Решение № 113 от 8.5.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 24/2025 г.

Производството по него е протекло с участието на прокурор. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу Районен съд – Елена с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. В същата ищцата изложила твърдения, че подала искова молба до Окръжен съд-Велико Търново, с която предявила иск срещу Прокуратурата на Република България за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди вследствие неразкрито престъпление от страна на органите по разследването в продължение на повече от тринадесет години, въз основа на която било образувано гр.д. № 626/2022г. по описа на съда. Твърди, че производството по посоченото дело продължило неразумно дълго, поради което подала искова молба по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ срещу Окръжен съд – Велико Търново, въз основа на която на 16.12.2022г. било образувано гр.д. № 870/2022г. по описа на същия съд. По правилото на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ последният изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Елена. Посочва, че първият, определен на случаен принцип, съдия-докладчик се произнесъл едва на 26.06.2023г., което твърди да е повече от разумната продължителност на производството пред една съдебна инстанция. След отвод на всички съдии от състава на този съд делото било изпратено на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл.23 ал.3 от ГПК. Излага, че в резултат на тази продължителност на производството е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания – гняв, ярост, фрустриране – загубила доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, поради което поискала осъждане на Районен съд – Елена да й заплати сумата от 33 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, явяващо се пряка последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.дело № 219/2023г. по описа на ответния съд в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане. В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е заела становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че въз основа на искова молба с вх. № 10392/15.12.2022г. на Д. Х. Г. срещу Окръжен съд – Велико Търново на 16.12.2022г. е образувано гр.д. № 870/2022г. по описа Окръжен съд – Велико Търново, че с Определение № 12/05.01.2023г. същото е прекратено и е постановено изпращането му по подсъдност на Районен съд – Велико Търново. След отводи на съдиите от този съд и произнасяне на Окръжен съд – Велико Търново по чл.23 ал.3 от ГПК, делото е изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд – Павликени. След отводи на съдиите от този съд, последвало произнасяне на Окръжен съд – Велико Търново по чл.23 ал.3 от ГПК и делото изпратено на Районен съд – Свищов. След отводи на съдиите от последния е постановено изпращането му за разглеждане от Районен съд-Горна Оряховица, а след като всички съдии от него се отвели, делото е изпратено на Районен съд-Елена. Там то било образувано на 26.06.2023г. под № 219/2023г., като след отводи на съдиите от състава на съда, с Определение № 172/28.06.2023г. производството е прекратено и изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа и реши слора. Определен бил Районен съд-Бяла. Ответникът оспорва твърдението на ищцата за неразумна продължителност на производството по гр.д. № 219/2023г. по описа на Районен съд-Елена. За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че установената продължителност на разглеждане на делото пред ответния съд, както и пред останалите съдилища, не обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането му, поради което за ищцата не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На 15.12.2022г. в Окръжен съд – Велико Търново постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу същия съд с посочено в нея правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ, въз основа на която било образувано гр.д. № 870/2022г. С Определение от 05.01.2023г. производството по делото било прекратено и същото изпратено по подсъдност на Районен съд-Велико Търново с писмо от 16.01.2023г. На 17.01.2023г. то е образувано във ВТРС под № 214/2023г. След отводи на всички четиринадесет съдии от този съд, с разпореждане от 14.03.2023г. делото е изпратено на Окръжен съд-Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа спора. С Определение от 30.03.2023г. Окръжен съд – Велико Търново е изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Павликени, където то е образувано на 04.04.2023г. С Определение от 12.04.2023г. производството по делото е прекратено поради отвод на съдиите и невъзможността да бъде сформиран съдебен състав за разглеждането му, като същото е изпратено на Окръжен съд-Велико Търново на основание чл.23 ал.3 ГПК. С Определение от 27.04.2023г. е постановено делото да се разгледа от Районен съд – Свищов. В последния делото е образувано на 03.05.2023г. С Определение от 12.05.2023г. е прекратено поради отвод на съдиите от този съд и отново изпратено на Окръжен съд-Велико Търново. На 19.05.2023г., по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, бил определен Районен съд – Горна Оряховица, в който делото е образувано на 26.05.2023г. Поради отвод на съдиите от този съд, на 15.06.2023г. производството било прекратено и изпратено на Окръжен съд-Велико Търново, който с акт от 19.06.2023г. определил Районен съд – Елена и изпратил делото с писмо от 22.06.2023г. В Районен съд – Елена е образувано на 26.06.2023г. под № 219/2023г. След отводи на съдиите от този съд, с Определение от 28.06.2023г. производството е прекратено и делото изпратено на същата дата на Окръжен съд - Велико Търново на основание чл.23 ал.3 ГПК. С Определение от 03.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 508/2023г. Окръжен съд – Велико Търново прекратил производството по делото и изпратил същото на Апелативен съд – Велико Търново, който да определи друг равен по степен съд, извън съдебния район на окръжния съд. С Определение от 20.07.2023г. делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Бяла. Поради отвод на съдиите от този съд делото е изпратено на Окръжен съд - Русе, който по реда на чл.23 ал.3 от ГПК е възложил разглеждането му на Районен съд - Русе. С цел доказване претърпени от ищцата от твърдяния специален деликт неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Д. О.. Същият е посочил, че работи в системата на здравеопазването и поради това познава ищцата, чието здравословно състояние се влошило, повишило й се кръвното налягане и кръвната захар. Често посещавала поради това личния си лекар. Не са му известни фактите по извършено разследване във връзка с образувано досъдебно производство. Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Посочените в тази разпоредба обстоятелства, относими към извода имали допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, са общовалидни, извлечени от практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай и имат значение за правилното решаване на спора, стига те да не противоречат, да изключват или да ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в конкретния случай разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прилага се принципът на пълно обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта, съобразно неговия принос. Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, както и иска си по размер. Съгласно трайната съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/. В настоящия казус ищцата претендира обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата й претенция е насочена само срещу Районен съд - Елена, който е един от съдилищата, участвали в разглеждането на предявения от нея иск срещу Окръжен съд – Велико Търново. С оглед на това и доколкото ищецът е този, който с фактическите си твърдения и петитума на исковата молба очертава предмета на спора, то в настоящото производство следва да се изследват единствено противоправните действия, респ. бездействия на съответните длъжностни лица в периода на висящност на делото пред ответния съд, въз основа на което да се извърши преценка допринесъл ли е той за твърдяното бавно правосъдие. В процесния случай, в деня на постъпването на исковата молба на Д. Х. Г. срещу Окръжен съд – Велико Търново в Районен съд-Елена е образувано гр.д. № 219/2023г. по описа на ответния съд, определен е бил съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата и същият е постановил своя отвод на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. На същата дата е определен друг съдия – докладчик, който е постановил на същото основание своя отвод на 28.06.2023г. С определение от тази дата производството пред Районен съд – Елена е било прекратено поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа спора и постановено изпращане на делото на Окръжен съд-Велико Търново за определянето на друг равен по степен съд на основание чл.23 ал.3 от ГПК. С писмо от 28.06.2023г. делото е изпратено на ВТОС. Така установените обстоятелства обосноват извод, че своевременно и в кратък срок ответният съд е извършил необходимите процесуални действия по образуваното пред него производство. В рамките на три дни е образувано и разпределено делото в Районен съд- Елена, съответно същото е разпределено и са постановени последователни отвода на съдиите от състава на съда. В деня, в който се е отвел новоопределения съдия – докладчик, производството пред този съд е прекратено и същото изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определянето на друг равен по степен с ответния съд, който да разгледа спора. Не е налице неразумно забавяне на производство и пред останалите съдилища, участвали в разглеждането на подадената от Д. Х. Г. искова молба. Ищцата е предявила иска си пред съд, който с оглед на неговата цена, не е бил родово компетентен да реши спора и освен това е ответник по претенцията й. Това е наложило изпращането на делото на компетентния по правилата на родовата подсъдност съд. Последвали са отводи на съдиите от всички районни съдилища в района на Окръжен съд – Велико Търново, които макар и постановени в максимално кратък срок, са изисквали докладване на делото на съответния административен ръководител за разпределянето му, докладване поотделно на всеки от определените съдия-докладчици, съответно изпращането му на Окръжен съд-Велико Търново за произнасяне по чл.23 ал.3 от ГПК след прекратяването на делото пред всеки един от районните съдилища поради невъзможността за сформиране на съдебен състав и веднъж на Апелативен съд-Велико Търново, което е отнело време за транспортирането му от един съд в друг. На настоящия съдебен състав е служебно известен факта, че ищцата е предявила иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ срещу Районен съд – Горна Оряховица – по гр.д. № 1111/2023г., както и че такива искове е предявила и срещу други съдилища, участвали в разглеждането на предявения от нея срещу ВТОС иск, по основателността на които ще се произнесе съответния сезиран съд. Затова съдът дължи преценка дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищцата по чл.6 § 1 от КЗПЧОС. В случая, твърденията на същата за неразумна продължителност на развилото се пред Районен съд-Елена производство са недоказани в процеса и се опровергава от събраните по делото писмени доказателства и установената от същите хронология на процесуалните действия. Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за допуснато от първостепенния съд нарушение на чл.26 ал.3 от ГПК вр. чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. С определението си при подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание съдът е постановил призоваването на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, на който да се връчат препис от ИМ и подадения отговор от ответника. С оглед на това, всички дължими процесуални действия по осигуряване участието на прокурор в производството пред първата инстанция са извършени, а проведеното съдебно заседание по делото също е протекло с участието на прокурор. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по непредявен иск, тъй като дадената от него правна квалификация е правилна предвид изложените в ИМ фактически твърдения и нейния петутим. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката и за допуснато нарушение на чл.146 ГПК поради изготвянето на непълен и неточен доклад по делото. Съдът е изготвил проект за доклад по делото, съобщен на страните и съдържащ правнорелевантните факти по основанието на иска, възраженията на ответника, правната квалификация на иска, разпределение на тежестта на доказване според твърденията на страните, обявен за окончателен. Същевременно, жалбоподателката не твърди вследствие на изготвянето на непълен и неточен доклад по делото /което се опровергава от материалите по делото/ да е пропуснала да ангажира относими за спора доказателства. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение с доводи за липса на отвод, а наличие на основание за такъв по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото поради изразено от него становище по аналогични спорове. Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на съдията. То е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. На съда е служебно известно обстоятелството на образувани дела по предявени от жалбоподателката искове по ЗОДОВ срещу редица съдилища, включително и Окръжен съд – Велико Търново, където съдията-докладчик в първоинстанционното производство престира своя труд. Участието на съдия по друго дело с различни страни и предмет, по което е изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, както и не представлява такова основание за отвод наличието на водени от ищцата други дела срещу този орган на съдебната власт, в който съдията работи. С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав споделя напълно изводите в обжалваното решение, че не е налице необосновано забавяне на воденото пред ответния съд исково производството, поради което не е налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на гр.дело № 219/2023г. по описа на този съд в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в причинно-следствена връзка с което тя да е претърпяла вреди. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ се явява недоказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Като е достигнал до идентичен правен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд