Решение № 111 от 31.7.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 258/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.463, ал.2 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 262835/07.06.2022 г. по описа на БОС от О. К. Н. от гр. С. В., общ. Н. (солидарен длъжник), и жалба вх.№ 262836/07.06.2022 г. по описа на БОС от „Кристи 2002“ ЕООД с ЕИК 102811390, двете подадени против Решение № 260163 от 03.05.2022 г. по гр.д.70/2021 г., по описа на ОС Бургас, с което са оставени без уважение жалба вх.№ 16671/20.10.2020 г. от „ОКС - ПИ“ ЕООД с ЕИК 203169616, и жалба вх.№ 16674 от 20.10.2020 г. по описа на ЧСИ Божилова, от О. К. Н., двете жалби – подадени против разпределението, извършено с протокол от 15.10.2020 г. по изпълнително дело № 6/2016 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. И двете жалби са с идентично съдържание и оплаквания, изразяващи се в следното: Твърди се, че съдът е приел, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена, без въобще да коментира защо счита така и без да даде отговор на поставените в жалбата въпроси относно изчислението на таксата, а именно: Как е изчислена такса по т.26 в размер на 8 064, 00 лв; дали е изчислена върху продажните цени на недвижимите имоти с включен ДДС или не; дали върху таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е начислен ДДС или не; Тъй като събраните по разпределението суми са само в полза на банката, не е ясно дали е приложена забележка 1 към т.26 от ТТРЗЧСИ и дали е сметната таксата по т.26 за целия дълг към банката и пропорционално таксата по т.26 за събраната сума; не е ясно дали са приложени и забележки 4 и 5 към т.26 от ТТРЗЧСИ. На второ място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е неоснователно оплакването на „ОКС-ПИ“ ЕООД, че невнесените от взискателя авансово обикновени такси за изпълнителното производство неправилно са разпределени с привилегия по чл.136, ап. 1, т. 1 ЗЗД. Твърди се, че в случая това оплакване е неотносимо, тъй като двете такси, за които в разпределението е посочено, че се ползват със специалната привилегия по чл.136, ап.1, т.1 ЗЗД, а именно - таксата от 36 лв. за изготвяне на разпределението /т.13 от ТТР ЗЧСИ/ и 8064 лв. /такса по т.26 от Тарифата/, не представляват авансови такси по смисъла на ГПК и не се заплащат предварително от взискателя. Сочи се, че докато таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е пропорционална и се събира от ЧСИ в зависимост от събраната за съответния взискател сума, таксата по т.13 от ТТР ЗЧСИ за изготвяне на разпределение попада в Раздел I Обикновени такси и съгласно т.29 от ТТРЗЧСИ се внася от взискателя авансово, преди изготвянето на разпределението. Твърди се, че тази авансова такса освен, че не следва да се ползва с привилегия поради липсата на плащането й, не следва да се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, защото не е довела до събиране на разпределените средства. Сочи се, че в настоящия случай се разпределят суми от публична продан на недвижими имоти, поради което привилегия в разпределението следва да получат само такси и разноски по изпълнението, свързани с организирането и извършването на публичната продан, а не всички такива по изпълнителното дело. На следващо място се твърди, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно, и защото е изготвено общо за два имота, за чиито купувач е участвал взискател без да внася задатък. Позовава се и прилага съдебна практика на ОС-Бургас и АС-Бургас в твърдяния смисъл. Претендира се извършеното общо разпределение да бъде отменено от съда, а делото - върнато на ЧСИ са изготвяне на отделни разпределения за всяка от предложените суми за отделните имоти продадени на публична продан на купувач-взискател. В предоставения срок отговор на двете подадени жалби е постъпил от взискателя по изпълнителното дело - „Кей Би Си Банк България" ЕАД, ЕИК 831558413 (с предишно наименование "Райфайзенбанк България" ЕАД). Изложено е становище за неоснователност на подадените жалби от О. К. Н. и от „ОКС - ПИ“ ЕООД. Оспорва се като неоснователно оплакването, че не било ясно как е изчислена таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в протокола за разпределение от 05.10.2020 г., и дали таксата е с или без ДДС, съответно дали ЧСИ е приложил забележки 1, 4 и 5 към т.26 от Тарифата. Твърди се, че в мотивите на съдебния изпълнител подробно е посочено, че таксата по т. 26 е определена поотделно за всеки от продадените два имота и върху сумата е начислен ДДС; таксата по т.26 е определена върху пълния размер на дълга - 4 917 265 лв, която такса по т.26 е 121 878, 36 лв и от нея съдебният изпълнител е приспаднал таксата по т.26 в размер на 9 950, 94 лв, платена от Банката по предходни възложените в нейна собственост продадени по същото изп.дело имоти. Твърди се, че не е необходимо ЧСИ изрично да посочва в протокола за разпределение коя сума от дължимите такси по ТТРЗЧСИ е с ДДС и коя без, предвид съществуващата законова презумпция, че ДДС е включено в съответната сума, освен ако не е посочено обратното - чл.67, ал.1, ал.2, вр.чл.3, ал.2 от ЗДДС. Оспорва се като неоснователно и оплакването, че тъй като банката- взискател не е платила авансово таксата по т.13 (36 лв с ДДС) от Тарифата, дължима към ЧСИ за изготвения протокол за разпределение, неправилно съдебният изпълнител е предвидил като дължима за себе си въпросната такса с първа по ред привилегия като разноски по изпълнението по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Твърди се, че дори съдът да приеме, че таксата по т.13 от Тарифата не се дължи в полза на съдебния изпълнител с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, тази такса би била дължима в полза на банката- ипотекарен кредитор с привилегия по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, тъй като видно от раздел II, стр.6, ред 9-ти и 10-ти отгоре надолу от договорна ипотека № 22/23.08.2013 г., учредената в полза на банката - взискател договорна ипотека (включваща и продадените имоти) обезпечава вземането на банката (за което е образувано ИД 6/2016 г.), както за главница, лихви и комисиони, така и за разноските по събирането на кредита (вземането) по съдебен и извънсъдебен ред. Твърди се, че дори съдът да приеме, че сумата от 36 лв с вкл. ДДС като авансова такса не се дължи на съдебния изпълнител по реда на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, а е трябвало да се разпредели за банката по реда на чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, само на това основание първоинстанционното решение не би следвало да се отменя, доколкото не е налице съществен порок на разпределението от 15.10.2020 г. и потвърждаващото го решение на БОС, засягащ материални или процесуални права на страните по изпълнението. Позовава се на мотивите към постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 251/04.09.2012 г. на ВКС по гр.д.517/2011 г.. IV гр.о., както и на цитираното от жалбоподателя „ОКС-ПИ“ ЕООД в производството пред БОС, Решение № 423/20.01.2016г. по гр.д. № 391/2015г. на ВКС, IV г.о. Изложени са подробни съображения, че ЧСИ разполага с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД да събере за себе си суми (такси или разноски) приоритетно преди останалите вземания и най-вече преди останалите привилегировани вземания. Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение като остави без уважение подадените жалби. И двете жалби са подадени от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради окто съдът ги намира за допустими. По наведените в жалбите оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Производството пред първоинстанционния ОС Бургас е по чл.463 и сл.от ГПК и е образувано по две жалби, подадени срещу разпределението, извършено с протокол от 15.10.2020 г. по изп.дело № 20168000400006/2016 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 на КЧСИ, както следва: жалба вх.№ 16671/20.10.2020 г., подадена от „ОКС-ПИ“ ЕООД с ЕИК 203169616 – присъединен взискател, и жалба вх.№ 16674 от 20.10.2020 г., подадена от О. К. Н. – солидарен длъжник. Жалбоподателят „ОКС - ПИ“ ЕООД е изложил оплаквания, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като неправилно в т.1.1 и т.1.2 от т.IV от протокола за разпределение, ЧСИ е разпределил дължими суми авансова такса от 36 лв и пропорционална такса 8064 лв, в полза на съдебния изпълнител, вместо в полза на взискателя. Изложени са подробни съображения, че ЧСИ не разполага с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД да събере за себе си суми /такси или разноски/ преди останалите вземания и най- вече преди останалите привилегировани вземания, тъй като ЧСИ няма качеството на взискател, освен ако не се е снабдил с изпълнителен лист. Позовава се на разрешенията, дадени с т.11 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и отговорите, дадени в решение № 423 по гр.д. № 391/2015 г. на ВКС, IV г.о., както и на съдебна практика на САС. Второто изложено оплакване е, че не била съобразена привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, понеже било видно, че за присъединените по право взискатели Община Несебър и НАП, нямало разпределени суми. Против жалбата на „ОКС - ПИ“ ЕООД е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с което жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Заявено е, че „ОКС-ПИ“ ЕООД няма правен интерес да обжалва разпределението, тъй като е кредитор само на ипотекарния длъжник, а в разпределението следва да участват само кредиторите на главните длъжници. По отношение на заявеното оплакване за нарушаване на привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, поради липсата на разпределени суми за присъединените по право взискатели Община Несебър и НАП, се твърди, че тези оплаквания не следва да бъдат разглеждани, тъй като не касаят права на жалбоподателя, а на трети лица. Жалбоподателят О. К. Н. излага оплаквания, че разпределението е неправилно, тъй като таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 8 064 лв е неправилно определена, както и че е неясно как е изчислена - с включен ДДС или не; дали е била приложена забележка 1 към т.26 от ТТР ЗЧСИ; дали таксата по т.26 е била сметната по целия размер на дълга към банката и пропорционално таксата по т.26 за събраната сума. Моли, разпределението да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, като бъдат приложени правилно всички разпоредби на т.26 и подробно се опише сумите и методите, по които е изчислена таксата по т.26. Взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е депозирал писмено възражение против жалбата. Посочено е, че жалбата е бланкетна, както и, че не касае права на жалбоподателя, а на други кредитори, поради което оплакванията в нея не следва да бъдат разглеждани. Останалите страни по изпълнителното дело - длъжници и присъединени взискатели, не са изразили становище по жалбите. ЧСИ Ив. Божилова е представила мотиви, подробно становище, в което подробно е изложила хронологично извършените по изпълнителното дело действия. Описала е подборно начина на изчисляване на таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ. Изложила е становище, че двете жалби са недопустими, а по същество – и неоснователни. С обжалваното решение съдът е оставил без уважение и двете жалби против разпределението, извършено с протокол от 15.10.2020 г. по изпълнително дело № 6/2016 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова. Съдът е изложил подробни съображения по въведените с жалбите оплаквания против разпределението. Изложил е мотиви защо намира жалбите за допустими. По отношение на изложеното в жалбата на „ОКС-ПИ“ ЕООД оплакване, че невнесените от взискателя авансово обикновени такси за изпълнителното производство неправилно са разпределени с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, съдът е посочил, че до произнасяне на тълкувателно решение по образуваното Тълкувателно дело № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, приема, че невнесените авансово такси и разноски по изпълнителното дело се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, тъй като с оглед разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК, същите са дължими от длъжника, понеже няма данни да са налице изключенията на чл.79, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Посочено е още, че това оплакване е неотносимо, тъй като двете такси, за които в разпределението е посочено, че се ползват със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД - таксата за изготвяне на разпределението /т.13 от ТТР ЗЧСИ/ и таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ, не представляват авансови такси по смисъла на ГПК и не се заплащат предварително от взискателя. По отношение на оплакването в жалбата на длъжника Н., че таксата по т.26 не е определена правилно, съдът е посочил, че с оглед описания подробно в мотивите на ЧСИ механизъм, по който е определена тази такса, съдът намира, че тя е правилно определена. Оплакванията, касаещи вземанията на Община Несебър и НАП съдът е приел за ирелевантни, тъй като жалбоподателите не са субституенти на тези присъединени взискатели, който не са подали жалба срещу разпределението. Съдът като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Изп.дело № 20168000400006/2016 г. по описа на ЧСИ Ив.Божилова е образувано по молба на "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2015 г.. издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 598 от 03.12.2015 г. по ч.гр.д.1080/2015 г. по описа на РС- Несебър, срещу солидарните длъжници: "ВИГО БИЙЧ" ЕООД, ЕИК 201491020, "ВИГО ГРУП" ООД, ЕИК 130496343, "ВИГО ТУР"ООД - в ликвидация, ЕИК 147098543, "ЕВРО СТРОЙИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК 147195939, О. К. Н., третите задължени лица-ипотекарни длъжници: "ГАЛАКТИК СИЙ" ЕООД, ЕИК 202105009, "КОНТРАКТ ИНВЕСТ" ООД, ЕИК 102879644, Е. А. П., гражданка на Р. Ф., В. Б. К., гражданин на Р. Ф., Д. А. Ф., гражданка на Р. Ф., Е. В. Ф., гражданка на Р. Ф., Н. Ю. В., гражданка на Р. Ф., и Н. С. В., гражданин на Р. Ф. По изпълнителното дело присъединени взискатели са: „ЯНИЦА ХЛЯБ" АД - в несъстоятелност, ЕИК 119623375, за вземането на дружеството към солидарния длъжник: "ВИГО ТУР"ООД; "ОКС-ПИ" ЕООД, ЕИК 203169616, за вземането на дружеството към трето задължено лице-ипотекарен длъжник: "ГАЛАКТИК СИЙ" ЕООД и конституираният взискател „ИДА КОНСАЛТИНГ“ ДООЕЛ, ЕМБЦ 7316062, дан. № 4017018536247, със седалище и адрес на управление: Република Македония, Куманово ул. „Юна“ 78, за част от дълга по отношение на трето задължено лице-ипотекарен длъжник: "ГАЛАКТИК СИЙ" ЕООД. С Разпореждане от 11.03.2020 г. на основание чл. 456 и сл. от ГПК, са присъединени като кредитор по изп.дело № 20168000400006 по отношение на третото задължено лице - ипотекарен длъжник: "ГАЛАКТИК СИЙ" ЕООД, ЕИК 202105009 - "КРИСТИ 2002" ЕООД, ЕИК 102811390; "ДБН КОНСАЛТИНГ“ ДООЕЛ Куманово, ЕИК 7315783, със седалище и адрес на управление: Република Македония, Куманово ул. "Юна" № 78; и "ДИМИЛ ЕС" ЕООД, ЕИК 204335368. С Протокол от 25.08.2020г. присъединеният взискател "ДБН КОНСАЛТИНГ“ ДООЕЛ Куманово, ЕИК 7315783, е обявявен за купувач, на изнесените на публична продан недвижими имоти, както следва: 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 51500.502.507.1.10 по КККР на гр. Несебър, за сумата от 37 880, 00 лв. и 2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 51500.502.507.1.18 по КККР на гр.Несебър за сумата от 53 180, .00 лв. Предвид факта, че за купувач на гореописаните недвижими имоти е обявен присъединения взискател, е изготвено разпределение на основание чл.495 от ГПК, В изготвения Протокол за разпределение на основание чл.495 ГПК на сумите от проведената публична продан на посочените два недвижими имота, ЧСИ Ив.Божилова подробно е описала взискателите по изпълнителното дело, вкл.присъединените взискатели; размера на вземанията им към момента на извършване на разпределението; разноските по изпълнението на различните взискатели; таксите по изпълнението (по т.13 ТТР ЗЧСИ, дължима за извършване на разпределението - 36 лв; и по т.26 ТТР ЗЧСИ – за СОС с идентификатор № 51500.502.507.1.10 – 3 536, 83 лв върху цената без ДДС и 7 576, 00 лв – върху цената с ДДС, и за СОС с идентификатор № 51500.502.507.1.18 – 4 527, 17 лв лв върху цената без ДДС и 10 636, 00 лв – върху цената с ДДС). Посочено е, че сумата за разпределяне по чл.495 ГПК – общо 91 060 лв без ДДС/109 272 лв с ДДС, се разпределя по следния начин: 1.Привилегировани вземания по изпълнителното дело: 1.1. авансови такси по ТТР ЗЧСИ, дължими по изп.дело – 36 лв; 1.2.пропорционална такса по т.26 ТТР ЗЧСИ върху продажните цени на недвижимите имоти – 8 064 лв; 1.3. за вземания на взискателя "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД, обезпечено с първа по ред договорна ипотека върху изнесените на публична продан недвижими имоти – 82 960 лв; 1.4.начислен върху продажните цени на недвижимите имоти ДДС съгласно чл.131ЗДДС – 18 212 лв. Посочено е, че на основание чл.492 ГПК обявеният за купувач на недвижимите имоти "ДБН КОНСАЛТИНГ“ ДООЕЛ Куманово следва да внесе в двуседмичен срок сумата от 109 272 лв с ДДС, представляваща привилегировани вземания съгласно чл.136 ЗЗД. В Раздел VI от протокола е посочено, че постъпилата от доплащането сума в размер на 109 272 лв, следва да бъде разпределена по следния начин: 1.1. авансови такси по ТТР ЗЧСИ, дължими по изп.дело – 36 лв; 1.2.пропорционална такса по т.26 ТТР ЗЧСИ върху продажните цени на недвижимите имоти – 8 064 лв; 1.3. за вземания на взискателя "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД, обезпечено с първа по ред договорна ипотека върху изнесените на публична продан недвижими имоти – 82 960 лв; 1.4.начислен върху продажните цени на недвижимите имоти ДДС съгласно чл.131ЗДДС – 18 212 лв. Разпределението е предявено на 15.10.2020 г. На 20.10.2020 г. по изпълнителното дело са постъпили процесните жалби от "ОКС - ПИ" ЕООД, ЕИК 203169616, и от О. К. Н.. И в жалбите против разпределението, и в жалбите против решението на БОС, жалбоподателите са заявили искане за спиране на производството по делото до произнасяне от ВКС на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК, образувано по въпросите: „1. Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл.463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?; 2. Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?; 3. Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство?; 4. Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?“. Твърди се, че въпроси 2 и 3 са относими към оплакванията в жалбата, поради което е налице основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателното решение. Първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото като е изложил съображения, че не е налице основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Към момента на образуване на производството по настоящото дело, вече е налице произнасяне на Тълкувателно решение 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК. Съобразно дадените по т.1 от ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК разяснения, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. С оглед така дадените разяснения в Тълкувателното дело, на първо място следва да се посочи, че в случая съдът е ограничен от посочените в жалбите на "ОКС - ПИ" ЕООД и на О. К. Н. оплаквания, а именно: в жалбата на "ОКС - ПИ" ЕООД: неправилно в т.1.1 и т.1.2 от т. IV от протокола за разпределение, ЧСИ е разпределил дължими суми авансова такса от 36 лв и пропорционална такса 8064 лв, в полза на съдебния изпълнител, вместо в полза на взискателя, тъй като ЧСИ не разполага с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД да събере за себе си суми /такси или разноски/ преди останалите вземания и най- вече преди останалите привилегировани вземания; не е съобразена привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като за присъединените по право взискатели Община Несебър и НАП, няма разпределени суми; и в жалбата на О. К. Н.: разпределението е неправилно, тъй като таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 8 064 лв е неправилно определена. Следва да се посочи, че не са допуснати процесуални нарушения при обявяването на разпределението, както и при определяне кръга на взискателите. За пълнота следва да се посочи, че е неоснователно оплакването в жалбата на „ОКС - ПИ“ ЕООД, че не е съобразена привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като няма разпределени суми на присъединените взискатели Община Несебър и НАП. В Раздел I от Протокола за разпределение е посочено, че имотите не са декларирани, което кореспондира с наличните по изпълнителното дело представени справки от Община Несебър (вх. № 03181/13.03.2017 г. и вх. № 13385/04.09.2020 г.), в които е посочено, че в системата на отдел МДТ на Община Несебър не са открити декларирани описаните недвижими имоти. По отношение на задълженията към НАП, действително съгласно представеното по изпълнителното дело удостоверение изх.№ 020372002739182/02.09.2020 г.от НАП (л.4142 от изп.дело), собственикът на продадените имоти – трето задължено лице по изп.дело и ипотекарен длъжник „Галактик Сий“ ЕООД има задължения в размер на 122 198, 16 лв с основание „629/14“, за които обаче не е посочено, че са вземания на държавата за данъци върху продаваните имоти, поради което правилно ЧСИ е приела, че същите се удовлетворяват едва след вземанията на първоначалния взискател „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)"ЕАД обезпечени с първа по ред договорна ипотека върху изнесените на публична продан недвижими имоти по Изпълнителен лист от 03.12.2015г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 598 от 03.12.2015г. по ч.гр.д. № 1080/2015г. по описа на РС- Несебър, и ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Именно с оглед разясненията по т.1 от ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК, съдът не дължи произнасяне по допълнително наведеното с частните жалби на О. К. Н. и на „Кристи 2002“ ЕООД оплакване за незаконосъобразност на разпределението поради това, че е изготвено общо за два имота, тъй като такова оплакване не е въведено от жалбоподателите в срока по чл.462, ал.3 ГПК. По наведените в частните жалби на О. К. Н. и на „Кристи 2002“ ЕООД оплаквания за незаконосъобразност на разпределението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: Съгласно чл.460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл.79, ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /чл.136, ал.3 ЗЗД/. Именно с тези правила се е съобразил ЧСИ при изготвяне на разпределението на постъпилата сума от 109 272 лв в резултат на публична продан на двата недвижими имота, като е съобразил привилегиите по чл.136, т.1, 2 и 3 ЗЗД. Съдът намира за неоснователно оплакването, че неправилно в т.1.1 и т.1.2 от т.IV от протокола за разпределение, ЧСИ е разпределил дължими суми авансова такса от 36 лв и пропорционална такса 8064 лв, в полза на съдебния изпълнител, вместо в полза на взискателя, тъй като ЧСИ не разполага с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД да събере за себе си суми /такси или разноски/ преди останалите вземания и най-вече преди останалите привилегировани вземания. Съгласно разяснението, дадено по т.3 от ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по тълк.дело № 2/2021 г. на ОСГТК, вземанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. В мотивите към т.3 от тълкувателното решение ВКС е посочил, че разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК не прави разграничение дали невнесените от взискателя такси са били авансово дължими от него или той е освободен от внасянето им съгласно чл.81 ЗЧСИ и чл.83 ГПК (т. нар. „субсидирани такси“), или пък по разпореждане на законодателя се събират при разпределението, каквато е пропорционалната такса по чл.53 ТДТССГПК и т.26 ТТРЗЧСИ. Посочено е, че понастоящем съдебната практика е трайно ориентирана, че вземанията на ЧСИ за пропорционалната и за субсидираните такси се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; както и че с тази първа по ред специална привилегия (а не с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД) се ползват и публичните вземания за всички държавни такси по изпълнението – без значение дали те са били авансово дължими или не от взискателя, и той не ги е внесъл, тъй като същественият признак е не вида на таксата и дали тя е била авансово дължима от съответния взискател, а дали таксата е необходима за осъществяването на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, и от който се възползват всички взискатели, участващи в разпределението. Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая с разпределението правилно е определено сумите от 36 лв - такса по т.13 ТТР ЗЧСИ и 8 064 лв - пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ, се дължат при условията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД във вр.чл.79, ал.2 от ГПК, тъй като се касае за разноски от вида на обикновени такси и допълнителни разноски за изготвянето на разпределението като част от принудителното изпълнение, които, както е посочено в мотивите по т.3 от ТР № 2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2021 г., ОСГТК, се ползват със специалната привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Съдът намира за неоснователно и второто оплакване – че таксата по т.26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 8 064 лв е неправилно определена. Действително в Протокола за разпределение на сумите от публичната продан на двата имота, не е посочен начинът на изчисляване на таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ, а са посочени само дължимата такса по т.26 ТТР ЗЧСИ за всеки от двата имота, както и общият размер на тази такса. В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК обаче ЧСИ Божилова подробно е описала как е изчислила таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ. Посочила е, че начислената в предявеното разпределение такса е определена съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ на база сумите, които са предложени от присъединения взискател, обявен за купувач за изнесените на публичната продан недвижими имоти (45 456 лв с ДДС за СОС с идентификатор № 51500.502.507.1.10 и 63 816 лв с ДДС за СОС с идентификатор № 51500.502.507.1.18). Посочено е, че таксата по т.26 е изчислена при съобразяване на забележка № 1 към т.26 от ТТР ЗЧСИ, предвиждаща, че "при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума". След проверка на начина на определяне на таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ за всеки от двата продадени имота, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на оплакването на жалбоподателите, че таксата по т.26 не е определена правилно. В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК, описвайки начина на изчисляване на таксата, ЧСИ е посочила, че тя е изчислена върху предложените за всеки от двата имота цени с вкл.ДДС, като върху самата такса също е начислен ДДС. Неоснователно е и оплакването в двете частни жалби, че в обжалваното решение ОС Бургас е приел, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена, без въобще да коментира защо счита така и поставените в жалбата въпроси относно изчислението на таксата. Изрично и конкретно в мотивите си съдът е обсъдил описания от ЧСИ механизъм, по който е определена таксата: определена поотделно за всеки от продадените два имота; върху сумата е начислен ДДС; таксата по т.26 е определена върху пълния размер на дълга (4 917 265 лв – 121 878, 36 лв); приспадната е таксата по т.26 в размер на 9 950, 94 лв, внесена от първоначалния взискател за възложените в нейна собственост продадени имоти. Настоящият състав намира, че след от представените по делото доказателства е ясно по какъв начин е изчислена таксата, не е необходимо самите изчисления да бъдат преповтаряни и в мотивите на съдебното решение. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд