Решение № 2153 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1320/2024 г.

Производството е по чл. 118, във връзка с чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Д. М. Б., [ЕГН], с постоянен адрес Варна, [улица], ет. 2, ап. 20, против Решение № 2153-03-83/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-67/02.04.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО.

С жалбата се твърди с подробно изложени аргументи, че обжалвания административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Релевира доводи за наличие на всички основания претърпяната злополука да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55 КСО, противно на констатациите и заключенията на административния орган. Моли за отмяна на процесното решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ-Варна със задължителни указания за приемане на злополуката като трудова.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И. В.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява твърдяната от жалбоподателката трудова злополука. Претендира присъждане на разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ (л. 80-81). В депозирани писмени бележки се излагат подробни съображения, повтарящи тези в жалбата и открито съдебно заседание.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ–Варна, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт М. К., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и необоснована, излагайки подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В депозирани писмени бележки се излагат подробни съображения за материалната законосъобразност на оспорения акт.

Заинтересованата страна – „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от адв. В. Д., които изразяват становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, моли постановеното решение на Директора на ТП на НОИ-Варна да бъде потвърдено. Представя писмени бележки по делото.

Административен съд–Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените и приети по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 1469/17.08.2023 г. (л. 60 от адм. пр.) жалбоподателя Д. М. Б., е назначен на длъжност „продавач-консултант“, при условията на пълно работно време (8 часа), за неопределено време, с месторабота – отдел ТЦ ПАЗАРА, гр. Варна, [улица], считано от 21.08.2023 г., с утвърдена и връчена (на 17.08.2023 г.) длъжностна характеристика. По силата на Допълнително споразумение № 174/28.11.2024 г. към основния трудов договор (л. 61 от адм. пр.), считано от 01.12.2023 г., е променено работното място на Б. – Търговия – ТЦ Н. С.. На жалбоподателката е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от осигурителя „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД, за което е издадена служебна бележка № 37/21.08.2023 г. и служебна бележка № 337/01.12.2023 г. Проведен й е и периодичен инструктаж.

С вх. № 5101-03-18/23.01.2024 г. на основание чл. 57, ал. 2 КСО Д. Б. подала пред ТП на НОИ-Варна декларация за трудова злополука (л. 1-2 от адм. пр.).

Със заповед № 5101-03-18#6/05.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна (л. 18 от адм. пр.), на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 КСО, е наредено да се извърши разследване на злополуката, като е определена комисия в състав: П. Д. С. К. – старши инспектор по осигуряването ТП на НОИ-Варна, Членове: М. О. М. – Ж. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, К. И. К. – представител на работодателя в КУТ и В. П. Н. – представител на работниците и служителите в КУТ.

За резултатите от извършеното разследване на злополуката е съставен Протокол № 5103-03-4/01.03.2024 г. (л. 53-59 от адм. пр.), подписан от всички членове на комисията, предоставен на Д. Б. с писмо изх. № 5101-03-18#10/06.03.2024 г. и получен лично на 11.03.2024 г. (видно от обратна разписка л. 126 от адм. пр.). От комисията е установено, че в деня, в който се твърди да е възникнала злополуката - 11.12.2023 г., 14: 30 часа, по данни на Б. е изпълнявала трудовите си задължения в обект ТЦ Н. С. на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД. В заключение е посочено, че тъй като не се установява служител в „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД с име Д., посочена като свидетел от Б., както и това, че посочените от пострадалата първи узнали за злополуката, не се потвърждава изнесените от нея факти и обстоятелства, не може да се извърши обективен анализ на причините за възникване на злополуката.

В хода на разследване на злополуката са събрани и приложени:

1. Трудов договор № 1469/17.08.2023 г.;

2. Допълнително споразумение към трудов договор № 174/28.11.2023 г.;

3. Длъжностна характеристика на пострадалата;

4. Карта за предварителен медицински преглед с амб. № 244/17.08.2023 г.;

5. Заключение от СТМ „АВАЛОН - СТМ“ ООД - Варна;

6. Служебни бележки № 37/21.08.2023 г. и № 337/01.12.2023 г.;

7. Копие на инструктажни книги - 6 листа;

8. Актуален график за месец декември 2023 г.;

9. Присъствена форма за месец декември 2023 г.;

10. Правилник за вътрешния трудов ред в „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД (стр. 7);

11. Протокол № 1/31.01.2024г. за вътрешно разследване от осигурителя;

12. Писмени обяснения от пострадалата - 2 броя;

13. Писмени обяснения от И. Р. Т. - 2 броя;

14. Писмени обяснения от М. Т. Д.;

15. Писмени обяснения от В. П. Н. - 3 броя;

16. Писмени обяснения от М. Ж. А.;

17. Писмени обяснения от Д. С. И.;

18. Писмени обяснения от Г. И. И.;

19. Писмени обяснения от К. С. В. - 2 броя;

20. Писмени обяснения от Х. М. П.;

21. Писмени обяснения от И. В. Д.;

22. Лист за преглед на пациент № 016589/11.12.2023 г.;

23. Амбулаторен лист № 233465014CFl/12.12.2023 г.;

24. Болничен лист № Е20233172201;

25. Амбулаторен лист № 23363900553F/29.12.2023 г.;

26. Болничен лист № Е20233248584;

27. Амбулаторен лист № 240091034В41/09.01.2024 г. С Разпореждане № 5104-03-67/02.04.2024 г. (л. 127 от адм. пр.), длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна е приело, че декларираната от жалбоподателката злополука не се приема за трудова, тъй като видно от Протокол № 5103-03-4/01.03.2024 г. за резултати от извършени разследване на злополука от ТП на НОИ-Варна, представители на осигурителя и Дирекция „Инспекция по труда“, от обясненията на колегите на пострадалата, както и от медицинските документи, съдържащи се в досието за трудова злополука, не се потвърждава информацията предоставена от Б., че на 11.12.2023 г., нейна колежка изтърва кашон с белина върху дясната й ръка, вседствие на което е получила счупване на други части на костите на предмишницата, вдясно. Видно от известие за доставка, същото е връчено лично на лицето на 05.04.2024г. (л. 128 от адм. пр.).

Процесното разпореждане е обжалвано по административен ред от Д. Б. пред Директора на ТП на НОИ-Варна.

Административният орган, с Решение № 2153-03-83/07.06.2024 г., приел:

• Съгласно ал. 2 на чл. 55 КСО, трудова по изключение е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основно: място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.

• По преписката е безспорно, че Д. М. Б. е осигурено лице по смисъла на КСО чрез осигурителят „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД - гр. Варна, по силата на трудов договор. На следващо място в разглеждания случай е безспорно и че е налице увреждане на здравето, видно и от представената медицинска документация.

• Не са налице твърдения и липсват данни, че злополуката се е случила в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 2 КСО. Спорният по делото въпрос касае наличието на задължителната предпоставката от фактическия състав на чл. 55. ал. 1 КСО - увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при извършване на всяка друга работа в интерес на предприятието.

• От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и от писмените свидетелски показания на колегите на пострадалото лице може да се направи обоснован извод, че в случая не са налице всички предпоставки, визирани в чл. 55. ал. 1 КСО.

• От събраните по делото доказателства не се установява служител на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР- ЕООД с име Д., посочен от пострадалата, като колежката, която е пренасяла кашон, който изтървала и паднал върху ръката на Д. М. Б.. Посочените от пострадалата първи узнали за злополуката, не потвърждават изнесените от нея факти и обстоятелства, видно от техните писмени показания.

• В хода на административното производство не се установяват по безспорен начин твърденията на жалбоподателката, доколкото същите не се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. За да се приемат твърденията на жалбоподателката, като достоверни, същите следва да са последователни, логични и кореспондиращи с други доказателствени източници.

• Тезата на Д. М. Б. за претърпяна от нея трудова злополука не се подкрепя и от приобщената по делото медицинска документация.

• Производството по установяване на трудовата злополука сс подчинява на специалните правила в чл. 58 - 60 КСО и общите правила за издаване на административен акт в Административноироцесуалния кодекс /АПК/, поради което административният орган е бил длъжен служебно да установи дали са налице горепосочените предпоставки, за да може да се произнеса по характера на злополуката. Това е сторено. На първо място, административният орган е спазил изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. като е изследвал всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, вида на увреждането и причинната му връзка е условията на труд) и са събрани необходими и допустими доказателства за установяване па обективната истина. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е обосновано и мотивирано, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и от съдържанието му става ясно кои са конкретните причини, за да се отрече трудовият характер на злополуката. С оглед, че са били налице противоречиви доказателства, от които не е можело се направи категоричен извод, че злополуката е трудова, административният орган е предприел действия, е цел да изясни различията в обясненията на пострадалата, като е изискал допълнителни писмени пояснения от нея, предвид, че тези нейни обяснения са единственото пряко доказателство за причините и условията, при които е настъпила злополуката, с цел да бъдат проверени и оценени чрез съпоставка с други косвени или индициращи данни и обстоятелства по случая е събрал документи, включително от л1 шия лекар на жалбоподателката, писмени сведения, включително и допълнителни такива от колегите й, в това число и тези които са комуникирали с нея преди и около инцидент. Едва тогава длъжностното лице по чл. 60. ал. 1 КСО с пристъпило към анализ и оценка на събраните доказателствата, като предвид наличието на противоречия в тях е изложило мотиви, че не се потвърждават изнесените от Д. М. Б. факти и обстоятелства. От събраните по административната преписка писмени доказателства не може да се изведе извода, че в момента на злополуката Д. М. Б. е изпълнявала задълженията си на продавач-консултант в „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД гр. Варна. В подкрепа на изложеното следва да се отчете фактът, че в хода на административното производство не е установен служител па име Д., който пострадалата твърди, че е изтървал кашона, наранил ръката й, а посочените от нея лица, които по нейни думи са разбрали за инцидента, както и останалите й колежки не потвърждават версията й за случилото се, отричат да познават или да имат колежка на име Д.. В рамките на административното производство не е установено увреждането да е настъпило през време па извършваната работа и да е във връзка е извършваната работа, по повод па гази работа, или на всякаква друга работа, извършена в интерес на предприятието.

• Приемайки, че не са налице всички законови предпоставки, администртивният орган е счел, че изводът на длъжностното лице, относно характера на злополуката, станала на 11.12.2023 г., с Д. М. Б. е правилен и законосъобразен, а възраженията на жалбоподателката са неоснователни.

Предвид гореописаните установявания, Директорът на ТП на НОИ-Варна потвърдил Разпореждане № 5104-03-67/02.04.2024 г., на длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна.

Решение № 2153-03-83/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна е получено от жалбоподателката на 12.06.2024 г. (л. 150 от адм. пр.).

В законоустановения срок на 13.06.2024 г. е подадена жалба срещу процесното решение.

В хода на съдебното производство като свидетели по делото са разпитани В. П. Н., Д. С. И. и Д. Г. А.. Свидетелката В. П. Н., на длъжност отговорник търговска зала, свидетелства, че: на 11.12.2023 г. жалбоподателката е била първа смяна на работа от 7, 00 ч. до 14, 30 ч.; не е разбрала за наличие на инцидент и не е била свидетел на такъв; получила е телефонен разговор от Б., че няма да се яви на работа, както и че излиза в болничен; стоката пристига в склада, складовият работник я нарежда в съответния склад и служителите с пазарски колички вадят от склада стоката и така се зарежда, като забранено е поставянето на кашони в търговската зала; извършва се видео наблюдение в търговския обект, но не е запозната със записа на процесната дата и час на инцидента. Дава подробни сведения за процедурата по изготвяне на графици на работа на служителите в търговския обект, съобщаването и връчването им на всички служители и на всеки по отделно.

Свидетелката Д. С. И., бивш служител на „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД, на длъжност продавач-консултант, свидетелства, че: жалбоподателката на 11.12.2023 г. е била втора смяна на работа, когато и тя е била на работа; след ползване на почивка се е върнала в търговския обект където Б. я е информирала, че е паднала в тоалетната и се е ударила, като след 15-20 мин си е тръгнала; непознава и не е имала колежка Джелиме; за процеса по изготвяне, съобщаване и връчване на работните графици на служителите в дружерството.

Свидетелят Д. Г. А., живеещ на семейни начила с жалбоподателката, свидетелства, че: на 11.12.2023 г. Б. е била втора смяна и след като му се е обадила около 16: 55 го е информирала, че колежката й я е ударила по ръката с кашон, след което той я е взе от работа и я е завел в Спешен център; след прегледа е установено, че има счупване на кост; жалбоподателката е споделила за инцидента със служителя по охраната; не знае за инцидент с Б. в санитарното помещение на търговския обект; направила е опит да се свържи с мениджъра на търговския обект, но никой не и е отговорил и не знае някой да и се е обаждал след това.

Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Съдът намира, че процесното Решение № 2153-03-83/07.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Варна е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Съгласно Заповед № 1007-03-27№2/01.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган, в предвидената форма.

Решението на директора на ТП на НОИ-Варна е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма, съдържа правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия издател.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изпълнени са изискванията на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. „Трудовата злополука“ като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Липсата на всеки един от посочените елементи дисквалифицира злополуката като трудова.

„Временната неработоспособност“ е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето - арг. § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от НМЕ.

Ответникът, както и заинтересованата страна оспорват факта, че жалбоподателката е претърпяла инцидент на 11.12.2023 г. докато е изпълнявала трудовите си задължения на обект Търговия – ТЦ Н. С., за работодателя „ЕЛИТИС МЕГАСТОР“ ЕООД. Оспорва се и твърдяното от жалбоподателката, че при инцидент на работното място се е стигнало до такова внезапно увреждане на здравето, което да е довело до временна неработоспособност.

В процесния случай, представените по делото медицински документи установяват настъпилото счупване на други части на костите на предмишницата. Принципно представеният по делото амбулаторен лист кореспондира като твърдяна от жалбоподателката дата за настъпило събитие 11.12.2023 г., но не съответства на дадените обяснения – отбелязано е „паднала и си ударила дясната предмишница“. Декларираните пред ТП на НОИ-Варна вид и обект на увреждането съответстват на констатираното от медицинското лице обективно състояние на пациента. Не се доказва обаче причинно- следствената връзка тези настъпили травматични увреждания да са причинени именно от „удар по ръката с кашон изпуснат от колежка“ на 11.12.2023 г., респ. да са станали през време и във връзка с извършваната работа на конкретната дата и място. Описаното в амбулаторните листове обективно състояние установява настъпило увреждане, но не и неговият първоизточник. Снетата при прегледите анамнеза е израз на субективното изследване на пациента, обичайно превеждано чрез беседа, при което получените данни се използват за поставяне на диагнозата и за съставяне на съответните схеми за лечебни и профилактични мероприятия. В нито един от медицинските документи, представени по делото, не е посочено, увреждането да е настъпило на работното място и по повод на изпълнение на обичайните задължения на жалбоподателя, въпреки че анамнезата се сваля по данни на пациента. Нещо повече, при внимателно проследяване на амбулаторните и болнични листове, се наблюдава, че Б. лично е заявила, че причината за травмата е „Злополука-нетрудова“, класифицирана по код „06“ от Списък на причините за временна неработоспособност съгласно изискванията на КСО и Наредбата за медицинската експертиза. Твърденията на жалбоподателката, че „травмата е получена след изпуснат кашон с белина върху ръката й от друга колежка“ не се подкрепят от други лица. Разпитаният в съдебно заседание колега на жалбоподателката Д. С. И. свидетелства, че Б. я е уведомила за претърпян от нея инцидент – падане в санитарното помещение, но това противоречи от поддържаната за инцидента теза. Нещо повече, самата Б. в дадените обяснения изрично заявява, че не е претърпяла инцидент в санитарно помещение (л. 98 от адм. пр.). Данни за претърпян инцидент на процесната дата не дава и колегата на В. П. Н., също разпитан в съдебно заседание. Т. е. тезата на жалбоподателя не намира опора в писмените доказателства, в това число писмените обяснения, приложени към административната преписка – на И. Р. Т., М. Т. Д., М. Ж. А., Д. С. И., Г. И. И., К. С. В., Х. М. П. и И. В. Д. и непосредствено събраните в хода на съдебното производство гласните доказателствени средства. Доказателствената маса е непротиворечива досежно релевантните факти, като тезата на оспорващата се подкрепя единствено от разпитания в съдебно заседание Д. Г. А., живеещ със същата на семейни начела. Следва обаче да се има предвид, първо - че този свидетел не е очевидец на предполагаемия инцидент на работното място, а пресъздава разказаното му от Б. и второ предвид личните отношения в които се намират е налице индиция за заинтересованост, поради което неговите показания следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Когато правнозначими факти се установяват с гласни доказателствени средства, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали за събитията (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и субективното отношение на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. В случая показанията на св. Д. Г. А. като непряк доказателствен източник касателно твърдяното от жалбоподателя събитие дават единствено информация за обективно настъпил здравословен проблем и лечение, но не и за релевантния за трудовата злополука факт– че то е настъпило темпорално и локално и е във функционална връзка с трудовите функции на осигуреното лице, така както е заявена от нея.

При този анализ на доказателствата съдът намира, че правилно административният орган е формирал извод за липса на категорични и безспорни такива, че се касае за трудова злополука. Липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно не е доказана причинна връзка между твърдяното от жалбоподателката „изпускане на кашон от колега върху ръката й“ на посочената дата и неблагоприятния резултат, т. е. не се доказа функционалният елемент по чл. 55, ал. 1 КСО - увреждането да е настъпило по време и във връзка с извършваната работа. Възприетите от ответния в настоящото съдебно производство орган данни от фактическа страна се основават изключително на събраните доказателства, а формираните въз основа на същите фактически и правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Оспорваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съществените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В конкретния случай това са наличните по делото 6 бр. медицински документи – приобщени по административната преписка и приети от съда – лист за преглед на пациент, болнични и амбулаторни листове (л. 115 – 121 от адм. пр.), като при всички от тях като причина за увреждането е посочено „злополука - нетрудова“ или е класифицирана по код „06“ от Списък на причините за временна неработоспособност съгласно изискванията на КСО и Наредбата за медицинската експертиза. Същите имат материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, отразени в тях, а те не са били оспорени от жалбоподателя предвид възможността предвидена в чл. 112 от Закона за здравето.

В тази връзка съдът намира, че следва да се позове на събраните по делото доказателства, които не са оспорени от страните в административното производство и настоящото съдебно дело, които и не са противоречиви.

Предвид горното, жалбата на Д. М. Б. против Решение № 2153-03-83/07.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, следва да се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, юрисконсултското възнаграждение е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав