РЕШЕНИЕ

№ 440

гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100901169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.92 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „ТЕХНОМАТ – МЕРКУРИЙ“ ЕООД ЕИК 817061738, твърди, че е сключил с ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ“ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/ договор въз основа на проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на униформено облекло за нуждите на служителите от ГДИН“ в частта по обособена позиция №2 – доставка на лятно специално облекло“.

Съобразно постигнатото съгласие, обективирано в договор №1257/04.02.2022година и допълнителното споразумение, с което на 25.03.2022 година страните са изменили параметрите на договора касателно количеството дрехи, които ищецът е поел задължение да изработи, страните са постигнали съгласие дължимите плащания да бъдат извършени от ответника в срок от 30 дни от датата на подписване на фактурата и представянето и в счетоводството на ответника, а плащането се счита извършено от датата на заверяване на банковата сметка на ищеца с дължимата сума.

Ищецът твърди, че в договора се съдържа клауза, съобразно която е уговорена като последица при забава в плащането от страна на ответника- възложител, същият да заплати неустойка от 0, 2% от дължимата сума, на ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане.

Ищецът твърди, че е престирал 59 доставки на ответника и последният е извършил плащане със забава по всяка едно от фактурите.

В самата искова молба е посочена фактура, стойност на същата, падеж и датата на плащане, както и размера на неустойката за всяка фактура, съобразно забавата.

Моли съда да уважи иска и присъди претендираната неустойка, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда и разноските по делото.

В срока за отговор ответникът депозира четири броя идентични отговори, подадени в срок, с които прави следните възражения:

По редовността на исковата молба, поради липса на справка по чл.366 ГПК.

По разглеждане на делото по Глава 32 от ГПК, като спори, че спорът е търговски.

По допустимостта на иска, с оглед уговорената възможност за уреждане на спора чрез преговори и за липса на компетентност на съда да го разгледа.

По тези възражения съдът приема следното:

Исковата молба е редовна и тя съдържа изискуемата справка по чл.366 ГПК в обективирана таблица, според която може да се направи извод относно претендираните вземания и начина им на формиране.

По разглеждане на спора по особеното производство- възражението на ответника е по чл.369 ГПК и се явява очевидно неоснователно, с оглед нормата на чл.365 ГПК – т.2 от цитираната норма, включваща и договорите след проведена процедура по обществена поръчка.

Възражението за недопустимост на иска се явява неоснователно, тъй като възможността съдебният спор да бъде предшестван от преговори между страните не се явява процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, а съзираният СГС се явява родово и местно компетентен да разгледа спора по правилата за родова и местна подсъдност.

Ето защо тези възражения съдът е оставил без уважение с определение, постановено по реда на чл.374 вр. с чл.140 ГПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор относно следните факти, а именно:

На 14.02.2021година между ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ /ГДИН/, като възложител и „ТЕХНОМАТ – МЕРКУРИЙ“ ЕООД, ЕИК 817061738, като изпълнител, е сключен договор №1257/04.02.21г., по силата на който настоящият ответника ГДИН е възложил на ответника „ТЕХНОМАТ – МЕРКУРИЙ“ ЕООД да достави описаните в чл.1 от договора униформи, обособени като вид и брой и обозначени като стоки, които отговарят на техническите изисквания, посочени в спецификацията на възложителя, явяваща се Приложение №1 към договора.

Страните са уговорили цената на доставката – 1 143 713, 28лв. с ДДС, начин на плащане- на база документ, удостоверяващ приемане на стоката /протокол за доставка, търговски документ или друг съотносим документ, сертификат за качество и произход, гаранционна карта/, подписан от представители на страните, който съдържа определени характеристики на стоката, даващи възможност за индивидуализация на иначе родовоопределените вещи, както и издадена фактура, съдържаща данни за доставката, както и всички реквизити, изискуеми по закон.

С нормата на чл.3, ал.2 от договора са приели заплащането да се осъществява по банков път, в 30 –дневен срок от датата на подписване на документ, който удостоверява приемане на стоката /протокол за доставка, търговски документ или друг съотносим документ, сертификат за качество и произход, гаранционна карта/ и от издаване на фактурата и представянето и в счетоводството на ГДИН.

Страните са уговорили условията на сделката, като срок на договора, място и условия на доставка; какви са конкретните права и задължения на страните по сделката последиците от липсата на точно изпълнение; основанията за преустановяване на договорната връзка и др. С разпоредбата на чл.12 от договора страните са приели, че липсата на точно изпълнение на задълженията, които произтичат от този договор, ще е основание за ангажиране на тяхната имуществено договорна отговорност чрез института на неустойката.

Конкретно, в контекст на настоящия спор с чл.12.2 е уговорена възможността изпълнителят да дири обезвреда чрез мораторна неустойка при забава в плащане на уговорената цена на доставената стока.

Постигнатото между страните съгласие е в следния смисъл – при забава от страна на възложителя да извърши плащане по договора, то същият дължи неустойка в размер на 0, 2% от дължимата сума за всеки ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане.

На 25.03.2022 година страните по договора са сключили допълнително споразумение, с което е изменен предмет на договора, като в него е включено лятно облекло, а в останалата част сделката е останала непроменена.

По делото ищецът е представил следните документи, издадени от него във връзка с изпълнение на договора, а именно:

Заявка за доставка на лятно специално облекло по сключен договор № 1257/04.02.2021година с рег.№1305/05.02.2021година, която съдържа брой на облеклата, местоназначение на същите, индивидуализирани по ръст и номера.

Втора заявка касателно летен специален панталон под рег.

№4231/08.04.2021година, със същите характеристики на документа. фактури ведно с приемо- предавателни протоколи към същите, за които по делото страните не спорят, че са относими към спора и с процесния договор, а именно: фактура 10167/01.06.2021г. на стойност 250, 56лв. с ДДС, двустранно подписана, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под№17-1, неподписани; фактура №10204/07.05.2021г. на стойност 30 791, 88лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата и стойност, под №1, двустранно подписани; фактура №10205 с нечетлива дата на стойност от 7 120, 80лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 07.05.2021година под №5, двустранно подписани; фактура № 10207/10.05.2021г. на стойност 29 485, 14лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №11, двустранно подписани; фактура №10208/12.05.2021г. на стойност 36 772, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №16, двустранно подписани; фактура №10211/01.06.2021г. на стойност 7 870, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №20, двустранно подписани; фактура №10212/03.06.2021г. на стойност 3 463, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №27, двустранно подписани; , фактура №10214/03.06.2021г. на стойност 5 664, 24лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протоко от същата дата под №26, двустранно подписани; фактура №10227/07.05.2021г. на стойност от 34 179, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №2, двустранно подписани; фактура №10228/ май 2021година на стойност 4 094, 46лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 07.05.2021г. под №6, двустранно подписани; фактура №10229/ май 2021г. на стойност 23 824, 26лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 10.05.2021г. под №8, двустранно подписани; фактура №10232/10.05.2021г. на стойност 53 125, 44лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под № 9, двустранно подписани; фактура №10235/12.05.2021г. на стойност 43 542, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №15, двустранно подписани; фактура№10238/01.06.2021г. на стойност 2 211, 84лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №17, двустранно подписани; фактура№10241/03.06.2021г. на стойност 3 200, 04лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №23, двустранно подписани; фактура №10243/03.06.2021г. на стойност 10 080, 72лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №24 фактура№10246/03.06.2021г. на стойност 7 329, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №25, двустранно подписани; фактура №10252/07.05.2021г. на стойност 36 098, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №3, двустранно подписани; фактура № 10253/07.05.2021г. на стойност 6 646, 08лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №4, двустранно подписани; фактура №10255/10.05.2021г. на стойност 26 747, 76лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №7, двустранно подписани; фактура №10257/10.05.2021г. на стойност от 53 414, 22лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №10, двустранно подписани; фактура№10258/01.06.2021г. на стойност 14 104, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №18, двустранно подписани; фактура№10277/11.05.2021г. на стойност 50 365, 38лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №14, двустранно подписани; фактура№10278/01.06.2021г. на стойност 2 505, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №19, двустранно подписани; фактура№10282/03.06.2021г. на стойност 22 628, 28лв., ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под№28, двустранно подписани; фактура №10302/11.05.2021г. на стойност 8 955, 32лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №13, двустранно подписани; фактура№10304/11.05.2021г. на стойност 36 581, 22лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №12, двустранно подписани; фактура№10306/02.06.2021г. на стойност 5 242, 02лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под № 22, двустранно подписани; фактура №10327/02.06.2021г. на стойност 6 027, 48лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №21, двустранно подписани; фактура №10328/04.06.2021г. на стойност 2 877, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №30, двустранно подписани; фактура №10330/04.06.2021г. на стойност 4 560, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №29, двустранно подписани; фактура № 10390/06.04.2022г. на стойност 20 671, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол №21 от същата дата, двустранно подписан; фактура № 10391/06.04.2022г. на стойност от 1 336, 32лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол №22от същата дата – двустранно подписани; фактура № 10417/04.04.2022 г. на стойност 9 897, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №15, двустранно подписани; фактура №10420/06.04.2022г. на стойност 8 101, 44лв. с ДДС, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под №25, двустранно подписани; фактура №10422/06.04.2022г. на стойност 18 374, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол под №24, двустранно подписани; фактура № 10431/25.02.2022г. на стойност 35 098, 62лв. с ДДС, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под №1, двустранно подписани; .; фактура 10432/25.02.2022г. на стойност 56 015, 64лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №2, двустранно подписани; фактура №10433/25.02.2022г. на стойност 11 442, 90лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №3, двустранно подписани; фактура №10434/.1.03.2022г. на стойност 38 935, 02лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №9, двустранно подписани; фактура №10435/01.03.2022г. на стойност 15 204, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №10, двустранно подписани; фактура №10436/01.03.2022г. на стойност 23 005, 38лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №11, двустранно подписани; фактура№10438/04.04.2022г. на стойност 17 915, 04лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №14, двустранно подписани; фактура №10440/06.04.2022г. на стойност 17 580, 96лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол под №23 от същата дата, двустранно подписани; фактура №10453/25.02.2022г. на стойност от 60 661, 92лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №4, двустранно подписани; фактура№ 10454/28.02.2022година на стойност 26 966, 88лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №5, двустранно подписани; фактура №10455/05.04.2022г. на стойност от 11 191, 68лв. с ДДс, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №19, двустранно подписани; фактура №10456/05.04.2022г. на стойност 8 059, 68лв. с ДДС, ведно с приемо-предаветелен протокол от същата дата под №20, двустранно подписани; фактура №10477/28.02.2022г. на стойност 10 220, 58лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №6, двустранно подписани; фактура №10478/28.02.2022г. на стойност 18 242, 82лв. с ДДС, ведно с приемо-предаветелен протокол от същата дата под №7, двустранно подписани; фактура №10479/28.02.2022г. на стойност от 38 652, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №8, двустранно подписани; фактура № 10480/01.03.2022г. на стойност 30 007, 50лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №13, двустранно подписани; фактура № 10481/01.03.2022г. на стойност 25 700, 76лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №12, двустранно подписани; фактура № 10482/05.04.2022г. на стойност от 1 294, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №16, двустранно подписани; фактура №10484/05.04.2022г. на стойност от 12 528, 00лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №17, двустранно подписани; фактура №10486/05.04.2022г. на стойност 9 479, 52лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №18, двустранно подписани; фактура №10519/14.07.2022 г. на стойност 11 757, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателе протокол от същата дата под №20, двустранно подписани; фактура №10523/18.08.2022г. на стойност 579, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №26, двустранно подписан; фактура №10534/14.07.2022г. на стойност 25 088, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №21, двустранно подписани.

Ищецът е представил и заверени препис от извлечения от банковата си сметка за установяване на датите на извършени от ответника плащания.

Истинността на представените от ищеца документи не е оспорена в процеса, поради което съдът приема, че тези частни свидетелствуващи документи, с оглед процесуалната позиция на ответника вярно, отразяват фактите по делото, независимо от това, че като частни документи, не се ползват с материална доказателствени сила.

По искане на ищцовата страна, което съдът е приел за допустимо и основателно, по делото е допусната ССче, което да даде отговор на въпроса каква е стойността на дирената мораторна неустойка От депозираната и прието като годно доказателствено средство заключение, изготвено от вещото лице П. Д., като добросъвестно дадено и съответстващо на документите по делото, се установява, че закъснението на ответника при плащането, касателно стойността на всяка от представените и приети като доказателство по делото общо 59 броя фактури е отразено в таблица 1 от заключението – лист 259 от делото. От тази таблица се установява, че най- малкото закъснение на ответника е 55 дни, а най- голямото – от 142дни.

Въз основа на постигнатите уговорки, конкретно обвързващия страните договор, които вещото лице е съобразило, а именно, че при закъснение, което надвишава 25 дни неустойката е от 0, 2% на ден, но не повече от 5%. Именно при тази ставка и на база неплатената стойност, вещото лице достигнало до извод, че размерът на дирената неустойка е общо от 57 185, 39лв., съобразно колона 8 от таблицата.

В същата таблица е обективирана констатацията на вещото лице, че плащането по всяка една от процесните фактури е извършено със закъснение, като е посочен период на забавата.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

Съобразно нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се установяват.

Чрез института на неустойката страните в договорната връзка предварително определят обема и границите на имуществената отговорност на неизправната страна, произтичаща на договорно основание. Ето защо в доктрината и практиката се приема, че неустойката има обезпечителна функция (чрез индиректен натиск, който се упражнява над длъжника, последният е стимулиран да изпълни точно под угрозата да плати неустойка); обезщетителна функция – да обезвреди кредитора за вредите от неизпълнението и наказателна функция, при която с оглед размера на неустойката, обезщетителната функция се превръща в санкционна и страната не може да иска нейната намаляване.

Претенцията намира основанието си в разпоредбата на чл.92 ЗЗД и в чл.12.2 от договора, съгласно който при забава в плащането на уговорената възнаграждение от страна на възложителя, той следва да обезвреди своя съдоговорител с неустойка в размер на 0, 2% върху размера на неплатеното в срок парично задължение, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане.

Така постигнатото съгласие, с което страните в договорната облигационна връзка са уредили последиците от забавата на длъжника, по паричното задължение и настоящ ответника сочи, че клаузата за неустойка е валидно, тъй като не противоречи на обезщетителната, обезпечителна и санкционна функция на неустойката.

При установена забава в плащането от страна на ответника, възложител по материалното правоотношение и липса на възражения, че ищецът е неизправна страна по договора, то осъдителната претенция на страната се явява доказана.

По възражението за изтекла погасителна давност, което е сторил своевременно ответникът по делото.

Тезата на ответната страна е, че към датата на подаване на исковата молба вземането на ищеца за неустойка е погасено по давност, съгласно нормата на чл.11, б.“б“ ЗЗД – кратката погасителна давност.

Възражението е своевременно направено и то касае всяко от претендираните вземания на ищеца, за които твърди забава в плащането на всяка една от 59-те представени фактури:

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от датата на изискуемостта на вземането.

Съгласно уговореното между страните с процесния договор, с разпоредбата на чл. 3, заплащането се извършва на база документ, който установява приемането на стоката, подписан от оправомощени представители на страните, съдържащ вид, количество, партидни номера на стоките, единична и обща цена, както и срещу издадена фактура, носеща всички реквизити съобразно ЗСч.

Срокът за заплащане е 30 дни от дата на подписване на документ, който удостоверява приемане на стоката- напр. приемо-предавателен протокол и от датата на издаване на фактурата и представянето и в счетоводството на ответника.

Уговорено е плащането да се извърши по банков път в българска валута, чрез посочената банкова сметка на ищеца.

Въз основа на представените по делото документи, приети като годни доказателствени средства, съдът достига до извод, че от страна на ответника стоката е приета – това се установява от представените приемо-предавателни протоколи, които са двустранно подписани, както и от двустранно подписаните издадени от ищеца фактури.

Въз основа на това съдът приема, че уговореният 30-дневен срок за плащане започва да тече от датата, която следва датата на приемо- предавателния протокол, която съвпада с датата на издаване на всяка от представените фактури. Аргумент за този извод на съда е нормата на чл.72, ал.1, предложение 3 ЗЗД, съобразно чието съдържание, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Алинея 4 от цитираната разпоредба урежда правилото, че срокът изтича в края на последния ден, а когато този ден е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден – чл.72, ал.2 ЗЗД.

Въз основа на това съдът достига до извод, че датата на плащане за всяка фактура следва да се определи по посоченото от закона правило, а относно размера на дължимата неустойка, то същият не се променя, с оглед на обстоятелството, че дължимата неустойка е 5% от стойността на забавеното плащане, защото периодът на забава е значителен и това води до увеличаване на размера на неустойката, което налага приложение на уговореното уграничение от 5%. Поради тази причина съдът приема, че тя е в размер, посочен от ищеца и установен от вещото лице.

По отношение на периода на забава, съобразявайки правилото на 72 ЗЗД, съдът приема следното за всяка от посочените фактури, както следва: фактура 10167/01.06.2021г. на стойност 250, 56лв. с ДДС, двустранно подписана, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под№17-1, неподписан – падеж -02.07.2021г. – работен ден, следователно периодът на забава е от 124 дни; фактура №10204/07.05.2021г. на стойност 30 791, 88лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата и стойност, под №1, двустранно подписани – с падеж – 07.06.2021г. –първи работен ден, периодът на забава е от 121 дни; фактура №10205 с нечетлива дата на стойност от 7 120, 80лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 07.05.2021година под №5, двустранно подписани, с падеж – 07.06.2021 г. – първи работен ден, периодът на забава е от 121 дни; фактура № 10207/10.05.2021г. на стойност 29 485, 14лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №11, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021г. – работен ден, периодът на забава е от 142 дни; фактура №10208/12.05.2021г. на стойност 36 772, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №16, двустранно подписани – с падеж – 11.06.2021г., периодът на забава е от 139 дни; фактура №10211/01.06.2021г. на стойност 7 870, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №20, двустранно подписани с падеж – 01.07.2021г. – работен ден, периодът на забава е от 119 дни; фактура №10212/03.06.2021г. на стойност 3 463, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №27, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021 г. – събота, първи работен ден – 5 юли 2021 година, периодът на забава е от 121 дни; фактура №10214/03.06.2021г. на стойност 5 664, 24лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №26, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021г. – събота, първи работен ден – 5 юли 2021 година, периодатъ на забава е от 121 дни; фактура №10227/07.05.2021г. на стойност от 34 179, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №2, двустранно подписани, с падеж – 07.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 121 дни; фактура №10228/ май 2021година на стойност 4 094, 46лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 07.05.2021г. под №6, двустранно подписани, с падеж – 07.06.2021година- работен ден, периодът на забава е от 121дни; фактура №10229/ май 2021г. на стойност 23 824, 26лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от 10.05.2021г. под №8, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година- работен ден, периодът на забава е от 120 дни; фактура №10232/10.05.2021г. на стойност 53 125, 44лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под № 9, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 127 дни; фактура №10235/12.05.2021г. на стойност 43 542, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №15, двустранно подписани, с падеж – 11.06.2021година, периодът на забава е от 139 дни; фактура№10238/01.06.2021г. на стойност 2 211, 84лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №17, двустранно подписани, с падеж – 01.07.2021година – работен ден, периодът на забава е от 125 дни; фактура№10241/03.06.2021г. на стойност 3 200, 04лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №23, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021 година – събота, първи работен ден- 5 юли 2021 година, периодът на забава е от 123 дни; фактура №10243/03.06.2021г. на стойност 10 080, 72лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №24, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021година – събота, първи работен ден- 5 юли 2021 година, периодът на забава е от 117 дни; фактура№10246/03.06.2021г. на стойност 7 329, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №25, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021година– събота, първи работен ден- 5 юли 2021 година, периодът на забава е от 117 дни; фактура №10252/07.05.2021г. на стойност 36 098, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №3, двустранно подписани, с падеж – 07.06.2021година, периодът на забава е от 128 дни; фактура № 10253/07.05.2021г. на стойност 6 646, 08лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №4, двустранно подписани, с падеж – 07.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 128 дни; фактура №10255/10.05.2021г. на стойност 26 747, 76лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №7, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 120 дни; фактура №10257/10.05.2021г. на стойност от 53 414, 22лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №10, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 120 дни; фактура№10258/01.06.2021г. на стойност 14 104, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №18, двустранно подписани, с падеж – 01.07.2021година – работен ден, периодът на забава е от 119 дни; фактура№10277/11.05.2021г. на стойност 50 365, 38лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №14, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, периодът на забава е от 142дни; фактура№10278/01.06.2021г. на стойност 2 505, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №19, двустранно подписани, с падеж – 01.07.2021година – работен ден, периодът на забава е от 119 дни; фактура№10282/03.06.2021г. на стойност 22 628, 28лв., ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под№28, двустранно подписани, с падеж – 03.07.2021година– събота, първи работен ден – 5 юли 2021година, периодът на забава е от 121 дни; фактура №10302/11.05.2021г. на стойност 8 955, 32лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №13, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, забава от 126 дни; фактура№10304/11.05.2021г. на стойност 36 581, 22лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №12, двустранно подписани, с падеж – 08.06.2021година – работен ден, забава от 126 дни; фактура№10306/02.06.2021г. на стойност 5 242, 02лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под № 22, двустранно подписани, с падеж – 02.07.2021година – работен ден, забава от 118 дни; фактура №10327/02.06.2021г. на стойност 6 027, 48лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №21, двустранно подписани, с падеж – 02.07.2021година, забава от 118 дни; фактура №10328/04.06.2021г. на стойност 2 877, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №30, двустранно подписани, с падеж – 04.07.2021година – неделя, първи работен ден – 5 юли 2021 година, забава от 121 дни; фактура №10330/04.06.2021г. на стойност 4 560, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №29, двустранно подписани, с падеж – 04.07.2021 година– неделя, първи работен ден – 5 юли 2021 година, забава от 121 дни; фактура № 10390/06.04.2022г. на стойност 20 671, 20лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол №21 от същата дата, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година, забава от 92 дни; фактура № 10391/06.04.2022г. на стойност от 1 336, 32лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол №22от същата дата – двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022година, забава от 92 дни; фактура № 10417/04.04.2022 г. на стойност 9 897, 12лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №15, двустранно подписани, с падеж – 03.05.2022година – работен ден, забава от 94 дни; фактура №10420/06.04.2022г. на стойност 8 101, 44лв. с ДДС, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под №25, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година, период на забава от 92 дни; фактура №10422/06.04.2022г. на стойност 18 374, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол под №24, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022година, забава от 92 дни; фактура № 10431/25.02.2022г. на стойност 35 098, 62лв. с ДДС, ведно с приемо- предавателен протокол от същата дата под №1, двустранно подписани, с падеж – 26.03.2022 година – събота- 28.03.2022 година- първи работен ден, забава от 56 дни; фактура 10432/25.02.2022г. на стойност 56 015, 64лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №2, двустранно подписани, с падеж – 26.03.2022 година – събота, 28.03.2022година - първи работен ден, забава от 128 дни; фактура №10433/25.02.2022г. на стойност 11 442, 90лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №3, двустранно подписани, с падеж – 26.03.2022 година – събота, 28.03.2022 година - първи работен ден, забава от 56 дни; фактура №10434/01.03.2022г. на стойност 38 935, 02лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №9, двустранно подписани, с падеж – 31.03.2022 година – работен ден и забава от 125 дни; фактура №10435/01.03.2022г. на стойност 15 204, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №10, двустранно подписани, с падеж – 31.03.2022 година – работен ден и забава от 125 дни; фактура №10436/01.03.2022г. на стойност 23 005, 38лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №11, двустранно подписани, с падеж – 31.03.2022 година – работен ден и забава от 125 дни; фактура№10438/04.04.2022г. на стойност 17 915, 04лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №14, двустранно подписани, с падеж – 04.05.2022 година – работен ден и забава от 91 дни; фактура №10440/06.04.2022г. на стойност 17 580, 96лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол под №23 от същата дата, двустранно подписани, с падеж – 06.05.2022 година – официален празник, първи работен ден – 09 май 2022 година и забава от 88 дни; фактура №10453/25.02.2022г. на стойност от 60 661, 92лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №4, двустранно подписани, с падеж – 26.03.2022 година – събота, 28.03.2022година – първи работен ден и забава от 64 дни; фактура№ 10454/28.02.2022година на стойност 26 966, 88лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №5, двустранно подписани, с падеж – 30.03.2022 година – работен ден и забава от 126 дни; фактура №10455/05.04.2022г. на стойност от 11 191, 68лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №19, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година – работен ден и забава от 92 дни; фактура №10456/05.04.2022г. на стойност 8 059, 68лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №20, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година – работен ден и забава от 92 дни; фактура №10477/28.02.2022г. на стойност 10 220, 58лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №6, двустранно подписани, с падеж – 30.03.2022 година – работен ден и забава от 54 дни; фактура №10478/28.02.2022г. на стойност 18 242, 82лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №7, двустранно подписани, с падеж – 30.03.2022 година – работен ден и забава от 54 дни; фактура №10479/28.02.2022г. на стойност от 38 652, 18лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №8, двустранно подписани, с падеж – 30.03.2022 година – работен ден и забава от 54 дни; фактура № 10480/01.03.2022г. на стойност 30 007, 50лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №13, двустранно подписани, с падеж – 31.03.2022 година – работен ден и забава от 125 дни; фактура № 10481/01.03.2022г. на стойност 25 700, 76лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №12, двустранно подписани, с падеж – 31.03.2022 година – работен ден и забава от 125 дни; фактура № 10482/05.04.2022г. на стойност от 1 294, 56лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №16, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година – работен ден и забава от 92 дни; фактура №10484/05.04.2022г. на стойност от 12 528, 00лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №17, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година – работен ден и забава от 92 дни; фактура №10486/05.04.2022г. на стойност 9 479, 52лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №18, двустранно подписани, с падеж – 05.05.2022 година – работен ден и забава от 92 дни; фактура №10519/14.07.2022 г. на стойност 11 757, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №20, двустранно подписани, с падеж – 13.08.2022 година – събота, първи работен ден – 15.08.2022 година и забава от 127 дни; фактура №10523/18.08.2022г. на стойност 579, 60лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №26, двустранно подписан, с падеж 17.09.2022 година – събота, първи работен ден – 19 септември 2022година и забава от 92 дни; фактура №10534/14.07.2022г. на стойност 25 088, 40лв. с ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата под №21, двустранно подписани, с падеж – 13.08.2022 година – събота, първи работен ден – 15 август 2022 година и забава от 127 дни.

По делото няма възражения от ответника, че ищецът като негов съдоговорител е неизправна страна по договора, поради което съдът приема, че същият има право да дири обезщетение за липсата на точно изпълнение на паричното задължение на ответника под форма на забава, чрез института на неустойката. Ето защо приема, че искът е основателно предявен и доказан по своя размер.

Този извод на съда налага да се произнесе по своевременно въведеното от ответника правопогасително възражение за изтекла погасителна давност.

По отнователността на това възражение. Тук е мястото да се отбележи обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда на 05.06.2024 година.

Това е важно с оглед на обстоятелството, че то касае началният срок на погасителната давност.

В тази връзка съдът съобразява съдебната практика, обективирана в няколко решение на ВКС, а именно: решение №292 от 16.12.2009г. по т.д. №292/2009г. Т.К., второ т.о. на ВКС, с което се дава отговор на въпроса относно началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден.

С това решение ВКС приема следното: “ Логическото тълкуване на посочената разпоредба /има се предвид разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД- бел. моя Е.Р./, самостоятелно и във връзка с предходните алинеи на същия член, сочи на извода, че под "последен ден, за който се начислява неустойката", следва да се разбира последният ден от исковия период, т.е. от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е денят, в който задължението за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде изпълнено.

В хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3- годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане“.

Тази постановка е възпроизведена и в последващи решение на касационната инстанция – напр. решение № 106 от 10.12.2020 г. по т.д. № 1632/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, с което се доразвива въпросът относно началния момент на погасителната давно за неустойка, в контекст на последен ден, за който се начислява неустойката, като отговорът на правния въпрос: "При уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от пълната стойност на възложената работа, от кой момент започва да тече срокът за погасяване по давност на вземането за неустойка?", който дава съставът на ВКС е следният: Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, изисква тълкуване на нормата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, според която при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка. Разрешението в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, че не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, допуска уговорки в договора в посочения смисъл, но не изключва свободата на страните да ограничат дължимата неустойка до достигането на конкретен максимален размер или до определен срок за начисляването й.

В случай, че неустойката е уговорена като процент/част от главния дълг за всеки просрочен ден, това придава периодичен характер на вземането, и давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, т.е. от датата на изпълнение на главното задължение. Ако главният дълг не е платен и към датата на завеждане на иска върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, то по давност е погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е тълкуването, дадено в Решение № 174/16.12.2009 г. по т.д. № 292/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., и същото се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

При фиксиране на срока, за който се начислява неустойката, прилагането на нормата на чл. 114, ал. 4 ЗЗД не поражда съмнения относно момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането, като след изтичането на този срок начисляването на неустойката се преустановява. Уговорката за максимален размер или предел, до който неустойката ще се начислява, независимо че след този момент забавата може да продължава, цели ограничаване на отговорността на длъжника в предварително определени от страните граници при съобразяване на обезщетителната и обезпечителната функции на неустойката и редуциране на наказателно санкционния й характер. Клаузата за неустойката, дължима едновременно като процент от главния дълг за всеки ден забава, но едновременно с това и с фиксиран максимален процент от задължението, определя както размера, до който вземането може да достигне, така и срока, за който се начислява неустойката. Такава договорна уговорка, без да определя точния момент, до който неустойката нараства, съдържа определяемост по отношение на последния ден за начисляването й, от който започва да тече погасителната давност по правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД. Последният ден, освен денят, в който главното задължение е погасено чрез изпълнение, ще е денят, в който начислената за всеки ден забава неустойка достигне до уговорения си максимален размер. С формирането на неустойката в размер, до който същата се начислява предвид постигнато между страните съгласие в този смисъл, вземането за неустойка е определено по основание и размер, изискуемо е и съответно подлежи на погасяване по давност“.

Следващото решение, което е известно на настоящия състав е решение № 50126 от 02.11.2022 г. по т.д.№ № 1264/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, с което ВКС дава отговор на въпроса: “Ако неустойката е уговорена като процент от главния дълг или като фиксирана сума за всеки просрочен ден, от кой момент започва да тече давностният срок върху неустоечното вземане, при условие, че главният дълг вече е платен, респ. предметът на договора е доставен към датата на завеждане на иска?“ и отговорът на този въпрос е, че в хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и 3-годишният срок ще се брои от този ден. Когато, обаче, към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, по давност следва да се счита погасено вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, каквото е правилото за погасяване на всички периодични вземания. Този извод произтича от начина на формиране на вземането за неустойка - като процент от главния дълг за всеки просрочен ден, който му придава характер на периодично вземане.“ Въз основа на така приетото в трайно установената съдебна практика и съобразно конкретика на настоящия спор, съдът съобразява обстоятелството, че страните са уговорили мораторната неустойка като процент от 0, 2% дневно върху неплатената главница, но не повече от 5% от дължимата сума; че към завеждане на делото – 05.06.2024година дългът е платен.

Преценявайки всички дати, на които е извършено плащането на всяка от дължимите суми, за които ищецът е издал процесните фактури, които са посочени в заключението на вещото лице П. Д. в таблица на стр. 2 и 3 от заключението, намира, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл предвидения в нормата на чл.111, б.“б“ ЗЗД тригодишен давностен срок. Тук е мястото да се отбележи, че „най – старите“ плащания са извършени на 06.10.2021 година и очевидно към 05.06.2024 година тригодишният погасителен срок не е изтекъл.. Ето защо приема, че направеното от ответника правопогасително възражение за давност се явява неоснователно.

Поради тизи причина достига до извод, че следва да уважи претенцията на ищеца в размера, в който е предявена и присъди на тази страна разноските по делото, съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК.

При определяне на размера на разноските, съдът съобразява направеното своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е сторил ответника.

Претендираните от ищеца разноски са обективирани в списък по чл.80 ГПК, който включва адвокатски хонорар от 7 080лв. с ДДС; д.т. от 2 287, 42лв. и депозит за вещо лице от 600лв., за които са налични доказателства, че са реално платени от страната, инициирала производството.

По адвокатското възнаграждение и неговия размер.

Съобразно Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа на ВАС, чл.7, ал.2, т.4 при при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. В конкретния случай минималният размер на възнаграждение на адвоката е 5 224, 83лв., без ДДС, а с ДДС 6 269, 80лв. Очевидно размерът е по- нисък от уговорения и заплатен на адвоката.

Съдът приема, че стореното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателен.

Настоящето производство не се очертава да е с фактическа и правна сложност. Проведено е едно о.с.з., поради което съдът приема, че следва да редуцира размера на адвокатското възнаграждение, като възприема в тази насока мотивите, които са изложени в постановено решение по дело C‑438/22 от 25.01.2024година и съдебната практика на ВКС, постановена след него настоящият състав приема, че следва да изхожда от следните критерии при преценка на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, но без да създава „изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес“, за да не представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.

С цитираното решение съдът на ЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Преценявайки тези мотиви, както и мотивите, които са обосновали извод на състава на ВКС по т.д. № 1908 по описа за 2022 г., ТК, първо т.о., съдът приема, че въз основа на очертаните с тези актове ориентири, включително и правната и фактическа сложност на делото, отчитайки интензивния труд и вложени интелектуални ресурси от процесуалните представители, преценявайки конкретиката по настоящия спор, възражението за прекомерност се явява основателно.

Ето защо приема, че претенцията за разноски, в частта на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена като тежест за ответника до сумата от 4 000лв. Ето защо общият размер на дължимите от ответника на ищеца разноски са на стойност 6 887, 42лв.

При изложеното съдът