Решение № 1308 от 12.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 267/2023 г.

Производство е касационното по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Н. (ДНП) П.”– [населено място], [област], ул. „Б.“ № 4, представлявана от Директора Р. М. Б., подадена чрез упълномощен представител, против Решение № 24/07.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 402/2021 г., по описа Районен съд - [община], с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 6/ 27.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Н.”. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на закона. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недоказаност и несъставомерност на нарушението. С жалбата се твърди, че нарушението е доказано и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Изложените в жалбата доводи са доразвити в депозирано по делото писмено становище от пълномощник на касатора. Претендира присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът по касационната жалба– И. Ю. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирано чрез процесуален представител писмено становище. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира сторените разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – [област] намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Районен съд – [община], е отменил Наказателно постановление № 6/ 27.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Н.”, с което на И. Ю. А., за нарушение на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, във вр. с Част 3, Глава I, точка 1, подточка 11 от Плана за управление на „Н.”, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500, 00 (петстотин) лева. За да отмени обжалваното наказателно постановление районният съд е приел, че вмененото на ответника по касационната жалба нарушение по чл. 21, т. 16 от ЗЗТ във вр. с Част 3, Глава I, точка 1, подточка 11 от Плана за управление на Национален парк “П.” е несъставомерно, т.к. по делото е установено, че НП е издадено с оглед направена констатация за паркирано превозно средство на територията на парка, което е собственост на И. Ю. А., но не и заради управление, респ. използване на МПС на територията, на която тези действия са забранени. Поради липсата на достатъчно доказателства, сочещи на извършено от ответника по касационната жалба нарушение, районният съд е отменил наказателното постановление. Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на закона. Административно-наказателната отговорност на И. Ю. А. е ангажирана с оглед установеното, при извършен на 04.07.2021 г., в 16: 30 часа обход АТВ- селскостопанска машина, собственост на А., паркирано в отдел 263, подотдел В, местност „Б.”, попадащ на територията на НП „П.”, парков участък „Б.”, охранителен участък „III”. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗТ, в националните паркове се забраняват изрично посочените в т. 1-16 дейности, както и други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление – т. 16. В част 3, глава І, т. 1, подточка 11 от Плана за управление на НП „П.“ се съдържа забрана на територията на НП П. да се използват моторизирани средства, освен при изпълнение на неотложни дейности в горите и спасителни акции. Макар и да липсва легална дефиниция за определението „използване на моторни превозни средства“, същото като действие се свързва с движението на МПС, респ. с неговото управление. Противно на възприетото от първоинстанционния съд, констатирането на МПС на място, различно от обичайното му местоположение се свързва с използването му. В тази връзка, абсолютно недопустимо е да се приеме, че установеното в паркирана позиция в местността „Б.“ АТВ не е използвано. В тази връзка са и събраните пред районния съд гласни доказателства. От показанията на свидетеля К.и свидетеля П., безспорно се установява, че И. Ю. А. е извършил нарушението, противоречащо на разпоредбите на Закона за защитените територии и Плана за управление на ДНП „П.“. От показанията на свидетеля К./л.43, гръб от първоинстанционното дело/ се установява, че същият непосредствено е възприел „двете машини да паркират на езерото“. При опита на свид. П. да се снабди с личните данни на лицата, същите отказали, след което си заминали, а по регистрационния номер на машината установили именно ответника по касация като извършител на процесното нарушение. В показанията си свид. К. е категоричен, че „и двете момчета признаха, че са били там да се снимат“. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не приема за правилно стеснителното тълкуване на районния съд по отношение на процесното изпълнително деяние. От изложеното следва, че изводът на районния съд, за недоказаност на нарушението, е неправилен. Нарушението е квалифицирано правилно от наказващия орган, а в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав намира, че описаното в АУАН и НП нарушение е извършено, доказано и правилно квалифицирано. Подлежащите на доказване факти относно нарушението и нарушителя са безспорно установени. В развилото се пред административнонаказващия орган производство не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН е надлежно връчен на наказаното лице за запознаване със съдържанието му, срещу подпис, поради което същия е бил наясно за какво именно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Както АУАН, така и НП съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 5000 лева физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Доколкото в случая се касае за дейност в защитена територия, наложеното административно наказание се явява съразмерно и справедливо, като същото отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН за генерална и специална превенция. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно, поради което ще следва да се отмени, като се постанови друго, с което отмененото наказателно постановление бъде потвърдено. С оглед на изхода на делото, предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, и направеното искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, то такива следва да му бъдат присъдени в общ размер на 700, 00 лв., от които: 300, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първа съдебна инстанция и 400.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Искането за присъждането им е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – [област]