Решение № 2145 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба, подадена от адв. П. И. от ВТАК, като пълномощник на П. С. М. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], срещу Експертно решение № 00769/ 03.09.2024 г. и Експертно решение № 00770/ 03.09.2024 г., и двете издадени от Национална експертна лекарска комисия – [населено място]. С първото от посочените ЕР е потвърдено Експертно решение № 00383 от заседание № 31/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – [населено място], с което по жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, не е признат Болничен лист № 20232830321/ 10.01.2024 г., издаден от специализирана ЛКК по ортопедия и травматология, при „ДКЦ 1“ ЕООД. Болничният лист е издаден като продължение, за 30 дни домашен амбулаторен режим, считано от 03.01.2024 г. до 01.02.2024 г., във връзка с извършена артроскопска реконструкция на кръстосани връзки коляно с възстановяване на минискус. С второто обжалвано ЕР е потвърдено Експертно решение № 00382 от заседание № 31/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – [населено място], с което по жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново не е признат Болничен лист № 20240522180/ 05.02.2024 г. издаден от обща ЛКК при Медицински център „Невромедикс“. Този болничен лист е издаден като продължение на посочения по-горе БЛ, за 30 дни домашен амбулаторен режим, считано от 02.02.2024 г. до 02.03.2024 година. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на експертните решения на НЕЛК и потвърдените с тях експертни решения на ТЕЛК, поради издаването им при неспазване на изискванията за форма по чл. 59 от АПК и чл. 49 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Счита, че същите са бланкетни, в тях липсват мотиви, не са посочени конкретните фактически установявания и правни норми, представляващи основание за издаването им. Изтъква се и че в противоречие с чл. 35 от АПК, експертните решения са издадени без да е установено реалното състояние на освидетелстваното лице и неговата работоспособност, вкл. без да са обсъдени представените документи, сочещи на необходимост от рехабилитация и физиотерапия, и провеждането на такива през периода на предписаното с болничните листове лечение. В тази връзка се твърди наличието на друг здравословен проблем, който е предпоставка за по-бавно излекуване на заболяването и по-дълъг период на възстановяване. На последно място се акцентира върху обстоятелството, че НЕЛК не е обсъдила трудовите функции на освидетелстваното лице, фактическото натоварване при тяхното изпълнение и обусловената от това продължителност на временната неработоспособност. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си, поддържа жалбата, като аргументира основателността на същата и със събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Допълнително изтъква липсата в представената от ответника преписка на доказателства, че членовете на съответните състави на НЕЛК са лекари с призната специалност и стаж не по-малко от 5 години, съгласно изискванията на чл. 18, ал. 3 и ал. 4, и чл. 19 от ПУОРОМЕРКМЕ. С тези доводи, подробно развити в жалбата, в хода на устните състезания и в писмено становище, оспорващото лице иска обявяване нищожността на решенията на НЕЛК, алтернативно тяхната отмяна като незоконосъобразни, постановени при допуснати нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствени правила, имащи за резултат противоречие на актовете с материалноправните разпоредби и целта на закона. Претендира присъждане на разноски, съглано представен списък. Ответникът по жалбата, Национална експертна лекарска комисия - [населено място], редовно уведомен чрез директора на НЕЛК, не изпраща представител в открито заседание. В представена писмена молба, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Е. Д. заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Развива доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт, като издаден при спазване изискванията на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето, чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и съответните разпоредби на Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. По същество счита, че обжалваните експертни решения съответства и на материалния закон, като издалият ги специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл след обстоен преглед на документацията, съдържаща се в медицинското досие на лицето и е преценил приложения артроскопски метод за оперативно лечение, като щадящ и даващ възможност за по-бързо възстановяване, за което е достатъчен срок от временна нерботоспособност от 90 дни. Сочи, че в медицинското досие са приложени амбулаторни листове, но не и доказателства за преглед от ортопед или за проведено лечение и резултатите от него. Извършените на жалбоподателката терапии и процедури, са след дата 03.02.2024 г. и липсват данни същата да не може или да е възпрепятствана да работи. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатстко възнаграждение. Заинтересованите страни Териториално поделение на НОИ – [населено място], Агенция за хора с увреждания - [населено място] и Регионална дирекция „Социално подпомагане” – [населено място], редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представители, не ангажират становище по спора. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: В периода 22.10.2019 г. – 20.08.2020 г. П. С. М. от [населено място] е била в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване „••• – л. 3 – л. 80 от медицинското досие на лицето. Според отразеното в ЕР № 3964/ 11.12.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания при „МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – гр. В. Търново, лечението на посоченото заболяване е приключило на 31.07.2020 година /л. 75 от досието/. Съгласно епикриза от 04.10.2023 г., издадена от клиника „Eurovita“ /на л. 131 и др. от МД/, на дата 03.10.2023 г. П. С. М. от [населено място] е претърпяла оперативно лечение „Артостропска реконструкция на кръстосани връзки на коляно с възстановяване на менискус, Пластика на ПКВ на дясна колянна става“ /МКБ9: 49542-00/. Диагнозата, наложила посоченото лечение е МКБ10: S83.5 „Изкълчване, навяхване и разтягане на (предна) (задна) кръстовидна ставна връзка на коляното. Между страните не е спорно и от наличната в МД документация /напр. справка на л. 114, гръб/ се установява, че в периода 03.10.2023 г. – 02.01.2024 г. същата е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което са издадени болнични листове от 04.10.2023 г., 14.11.2023 г. и 05.12.2023 година. С Болничен лист № 20232830321/ 10.01.2024 г., издаден от специализирана ЛКК по ортопедия и травматология при „ДКЦ 1“ ЕООД – [населено място], като продължение, на П. М. е предписан 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 03.01.2024 г. – 01.02.2024 г., режим на лечение домашен-амбулаторен. Този болничен лист е бил обжалван от директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред ТЕЛК, с оплаквания че временната неработоспособност на лицето надвишава допустимата за заболяването. В развилото се производство по обжалване на БЛ, М. е представила резултати от магнитнорезонансна томография от 16.01.2024 г., извършена в „МБАЛ А. – медика“ ЕООД – [населено място], със заключение „данни за аксиална спондилоартропатия“, амбулаторни листове /А./ от 16.01.2024 г., на д-р Т. Г., от 18.11.2023 г. и от 05.01.2024 г. на д-р Д. Д. /л. 101 – л. 104 от МД/. В молба до ТЕЛК /л. 93 от МД/ е посочила и че в болничния лист не е отразена коректно диагнозата й, като е посочена само тази с МКБ10: S83.5, но не и операцията с МКБ9: 49542-00. Със свое Еекспертно решение № 00383/ 23.05.2024 г., ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е признала болничния лист с мотиви, че временната неработоспособност на пациента не е обоснована по същество, предвид вида на заболяването и неговия стадий. Отбелязано е, че няма документирани клинични данни, обективиращи състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, по смисъла на § 1, т. 34 от ЗЗ и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и което да обуслови продължаване на временната неработоспособност. Според отразеното в ЕР на ТЕЛК, експертизата е извършена по документи съгласно чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ – посочените по-горе МРТ и амбулаторни листове. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от П. М. пред НЕЛК – [населено място], като към жалбата е приложена физиотерапевточна консултация от Център за физиотерапия, рехабилитация и кинезитерапия „Физиозона“ – [населено място] /л. 129 от досието/. В същата е отразено извършването на 4 вида терапии с противовъзпалителна и болкоуспокояваща цел, както и за възстановяване функционалността на долен десен крайник. Терапиите са стартирани на 03.02.2024 г., като всяка от тях съдържа 13 процедури. С Експертно решение № 00769/ 03.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, е потвърдено ЕР № 00383/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за отмяна на БЛ № 20232830321/ 10.01.2024 година. В мотивите на решението е посочено, че в МЕД не е приложен друг А. от преглед при ортопед, липсва медицински протокол на ЛКК, липсват данни за проведено лечение и резултатите от него. Отбелязано е, че ползваната временна неработоспособност /90 дни/ след щадяща артроскопска оперативна интервенция, е достатъчна за възстановяване работоспособността на лицето, а приетата в СЛ временна неработоспособност е необоснована, липсват данни за състояние при което лицето не може или е възпрепятствано да работи. С Болничен лист № 20240522180/ 05.02.2024 г. издаден от обща ЛКК при Медицински център „Невромедикс“, като продължение, на П. М. е предписан 30 дни отпуск поради временна неработоспособност за периода 02.02.2024 г. – 02.03.2024 г., режим на лечение домашен-амбулаторен. Този болничен лист също е бил обжалван от директора на ТП на НОИ – Велико Търново пред ТЕЛК, с оплаквания че временната неработоспособност на лицето надвишава допустимата за заболяването. В производството по обжалването му от П. М. не са били представени документи извън посочените по-горе. От Медицински център „Невромедикс“ са представени два броя амбулаторни листове от дата 01.02.2024 г. – за преглед при ортопед-травматолог и от 05.02.2024 г. за експертиза на работоспособността, медицински протокол на ЛКК № 69/ 05.02.2024 г. и епикризата от 04.10.2023 г., издадена от клиника „Eurovita“. С Експертно решение № 00382/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК „Общи заболявания“ при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД не е признат болничния лист с мотиви, че временната неработоспособност на пациента не е обоснована по същество, предвид вида на заболяването и неговия стадий. Отбелязано е, че няма документирани клинични данни, обективиращи състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи, по смисъла на § 1, т. 34 от ЗЗ и чл. 6, ал. 1 от НМЕ и което да обуслови продължаване на временната неработоспособност. Според отразеното в ЕР на ТЕЛК, и в този случай експертизата е извършена по документи съгласно чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от П. М. пред НЕЛК – [населено място], към жалбата е приложена физиотерапевточната консултация от Център за физиотерапия, рехабилитация и кинезитерапия „Физиозона“ – [населено място], допълнително е представен и амбулаторен лист № 000877/ 01.02.2024 г., издаден от лекар в МДЦ „Еуровита“ ЕООД. С Експертно решение № 00770/ 03.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, е потвърдено ЕР № 00382/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за отмяна на БЛ № 20240522180/ 05.02.2024 година. В мотивите на решението е посочено, че за периода 03.11.2023 г. – 01.02.2024 г. не са приложени документи от контролни прегледи при ортопед, липсват данни за проведено лечение и резултатите от него. Обсъдени са данните от направения преглед при ортопед на 01.02.2024 г., като е посочено, че в анамнезата погрешно е описана артроскопска реконструкция на дясно колано с възстановяване на менискус, а вместо подробен отопедичен статус като „обективно състояние“ е описан само ограничен обем на движение, който не е основание за продължаване на временната неработоспособност. Направен е краен извод, че приетата с БЛ временна неработоспособност не е обоснована и липсват данни за състояние при което лицето не може или е възпрепятствано да работи. И двете решения на НЕЛК са връчени на П. М. на дата 13.09.2024 г. /известия за доставяне на л. 60 и л. 81/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на дата 24.09.2024 г., съгласно дадения входящ номер в деловодството на съда. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспорените експертни решения, както и Заповед № РД-127/ 16.08.2024 г. на директора на НЕЛК – [населено място]. От жалбоподателката не са представени документите извън тези от административната преписка. По нейно искане от неучастващо в производството лице – РЗИ – Велико Търново е представено медицинското експертно досие на П. М., съдържащо обсъдените по-горе документи. Също по искане на жалбоподателката е разпитана като свидетел Р. Ц. И. – нейна бивша колежка по местоработата й в Община Велико Търново. Свидетелката заявява, че е работила с оспорващото лице в Дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Велико Търново, вкл. през процесния период, като И. е напуснала тази работа през месец април 2024 година. Твърди, че работната дейност е свързана с определени физически натоварвания – налагало се придвижване на експертите от работните до първия етаж на сградата за консултации на граждани, извършване на планови проверки и такова по сигнали на граждани, посещения на обекти в целия град във връзка с извършвани социални услуги, като изтъква, че тези услуги са 22 вида. Сочи и че в ежедневната дейност на експертите се налага работа с немалък обем документи, вкл. тяхното физическо пренасяне от едно място на друго. Знае, че П. М. е претърпяла операция на минискуса. Като се върнала на работа изглеждала добре, но се наложила втора операция. След нея когато се върнала на работа, М. видимо не изглеждала добре, накуцвала и към края на деня се оплаквала от болки в коляното и в кръста. Свидетелката изказва мнение, чи според нея колежката й е трябвало да си удължи болничния, а не да се връща на работа. При съобразяване разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като дадени при липса на заинтересованост и под страх от наказателна отговорност. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, експертните решения на НЕЛК подлежат на оспорване от освидетелстваното лице. Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения акт, преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и след служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваните решения на НЕЛК са валидни актове, издадени от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 2 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Експертните решения са издадени от специализиран състав по специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, съобразно заболяването за което са издадени болничните листове, отменени с обжалваните пред НЕЛК решения на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново, в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липсата на заповед на компетентния орган, определяща въпросния специализиран състав, то се опровергава от представената от ответника Заповед № РД-127/ 16.08.2024 г. на директора на НЕЛК – [населено място], с която е извършено преструктуриране на специализирани състави при НЕЛК и са разпределени поименно членовете на специализирани състави. Видно от т. III на посочената заповед, че специализираният състав, издал двете оспорени решения, се състои от един хирург /председател на състава/ и двама ортопеди, с което е спазено изискването на цитираната по-горе норма от ПУОРОМЕРКМЕ. При издаването на решенията е спазен срокът по чл. 47, ал. 3 от същия правилник, своевременно е извършено и уведомяването на П. М. за провеждането на заседанията на НЕЛК. В уведомителните писма е посочено, че производството ще бъде приключено по документи, т.е. преценката за правилността на решението на ТЕЛК ще се извърши въз основа на представената медицинска документация, без допълнителни прегледи и изследвания. Установява се, че именно по този начин е процедирано при издаването на оспорените експертни решения, както впрочем и при издаването на потвърдените с тях ЕР на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД – гр. В. Търново. Решението на НЕЛК е в писмена форма и както се посочи, съдържа изложение на съображенията, обосновали постановените от специализирания състав резултати. Съобразно горното съдът намира, че обжалваните актове са здадени в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването им. Настоящият състав намира, че при издаването на оспорените експертни решения е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което в крайна сметка е обусловило и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Болничният лист е индивидуален административен акт на съответния компетентен орган на медицинската експертиза, с който се доказва състояние на временната неработоспособност и едновременно с това се разрешава ползването на отпуск, поради такава неработоспособност /чл. 162, ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 6, ал. 2 от НМЕ/. Съответно на това, при издаването и административното обжалване на болничния лист, освен специалните разпоредби на ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, субсидиарно приложими са и общите разпоредби на АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Цитираното правило е валидно и за дейността на горестоящия административен орган при обжалване на ИАА, по аргумент от правомощията му по чл. 97, ал. 1, изр. първо и ал. 2 от АПК, и това становище е безпротиворечиво възприето в съдебната практика. На още по-голямо основание то намира приложение по отношение решенията на НЕЛК /и ТЕЛК/ при обжалване на болнични листове, предвид спецификата на този вид производства и водещият експертен елемент на приключващите ги актове. В конкретния случай в мотивите на ЕР № 00769/ 03.09.2024 г. на НЕЛК е обсъден единствено прегледът, обективиран в А. от 03.11.2023 г., като е посочено, че в медицинското досие не е приложен друг амбулаторен лист от преглед при ортопед и липсват данни за проведено лечение и резултатите от него. Както се каза по-горе обаче, още в производството по обжалване пред ТЕЛК, от М. са били представени А. от 05.01.2024 г., в който е посочено, че лицето се насочва за продължаване на болничния лист. Представен е и А. от 16.01.2024 г. от преглед при ревматолог, в който като анамнеза е отразено „С данни за ограничени активни и пасивни движения в областта на двете коленни и двете тазобедрени стави. Болка с ограничени активни и пасивни движения по хода на целия гръбначен стълб“, а като обективно състояние - „Болка, скованост по хода на целия гръбначен стълб, Сутрешна скованост над 2 часа, често продължаваща и през целия ден. Болката е изразена в покой и намалява при физическо натоварване“. С втория от цитираните А. на лицето е предписана и медикаментозна терапия. Цитираните амбулаторни листове и отразените в тях данни не са били объсдени от НЕЛК, както впрочем и от ТЕЛК при произнасянето й с ЕР № 00383/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и отмяната на болничния лист от 10.01.2024 година. В решението на НЕЛК, както и в потвърденото решение на ТЕЛК, не са коментирани също данните и заключението от магнитнорезонансната томография от 16.01.2024 г., извършена в „МБАЛ А. – медика“ ЕООД – [населено място]. Действително, преобладаващата част от цитираните медицински документи са издадени след БЛ № 20232830321/ 10.01.2024 г., но същите несъмнено касаят здравословното състояние на П. М. в периода на установената с този БЛ временна неработоспособност, нещо повече – обективират здравословни проблеми като възможна пряка последица от заболяването, за което е извършено оперативното лечение на 03.10.2023 година. Съответно за горестоящият експертен орган, а и за ТЕЛК, е съществувало задължението да обсъдят данните от тези документи и ако не приемат че тези данни сочат наличието на временна неработоспособност, да изложат конкретни мотиви в тази насока. В случая това не е сторено, нещо повече, както се посочи, тези данни изобщо не са отразени и коментирани както в обжалваното решение на НЕЛК, така и в потвърденото с него решение на ТЕЛК. По аналогичен начин в мотивите на ЕР № 00770/ 03.09.2024 г. на НЕЛК е посочено, че за периода 03.11.2023 г. – 01.02.2024 г. не са приложени документи от контролни прегледи при ортопед, липсват данни за проведено лечение и резултатите от него. Отново не са коментирани данните от А. от 05.01.2024 г. и А. от 16.01.2024 г., нито тези от МРТ от 16.01.2024 г. на „МБАЛ А. – медика“ ЕООД, независимо, че по отношение на този БЛ те са предхождащи издаването му. Тези данни не са обсъждани и в потвърденото от НЕЛК, ЕР на № 00382/ 23.05.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, в което само е посочено наличието на магнитнорезонансната томография. От своя страна НЕЛК е обсъдил единствено данните от А. от 01.02.2024 г., издаден от ортопед-травматолог /л. 99 от МЕД/, като е направена констатация, че в анамнезата на същия погрешно е описана артроскопска реконструкция на дясно колано с възстановяване на менискус, а като „обективно състояние“ е описан само ограничен обем на движение, който не е основание за продължаване на временната неработоспособност. Без да притежава специални знания в областта на медицината, настоящият съдебен състав намира, че цитираната анамнеза възпроизвежда дословно оперативното лечение, отразено в епикризата от 04.10.2023 г. на клиника „Eurovita“, а в решението на НЕЛК не е посочено защо въпросната анамнеза е възприета като невярна. Не е конкретно обосновано и защо описания в А. от 01.02.2024 г. ограничен обем на движение, не е основание за продължаване на временната неработоспособност. Извън горното, както в обжалваните решения на НЕЛК, така и в потвърдените с тях ЕР на ТЕЛК, не са отразени данните от физиотерапевточната консултация от Център за физиотерапия, рехабилитация и кинезитерапия „Физиозона“ – [населено място], съгласно която на П. М. са извършени 4 вида терапии с противовъзпалителна и болкоуспокояваща цел, както и за възстановяване функционалността на долен десен крайник, терапиите са стартирани на 03.02.2024 г., като всяка от тях съдържа 13 процедури. Съответно тези данни не са обсъждани, липсва и анализ на причините, наложили провеждането на въпросните терапии /независимо че същите са започнали преди издаването на БЛ № 20240522180 от 05.02.2024 година/. Всички изброени по-горе документи са били в медицинското досие на П. С. М. или са представени от същата в производството по обжалване на издадените болнични листове, т.е. били са налични към момента на произнасянето на ТЕЛК и НЕЛК по жалбите срещу двата БЛ /в случая то е станало на практика едновременно от всяка от административните инстанции/. Тези документи е следвало да бъдат обсъдени от органите на медицинската експертиза при тяхното произнасяне, с излагане на мотиви за относимостта им или не към временната неработоспособност на лицето, установена с обжалваните болнични листове. На последно място, налични в МЕД и на разположение на органите на медицинската експертиза, са били и документите за предходно заболяване „•••, за което П. М. е била лекувана в периода 2019 г. –2020 година. Въпреки изричните оплаквания и искания в жалбите пред НЕЛК, в оспорените решения не е обсъден въпросът доколко соченото предходно заболяване би могло да даде отражение върху продължителността на възстановителния процес след претърпяното на 03.10.2023 г. оперативно лечение, съответно върху тази на временната неработоспособност на жалбоподателката. Като се посочи по-горе, съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалните административни актове, вкл. и тези от вида на оспорените експертни решения, се издават след като се изяснят в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Съобразно изложените по-горе констатации относно съдържанието на обжалваните решения на НЕЛК, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на същите това задължение не е било изпълнено, вкл. при необходимост и чрез служебното събиране на доказателства от горестоящия орган, в изпълнение на правомощията му по чл. 36 от АПК. Пропускът за изясняването на обсъдените по-горе обстоятелства е от значение за определяне дали е налице временната неработоспособност, установена с отменените от НЕЛК два броя болнични листове. Допуснатото нарушение на процесуални правила е съществено, доколкото въпреки формалното излагане на мотиви, остават неизяснени съображенията на административния орган, обусловили постановения от него правен резултат, при явно игнориране на представени доказателства, вкл. официални документи. По този начин се ограничава както правото на защита на адресата на експертните решения, така и възможността за съдебна проверка относно съответствието на същите с материалноправните разпоредби на закона. По изложените съображения съдът намира жалбата на П. С. М. за основателна, което налага отмяната на двете оспорени експертни решения, като процесуално незаконосъобразни. Тъй като естеството на споровете не позволява те да бъдат разрешени по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК, административните преписки следва да се изпратят на НЕЛК – [населено място], за ново произнасяне по жалбите на П. С. М. срещу експертните решения на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, при обсъждане на данните от всички налични пред горестоящия орган медицински документи и при необходимост, служебно събиране на други доказателства. При този изход на делото разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат. Основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане направените по делото разноски. Същата е своевременно заявена, като съдът намира възражението на ответника за прекомерност на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за неоснователно. В случая това възнаграждение е 1 500, 00 лв., платени в брой, съгласно изричното отбелязване в Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2024 г. /л. 30 от делото/. Фактическата сложност на настоящото дело не е по-малка от типичната за този род дела, събраните по делото доказателства са обичайно приложимите и относими такива, с оглед спецификата на казуса. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също е типична за дела по ЗЗ от този вид, като следва да се държи сметка, че в случая е извършено обжалване на две експертни решения. От пълномощника на П. М. е извършено изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, ангажиране на доказателства, вкл. с писмени молби извън ОСЗ и чрез разпит на свидетел. При това и като взема за ориентир разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500, 00 лв. се явява адекватно и покриващо критериите за обоснованост и справедливост. Съобразно горното, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за възнаграждение на един адвокат и за държавна такса, в размер общо на 1 510, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът