Решение № 2895 от 16.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10626/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение 01.07.2022 г., постановено по гр. дело № 23613/2021 г. по описа на СРС, ГО, 175-ти състав, частично е уважен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД срещу А. Д. Е. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 55 ПИКЕЕ, като е прието за установено, че А. Д. Е. дължи на „Електроразпределение Север“ АД, сумата от 232, 72 лева, представляваща главница за потребена, но незаплатена електроенергия за периода от 14.08.2017г. до 19.12.2019г. начислена по констативен протокол и фактура от 26.02.2020г. за имот, находящ се в гр. Балчик, ••••, абонатен № ••••••••••, клиентски № 1200130680, ведно със законната лихва както следва: за периода от датата на подаване на заявлението - 09.09.2020г. до 23.06.2021г. - върху главница от 584, 72 лева, а за периода от 24.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането - върху главница от 232, 72 лева, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №43479/2020г. по описа на СРС, 175 състав, като така предявения иск е отхвърлен за разликата над 232, 72 лева до пълния предявен размер от 681, 96 лева и за периода от 21.02.2017г. до 13.08.2017 г., както и предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 27, 28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.03.2020г. до 27.08.2020г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПКсумата от 61, 83 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 816, 19 лева, представляваща разноски в исковото производство. Срещу така постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен главният иск за заплащане на разликата над уважения размер от 232, 72 лева до сумата от 329, 96 лева, т.е. за сумата от 97, 24 лева, е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. Н.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за недопустимост, а при условията на евентуалност на оплакванията и за неправилност на същото в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Жалбоподателят поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във вр. § 1, т. 27 от ДР на ЗЕ именно ответникът е пасивно материално легитимиран да отговаря и за сумата от 97, 24 лева, тъй като законът свързвал качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот. Ето защо задължено лице по издадена корекционна фактура е новият собственик на имота и той дължи заплащане на задължението. В тази насока била и разпоредбата на чл. 17, т. 3 от ОУ на Енерго про продажби АД, според която при промяна в собствеността, лицата които имат право да получат партида следва в 30-дневен срок да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна и представят съответните докементи. Изтъква, че едва на 29.04.2020 г. ответникът А. Е. е подал заявление в деловодството на „Електроразпределение Север“ АД за продажба на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в гр. Балчик, ••••, абонатен № ••••••••••, клиентски № 1200130680, поради което ответникът отговаря за целия период на корекцията 21.02.2017 г. – 19.12.2019 г., а не от момента на придобиване на правото на собственост на 14.08.2017 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи иска за сумата от още 97, 24 лева, както и да присъди направените по делото разноски. Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен главният иск за заплащане на сумата от 232, 72 лева е подадена въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че в нарушение на процесуалния закон е постановен разпит по делегация, което нарушавало принципът за непосредственост, а и не били отчетени заинтересоваността на свидетлските показания, доколкото същите били дадени от служител на ищеца, поради което свидетелските показания не следвало да се ценят по същество. Поддържа, че ищецът не е активно материално легитимиран да иска заплащане на цената, още повече че не бил установил наличието на обилигационно правоотношение с него, тъй като не е бил представен договор по делото, а изводът на СРС в тази насока бил произволен. Навежда оплакване, че за ответника липсва нормативно установена възможност по ПИККЕ да начислява сума по корекция, тъй като било налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6, б. „а“ ЗЕ, а отделно от това Решението на ДКЕВР, с което били приети ОУ за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на Енерго Про АД /с настояще наименование „Електроразпределение Север“ АД/ били отменени от ВАС с влязло в сила решение, поради което се прилагали клаузите на ОУ действали преди 07.09.2014 г., а клаузата на чл. 37, ал. 2 от ОУ била неравноправна. При условията на евентуалност поддържа, че преизчисляването е извършено в нарушение на чл. 56, ал. 3 от ПИККЕ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърли изцяло иска. Претендира разноски. Въззиваемият ответник –„Електроразпределение Север“ АД/, чрез процесуалния си представител, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част е правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото. Решението в частта, с която главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 55 ПИКЕЕ е отхвърлен за разликата над сумата от 329, 96 лева пълния предявен размер от 681, 96 лева, предвид извършено от ответника плащане, както и в частта, с която предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 27, 28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.03.2020г. до 27.08.2020г., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата от страните държавна такса по всяка жалба, поради което са допустими. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Във връзка с оплакванията за недопустимост на решението в обжалваната от ответника част следва да се отбележи, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим, доколкото предмет на делото е вземане за доставената електрическа енергия за посочения в заявлението период и до имот, които са индивидуализирани и с абонатен номер, което е достатъчно за редовност на заявлението по чл. 410 ГПК, предвид характера на заповедното производство, във връзка с което е и настоящето исково производство. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното: По жалбата на „Електроразпределение Север“ АД: Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че ответникът не следва да отговаря за период на извършената корекция от 21.02.2017г. до 13.08.2017г., доколкото от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том II, per. № 246, дело № 260 от 2017г. от 14.08.2017 г. се установява, че А. Д. Е. е собственик на процесния електроснабден имот считано от 14.08.2017 г., и от този момент като собственик възниква качеството му на „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. От момента на продажбата на недвижимия имот съществуващата по силата на закона облигационна връзка със стария собственик е била прекратена и такава е възникнала с новия собственик – ответника А. Д. Е.. Това обстоятелство не се промяна от неизпълненото задължение на бившия и настоящия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността - чл. 17, т. 3 от публично известните Общи условия, тъй като същата не съдържа фикция относно продължаване на облигационна връзка, а може единствено да породи вземане за обезщетение на вреди. Ето защо неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответника - собственик на имота от 14.08.2017 г. като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия преди този момент. Преди придобиването на собствеността, тази доставка обективно не е обслужвала „собствените битови нужди“ на новия собственик, а тези на стария. Ирелевантно за спора е обстоятелството, кога е издадена корекционна фактура, тъй като съществено значение има периода, за който се отнася. Доколкото в жалбата на ищеца не са изложи други конкретни оплаквания, включително и относно стойността на определената от СРС корекция, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди в тази му част. По жалбата на А. Д. Е.: С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи още, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. Със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане в сила на ПИКЕЕ, издадени от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/- ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г. са изпълнени условията, доколкото към момента на проверката – 23.05.2010 г. ПИККЕ е в сила, в какъвто смисъл са споделяната от настоящия състав на съда практика на ВКС /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО/. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ дава законова делегация на КЕВР да приеме ПИКЕЕ, според който текст, правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР. Процесната корекция е извършена по реда на новите ПИКЕЕ - ДВ брой 35, от дата 30.4.2019 г., тъй като проверката на обекта на ищеца е извършена на 19.12.2019 г. - т.е. след обнародването им и влизането им в сила. В Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по Раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал. 2 на същия член е посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата сума. Или новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, какъвто за имота, находящ се в гр. Балчик, ••••, абонатен № ••••••••••, клиентски № 1200130680 е „Електроразпределение Север“ АД /с предходно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/. Ето защо не е налице противоречие между разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и приетата от КЕВР разпоредбата на чл. 56 от ПИККЕ. Неоснователно е възражението на ответника, че ищцовото дружество не е легитимирано да получи сумата по корекцията, тъй като не било доставчик на електирческата енергия. Крайният битов клиент /потребител/ се намира в облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при публично известни общи условия /чл. 98а от ЗЕ/, така и с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът /потребителят/ е присъединен и я използва също при публично известни общи условия /чл. 104а от ЗЕ/. Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /съгласно и общите правила на чл. 183, чл. 200 от ЗЗД/ поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената /продадената, доставената/ електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; сред тях попада и разглежданият случай на електрическа енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ, която хипотеза е изрично посочена в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, към която разпоредба препращат чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. Също по общо правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни по продажбеното правоотношение - в полза на крайния снабдител /доставчика/, когато клиентът /потребителят/ не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него /доставена му/ електроенергия; или в полза на клиента /потребителя/, когато му е начислено по-голямо количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената. Последното правило, - че на потребителя /ползвателя/ се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика /продавача/ на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т.е. - по продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от ПИКЕЕ /включително и в разглеждания случай по чл. 55 от ПИКЕЕ, когато са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ/, с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител /доставчика/ на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при формирането на продажната цена /също регулирана от КЕВР/, но тези технологични разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение /вместо на и чрез доставчика на електроенергия - по продажбеното правоотношение/, е установено в интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата нормативна регламентация /в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ВКС, III г.о., Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. на ВКС, IV г.о./. По отношение оплакването, касаещо допуснатото процесуално нарушение при оценка на показанията дадени по делегация от свидетеля М.Т., следва да се отбележи, че преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК, съдът намира показанията на свидетеля за конкретни и последователни, а фактите за които са дадени същите – за лично и непосредствено възприети. Следва да се отбележи, че е логично и житейски обосновано е сведения от проверката да имат лицата, на които са възложени от работодателя – ищец в производството тези трудови функция. Нещо повече, показанията на свидетеля Тодоров кореспондират на заключението на вещото лице по изслушаната по делото СТЕ. В заключение следва да се отбележи, че процесуалните правила за оценка на гласните доказателства предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи извод, че отразяват обективната истина. В този аспект на мисли и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира показанията на свидетеля М.Т. за обективно дадени и кредитира с доверие. Разпитът по делагация е регламентиран в ГПК /чл.25 ГПК/ способ за събиране на доказателства, който не нарушава принципът за непосредственост /чл. 11 ГПК/. По отношение на оплакването, касаещо начина на изчисляване на извършената корекция следва да се отбележи, че начислението се извършва въз основа на констативния протокол и резултата от метрологичната проверка. Видно от приетото становище за начисление на електрическа енергия, за процесния период от 21.02.2017г. до 19.12.2019г. са начислени общо 3630 квч. електрическа енергия, отчетени в невизуализирания регистър, след приспадане на вече фактурираното количество. Въз основа на становището е издадена процесната фактура № 0106133024 от 26.02.2020г. за сумата от 681, 96 лева. От експертните заключения по СТЕ и ССчЕ се установява, че така направените изчисления са аритметически правилни и съответстват на одобрените от КЕВР цени, като за да определи стойността на дължимата от ответника цена за електрическа енергия СРС законосъобразно е приспаднал периода, през който ответникът не е бил собственик на имота. Доколкото във въззивната жалба на ответника липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото следва да се потвърди. Предвид обстоятелството, че жалбите на страните са неоснователни, разноските следва да останат за страните така, както са направени от тях. С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от гореизложеното, съдът