. М.. Установи се, че през вероятния период на зачеване, М. и Д. са били в интимни отношения помежду си - имали са връзка и са живели заедно. Резултатът от ДНК анализ сочи изключително висок процент на вероятността за бащинството на Д., основание за категоричния извод, че той е биологичен баща на детето. Искът за установяване на произход се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът е биологичен баща на детето на ответницата – А. В. М.. Установен е произходът от бащата Д.. Предвид уважаването на иска, следва в акта на раждане на детето А. В. М., като негов баща да бъде вписан ищецът Ц. М. Д., а детето бъде записано с имената А. Ц.ова Д.а. Съгласно разпоредбата на чл.70 от СК, когато съдът уважи исковете по чл.68 и чл.69 от СК, следва служебно да се произнесе досежно местоживеенето на детето, мерките за упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжка. Всяка от страните е заявила искане на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А., със съответните последици. В настоящия случай се установи, видно от представените заповед №ЗД-ЗД/Д-Н-НП- 015/11.03.2022г. на ДСП-Нови пазар, решение№241/19.08.2022г. по гр.д.№399/2022г. на НПРС и решение №256/18.11.2022г. по гр.д.№447/2022г., че детето А. е настанено в приемно семейство от 11.03.2022г. и към настоящия момент се отглежда в такова. Предвид това и към настоящия момент безпредметно се явява произнасянето на съда досежно местоживеенето на детето/не е ясно ще бъде ли осъществена реинтеграция на детето след изтичане на срока на настаняване, кога, или ще бъде продължено настаняването със нова заповед/. Съдът следва да се произнесе обаче досежно упражняването на родителските права по отношение на детето, макар и същите да са в ограничен вид, доколкото съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД, съпрузите от приемното семейство на се носители на родителските права и задължения. При така установената фактическа обстановка и след съвкупна преценка на доказателствения материал, съдът достигна до извода, че родителските права по отношение на детето А. следва да се предоставят на неговата майка. Установи се, че последната силно желае детето да живее при нея и тя да полага грижи по отглеждането и възпитанието му. Съгласно изготвения в хода на производството социален доклад, същата живее в гр.Шумен със съжителя си в жилище на последния, с отлични хигиенно-битови условия за отглеждане на дете. Работи по трудов договор за неопределено време с един и същ работодателя, считано от 09.05.2022г.. Същата единствена се е грижила за детето и за времето от раждането му до настаняването му в приемно семейство. Битовите условия, което може да предостави бащата също са много добри, но съдът намира, че заявеното от него желание той да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето не е така категорично и е провокирано по-скоро от това на неговата майка. Последната в съдебно заседание заявява желанието си тя да вземе отпуск за отглеждане на детето. Ответницата изразява болката и недовоството си от това, че А. не е при нея, че срещите й с нея са силно ограничени, докато ищецът не споделя подобни емоции. Съгласно показанията на свид.Ив.С., след раждането Д. изобщо не бил заинтересован от детето. Действително, ищецът може да разчита на помощта на трети лица-неговите родители, но ответницата също може да разчита на такава-на нейния съжител, който има опит с отглеждането на собственото му дете. Свид.М.М./сестра на ответницата/ също заявява, че в бъдеще, би подкрепяла във всичко сестра си при отглеждането на детето. Детето А. е на 1г. и 3м., от женски пол е, поради което и има нужда от майчината обич и подкрепа. Съгласно установената и наложила се практика във връзка с Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава деца от женски пол. Действително детето към момента се отглежда в приемно семейство, но майката вече е насочена за интензивна подкрепа, с цел подготовка за реинтеграция на детето в семейството й/ доклад от изготвена оценка на родителския капацитет на М. от 27.02.2023г., заявеното от социалния работник при ДСП-Шумен в съдебно заседание/. Съгласно заявеното от подателя на сигнала/бащата на ответницата/, причина за подаване на същия било обстоятелството, че дъщеря му заминала заедно с бившия си приятел М. и детето за Румъния, без да го уведоми. На първо място следва да се посочи, че В. е пълнолетна и по отношение на нея няма данни за постановени правни ограничения, поради което и няма законово изискване същата да уведомява баща си ако реши да упражни правото си на свободно придвижване. Действително, същата е извела детето зад граница без да му е издаден паспорт, но доколкото тя е единствен родител на детето по акт за раждане, не би съществувала и законова забрана тя еднолично да пътува с детето зад граница, ако то е имало издаден такъв. Самата ответница твърди и че не е поставила детето в риск по време на престоя си в Румъния, тъй като то пътувало с нея и приятелят й –шофьор международни превози, като е извършвала тоалета му в бензиностанции по пътя/обстоятелство, което не бе отречено от социалния работник, занимаващ се със случая й в с.з./, където има специално обособени места за това. В тази връзка следва да се посочи, че сочените места са обособени именно с цел родители, пътуващи с деца в невръстна възраст да могат да обгрижват същите адекватно, когато това се наложи. В случая и съгласно показанията насвид.С., ответницата е отчела като своя грешка това, че е решила да отиде с приятеля си в Румъния и е взела детето. Т.е. същата е преосмислила поведението си, с оглед рисковете, на които е изложила детето с предприетото пътуване. Към момента М. е насочена за интензивна подкрепа, с цел да бъде подкрепена в разпознаване на възрастовите нужди и потребности на дъщеря си, разпознаване на рискови ситуации, и подкрепа за осмисляне мястото на детето в семейната система, и двойката. Следва да се посочи, че причина за сигнала, въз основа на който е образувана преписка при ОЗД-Нови пазар и детето е настанено в приемно семейство, не е нежелание на майката да отглежда и се грижи за детето си. Съгласно заявеното от вещото лице по СПЕ, определеният капацитет по отношение на майката се дължал на това, че за нея това е първо дете и нямала опит, нямала е и семейна среда, която да я е подкрепяла достатъчно добре в този момент. Съответно съгласно отразеното в доклада от изготвена оценка на родителския капацитет на М., въпреки трудностите, които е имала след раждането на детето, тя е съумявала да задоволява базисните и емоционалните потребности на дъщеря си А., според възможностите си. Съгласно показанията на свид.Ив.С. и М.М./сестра на ответницата и майка на две деца/, когато детето било при В. било винаги добре облечено и чисто, последната имала условията и капацитета да се грижи за малко дете. Свид.И.Д./баща на ответницата и подател на сигнала до социалните служби/ също сочи, че не си спомня случай, В. да е излизала от дома му вечер и да е оставяла детето при него и съжителката му. Само веднъж им го оставила за няколко часа. В случая, съгласно заключението на СПЕ и двете страни покриват критериите за нисък към среден родителски капацитет, като понижаването на капацитета им се дължало на емоционалната им незрялост, както и неспособността за ефективна комуникация помежду им, с цел сътрудничество при изработването на единни родителски подходи в отглеждането и възпитанието на детето. Събрания по делото доказателствен материал не налага и извод за различие във възпитателските качества на двамата родители, даващ предимство на бащата. Напротив, установи се, че Д. два пъти е предаван на съд по повдигнати обвинения за умишлени престъпления. Въпреки настъпилата реабилитация в хода на настоящото производство, соченото обуславя извод за лоши характеристични данни по отношение на лицето. Установи се също/показанията на свид.М.М. и свид.П./, че Д. е осъществявал физически и психически тормоз по отношение на ответницата, докато са били заедно/удрял я, оставял я заключена в дома му, счупил телефона й/. Свид.А.П./далечен братовчед на ищеца/ излага, че след употреба на алкохол поведението на ответника се променяло в негативен аспект, шофирал, звънял на проститутки. Не се ангажираха доказателства М. по време на бремеността или след това да е злоупотребявала с алкохол или приемала наркотични вещества. Действително, свид. Т. Н. /бивш социален работник в ОЗД при ДСП – Нови пазар/ твърди, че ответницата й признала, че в годините назад е използвала психотропни вещества, но не и когато работела по случая- тогава й заявила, че не използвала такива. Свид. Ив. Д.-баща на ответницата и подател на сигнал за извеждане на детето, заявява, че не бил виждал дъщеря си да взема упойващи вещества, но си правел изводи, тъй като понеделник, вторник и сряда постоянно спяла, за което знаел от своята съжителка/последната не е ангажирана като свидетел по делото/. Пред настоящата инстанция се представиха два броя протоколи с резултати от изследвания за наркотични вещества на М./от 10.05.2022г. и от 28.03.2023г./, съгласно които стойностите на последната са негативни. Не се ангажираха доказателствателства, М. да не се е интересувала от детето и да не е искала да го вземе. Напротив същата редовно спазва определените й срещи с детето при приемното семейство и изразява искрената си болка от това, че същото не е с нея, че правото й да вижда детето си е силно ограничено, като дори в последните месеци е било съвсем ограничено от социалните служби в гр.Нови пазар -всеки вторник през седмица. Така съобразявайки целият комплекс от обстоятелства, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на детето А. следва да се предостави на майката. На този етап следва да бъде определен режим на лични контакти на двамата родители с детето, съобразен с ниската му възраст и местоживеенето му, който следва да бъде, на майката: всеки вторник от месеца от 10.00ч. до 13.00ч., на територията на ДСП-Нови пазар, в присъствието на социален работник или член на приемното семейство; на бащата: всеки петък от месеца, от 10.00ч. до 13.00ч., на територията на ДСП-Нови пазар, в присъствието на социален работник или член на приемното семейство. По отношение на издръжката: Както бе посочено по-горе, детето А. се отглежда в приемно семейство. Със същото на основание чл.27, ал.5 от ЗЗД се сключва договор, по силата на който за нуждите на отглеждането и възпитанието на детето ДСП осигурява средствата за отглеждане на детето, съгласно чл.50 от ППЗЗД, като същите се актуализират, съобразно възрастта и здравословното състояние на детето. Задължението на родителите да осигуряват издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е подчинено на общото правило, че на издръжка има право само дете, което се нуждае от такава. Тъй като детето А. е на пълна държавна издръжка, то очевидно нуждите му от издръжка са задоволени по този начин. В горния смисъл е и Постановление №5/16.11.1970г. на Пленума на ВС, т.ІІ. Ето защо съдът намир, че в случая издръжка не следва да бъде присъдена. При изменение на обстоятествата впоследствие, няма пречка такава да бъде определена при депозиране на съответно искане. Съдът намира за нужно да укаже на родителите да потърсят помощта на органите по закрила на детето с оглед участие в програми за добро и успешно родителстване и повишаване на родителския капацитет. С оглед изхода на спора по главния иск и свързаните с него акцесорни претенции, съдът намира, че разноските следва останат в тежест на страните така, както са направени. Предвид гореизложеното, съдът