Решение № 6778 от 10.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10852/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 13245/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 17609/2022г. на СРС, ГО, 168 състав, с което са отхвърлени предявените по реда чл. 422 от ГПК срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ГР. СОФИЯ искове с правно основание чл. 59 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която не са присъдени пълния размер на претендираните разноски. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивникът счита, че именно ищецът като собственик се явява потребител на топлинна енергия, съответно сключването на договор за наем е ирелевантно за спора, а отделно от това ищецът не е уведомен, че друго лице е ползвател и съответно не е прехвърлена партидата за имота по съответния ред. В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ГР. СОФИЯ, в който изразява становище за правилност и обоснованост на съдебното решение. Поддържа всички възражения, направени в отговора на исковата молба, включително и това за погасяване на вземанията по давност. Третото лице – помагач на страната на ответника Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ не изразява становище. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Предявени са установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Областна администрация – град София за сумата 6071, 94 лева, от която 5138, 62 лева главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. ••••, помещения от №1 до №19.1 вкл. санитарни помещения на първия етаж, с абонатен №4256, сумата 911, 98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 06.12.2021 г., сумата 18, 04 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 3, 66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №73132/2021 г., по описа на СРС, 168 състав. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми за доставената в обекта му ТЕ. Претендира разноски. В депозирания отговор на исковата молба ответникът поддържа, че за процесния недвижим имот има съставени актове за държавна собственост като в сградата, находяща се на бул. „Витоша“ №18 има самостоятелните обекти (помещения), които се управляват от различни ведомства, а самостоятелните обекти, които се управляват от Областния управител са отдадени под наем. Посочва, че партерът и първият етаж са отдадени под наем на Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ съгласно договор №РД-044-04043 от 19.12.2017 г., поради което именно наемателят е ползвал услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Поддържа, че между страните не е сключван договор за предоставяне на топлинна енергия, поради което и приложение не могат да намерят общите условия към договорите. Счита, че не са налице материалните предпоставки за неоснователното обогатяване, тъй като не е достатъчно да се установи, че лицето е собственик на имота, а и че именно това лице е консумирало предоставената от ищеца топлинна енергия като по този начин си е спестило необходимите разходи. Позовава се на изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Третото лице – помагач на страната на ответника Фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ не изразява становище. С решение № 13245/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 17609/2022г. на СРС, ГО, 168 състав, исковите претенции са изцяло отхвърлени. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема констатациите в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. Независимо от това и във връзка с изрично наведените във въззивната жалба доводи, които междувпрочем са обсъдени и от първоинстанционния съд, следва да се добави следното: В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца. Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот, находящ се в гр. ••••, помещения от №1 до №19.1 вкл. санитарни помещения на първия етаж, с абонатен №4256. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик. Обстоятелството, че процесният имот е държавна собственост и на основание чл.18 ЗДС е предоставен на Областен управител на Област София, не се явява спорно между страните. Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило обогатяване в патримониума на ответника. Целта на иска по чл.59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание имуществено разместване в патримониума на страните, каквото обаче в случая липсва. От писмените доказателства по делото – в частност договор за наем от 19.12.2017 г. се установява, че ползването върху процесните помещения е предоставена от страна на ответника на третото лице фондация „Център за политическо развитие и демокрация“ в качеството му на наемател за срок от четири години, поради което следва извод, че наемният договор е бил действащ през процесния период и по време на същия действителният ползвател на топлинна енергия за стопански нужди е бил именно наемателят на имота. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът не би могъл да е спестил разходи за заплащане на топлинна енергия, която не е ползвал, и която ищецът твърди да е доставил до имота, респ. да се е обогатил за сметка на ищеца, . Доколкото ответникът не е потребител на топлинна енергия, не могат да намерят приложение и специалните правила за разпределение на топлоенергията за сградна инсталация въз основа на кубатурата на притежаваните индивидуални обекти между етажните собственици, доколкото същите са приложими само за лица, които са в договорни правоотношение с доставчика на топлинна енергия, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения предявеният иск за заплащане стойността на доставена топлинна енергия се явява неоснователен. Неоснователни са и акцесорните претенции. Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна, но такива не са поискани. Така мотивиран, Софийски градски съд