Решение № 169 от 23.9.2021 г. на Районен съд - Девня по дело № 968/2021 г.
Районен съд - Девня23.09.2021 г.докладчик ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Диспозитив
УДЪЛЖАВА срока на настаняването на П. Г. В., ЕГН: •••••••••• в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” •••••••••• за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението или до настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните. РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ. Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му. Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна, за сведение и изпълнение. Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги. Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице П. Г. В., ЕГН: •••••••••• в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в •••••••••• за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението. В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя. В съдебно заседание настойникът Р. П. М. – леля на лицето, чието настаняване се иска, моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда. Лицето, чието настаняване се иска, при изслушването му в о. с. з. заяви, че се чувства добре в дома, защото се грижат за него и има приятели, както и че иска да остане в дома. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение № 89/01.07.2008 г. по гр.д. № 23/2008 г. по описа на Окръжен съд – Русе, П. Г. В. е поставен под пълно запрещение, като видно от удостоверение изх. № РД08-01-990/01.07.2021 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначен Р. П. М.. Представено е ЕР на ТЕЛК № 04120 от 24.10.2017 г., от което се установява, че П. Г. В. е с поставена диагноза първична коксартроза двустранна, ДЦП, умерена умствена изостаналост, определени 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 13.07.2018 г. съдебно решение по гр. дело № 279/2018 г. на РС – Девня П. Г. В. е настанен в специализирана институция – „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна за максимално предвидения от закона срок - три години. По делото е представена декларация от 05.07.2021 г. от П. Г. В. в която същият заявява, че желае да продължи да ползва резидентната грижа в „ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане. Представени са изготвените от мултидисциплинарния екип на дома индивидуален план за подкрепа на П. Г. В., в който са изследвани потребностите му и са набелязани дейностите и целите за задоволяване на тези потребности. Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДВЛУИ. При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП – Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от ППЗСУ, от които се установява, че П. Г. В. е на б2 г., освидетелстван от ТЕЛК от раждането му. Израснал по социални заведения, посещавал помощно училище до 7 клас, но не може да чете и пише. Не добре развита реч. Мисловен процес занижен, беден речников фонд, глуповат лицеизраз. С ДЦП с двустранна коксартроза и контрактура на двете ТБС. Настанен в ДПЛУИ с. Оборище на 24.03.2008г. Г-н В. не е в състояние самостоятелно да се грижи за себе си и да задоволява основните си жизнени потребности. На инвалидна количка, обслужва се на легло от персонала на дома. Г-н В. се нуждае от всекидневна грижа - персонална и медицинска. Няма изградени навици, не може самостоятелно да се самообслужва и поддържа личната си хигиена и да се храни. Напълно зависим от обгрижване с чужда помощ, подпомаган е от персонала Г-жа М. заявява, че вече е на възраст, има сериозни здравословни проблеми и не е в състояние да се грижи за племенника си, които е напълно зависим от обгрижване. Г-н В. е настанен от 13 години в институцията. С решение № 112/22.06.2018 г. на Девненски районен съд лицето П. Г. В. е настанен в ДПЛУИ с. Оборище, решението е влязло в сила на 13.07.2018 г. със срок до 13.07.2021 г. Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/45-1 от 13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, съгласно която лицето П. Г. В. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Постъпилото искане от Директора на ДСП – Вълчи дол за настаняване на П. Г. В. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл. Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда. Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. Водещото за предоставянето на социални услуги на пълнолетно лице, поставено под запрещение, и прекратяването на тяхното ползване /в т.ч. и за услуга за резидентна грижа/ е желанието на лицето и становището на неговия настойник или попечител, като в случай на противоречие водещо е желанието на лицето, нуждаещо се от социална услуга /чл. 91 във връзка с чл. 95, ал. 2 от ЗСУ/. От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че П. Г. В. е поставен под пълно запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен П. Г. В. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени. По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда. При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП – Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/. Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което