РЕШЕНИЕ

гр. Първомай, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100523 по описа за 2022 година Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

Първоначалният ищец Р. Ш. Ш., ЕГН: ••••••••••, с настоящ адрес: •••••••, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: •••••••, със седалище и адрес на управление: •••••••, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Г. Г., че сключеният помежду им Договор № ••••••• г. за предоставяне на потребителски кредит, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл. 5 от него, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на обвързващ страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ••••••• г. ответникът предоставил заем от 1 500, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 18 вноски да го възстанови на кредитодателя и да му заплати възнаградителна лихва от 525, 00 лева при параметри за годишен лихвен процент от 35, 00% и годишен процент на разходите от 49, 66%.

В изпълнение на чл. 5 от посоченото съглашение, според който кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от дружеството „Фератум банк”, заемателката сключила с него Договор за гаранция, с който се задължила да му плати възнаграждение от 1 485, 00 лева.

Навежда се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Изтъква се, че в съдържанието му и в погасителния план не фигурират общият размер на дължимата се за договорния срок възнаградителна лихва, условията за издължаване и за прилагане на годишния лихвен процент, компонентите на всяка вноска и тези за определяне на годишния процент на разходите.

Наред с горното, заобикалял чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява последният да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, доколкото при пресмятането на величината му не е включена таксата от 1 485, 00 лева.

Нищожността на уговорката по чл. 5 се обосновава с доводи, че накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации и обусловеност на отпускането на кредита от подписване на договор за гарант с предварително посочения такъв „Фератум банк”.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 397/06.02.2023 г., с който първоначалният ответник чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на първоначалните искове като неоснователни.

Релевира, че оспореният договор за кредит е сключен между страните от разстояние и съдържа посочване на годишния процент на разходите, изчислен по формулата в Приложение № 1 към ЗПК, уговорения лихвен процент, който е фиксиран и не подлежи на промяна, лихвата в парично изражение и общата сума, дължима се от потребителя.

Пояснява, че при кандидатстване за заем всеки кредитоискател разполага с избор да сключи договор за гаранция с поръчител, предложен от кредитора – а именно с „Фератум банк” – Малта, или с друг по свое предпочитание, и доколкото следователно получаването на обезпечение в първия вариант не е задължителна услуга, предпоставяща кредитирането, предвиденото за нея възнаграждение, не участва при формирането на годишния процент на разходите.

Отправя насрещни претенции за осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумите от 1 500, 00 лева – главница, и 525, 00 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2022 г. до 10.11.2023 г., дължими се по Договор № ••••••• г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 06.02.2023 г., до окончателното им изплащане.

С твърдение, че до момента заемателката не е издължила нито една от вноските по кредита, насрещният ищец обективира волеизявление за обявяването му за предсрочно изискуем на основание чл. 6 от индивидуалния договор за заем и чл. 13, ал. 1 от приложимите към него Общи условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещните искове чрез довереника си депозира Отговор вх. № 855/16.03.2023 г., с който ги оспорва с възражение за недействителност на кредитното правоотношение по съображенията, изложени в първоначалната искова молба, а при условията на евентуалност моли за разсрочване при режима на чл. 241 от ГПК на изпълнението на присъдените задължения на 24 вноски.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, първоначалният ищец не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмени становища вх. № № 1063/03.04.2023 г. и 3480/19.10.2023 г., депозирани от довереника му, поддържа исковата молба и отговора на насрещната такава, а първоначалният ответник и насрещен ищец чрез пълномощника си пледира за отхвърляне на първоначалния иск и за уважаване на насрещните претенции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

От приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им в електронна форма Договор № ••••••• г. за предоставяне на потребителски кредит (л. 5 и л. 27 – л. 29) и приложимите към него Общи условия (л. 41 – л. 52), в сила от 07.04.2021 г., първоначалният ответник, регистриран в Регистъра на финансовите институции на Българска народна банка (БНБ) с предмет на дейност предоставяне на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими такива, отпуснал на първоначалната ищца паричен заем от 1 500, 00 лева. Последната, предварително информирана за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 30 – л. 38), получила заемната сума и се задължила да му я възстанови и да му заплати лихва от 525, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 35, 00%, или да престира общо 2 025, 00 лева при годишен процент на разходите от 49, 66%, изчислен на база общ разход от 525, 00 лева и отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита. Погасяването му следвало да се осъществява на 18 месечни анюитетни вноски в периода от 25.06.2022 г. до 17.11.2023 г., подробно описани по падеж, величина и компоненти в неразделен към контракта Погасителен план (л. 39 – л. 40).

В индивидуалните уговорки по чл. 9 и чл. 11 и в общите по чл. 12 и чл. 9.8. са регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Чл. 5 от заемния договор със съдържанието от придружаващия първоначалната искова молба екземпляр (л. 5), което се различава от това на представения с отговора такъв в частта досежно наименованието на гаранта (л. 27 – л. 29), гласи, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank (Multitude Bank в екземпляра към отговора) в полза на кредитора, и след одобряването му от него, което се извършва с това на заема, обезпечителната уговорка не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя, нито от обезпечаващото чуждия дълг лице.

Според встъпителните дефиниции и чл. 5 от Общите условия преди договорното обвързване заемодателят оценява кредитоспособността на кредитоискателя въз основа на достатъчна информация, в това число придобита от него, и ако счете за необходимо – и от справка в Централния кредитен регистър или в други бази данни, използвани в Република България, като взима предвид обезпечението, което същият може да предложи, за да повиши вероятността да бъде кредитиран, без да я изключва (в какъвто смисъл е общата уговорка по чл. 5.7.) – поръчителство от одобрен от кредитодателя: а) гарант – юридическо или физическо лице, или б) поръчител – посочено от кредитоискателя физическо лице.

Заемателката в качеството на „Клиент” подписала по електронен път и Договор № ••••••• г. за гаранция (поръчителство) (л. 6) с гарант в лицето на „Фератум банк” („Ferratum Bank p. l. c.”) (с настоящо наименование „Multitude Bank p. l. c.”), със седалище и адрес на управление в Малта, вписано под № 178 в Регистъра на БНБ, съгласно приложените разпечатки от интернет страницата й www.bnb.bg (л. 110 и л. 140), и под № С56251 в Регистър на компаниите, Малта, съобразно Сертификат за регистрация от 01.10.2022 г. (л. 141). „Фератум банк“ се задължило да отговаря спрямо кредитора „Фератум България” ЕООД солидарно за всички задължения на първоначалната ищца по горецитирания кредитен контракт до размера от 6 000, 00 лева срещу такса от 1 485, 00 лева, платима от нея на гаранта разсрочено по Погасителен план (л. 7) – неразделна част от договора за гаранция, чрез 18 месечни вноски, еднакви по падежи с тези по заема. В пункт 4.3 към чл. 2 на стандартната преддоговорна информация е указано, че въпросното възнаграждение не участва в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите по него, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за кредитирането.

При кандидатстване за заем чрез онлайн платформата на сайта на първоначалния ответник www.ferratum.bg, извадка от който е поместена в Молбата му вх. № 1509/10.05.2023 г. (л. 108), потребителят трябва да маркира избора си измежду две опции „Гаранция от Фератум банк” или „Личен гарант/поръчител” и в случай че предпочете първата, интерфейсът визуализира падежи и размери на месечните такси за услугата по гарантиране, които ще дължи. В уверение на практическата приложимост на втората алтернатива в търговската си практика „Фератум България“ ЕООД е депозирало Справки за одобрени и допуснати от него кредити на потребители, кандидатствали с личен гарант за периода 2016 – 2022 г. (л. 111 – л. 117), и Договори за поръчителство № № 1107706/04.01.2022 г. (л. 118 – л. 121), 1114555/21.01.2022 г. (л. 122 – л. 125), 1115674/24.01.2022 г. (л. 126 – л. 129), 974032/20.01.2021 г. (л. 130 – л. 133) и 979767/03.02.2021 г. (л. 134 – л. 137).

Видно от представеното с Молба вх. № 700/02.03.2023 г. Извлечение от счетоводната система на кредитора (л. 65) плащания за издължаването на процесния кредит не са постъпвали.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай първоначалният ищец оспорва валидността на Договор № ••••••• г. за предоставяне на потребителски кредит (л. 5 и л. 27 – л. 29) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и заобикаляне на законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност – клаузата на чл. 5 от договора като накърняваща добрите нрави и неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Доколкото са кумулативно наведени, недостатъците подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Отправените насрещни искове за реално изпълнение на вземанията за главница и лихва по кредита намират правната си квалификация в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита насрещният ищец носи тежестта да увери съда, че е изправен кредитор по договор за потребителски кредит с ответника, който е породил за последния изискуеми задължения с очертаната в насрещната искова молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи фактите, на които позовава възраженията си за недействителност на правопораждащото правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. За неговата валидност, която е с преюдициално значение за разрешаване на насрещните искове, съдът е задължен да следи и служебно, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).

Бидейки сключено от финансовата институция в битността й на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от нея занятие, процесното кредитно съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира и от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако такива са приложими.

В чл. 11, ал. 1 от ЗПК са имплементирани насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията от Преамбюла й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14).

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да заложи ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по примера на чл. 10, §1 и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора.

Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка сочи, че между първоначалния ответник, от една страна като „Кредитор”, и първоначалния ищец, от друга като „Кредитополучател“, е сключен от разстояние по електронен път формален, реален, двустранен и възмезден Договор № ••••••• г. за предоставяне на потребителски кредит (л. 5 и л. 27 – л. 29) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи условия (л. 41 – л. 52), в сила от 07.04.2021 г., които с позволението на чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ финансовата институция е утвърдила отнапред във взаимоотношенията с клиентите си.

Страните еднопосочно твърдят, а и по делото са приложени по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК материализиращите частни и общите им уговорки електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като преписи, заверени от тях, които доказват, че в изискуемия се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат са съгласували воля за предаването на сумата от 1 500, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на последния разсрочено на 18 месечни анюитетни вноски да я върне на първия и да му заплати лихва от 525, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 35, 00%.

Обявено е за доказано и усвояването на заемните средства от заемополучателя.

Договорното изложение кореспондира с относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съставено е във вид на електронен документ в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са отразени общият размер на кредита от 1 500, 00 лева; условията за усвояването му – по начин, посочен от кредитоискателя, и размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване във вид на Погасителен план (л. 39 – л. 40) – приложение към контракта, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, въпреки че такава разбивка е необходима само при променяща се лихва и при поискване от потребителя. Налице е и разяснение на потребителското право на извлечение от сметка по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.

От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче договорът не удовлетворява критерия за яснота, пълнота и прозрачност.

По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула, съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.

По определението на §1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема.

В контекста на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора е посочен лихвен процент от 35, 00% с пояснения в чл. 8.2. от Общите условия, че е фиксиран, което по разума на §1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, но не са онагледени в достатъчна степен условията за прилагането на лихвената ставка, по съображения че не е уточнено дали е годишна и на каква база се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение. Визираният пропуск компрометира достоверността както на договорения годишен процент на разходите, доколкото лихвата е елемент от общия разход по кредита по §1, т. 1 от ДР на ЗПК, така и на реквизита „обща сума, дължима се от потребителя”, равняваща се съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на кредита и общите разходи по него.

На следващо място, формално по предписанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорният текст съдържа общата дължима се сума от 2 025, 00 лева и годишния процент на разходите от 49, 66%, който не надвишава предела по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в Общите условия са изброени взетите предвид при пресмятането му допускания. Методиката на формирането му не е разписана, но противно на тезата на първоначалния ищец, това не противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не само липсва такова изискване, но и тя е нормативно заложена в ЗПК в изпълнение на съображение 19 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО именно с цел да се осигури възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор с определян по еднакъв начин навсякъде в Общността показател.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК все пак е допуснато – информацията за величината на годишния процент на разходите в договора не съответства на действително прилаганата спрямо потребителя.

В чл. 5 от заемния договор е предвидено кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза на кредитора от гаранта „Фератум банк” („Ferratum Bank p. l. c.”) (с настоящо наименование „Multitude Bank p. l. c.”), който е юридическо лице със седалище в Малта, вписано под № 178 в Регистъра на БНБ. С него заемателката е подписала по електронен път Договор № ••••••• г. за гаранция (поръчителство) (л. 6), по силата на който срещу поетия от негова страна ангажимент да отговаря солидарно за всички нейни задължения по кредитен договор до размера от 6 000, 00 лева се е задължила да му заплати такса от 1 485, 00 лева, разсрочено чрез 18 месечни вноски, еднакви по падежи с тези по заема.

Независимо че се дължи в полза на различен от кредитодателя субект, визираното възнаграждение възмездява задължителна за сключването на договора за заем допълнителна услуга и респективно се явява пряко свързан с него и известен на кредитора разход, който по правилата на чл. 19, ал. 1 и §1, т. 1 от ДР на ЗПК и съображение 20 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО би следвало (в този смисъл Определение № 50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.), но не е включено в общия разход по кредита – обстоятелство, признато от насрещния ищец с процесуалните му изявления, а и в пункт 4.3 към чл. 2 от доведения до знанието на заемателя Стандартен европейски формуляр (л. 30 – л. 38).

Твърдението за доброволния характер на услугата се опровергават от събраните доказателства.

В чл. 5 от Общите условия предоставянето на обезпечение е уредено като възможност за кредитоискателя в негов интерес с оглед повишаване на вероятността да бъде кредитиран, а в чл. 5.7. от Общите условия е записано изрично, че и без да осигури такова, може да бъде одобрен. Същевременно обаче автоматизираната система на сайта на дружеството не администрира онлайн кандидатстване за кредит, без да се отбележи една от двете опции „Гаранция от Фератум банк” или „Личен гарант/поръчител”, нито избор на гарант, различен от „Фератум банк”. Вижда се, че макар документално да е показано като факултативно, на практика гарантирането – било от платен, било от посочен личен поръчител, се оказва задължително условие за отпускане на заема. Ако предпочете първата алтернатива, клиентът бива запознат, че ще дължи възнаграждение за гарант във вид на такси, което впрочем не е разписано в договора за заем и в общите му условия, а единствено в Стандартния европейски формуляр. Другата опция е изцяло зависима от одобрението на кредитора, без по никакъв начин да са обективирани критериите за даването му. Всичко казано говори за тенденциозно предразположена от финансовата институция обстановка, заставяща потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както от гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го принуждава да се съгласи с предварително формулираните от търговеца параметри, без да може да им повлияе, да встъпи в договор за гаранция с одобреното от него трето лице и да се обремени с финансовата му тежест. След като числовото й изражение не участва като компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, неговият размер от 49, 66% очевидно е заблуждаващо по-нисък от реалния.

Следователно на основание чл. 22 от ЗПК договорът следва да се прогласи за недействителен, което изключва необходимостта от разглеждане на предявения евентуален иск за частичната му нищожност.

Служебното начало във връзка с произнасянето по насрещните искове налага да се спомене, че е налице и друг недостатък от приложното поле на чл. 22 от ЗПК – а именно в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК не е конкретизиран приложимият дневен лихвен процент при упражняване на правото на отказ от договора.

Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която макар да е проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда (в този смисъл Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение № 485/14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о.). Доколкото ответникът по насрещните искове, комуто е отредена тежестта да установи евентуални погашения по кредита, не твърди и не доказва извършването на такива, а пълното му неизпълнение се потвърждава от наличната по делото счетоводна справка (л. 65), може да се заключи, че е обременен със задължението да върне получената в заем сума от 1 500, 00 лева, изискуемостта на което е настъпила по общото правило на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД още към момента на предаването й.

Предвид горното насрещният иск за главница следва да се уважи, ведно със законната лихва за просрочие, считано от датата на съдебното завеждане на насрещната искова молба – 06.02.2023 г., до окончателното издължаване, а този за лихва – да се отхвърли като неоснователен.

Без уважение следва да се остави и отправената с Отговор вх. № 855/16.03.2023 г. молба за разсрочване на присъдената сума, по причина че в подкрепа на предпоставките на чл. 241, ал. 1 от ГПК не са ангажирани никакви доказателства.

С оглед изхода на спора при уредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) първоначалният ответник следва да бъде осъден да възстанови на първоначалния ищец съдебните му разходи за внесена държавна такса от 81, 00 лева за процедиране по уважения първоначален иск и да заплати на процесуалния му пълномощник за защита по него претендираното адвокатско възнаграждение от 602, 40 лева (с начислен ДДС) по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА.

Нормата урежда правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) в редакцията й към момента на сезиране на инстанцията, пред която се заявява (в този смисъл Решение № 50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о.).

Както вече се отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а представеният Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. (л. 100), от който е видно, че адв. Д. М. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение № 162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение № 50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о., Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).

За правните услуги, оказани по уважения първоначален иск, се полага минимално заплащане от 502, 50 лева, изчислено на база защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 в действащата й редакция от ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., и след съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отклонява от типичната. С начисляване на ДДС, съобразно §2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 (в този смисъл Определение № 50093/11.05.2023 г. на ВКС по т. д. 1638/2021 г., ІІ т. о.), доколкото, видно от депозираната справка от публичния регистър на НАП (л. 89), довереникът е регистриран по ЗДДС – сумата възлиза на 603, 00 лева, от които се претендират 602, 40 лева.

В съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК пропорционално на уважения насрещен иск ответницата по него също дължи на насрещния ищец репариране на разноските му от общо 150, 00 лева, от които 50, 00 лева – внесена държавна такса, и 100, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът