Решение № 434 от 23.10.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 786/2025 г.

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.Образувано по подадени: Жалба вх. № 4086/14.04.2025 г. подадена от присъединения по делото взискател и обявен за купувач наддавач от публична продан „М 6“ АД, ЕИК 115631474, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 60, представлявано от управителя А. Д. Х., и Жалба с вх. № 4087/14.04.2025 г. от присъединения по делото взискател „М.М.“ ЕООД, ЕИК 112100431, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Отон Иванов“ № 60, представлявано от управителя А. Д. Х., срещу действията на ЧСИ Г.Т., обективирани в изготвено и предявено Разпределение № 1295/09.04.2025 г. Двете жалби са напълно идентични, подадени са срещу един и същ акт на съдебния изпълнител - разпределение по изпълнително дело с изложени съображения, според които се поддържа, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в него по неясен начин са посочени вземанията на взискателите към момента на разпределението, редът за удовлетворяването им, каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях, както и по какъв начин е изчислен коефициентът, послужил като база за определяне размера на сумите в отделните редове привилегии. Твърди се още, че към разпределението липсва сметка за размера на дълга, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, че неправилно е включена в първи ред сумата от 344, 94 лв., представляваща вземане на ЧСИ за невнесени от взискателя такси и разноски по ТТРЗЧСИ, както и че вземанията на Община Пазарджик за такса „битови отпадъци“ следва да бъдат приравнени на вземанията по чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД, а не на тези по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Сочи се и че неправилно е определен размерът на дълга, тъй като същият следва да се определя към датата на изготвяне на разпределението, както и че по неправилен начин е изчислена дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С жалбите се иска разпределението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение, евентуално - разпределението да бъде отменено и да бъде извършено ново разпределение от съда. На основание чл. 436 от ГПК жалбите са изпратени на другите страни по делото. Присъединеният взискател „Банка ДСК“ АД е уведомен за жалбите, в връзка с които са подадени писмени възражения в законния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК с вх. № 6724/24.06.2025 г. с изложени доводи за тяхната неоснователност. Останалите страни / длъжник и присъединени взискатели/ не са взели становище по жалбите. На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Тарльовски е представил становище / мотиви /, в което посочва, че жалбите са допустими, но неоснователни, тъй като ЧСИ се е съобразил с всички законови изисквания и е спазил точно разпоредбите на чл. 136 ЗЗД и чл. 79 ЗЧСИ. От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Изпълнително дело № 20148820400102 по описа на ЧСИ е образувано, с първоначален взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София, против длъжника Д.П.П. за принудително събиране на парично вземане в размер на 4 949, 03 лв. главница по договор за потребителски заем, договорна лихва в размер на 1 493, 98 лв. от 15.04.2009г. до 15.07.2010г., лихва за забава от 15.05.2009 г. до 18.02.2011 г. в размер на 969, 58 лв., законна лихва върху главницата от 28.02.2011 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 248, 25 лв. С Договор от 22.04.2016 г. за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (л.771, том IV) вземането на първоначалния взискател е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В хода на изпълнителното производство към изпълнението са присъединени взискателите „Банка ДСК“ ЕАД, „М.М.“ ЕООД, ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик (присъединен по право взискател), Община Пазарджик и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Обжалваното разпределение № 1295/09.04.2025 г. е изготвено във връзка с извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ имот № 000160 - животновъдна ферма по плана за земеразделяне за землището на с. Братаница, местност „Игера“, част от „Помощно стопанство на МВР - с. Братаница“, включващ дворно място с площ 4477кв.м., ведно с изградените в него: телчарник - масивна сграда. 1 етаж, ЗП=637кв.м., фуражомелка - масивна сграда, 1 етаж, ЗП=52 кв.м., по която за купувач на имота е обявен присъединеният взискател „М 6“ АД, ЕИК 115631474, за сумата от 81501, 98 лв. В разпределението / раздел ІІ/ първо са описани подробно вземанията на правоприемника на първоначалния взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД по изпълнителен лист от 24.06.2011г. по ч.гр.д. № 861/2011 г. на Районен съд - Пазарджик - в общ размер на 15137, 64 лв. и 1 364, 71лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ- с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „Банка ДСК“ ЕАД по изпълнителен лист от 29.06.2011 г. по ч.гр.д. № 2727/2011 г. на Районен съд - Пазарджик в общ размер на 546 655, 87 лв. и 16983, 74 - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а като непривилегировано вземане са посочени и таксите, направени от взискателя по изп.дело в размер на 2 369, 61 лв. с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „М.М.“ ЕООД по Удостоверение с изх. № 9940/07.11.2022 г. по изпълнително дело № 83/2022 г. по описа на ЧСИ М.А., образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2012 г. по ч.гр.д. № 772/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, актуализирано с Удостоверение № 6945/20.07.2023г. по описа на ЧСИ Тарльовски в общ размер на 409 623, 94 лв. и 13694, 97 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „М.М.“ ЕООД по Удостоверение № 4854/20.07.2023г. по изпълнително дело № 173/2013 г. по описа на СИС при РС - Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3332/2012 г. на Районен съд - Пазарджик в общ размер на 191 064, 03 лв. и 8 449, 54лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „М.М.“ ЕООД по Удостоверение № 6949/20.07.2023г. по изпълнително дело № 80/2022 г. по описа на ЧСИ М. А. в общ размер на 4 191, 85 лв. и 426, 42 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; непривилегировано вземане на присъединения взискател „М.М.“ ЕООД за такси и разноски в общ размер на 84, 00 лв. с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „М 6“ АД по Удостоверение № 16178/01.08.2023г. по изпълнително дело № 1205/2011г. по описа на ЧСИ Митрова в общ размер на 150 608 лв. и 7 478, 59лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД по Удостоверение № 991/27.03.2023г. по изпълнително дело № 58/2018 г. по описа на ЧСИ Тарльовски, съгласно изп.лист от 19.07.2012г. по ч.гр.д. №2953/2012г. в общ размер на 170 644, 53 лв. и 7959, 47 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД по Удостоверение № 991/27.03.2023г. по изпълнително дело № 58/2018 г. по описа на ЧСИ Тарльовски, съгласно изп.лист от 27.07.2012г. по ч.гр.д. №3072/2012г. в общ размер на 7375, 07 лв. и 724, 28 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 137 ЗЗД; вземане на присъединения взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД за такси и разноски в общ размер на 98, 52лв.; привилегировано вземане на присъединения взискател Община Пазарджик, съгласно удостоверение № 13-10-2015-0017/ 19.03.2025 г. – 182, 85 лв. и 21, 94 лв. начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.2 ЗЗД; привилегировано вземане на присъединения взискател Община Пазарджик, за ТБО на процесния имот – 1250, 23 лв. и 144, 12 лв. начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД; привилегировано вземане на присъединения взискател Община Пазарджик, съгласно Удостоверение № 8607/28.07.2023 г. в размер на 3837, 93 лв. и 392, 44 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД; привилегировано вземане на присъединения взискател Община Пазарджик съгласно Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002044/22.08.2017г. в общ размер на 3 893, 15 лв. и 397, 74 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД; вземане на присъединения взискател Община Пазарджик съгласно Акт за установяване на задължения по декларация № АУ00228/07.02.2020г. в общ размер на 1 948, 22 лв. и 211, 03 лв. - начислена такса за вземането по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.6 ЗЗД; вземане на ЧСИ Тарльовски за такси и разноски, включително свързани с разпределението, в общ размер на 344, 94 лв. с ред на удовлетворяване чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД; . В разпределението са посочени припадащите се суми на взискателите от сумата 81 501, 98 лв. за разпределение при така посочените им вземания. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е разпределена на ЧСИ Тарльовски сума в размер на 344, 94 лв. - такси и разноски, свързани с разпределението. На основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е разпределена на Община Пазарджик сума в размер на 182, 85 лв. - данък недвижим имот, като върху нея е определена дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, изчислена в размер на 21, 94 лв. На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД са разпределени за публични задължения - сума в общ размер на 12074, 86 лв., като върху нея е определена дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. На основание чл. 137 ЗЗД остатъкът от сумата /в размер на 68 877, 39 лв./ е разпределен пропорционално между хирографарните взискатели, които не се ползват с предпочтително удовлетворяване (в общ размер на 1 441 226, 69 лв.), като е определен коефициент, с който да се коригират сумите за изплащане, а именно: 0, 0442960. Коригираните с този коефициент суми са посочени и отнесени към остатъка от вземането на всеки един кредитор и към изчислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху всяко от вземанията. Посочено е, че за сумите, полагащи се по разпределението на присъединения взискател, обявен за купувач „М6“ АД, следва да се извърши прихващане на основание чл. 461 ГПК. Така, обявения за купувач на имота присъединен взискател „М 6 „ АД е определено, че следва да внесе сумата от 74830, 65 лв. От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбите са процесуално допустими като подадени в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението / с протокол № 1307/09.04.2025 г. /, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/. Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. В случая при изготвяне на разпределението по изпълнително дело № 20148820400102 по описа на ЧСИ Торльовски съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК. Във връзка с възраженията на жалбоподателите за неясност на посочените суми в предявеното разпределение, съдът намира тези възражения за неоснователни. Както бе посочено при описване на фактическата обстановка, в раздел II на обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са взискателите по делото и в какъв размер са вземанията им преди извършване на разпределението/ по вид - главница, лихва за забава, законна лихва върху главницата, разноски, респ. каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, както и какви са разноските по изпълнението и таксите по ТТРЗЧСИ с техните размери и основание, на което се дължат, включително изпълнителното основание за възникване на вземанията, респ. начина за присъединяване на взискателите, което от своя страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това. Използваните съкращения за означаване само на разноски и такси /държавни и такива по Тарифата към ЗЧСИ/ са общоприети, известни и ясни. Напълно ясни и конкретни са посочените като разпределени сума за всеки отделен взискател, както и таксите за ЧСИ по вид и основание. Подробното и добре систематизирано описание изключва неяснота относно тези основни въпроси. Правилно и законосъобразно сумите предмет на принудително събиране, дължими на първоначалния/ правоприемника му/ и присъединените взискатели, са определени към датата на изготвянето на разпределението /09.04.2025 г. / При формиране размера на вземанията ЧСИ е съобразил кои от тях са привилегировани и кои не. Привилегированите вземания е отнесъл към съответната законова разпоредба - чл. 136, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗЗД, а хирографарните е разпределил съразмерно съгласно изискванията на чл. 137 ЗЗД въз основа на определения от него коефициент. Предвид остатъка от сумата, подлежащ на разпределение, ЧСИ е определил кой от взискателите каква сума получава, респ. с какъв размер се погасява вземането му. Определил е и каква сума следва да внесе обявеният за купувач на имота присъединен взискател след приспадане на сумата, отнесена към погасяване на част от вземането, което той има срещу длъжника. Върху посочените вземания се дължи такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, като смисълът на тази норма е да се заплати изискуемата такса за събиране на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава. ЧСИ е съобразил и всички разноски направени от страните в изпълнителното производство, същите са посочени по размер и по пера. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД вземането на частния съдебен изпълнител в размер на 344, 94 лв. за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство.Този въпрос е решен със задължителна сила в т. 3 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, според което вземанията на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Неоснователно е и другото възражение поддържано в жалбите, че така начислените разноски неса необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ. В случая разпределената сума в полза на ЧСИ Г.Т. в размер на 344, 94 лв. е сбор от конкретно посочените в т. II.7 разноски, направени във връзка с публичната продан, от която може да постъпи разпределяемата сума, като съобщения за насрочената публична продан, справки, съобщения за разпределението, пощенски разходи и такса за удостоверение за данъчна оценка на имота, като настоящият състав намира, че тези разходи са били необходими за осъществяване на изпълнителния способ. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, същите се събират от длъжника. Едва при принудителното събиране на въпросните такси се издава сметка, респ. фактура, която се връчва на длъжника. Проверката на правилността на определянето от ЧСИ на таксите и разноските, които са в тежест длъжника, се извършва в производството по обжалване на разпределението и при констатирани нарушения, съдът отменя разпределението и връща делото на ЧСИ за изпълнение на съответните указания. В случая основания за това не са налице. Настоящият състав намира, че неизготвянето на сметка за размера на дълга по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ не опорочава извършеното разпределение. Нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ задължава съдебния изпълнител за събиране на таксите по изпълнението да изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от него, единият от които се връчва на задълженото лице. Изготвянето на такава сметка по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е във връзка със събиране на таксите по изпълнението, липсата на каквато не опорочава разпределението, в което таксите са определени по вид и размер по отделно, а и сметки относно тях са изготвяни по изпълнителното дело. Следователно, изготвянето на такава сметка за размера на дълга, по начина, по който твърдят жалбоподателите, позовавайки се нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ, не е необходимо и липсата на такава не опорочава извършеното разпределение. (В този смисъл са Решение № 104 от 1.06.2018 г. на ПлАС по в. гр. д. № 276/2018 г.; Решение № 94 от 21.05.2018 г. на ПАС по в. гр. д. № 241/2018 г.) От друга страна дължимостта и размера на разноските следва да бъдат определени към момента на изготвяне на разпределението, като този извод се базира както на същността на правния институт на разпределението съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, така и на разпоредбата на чл. 81 от ГПК /чието систематично място е в общата част на ГПК и намира приложение и за изпълнителния процес/, при отчитане на всички извършени разноски и фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл са и О. № 210/26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 1316/2017 г. на ВКС - I г.о. и О. № 46/ 22.02.2017 г. по т.д. № 637/2016 г. на ВКС - I т.о./. По изложените съображения липсата на отделно постановление за разноски също не се отразява на законосъобразността на атакуваното разпределение. Съдът намира за неоснователно и възражението за неспазване на установения в чл.136 от ЗЗД ред на привилегиите. Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В чл. 136 от ЗЗД се регламентира редът на удовлетворение на вземанията и съгласно този текст се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, посочените вземания. При изготвяне на обжалваното разпределение, съдът не констатира нарушения на императивните разпоредби относно реда на привилегиите. Правилно и законосъобразно са определени първо вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД относно вземанията за разноски по обезпечаването и по принудителното изпълнение, а след това привилегиите по чл. 136 ал.1 т.2 и т.6 ЗЗД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно характера и начина на удовлетворяване на Община Пазарджик за вземането й от такса „битови отпадъци“. Според т. 4 от цитираното ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за органите на съдебната власт /чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а с общата по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Макар данъкът върху недвижимите имоти и таксата „битови отпадъци“ да са публични общински вземания и задължението за заплащането им да е свързано с конкретен недвижим имот, те се различават съществено помежду си, тъй като данъкът върху недвижимите имоти е невъзвръщаемо безвъзмездно плащане, установено по еднакъв начин за всички данъчно задължени лица - собственици или ползватели на имота, дължим безусловно поради притежанието на имота, а таксата „битови отпадъци“ има възмезден характер, тя се дължи от собствениците или ползвателите на недвижими имоти срещу конкретни обществени услуги, предоставяни от общината по сметосъбиране и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, т.е. тя представлява цената за предоставените обществени услуги. Атакуваното разпределение е правилно и в частта, в която след удовлетворяване на привилегированите вземания на взискателите, остатъкът от сумата е разпределен между хирографарните такива, пропорционално на размера на вземанията им, чрез коефициентът, правилно изчислен като съотношение между общия размер на всички парични вземания и остатъка от разпределяната сума, като този коефициент е приложен спрямо всички хирографарни вземания. Oснованието за определяне на припадащите се части от сумата за разпределение на всеки от взискателите е именно това, че някои от тях имат привилегировани вземания, а други нямат вземания с такъв характер. Коефициентът с който се коригират сумите за изплащане, е правилно изчислен и касае само онези вземания, които са от еднакъв порядък, от един и същи ред, които се погасяват едновременно, нито едно от тях няма предимство пред другото и за сбора от които вземания наличната сума не е достатъчна за погасяването му, затова се погасяват съразмерно с един и същи коефициент, относим за всички вземания. Следователно, частният съдебен изпълнител е съобразил и приложил императивните разпоредби на 495 ГПК във връзка с чл.460, вр. чл.136 от ЗЗД, като е съобразил привилегиите по императивно установения ред. С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимите императивни материалноправни норми при извършване на разпределението, поради което намира, че същото е правилно и законосъобразно, а подадените против него жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение. По тези съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД: