Решение № 24 от 29.1.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 684/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С решение №247/03.07.2024 г., постановено по гр.д.№376/2024 г. по описа на РС – В. е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община В., ЕИК 000351580, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.„Х.А.“ №35 дължи на адвокат Г. Х. Б. -АК П., ЕГН •••••••••• с адрес гр.П., бул.„Р.“ №15, ет.1, офис 10, сумата в размер на 3 396, 32 лв., дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№225/2016 г. по описа на РС – В., определено с решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет гр.П. по протокол №1/10.01.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №121/26.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№172/2024 г. по описа на РС – В.. Осъдена е Община В. да заплати на адв. Г. Х. Б. разноски за държавна такса в размер на 67, 93 лв. по гр.д.№376/2024 г. на РС – В.. Осъдена е Община В. да заплати адв. С. С. - АК П. адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№376/2024 г. на РС – В. в размер на 767, 56 лв. с ДДС. Осъдена е Община В. да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. разноски за държавна такса в размер на 67, 93 лв. по ч.гр.д.№172/2024 г. на РС – В.. Осъдена е Община В. да заплати адв. С. С.-АК П. адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№172/2024 г. на РС – В., в размер на 563, 78 лв. Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от Община В. чрез процесуалния представител адв. С., в която е възпроизведено съдържанието на решението, неговите мотиви и диспозитива. Твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не е взел под внимание възражението на страната, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Определянето на възнаграждението е дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за защита на неговите интереси. Падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не бил уговорен такъв, не можело да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Твърди, че ищецът не е доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение. Искането е решението да бъде отменено и предявените искове от ищеца отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции. Няма доказателствени искания. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г. Б. чрез адв. С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като е формулирано искане обжалваното решение да се потвърди. Претендира се разноски. Няма доказателствени искания. В съдебно заседание, жалбоподателят Община В., редовно призован не се явява и не се представлява. От същия е постъпило е писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба. В съдебно заседание, ответната страна Г. Б., редовно призован не се явява, представлява се от адв.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Представя списък по чл.80 ГПК. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община В. и за да се произнесе взе в предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община В., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която се иска да се признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 3 396, 32 лв., представляваща възнаграждение на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет гр. П. с вх. №1020/08.11.2023 г. правни действия и осъществяване на процесуално представителство в полза на Община В. в производството по ч.гр.д.№225/2016 г. по описа на РС – В., определено съобразно Протокол №1/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет гр.П. и Решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет гр. П., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №121 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.02.2024 г. по ч.гр.д.№172/2024 г. по описа на РС – В.. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство бил предявен настоящия иск. Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д.№225/2016 г. на РС – В. ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх.№92- 00/2421/03.09.2018 г. на К.К. – Кмет на Община В.. За осъщественото представителство договор не бил подписван - нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото, поради което ищецът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА. С протокол №1/10.01.2024 г. и решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет гр.П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр.П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания, като определил на адв.Б. възнаграждение в размер на 3 396, 32 лева с ДДС за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д. №225/2016 г. на РС – В.. Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство. В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Признава, че е налице пълномощно с изх.№92-00/2421/03.09.2018 г., по силата на което Кмета на Община В. е упълномощил ищеца в производството по ч.гр.д.№225/2016 г. по описа на РС – В.. Твърди обаче, че действията на ищеца не са били в интерес на Община В.. Сочи, че падежът за плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Релевира възражение за погасяване на иска по давност. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 03.09.2018 г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв.Г. Б. - АК П. да го представлява по ч.гр.д. №225/2016 г. по описа на РС – В., за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия. До приключване на производството по процесното дело пълномощното не е оттеглено от страна на доверителя Община В. при условията на чл.35 ГПК, по чл.26 ЗА, или по чл.35 ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА възнаграждение за адвокат в полза на адв. Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване на делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община В. адв.Б. по процесното дело ч.гр.д. №225/2016 г., което представлява заповедно производство, по което Община В. е длъжник. По това дело, Община В. чрез своя пълномощник адв. Б. подала възражение по чл.414 ГПК, при което е указано на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване своето вземане. Искът е предявен пред Окръжен съд –Пазарджик, при което е образувано т.д.№330/2018 г., производството по което е прекратено, без да е връчван препис от исковата молба за отговор на Община В., тъй като заявител в заповедното производство не е ищецът в исковото производство. С протокол №1/10.01.2024 г. и решение №5/10.01.2024 г. на АС П., на адв.Б., на основание чл.36, ал.3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 3 396, 32 лв. с вкл. ДДС за извършване на правни действия по ч.гр.д.№225/2016 г. по описа на РС – В.. От приложеното ч.гр.д.№172/2024 г. на РС – В. се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №121/26.02.2024 г., с която е разпоредено Община В. да заплати на адв.Б. сумата от 3 396, 32 лв. главница, дължима на основание протокол №1/10.01.2024 г. и решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет- П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.36, ал.3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№225/2016 г. на РС – В., ведно със законна лихва за периода от 13.02.2024 г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно. Предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана страна - заявител в развилото се заповедно производство и след своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането предмет на заповедта за незабавно изпълнение, постановена по развило се преди това заповедно производство. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. По направените оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд намери следното: Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента. Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗА. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице. Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор, определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. В конкретния случай, това възнаграждение е определено в размер на 3 396, 32 лв. с вкл. ДДС, съгласно решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет П., за извършените от адв.Б. правни действия по ч.гр.д.№225/2016 г. по описа на РС – В., поради което е установено по своя размер. Не е спорно, че до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция процесното възнаграждение не е заплатено. По същество възраженията, изложени във въззивната жалба се свеждат до това, че се дължи възнаграждение за реално извършени от адвоката действия, но ако същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. В този смисъл навеждат доводи, че спорът се концентрирал върху това какви действия били реално извършени от адв. Б. и дали са били в полза на представлявания, като се твърди, че ако не са в интерес на клиента, възнаграждение не се дължи. Неоснователно е възражението, че адвокатското възнаграждение не се дължи, тъй като същото е за извършена дейност и/или за постигнат резултат, а извършените от адв.Б. процесуални действия не били в интерес на Община В.. Именно защото възнаграждението не е уговорено като резултативен хонорар по смисъла на чл.36, ал.4 от ЗА, възнаграждението на адвоката е винаги дължимо, освен в хипотезата на основателно оттегляне на пълномощията, в който случай се дължи възнаграждение само за положения труд – чл.26, ал.2 от ЗА, каквото хипотеза в настоящия случай не е налице. Неоснователно е възражението, че падежът на плащане на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е уговорен такъв, не може да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. По делото безспорно е установено, че с решение №5/10.01.2024 г. на Адвокатски съвет П., по искане на адв. Г. Б., на основание чл.36, ал.3 от ЗАдв, е определено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по ч.гр.д.№225/2016 г. на РС – В. в размер на сумата от 3 396, 32 лв. с ДДС. От друга страна, последното съдопроизводствено действие е постановяването на неподлежащото на обжалване определение №195/28.3.2019г. по т.д.№330/2018 г. на ПзОС, с което е обезсилена заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, поради което от тази дата вземането на адв.Б. е изискуемо. До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане – 13.02.2024 г., от която дата се считат предявени настоящите установителни искове, давността не е изтекла, а е прекъсната. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. По разноските за настоящето производство: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на адв.С., представлявал ищеца пред настоящата инстанция и претендирал възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от ЗА. За да определи това възнаграждение, съдът се ръководи от обективин критерии, каквито са фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, развитието на производството пред въззивната инстанция, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването й. При определяне размера на дължимото възнаграждение съдът не се счита обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прилагайки задължителната практика на СЕС. На основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.С., като според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от 767, 56 лв. с вкл. ДДС. Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд