Мотиви към Решение № 317 от 28.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2957/2021 г.

Мотиви към решение от 27.04.2022 г., постановено по в.а.н.д. № 2957/2021 г. по описа на СГС, НО, VI-ти въззивен състав С решение от 07.06.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 9163/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, обвиняемият АТ. КР. К. е признат за виновен в това, че на 25.09.2019 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, спирка „БАН“, в автобус, движещ се по линия № 3 и с инвентарен № 2052, чрез нанасяне на удар с глава в областта на главата на И.Г.И., причинил на последния телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясната вежда (аркада) и оток на меките тъкани, които увреждания са реализирали медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му (И. работел като контрольор по редовността на пътниците, общ контрол в ЦГМ, със сключен трудов договор № РД-12-1М-32/13.06.2018 г. и извършвал проверка по редовността на пътниците в горепосочения автобус) и деянието е извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан от пострадалия, осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност, пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда и петстотин лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. А.К. е осъден да заплати и направените по делото разноски – 50, 44 лева по сметка на СДВР, 325, 00 лева по сметка на СРС и 10, 00 лева държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листа. Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея от обв. А.К. чрез защитника му, с които се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция с протоколно определение е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. В хода на въззивното производство е изготвена тройна КСППЕ, от заключението на която се установява, че обв. А.К. страда от налудно разстройство, същинско психично заболяване – психоза, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Психичното заболяване на обвиняемия е с давност от години и към момента на изготвяне на експертизата е в разгърнат стадии. Същото е било налице и към инкриминирания период – м. септември 2019г. Към момента на инкриминираното деяние и към момента на изготвяне на експертизата обвиняемият не е могъл и не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Мотивите за извършване на деянието са болестно (психотично) обусловени. Поради наличното психично разстройство водещо до отпадане на базисните психични годности, обвиняемият не може правилно да възприема фактите и обстоятелствата, имащи значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения по тях. Той не може да участва в наказателния процес. В дадения ход по същество защитникът на обвиняемия прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като излага съображения по отношение на събрания по делото доказателствен материал и оспорва приетия от СРС механизъм на инцидента, вкл. досежно контакта на обвиняемия с тримата контрольори. Алтернативно, прави искане за оправдаване на обвиняемия поради невменяемост, като се позовава на заключението на изготвената в хода на въззивното съдебно производство тройна КСППЕ. Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че от изготвената във въззивното съдебно следствие КСППЕ може да се направи категоричен извод за липсата на вменяемост на обвиняемия както към инкриминираната дата, така и след извършване на деянието. Прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В своя защита обв. А.К. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума посочва, че не е извършил престъпление. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното. В хода на настоящото производство въззивният съд назначи тройна КСППЕ, поради наличието на съмнение относно вменяемостта на обв. А.К.. Като кредитира заключението на вещите лица като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, настоящият съдебен състав достигна до извод от правна страна, че към процесната дата обв. А.К. не е бил наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 от НК и поради това извършеното от него не представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Оттук насетне се явява безпредметно обсъждането на фактическа обстановка и извършването на анализ на събрания по делото доказателствен материал. В заключението си вещите лица - д-р Е.С. - Т. – психиатър, д-р Т.К. – психиатър, и маг. Г.Г. – психолог, правят категоричен извод, че обв. А.К. страда от налудно разстройство, същинско психично заболяване – психоза, което се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. В експертното си заключение вещите лица са посочили и че в диференциално диагностичен план може да се мисли и за друго психотично разстройство – параноидна шизофрения в стадии на парафренизация, което също се приравнява към разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Изводът за наличие на същинско психично заболяват експертите правят въз основа на проведения амбулаторен психиатричен преглед на 18.03.2022 г., като са категорични, че към момента на извършеното деяние (25.09.2019г.) обвиняемият се е намирал в състояние на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В съдебно заседание при изслушване на заключението вещите лица разясняват, че при обв. А.К. е налице богата психотична продукция с параноидна нагласа, включваща наличието на халюцинаторни преживявания, поради което потвърждават, че при него е налице психично заболяване, което се приравнява към разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК. Посочват, че точна диагноза може да му бъде поставени при стационарно освидетелстване, но цялостното му поведение е подчинено на параноидни преживявания, което води до изводи за наличие на параноидна шизофрения. Изясняват, че посоченият в заключението стадии на парафренизация се наблюдава при шизофрения, когато след доста продължителен период от време пациентът развива мегаломанни идеи, каквито са налични и при обв. К.. Вещите лице изтъкват, че самото поведение на обвиняемото лице по време на инкриминираното деяние също е било налудно, доколкото в разпитите си е споделил по отношение на процесните събития, че е обект на преследване и на наблюдение от специални служби, че е наблюдаван от камерите на автобуса, както и че контрольорите са някакви специални хора, които имат нещо против него. В хода на прегледа на обвиняемия вещите лица не са констатирали признаци на симулация на психотичното му поведение. При наличието на медицинския критерий за невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК, изведен от съдържанието на заключението по допуснатата и изслушана в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция тройна КСППЕ, следва да бъде поставен и юридическия въпрос за невменяемостта на обв. А.К., която въззивният съд приема за установена. По изложените съображения, втората от двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 33, ал. 1 от НК – юридическият резултат, до който е довела медицинската причина, също е налице при обв. А.К.. От представеното по делото експертно заключение се установява, че обвиняемият страда от психично заболяване, с оглед на което въззивният съд достигна до извод, че обв. К. е бил лишен от възможността да разбира значението на извършеното от него, както и от възможността за нормално насочване на волевата си дейност и не е бил в състояние да ръководи постъпките си, да контролира поведението си и да се въздържи от извършване на противоправни действия, т.е. отсъстват предпоставки за търсене на наказателна отговорност от обвиняемото лице. Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че доколкото извършеното от обв. А.К. не представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК и предвид разпоредбата на чл. 304 от НПК, същият беше признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК при постановяване на оправдателен съдебен акт разноските остават за сметка на държавата. Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.