Решение № 4107 от 17.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 9914/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена в съда на 06.08.2024 г. от ищцата М. К. В. представлявана от адв.Б.Х. против ответниците Д. Н. С. и М. Н. С. с правно основание на иска чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищцата М. В., представлявана от адв. Б. Х., твърди, че с бащата на ответниците Н. Н. С. живяла във фактическо съжителство от 1997 г. до смъртта му, настъпила на ••• г. Съвместния йм живот бил изпълнен с доверие и взаимопомощ и всеки от тях давал своя принос в общия им бюджет, разпределението на който се правело след общо решение. Когато ищцата се запознала с Н. С., твърди същата, че и двамата били разведени като от брака си той имал 2 деца - ответниците по делото, а ищцата 1 син.

Ищцата твърди, че след развода Н. С. оставил семейното жилище на съпругата си и на двете си деца, поради което той и ищцата трябвало да закупят общо жилище, в което да живеят заедно.

В края на лятото на 2003 г. сочи ищцата, че тя и Н. С. избрали да закупят едно дворно място с площ 851.23 кв.м в ••• заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, на груб строеж, без врати и прозорци. Пазарната цена от 19 600 лв. която ищцата и Н.С. заплатили на продавачите (посочена в нотариалния акт цена била данъчната оценка на имота, а не действително дадената) била платена от общите им спестявания. В края на сключване на окончателния договор пред нот.Ж. К., на 05.09.2003 г. се явил само Н. С.. Поради внезапно заболяване на бащата на ищцата, тя не могла да се яви пред нотариуса, т.к.била при баща си в •••. Това, че Н. С. бил посочен в нотариалния акт като единствен купувач обяснява ищцата, че не я притеснявало, т.к. има безрезервно доверие на Н.С.. Твърди се от ищцата, че след закупуването на имота тя и Н.С. започнали да довършват първия етаж от сградата, с общи средства, а и с помощта на сина на ищцата М. Д. М., като последният йм помагал както с труд, така и с парични средства.

През 2004 г., при случаен профилактичен преглед, твърди ищцата, че на Н.С. била поставена диагноза „остра лимфоцитна левкемия“ и от тогава започнала битката за живота му. През годините пояснява ищцата, че С. претърпял хирургически интервенции, множество хоспитализации и химиотерапия, а в последните 4 години от 2020 г. до 2024 г. се налагало и да му се прелива кръв, като през цялото това време само и единствено ищцата се грижела за него. Твърди се от ищцата, че през всичките тези години в които тя и С. купували къщата, ремонтирали я, борили се живота му, не били ангажирали ответниците с проблемите си. Дъщерята на С. напуснала страна преди повече от 20 години и пребивавала постоянно в САЩ, а синът му живеел в Канада от 4-5 години. Децата на С. връзка поддържали с баща си основно по телефон, а дъщеря му всяка година отивала на гости, за кратко.

Заради тежкото онкологично заболяване на Н. С., твърди ищцата, че той взел решението да отделя част от пенсията си в спестовен влог и след смъртта му тези пари да останат за двете му деца, а къщата за ищцата, за да има къде тя да живее след смъртта му и да не зависи от волята на наследниците му и при положение, че половината къща била закупена и ремонтирана със средства на ищцата.

Твърди се от ищцата, че през годините много пъти отлагали прехвърлянето на собствеността на имота, т.к. все имало по-важни неща, но в началото на 2024г. Н. С. започвал настойчиво да подканя ищцата да прехвърлят собствеността върху имота, вероятно защото започнал да се чувства по-зле и силите му отслабвали. Обсъдили как точно да прехвърлят собствеността на имота, като ищцата настоявала да заплати неговата една втора част от цената, която платили за имота, а не каквато е актуалната му пазарна цена. В началото сочи ищцата, че Н.С. се съпротивлявал, защото не искал да взема пари от ищцата, знаейки, че тя от своя страна ще ги вземе от сина си, но ищцата го убедила с аргумент, че след като този имот стане нейна собственост, след смъртта й, той ще остане за сина и и че няма нищо нередно синът й да й даде парите.

След като в средата на м. април 2024 г. синът на ищцата й се обадил да й каже, че събрал 9800 лв. ищцата се свързала с адвокат, който след телефонен разговор с Н. С. изготвил пълномощно с което ищцата да може да се снабди с документите, които били нужни за нотариалното прехвърляне на имота, както и изготвил предварителен договор за покупко- продажба.

По изрично настояване на Н.С. в договора било посочено, че размерът на продажната цена е съобразен с обстоятелството, че ищцата има значителен принос за изграждането на сградата, поддръжката на имота, както и с полаганите от нея грижи да него и общото йм домакинство.

По същество ищцата твърди, че на 30.04.2024 г. тя и Н. С. подписали предварителния договор, а синът й му заплатил в брой сумата от 9800 лв. която представлявала договорената продажна цена. Окончателен договор трябвало да се сключи в срок от 6 месеца, считано от датата на подписване на договора.

На следващо място ищцата посочила, че на 7 май 2024 г. здравословното състояние на Н.С. рязко се влошило и на 8.5.2024 г. бил приет в УМБАЛ „ Св.М. “ - Варна придружен от ищцата. Въпреки и интензивното лечение проведено в болницата, на 13.5.2024 г.Н.С. починал.

Ищцата сочи, че веднага се обадила на ответницата да я уведоми за кончината на баща й, а тя да уведоми брат си. За погребението, което организирала ищцата, отишла само ответницата. Няколко дни по-късно ищцата показала на ответницата предварителния договор и я попитала дали е съгласна да уредят въпроса с къщата, а отговорът на ответницата бил, че първо ще се консултира с адвокат и говори с брат си, след което ще вземе решение. Два дни по-късно ответницата заявила на ищцата, че двамата с брат си не са съгласни с продажната цена, заплатена от ищцата според предварителния договор и искали да получат пазарната цена на имота, а в противен случай щели едностранно да развалят договора.

При този отговор ищцата обяснява, че била изключително изненадана, т.к. и двамата ответници знаели, че имотът бил купен със средства и труд на ищцата, която 20 години полагала грижи за баща йм, без да ги притеснява. Ищцата твърди, че отново обяснила на ответницата, че желанието на бащата на ответниците било парите по банковата му сметка в размер на близо 30 000 лв. да останат за ответниците, къщата в с.••• за ищцата, но ответницата отново била категорична искала ищцата да плати пазарната цена или ответниците щели да развалят договора. При всичко изложено ищцата обобщава, че след като се убедила, че ответниците нямат намерение да изпълнят доброволно задълженията, поети от наследодателя йм, че не е необходимо да чака да изтече 6 месечния срок определен в договора за сключване на окончателен договор.

По изложените съображения ищцата М. К. В. ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес •••, представлявана от адв. Б. Х. от ВАК е сезирала съда с иска с правно осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД предявен против ответниците Д. Н. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, и М. Н. С. ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• наследници на Н. Н. С. ЕГН •••••••••• ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между ищцата в качеството и на купувач и наследодателя на ответниците Н. Н. С. ЕГН ••••••••••, в качеството му на продавач предварителен договор от 30.04.2024 г. за покупко-продажба на недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. •••, община •••, обл. Варна, цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор ••• по действащите КККР на с. •••, о•••, при съседи по скица на СГКК Варна: •••, •••, •••, •••, както и на построената в същото дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с кадастрален идентификатор •••. със застроена площ 134 кв.м административен адрес село •••, •••, община •••, обл. Варна.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците чрез адв. Д. Б. са депозирали писмен отговор на предявената против тях искова молба.

Предявеният иск ответниците намират за допустим, но неоснователен. Ответниците признават следните обстоятелства: че Н. Н. С. е техен баща; починал на 13.5.2024 г.; че те са негови наследници по закон, че Н. Н. С. страдал от тежко онкологично заболяване, довело през 2024 година до неговото тежко общо здравословно състояние.

Ответниците оспорват фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на исковата молба, в частност:

-че процесния имот е закупен със средства на ищцата. -че продажната цена на процесния имот закупен от баща йм през 2003г. е различна от тази, посочена в нот. акт № 17 от 5.9.2003г.

• че процесния имот е довършван със средства на ищцата и средства на нейния син. -че не са поддържали близки контакти с баща си; -наследодателят им да е имал намерение да се разпореди с процесния имот в полза на ищцата по какъвто и да е начин - дарение, продажба, завещание, прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане.

-валидността на предварителен договор от 30.4.2024г. -валидността на пълномощно без дата и без нотариална заверка на подписа. -че наследодателят им получил сумата от 9 800 лева от ищцата;

-че общото здравословно състояние на баща им е било такова, че на 30.4.2024г. да е в добро стабилно ментално състояние, позволяващо да волеобразува, без порок.

-на 30.4.2024г. Н. С. да е имал съзнателна целеустременост на мисълта и действията на личността, насочени към осъществяването на предварително поставена цел - отчуждаване на процесния недвижим имот в полза на ищцата срещу сумата от 9 800 лева.

Твърди се от ответниците, че ищцата не е участвала в заплащането на процесния имот, а средствата били осигурени единствено и само от бащата на ответниците.

Продажната цена на процесния имот - дворно място ведно с къща на степен на завършеност груб строеж през 2003г. твърдят ответниците, че е тази, която е посочена в нотариалния акт. Довършителните работи били извършени от наследодателят им изцяло с негови средства и труд.

Ответниците твърдят, че са контактували с баща си редовно, между тях от една страна и него от друга, били налице нормални според родствената им връзка отношения на близост, доверие, взаимопомощ и подкрепа. Приемали и уважили желанието на баща си да живее с друг партньор, различен от майка им, и се старали винаги да се отнасят с уважение към ищцата. Никога между четиримата / ищцата, ответниците и Н./ не било обсъждано имуществото на бащата на ответниците да премине чрез каквато и да е сделка към ищцата. Напротив- възразяват ответниците: баща им споделял многократно и пред тях, и пред техни общи приятели, че съкровеното му желание е да остави този имот за своите деца и внуци - да имат нещо от него за спомен, когато си замине от този свят. Твърди се от ответниците, че баща йм никога не бил поверявал финансите си на ищцата. Ищцата никога не била имала нотариално заверено пълномощно от Н. С. - факт който свидетелствал, че Н. С. имал доверие единствено на себе си.

Твърди се още от ответниците, че през цялото време на съжителство с ищцата, баща им участвал в издръжката на общото домакинство, което имал с ищцата. Парите, които спестявал не били събирани с цел да бъдат наследени от децата му, а били спестени за да може той да завърши изцяло закупеният от него имот през 2003г., надявайки се, че здравословното му състояние ще го позволи. С оглед здравословното му състояние, спестяванията на Н. сменили предназначението си - да служат за неговото лечение.

Сочи се още от ответниците, че към 30.4.2024г. Н. С. бил в тежко общо здравословно състояние, в което не могъл да изразява валидна воля, да взема осъзнати и осмислени решения. Тежкото му общо здравословно състояние, както и медикаментите, които приемал не само в болничното заведение, но и извън него, оказали влияние на способността му да се концентрира и възприеме правилно предложените му за подпис текстове на писмени документи.

Ответниците твърдят, че знаейки за общото тежко състояние на Н. С., ищцата се е опитвала да получи процесния имот, защото според нея не било редно той /имотът/ да отиде в децата му - нещо, което не се споделяло от Н. С.. Пълномощното приложено към исковата молба считат ответниците, че е доказателство за горното.

Липсата на нотариална заверка на подписа на Н. С. твърдят ответниците, че е индикация за горетвърдяното.

В случай, че фактите били такива, каквито се излагали от ищцата, от 2020 година до 2024 година, подчертават ответниците, че Н. С. имал достатъчно време да изготви нотариално заверено пълномощно на ищцата за теглене на суми от банковата му сметка, за разпореждане с недвижимия имот, който притежавал, могъл и сам да участва в сделка покупко-продажба, дарение или пък да изготви саморъчно завещание.

Във връзка с възражението на ответниците за недействителността на предварителен договор от 30.4.2024г., според ответниците възниквали и въпросите:

• Защо едва на 30.4.2024 г.се изготвя и подписва такъв договор, едва когато наследодателят на ответниците бил в крайно тежко увредено общо състояние и пред скоро очаквано летално състояние?;

• Защо сумата посочена в предварителния договор е 9 800 лева - защото това е действителната воля на страните или защото суми над 10 000 лева следва да бъде преведена по банков път? -Къде е сумата от 9 800 лева, защото след 30.4.2024г. до 13.5.2024г. сумата не е преведена в банковата сметка на Н. С., не е разходвана от него, не е предадена на наследниците, не е използвана от ищцата за погребение, защото Д. С. заплатила на ищцата сумата от 4 000 лева за погребението.

В отговора на искова молба ответниците са направили изрично възражение за възражение за недействителност на предварителен договор от 30.4.2024г. Твърдят следните пороци на предварителен договор от 30.4.2024г., /които релевират чрез възражение в настоящото производство/:

-нищожност на договора поради липса на воля, тъй като не бил подписан от Н. Н. С.; в евентуалност, ако подписа за продавач е положен от Н. Н. С.

• порок на волята изразена от Н. С. поради измама, защото когато положил подписа си под договора, волята му при даване на това волеизявление била опорочена, поради измама - твърди се от ответниците, че Н. С. не е имал воля да се разпореди с процесния имот, а бил въведен в заблуждение, че подписва друг документ; в отношение на евентуалност:

-тежкото общо увредено състояние не позволявало Н. С. да изрази валидна воля за сключване на договор, тъй като нямал съзнателна целеустременост на мисълта и действия на личността, насочени към осъществяването на предварително поставена цел - отчуждаване на процесния недвижим имот в полза на ищцата срещу сумата от 9 800 лева; в отношение на евентуалност твърдят ответниците:

-нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като сделката противоречала на общоустановените нравствено - етични правила на морала доколкото била сключена при знанието на купувача за общото тежко увредено здравословно състояние на продавача, с предвидим скорошен летален изход и не било морално да се възползва от това му състояние за да извлича изгода за себе си и придобива имот на занижена продажна цена, като придобиването на имот на цена в пъти по-ниска от пазарната цена е също сочат ответниците, че е основание за нищожност на договора; в отношение на евентуалност твърдят ответниците: нищожност на договора поради заобикаляне на закона - с подписването му се търсел резултат: лишаване от наследство на наследниците по закон и не само, търсело се „възнаграждение“ за твърдени грижи; търсело се овъзмездяване поради участие в покупната цена на имота през 2003г.

Във връзка с тези възражения, ответниците оспорват подписите положени за: упълномощител в писмен документ пълномощно без дата на документа и за продавач и подписа положен на първа страница в писмен документ предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.4.2024г.

Оспорват, че саморъчното изписване на трите имена в писмен документ предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.4.2024г. да е изписано от Н. Н. С.. В подкрепа на възраженията си ответниците са направили искания за събиране на доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.10.2025г. страните по делото не са се явили, представлявани са били от адв.Б.Х. за ищцата и адв.Б. за ответниците.

В хода на устните състезания адв.Х. моли съда да уважи иска, като изразява становище за основателност и доказаност на иска.

В същото съдебно заседание адв.Б. моли поддържа становището изразено още в отговора на искова молба за неоснователност и недоказаност на иска, като моли съдът да отхвърли предявения иск.

Двете страни по спора желаят присъждане на разноски като представят списъци по чл. 80 ГПК, без да релевират възражения по чл. 78, ал.5 ГПК.

В рамките на предоставения от съда срок и ищцовата и ответната страна са представили писмени бележки.

СЪДЪТ, в настоящия му първоинстанционен съдебен състав, след съобразяване със становищата на страните, на база приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните норми на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

С Определение № 6433/15.05.2025 г.съдът е изготвил предварителен доклад по делото извършвайки правна квалификация на иска и разпределяйки тежесттта на доказване между страните, който предварителен доклад не е оспорен от страните и обявен за окончателен в първото открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2025 г. Предявения от ищцата против ответниците - наследници по закон на Н.С. иск съдът е квалифицирал с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

По така предявения иск съдът е разпределели тежестта на доказване между страните, като на първо място е отделил безспорните факти:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявил на страните, че помежду им е безспорно, че:

Праводателят на ответниците и техен баща Н. Н. С., ЕГН ••••••••••, е починал на •••г.; че ответниците са наследници по закон на своя баща, че Н С. е живял на семейни начала с ищцата и че е страдал от тежко оконкологично заболяване.

Съдът е указал на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи и докаже, че:

-на 30.04.2024 г. е сключила сключила с Н. Н. С., ЕГН ••••••••••, предварителен договор, с който последният се е задължил в 6 месечен срок да й прехвърли собствеността върху ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.•••, община •••, обл.Варна, цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост, а по кадастрална карта с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор ••• по действащите КККР на с. •••, както и на построената в същото дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с кадастрален идентификатор •••.1 със застроена площ 134 кв.м административен адрес село •••, •••, община •••, обл. Варна; размера на уговорената продажна цена и плащането на продажната цена /дата, начин на плащане и размер на сумата/. а така също и че към настоящия момент по силата на наследствено правоприемство ответниците, в качество на наследници по закон на своя праводател и баща, са съсобственици на недвижимите имоти.

Съдът е указал на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят и докажат:

-релелевираните в отговора на искова молба възражения за нищожност на предварителния договор, а именно:

-че договора е нищожен поради противоречие със закона или заобикаляне на закона или поради накърняване на добрите нрави / чл.26, ал.1 пр.1, пр.2, пр. 3 ЗЗД/;

-че договора е нищожен поради липса на съгласие на продавача по предвателния договор / чл. 26, ал.2, пр. 1 ЗЗД /;

-релевираните възражения в отговора на искова молба за унищожаемост на предварителния договор на осн. чл. 27 ЗЗД;

-че е сключен при грешка от праводателя йм и че тази грешка касае съществени качества от договора /чл.28 ал.1 ЗЗД/;

-че е сключен при измама, като ищцата въвела в заблуждение Н.С. при сключването на договора /чл.29, ал.1 ЗЗД /;

-че договора е сключен от праводателя на ответниците в момент в който същият, макар и дееспособен не е могъл да разбира или да ръководи действията си /чл. 31, ал.1 ЗЗД/ и -възраженията в отговора на искова молба за недействителност - нищожност или унищожаемост на едностранна правна сделка - упълномощаване от Н. С. на ищцата, без дата на съставяне на пълномощното, на всички посочени по-горе основания.

При така разпределената тежест на доказване, на база и писмените доказателства по делото съдът приема, че безспорно са доказани твърденията на ищцата изложени в исковата молба относно времето и мястото на откриване на наследството на Н. С. и наследниците му по закон.

От приобщеното по делото заверено за вярност с оригинала копие от препис- извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № •••/••• г./л.7/ е видно, че Н. Н. С., ЕГН •••••••••• е починал на ••• г. в гр.Варна, за което е съставен акт за смърт № •••/••• г.От цитираното писмено доказателство се изяснява, че Н.С. е бил разведен и с постоянен адрес с.•••.

Спор няма, че ответниците Д. С. и М. С. са единствените наследници по закон на Н.С. и са негови низходящи, като този факт е отделен също за безспорен, без да са ангажирани доказателства от страните.

Установено и доказано е по делото на база приобщения по делото в заверено за вярност с оригинала копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том ІІ, рег.№ 5580, дело № 177/2003 г./л.6-ти от делото /, че на ••• г. в гр.Варна, пред нот. Ж.К. е изповядана възмездна правна сделка покупко –продажба, обективирана в надлежна форма и вписана в АВ СВ.

Видно е от отразеното в нотариалния акт от дата ••• г., че лицата Д. А. Г. и В. М. Г., чрез пълномощник Д. Г. са продали на Н. Н. С. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с.•••, Община •••, обл.Варна, представляващ дворно място с пространство 851, 23 кв.м, съставляващо УПИ •••• в кв. •••по плана на селото, при граници: улица, УПИ•• УПИ•••заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с гараж в стадий на незавършено строителство груб строеж, за сумата 2797, 41 лв./ две хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки / която сума продавачите получили напълно и в брой преди сключване на договора. Вписано е в нотариалния акт, че данъчната оценка на имота е 2797, 41 лв.

От изложеното по-горе следва извод, че след като на ••• г.Н. С. е закупил описания в нотариалния акт недвижим имот дворно място ведно със сграда на два етажа с гараж, на груб строеж, то същият е станал собственик на имота и т.к. не е бил в брак правото на собственост е принадлежало единствено и само на него.

Към ••• г., датата на откриване на наследството на Н.С. или 21 години след закупуването на дворното място ведно със сградата в груб строеж и гаража в с.•••, от данните в АВ СВ, се установява, че недвижимите имоти закупени от С. са били част от наследствената му маса.Или по правилата на чл.1, чл. 5- 9 ЗН считано от ••• г. всички активи и пасиви част от наслествената маса на Н.С. преминават при квоти по една втора ид.ч. към наследниците му закон – двете му деца – ответници по делото.

От представените с писмо вх.рег.№ 73907/17.09.2025 г. от СГКК – Варна писмени доказателства в оригинал, а именно: скица № 15-929338-13.09.2024 г. на поземлен имот с идентификатор ••• скица № 15-929359-13.09.2024 г. на поземлен имот с идентификатор •••.1. / /л.27, 28/, както и с уточняваща молба вх.рег.№ 84549/22.10.2024 г. писмени доказателства в оригинал, а именно: удостоверение изх.№ 5303000645/14.10.2024 г. за данъчна оценка; удостоверение изх.№ 5303000592/25.09.2024 г. за данъчна оценка./л.44, 45/ е видно, че към момента в АГКК ПИ с ид. № ••• е с адм.адрес с.•••, •••, в урбанизирана територия, начин на трайно ползване за ниско застрояване с площ 862 кв. м, номер по предходен план •••, •••, а сградата построена в поземления имот е с ид.№ •••. 1 е със ЗП 134 кв.м, на 2 етажа, като и двата имота по действащите КККР одобрени със Заповед № РД 18-15/25.02.2015 г., са вписани като собствени само на Н. С. на база на нот.акт от 08.09.2003 г. От приобщената на л. 44-ти по делото данъчна оценка за сградата с ид. № •••. 1 се констатира, че сградата към момента е на етап до груб строеж 63 % и има данъчна оценка от 13 629, 90 лв.

От приобщената на л.45 –ти по делото данъчна оценка на поземления имот с ид.№ ••• е видно, че поземления имот е с данъчна оценка 4 930.00 лв.

Описаните по-горе два недвижими имота ищцата твърди, че е владяла заедно със С. с когото живяла на семейни начала от 1997 г., като владението на имотите било започнало от 2003 г. Именно във връзка с личните отношения между ищцата и С., твърди ищцата, че със С. сключили процесния предварителен договор, чието обявяване за окончателен на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД ищцата желае. Все във връзка с договора и евентуалната продажба на имота ищцата сочи, че имала и пълномощно от С.. За доказване на основателността на иска си ищцата е представила по делото в оригинал Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, приобщен на л. 107 и пълномощно от Н. С. към ищцата, приобщено на л. 108.

От оригинала на пълномощното приобщено на л. 108 е видно, че Н. С. е упълномощил М. В. да го представлява през СГКК Варна като от негово име да иска издаване и да получи кадастрални скици на собствените на С. имоти - дворно място в с.•••, общ.•••, обл.Варна с кадастрален идентификатор •••, както и на построената в същото дворно място жилищна сграда кадастрален идентификатор •••. 1, с адм.адрес с.•••, •••, и да го представлява през Община •••, като от негово име да иска издаване и да получи данъчна оценка на двата имота.

Прочита на оригинала на цитираното пълномощно обосновава три извода: първо пълномощното няма дата и място на съставяне, второ: със същото ищцата е упълномощена само да снабди със скици и данъчни оценки на имотите и трето: собственото име на ищцата е сгрешено – записана е като М., а не М.. Видно от справка НБДН, приобщена на лист 37-ми по делото, собственото име на ищцата е М., а не М., във връзка с което и съдът с разпореждане №39841/27.09.2024 г. е разпоредил да се поправи собственото име на ищцата в СЛП.

Т.е. така представеното по делото пълномощно не може да бъде установено по несъмнен начин кога е съставено.

От приложения по делото на лист 107 оригинал на предварителен договор за покупко продажба е видно, че този договор има вписана дата 30.04.2024 г. като страни по него са праводателят на ответниците и техен баща Н.С. в качество на продавач и ищцата В. – отново записана със собствено име М., а не М., в качество на купувач.

Предварителния договор има за предмет вписаните в чл.1.: дворно място, находящо се в с.•••, общ.•••, обл.Варна, цялото с площ 851.23 кв.м по документ за собственост, а по кадастрална скица с площ 862 кв.м с кадастрален идентификатор ••• по действащите КККР, както и построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор •••. 1 с административен адрес с.•••, •••.

Съгл. чл.2 от предварителния договор продавачът С. запазва за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху описания в чл.1 недвижим имот със знанието и съгласието на Купувача.

В Раздел втори от предварителния договор в чл.3, ал.1 е разписано задължението на продавача за прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот на купувача срещу цена 9800 лв./девет хиляди и осемстотин лева. В чл.3, ал.2 от същия предварителен договор е посочено, че цената по чл.3, ал.1 е заплатена от купувача на продавача в брой, в деня на сключване на договора, като в тази част договора има характер на разписка за получената продажна цена. В чл.3, ал.3 е записано изрично следното: „продажната цена на имота- предмет на настоящия договор е определена при съобразяване на обстоятелството, че купувачът има значителен принос при изграждането на жилищната сграда, поддържката на имота и като е живял в дългогодишно фактическо съжителство с продавача е полагал грижи за него и общото им домакинство „.

В чл. 4, ал.1 от предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок 6 месеца, считано от датата на подписване на предварителния договор, като при съгласие и на двете страни този срок е можело да бъде продължен с допълнителен Анекс, който щял да бъде неразделна част от предварителния договор.

Предварителния договор и пълномощното без дата както бе посочено и по-горе са оспорени от ответниците.

С оглед оспорването на цитираните две писмени доказателства съдът в първото по делото открито съдебно заседание е открил на основание чл. 193 от ГПК, производство по оспорване автентичността на двата частни документа – предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот от 30.04.2024 г. и пълномощно от Н. С. към М. В., без дата. С цел проверка на автентичността на двата документа, след становището на ищцата, че ще се ползва от оспорените документи, разпределение на тежестта на доказване, съдът е допуснал провеждане на съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и най-вече с оригиналите на двата оспорени документа - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2024 г. и пълномощно от Н. С. към М. В., без дата, да отговори на въпросите: 1. Подписите върху двата оспорени документа и ръкописно изписаните три имена върху предварителния договор изписани ли са от лицето Н. Н. С.? 2. Наблюдава ли се при полагането на подписа върху тези два документа, изписването на три имена някакво отклонение, което да е необичайно и да свидетелства за изменение в емоциите, за някаква проява на необичайно за подписването на подобен вид документи състояние – било то повлияно от емоция, било то повлияно от болест и/или друго? От заключението на в.л.Ц.Ц. по допусната СГЕ /л. 237-248/ категорично е установено, че Н.С. е автор на подписа положен върху оспореното пълномощно без дата и на ръкописно изписания текст в предварителния договор.Установено е още „ леко необичайно изпълнение на началната част на подписите и края на текста „С.“, повлияно най-вероятно от болестното състояние на лицето, което е довело до неувереност при полагането, умора на ръката и др. „ За пълнота на изясняването на фактическата обстановка по делото са допуснати и събрани писмени доказателства и проведени и съдебно – оценителна и съдебно – медицинска експертизи.

Съдът е изискал на основание чл. 186 от ГПК, от УМБАЛ „Света М.” ЕАД - Варна заверено за вярност с оригинала копие от пълната медицинска документация по приемането на Н. Н. С., ЕГН ••••••••••, починал на ••• г. в болницата „Света М.”, за периода м.01.2024 г. – ••• г., като изисканите документи са предоставени на съда и приобщени на листи от 130 до 216 вкл.

Допуснато е провеждането на съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпроса, формулиран от ответната страна, а именно: С оглед многобройните съпътстващи заболявания и предвид тежката степен на увреждане на организма, констатирано в епикризата от 08.05.2024 г. към 30.04.2024 г., Н. С. бил ли е в състояние да се грижи за себе си, за своите имуществени интереси, да формира воля и сам да я изразява? Допусната по делото е и съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1. Каква е пазарната стойност на процесния имот към 30.04.2024 г. в същия район, като вещото лице използва реално сключени сделки, информация за които да получи от АВ – Варна и да представи към заключението си.2. Каква е средната пазарна цена на имота към дата ••• г., като се вземе предвид обстоятелството, че сградата е построена до етап груб строеж, без дограма, врати и мазилка? От приобщеното по делото заключение на в.л.д-р Д. по допуснатата СМЕ / л. 249- 260, се установява несъмнено, че Н. С. на 70 години към м.април 2024 г. е боледувал от следните хронични заболявания: 1.хронична лимфоцитна левкемия /злокачествено заболяване на кръвта /.Миелодиспалистичен синдром с мултнилинеарна дисплазия с R – IPSS – нисък риск – ревизирана международна прогностична скала по Миелодоспластичен синдром/; 2.Хипертонична болест трета степен, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце, абсолютна аритмия при предсърдно мъждене и 3.Хроничен вирусен хепатит В, без делта анегент.

Според заключението на в.л.д-р Д. по СМЕ, по време на последния предстой на Н.С. в болница, когато е починал е развил като усложнения на съществуващите заболявания остра бъбречна недостатъчност, остра циркулаторна недостатъчност и остра дихателна недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта. В.л. д-р Д. сочи, че всички установени болести са хронични соматични /телесни / заболявания с прогресиращ към влошаване ход с времето и не могат да се приемат като психични разстройства сами по себе, но въпреки това е възможно да повлияят психичното състояние с прояви на депресия, тревожност и когнитивни смущения и др. Видно от Епикризата на приема на С. в болницата на 05 май 2024 г., заключава в.л.д-р Д., че С. е бил в увредено общо състояние, но контактен и адекватен.По време на предходно пребиваване в болницата сочи още д-р Д. и при последното пребиваване на С. в болницата същият Н.С. не е бил лекуван с обезболяващи или други медикаменти, които да водят до психически промени, в този смисъл Н.С. би могъл да се грижи за своите имуществени интереси, да формира воля и сам да я изразява към 30.04.2024. Несъмнено според д-р Д., в ежедневието на С. му е била необходима активна помощ по отношение на битови въпроси като пазаруване, хранене и др. От заключението на в.л.Н.М. по допуснатата СОЕ / л. 219 – 236 / се установява, че процесните имоти към 30.04.2024 г. имат пазарна стойност 10 499, 16 лв. и вещна стойност 94 600 лв., като във вариант 1 от заключението стойностна на грубия строеж е 31 543, 22 лв. а във вариант 2 е от 36 532, 42 лв.

Освен цитираните по -горе доказателства, съдът съобразява и твърденията на ищцата изложени както в исковата молба, така и в становището по отговора на искова молба и в хода на спора по същество.

В писмена молба вх.рег.№ 50528/06.06.2025 г. оспорвайки отговора на искова молба, ищцата е повторила твърденията си, че живяла 27 г. със С., никога не се разделяли, а сумата от приблизително 30 хиляди лева към датата на смъртта била налична по сметката му, но с нея са се разпоредили ответниците. Твърди се от ищцата, че здравословното състояние на бащата на ответниците било тежко от 2004 г., като препраща към епикриза от последен прием на Н. в болнично заведение от 08.05.2024 г., от която било видно, че С. е бил в адекватно състояние. На поставени от ответниците въпрос“ къде е сумата от 9800 лв.“ ищцата чрез тази молба отговаря, че тъй като парите им с Н. били общи, след смъртта му тези пари останали вкъщи и възнамерявала да ги предаде на наследниците едва тогава, когато те й прехвърлят собствеността върху процесния имот. Сочи също така, че след влизане в сила на съдебното Решение тя ще предаде продажната цена. Ищцата смята, че отхвърлянето на иска ще доведе до неоснователно обогатяване на ответниците. Освен това ищцата казва за пълнота, че веднага след пристигането си от САЩ ответницата побързала да изтегли парите от сметката на Н. и да й даде договор за наем на къщата, но не поискала да прибере урната с праха на баща си. Във връзка с твърденията на ответниците, че Н. не й е предоставил възможност да оперира с банковите сметки, защото й няма доверие, ищцата е представила и моли съда да приложи и приеме като доказателство пълномощно от 20.11.2019 г., заверено от Кмета на с. •••, с което Н. упълномощава ищцата да оперира с личните му банкови сметки. Твърди се от ищцата, че приложеното с исковата молба пълномощно било подписано от него с цел да го снабди с необходимите документи за сключване на окончателния договор, тъй като възнамерявал да се яви пред нотариуса лично и именно заради това пълномощното не било разпоредително.Ищцата е представила и по делото на лст 103 -ти е приобщено пълномощно от 20.11.2019 г. от Н. С. към М. В., заверено от кмета на с.••• от което е видно, че Н.С. е упълномощил ищцата с правата по т.1 -4 – да го представлява пред ДСП, Експерсбанк, ДСК, вкл. ш да оперира с банковите сметки на С.. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Районен съд – Варна е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Уважаването на конститутутивния иск е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване от страна на ищцата на кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на облигационна връзка между страните, учредена по силата на валиден предварителен договор за покупко-продажба; 2./ своята изправност по договора, т. е. че добросъвестно е изпълнила поетите по договора задължения; 3./ настъпилия падеж, т. е. изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор; 4./ обстоятелството, че обещателят-продавач е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху процесните имоти, респ. неговите законни наследници и ответници.

На първо място следва да се прецени валидността на предварителния договор за покупко-продажба от 30.04.2024 г. Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай ответниците изрично релевират възражение в тази насока, като поддържат, че договорът е нищожен, а в условията на евентуалност унищожаем, като сочат различни породи на договора, а в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция, вкл. и в писмените си бележки, акцентиран и върху обстоятелството, че договорът като частен документ е и с недостоверна дата.

По делото е представен оригинал на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти носещ дата 30.04.2024 г., който е сключен между ищцата и Н. С. малко преди датата ••• г. /л.107/. Представено и пълномощно в оригинал, без дата от Н.С. към ищцата /л.108/. Двата оригинала на частни документи е доказано на база кредитираното от съда като обективно и компетентно дадено заключение на в.л.Ц.Ц. по допусната СГЕ, че са автентични, а оспорването по чл.193 ГПК от ответниците е останало безуспешно.

По делото е представено и заверено за вярност с оригнала копие от пълномощно от 20.11.2019 г. от Н. С. към М. В., заверено от кмета на с.••• /л.103/.

Твърдяло се от ищцата, че поради съвместното съжителство между нея и Н.С., продължило 27 години и общото им участие в домакинството, двамата са сключили предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти при цена от 9800 лв. В чл. 3.3 от договора изрично е записано, че ищцата е предала на С. продажната цента, като в становището си и в хода на спора по същество ищцата твърди, че сумата е в нея и ще бъде предадена на ответниците след постановяване на съдебното решение.Твърди се от ищцата, че С. е бил във влошено здравословно състояние и тя е единствената, която се е грижила за него, т.к. децата му – ответници по делото не са контактували с него освен по телефон, живеели извън страната и дори ответницата не прибрала праха на баща си, но пък успяла да изтегли парите от сметката му.Твърдяло се е още от ищцата, че парите за закупуването на имотите и за самия предварителен договор били осигурени от нейния син и нямало нищо лошо след смъртта й имотите да преминат към сина й.

Установено е обаче по делото, че през 2003 г. Н.С. е закупил процесните имоти на цена от 2797, 41 лв. като сделката е обективирана в нотариален акт 17, д. 177/2003 /л.6/. Установено е несъмнено от заключението на в.л.доц. д-р Д., че Н.С. към 30.04.2024 г., е страдал от хронични заболявания, като всяко едно от тях е с прогресиращ към влошаване, а към последния си престой в болница, преди да почине на 13.5.2024 г., С. е развил усложнения на съществуващи заболявания – остра бъбречна недостатъчност, остра циркулаторна недостатъчност и остра дихателна недостатъчност, които според вещото лице са непосредствен механизъм за настъпването на смъртта.

По делото категорично не е доказано ищцата да е изправна страна по предварителния договор. Липсват несъмнени доказателства затова да е заплатила вписаната в предварителния договор цена на продавача С., като е уточнено от ищцата, че сумата е останала в нея.

Ищцата сама е твърдяла, че средствата и за закупуване на имота от С. през 2003 г. и за предварителния договор са осигурени от сина й и не вижда нищо лошо имотите да останат след смъртта й за сина й.

Всичко изложено по-горе от фактическа и от правна страна води до извод, че ако е имало сключен предварителен договор от 30.04.2024г. между ищцата и лицето с което е живяла без брак, на семейни начала, в качеството им на купувач и продавач, то по този договор ищцата е неизправна страна, т.к. не е заплатила продажната цена, респ. не би следвало да черпи права от собствената си неизправност.

На второ място самите фактически твърдения на ищцата обосновават извод, че ако е сключен предварителен договор за покупко-продажба, средствата по него са осигурени от сина й, а крайната цел на предварителния и евентуално окончателния договор е преминаване на недвижимите имоти към партимониума на сина на ищцата, което обосновава и извода на съда за симулативност на предварителния договор.

Само на база изложеното, искът с правно осн. чл.19, ал.3 ЗЗД подлежи на цялостно отхвърляне.

Въпреки изложените правни изводи и за неизправност на ищцата и за симулативност на предварителния договор, съдът намира, че искът следва да се отхвърли изляло, но на други правно основание, а именно:

За да бъде действителен процесния договор от 30.04.2024 г. е следвало да се установи на първо място, че е сключен между страните по него и на твърдяната дата. Трайната съдебна практика на ВКС (Решение № 80/17.07.2013 г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК, с докладчик съдията Стоил Сотиров, постановено по чл.290 ГПК по гр.дело №161/2012 година; Решение № 32/ 18.06.2019 год. на ВКС, , Търговска колегия, Първо отделение, с докладчик съдията Вероника Николова, постановено по чл.290 ГПК по т.д. № 1109 по описа за 2018 г., Решение № 50085 / 09.01.2024 г.на ВКС, Търговска колегия, І отделение, с докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по чл.290 ГПК по т.д.№ 1409 по описа за 2022 г., ) поддържа становището, че договорите, сключени в обикновена писмена форма, съставляват частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011г. по гр. д. №801/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014г. по гр.д. №7364/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение №50/21.07.2017г. по гр.д. №4880/2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №270/19.02.2015г. по гр.д. №7175/2014г. на ВКС, ІV г.о.).Частният документ според Решение № 50085 / 09.01.2024 г.на ВКС, има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, а именно “от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.”. От изложеното по-горе следва еднозначния извод, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че предварителния договор с Н. С. е сключен на вписаната в договора дата, което обосновава извод за неоснователност на иска дори и само поради липсата на доказателства за времето, когато е бил сключен предварителния договор.

На второ място искът подлежи на цялостно отхвърляне и поради предприето насрещно доказване от страна на отвениците свързано с релевираните възражения за недействителност на договора поради накърняване на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав счита, че предварителният договор за покупко-продажба е и нищожен поради накърняване на добрите нрави съгл.чл.26, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност, ако се приеме ( макар че липсват доказателства), че на 30.04.2024 г. Н. С. в качество на продавач и М. В. в качество на купувач са сключили предварителния договор, приобщен в оригинал на 107- ми по делото, то този договор е недействителен поради накърняване на добрите нрави. Трайната съдебна практика застъпва становището, че накърняването на добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на общо установените нравствено - етични правила на морала. В редица решения на ВКС са дадени разяснения, че добрите нрави не са писани и конкретизирани правила, а общи принципи, при чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които охраняват правила, принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива например са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.В теорията е застъпено виждането, че поради накърняване на накърняване на добрите нрави са нищожни сделките, които по своето явно съдържание, по цели, по външно установими мотиви за сключване противоречат на морала ( така: В.Таджер, 2001, Гражданско право, Обща част, Дял ІІ). Една от проявните форми на накърняване на добрите нрави е нееквивалентност на насрещните престации. Следва да се има предвид, че само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се изведе до извода, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Обективна нееквивалентност на насрещните престации е допустима, тъй като свободата на договаряне / чл. 9 ЗЗД/ предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда, но при тази хипотеза порокът е унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави (така Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК).В случая насрещните престации, според настоящия съдебен състав са очевидно нееквивалентни. От изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че в действителност нееквивалентността на насрещните престации е много голяма, тъй като определената от вещото лице пазарна стойност на имота към датата на сключване на сделката е в размер около десет пъти по-висока. Преценена с оглед на интереса на страните по процесния договор, конкретно и спрямо общото влошено здравословно състояние на С. към м.04.2024 г., тази нееквивалентност несъмнено води до извод за накърняване на добрите нрави, тъй като не се твърди и не се установява дарствено намерение, от страна на обещателя. Твърди се обаче от ищцата нещо друго – че след нейната смърт имотите ще преминат към сина й, а не към преките наследници по закон на С. и негови деца. При това положение е очевидно, че договорът е бил сключен при накърняване добрите нрави, тъй като сделката несъмнено води до несправедливо облагодетелстване на една от страните. Видно е от уговорените между страните условия, че договорната свобода в случая излиза извън рамките на императивно поставените от закона ограничения, в т.ч. съблюдаването на морално-етичните норми и води до прехвърляне на имотите в полза на ищцата, с което 13 дни преди смъртта си С. би лишил децата си от възможността да придобият по силата на наследствено правоприемство двата недвижими имота.

Предвид горното, следва извода, че съобразно установените по делото факти, не е налице елемент от фактическия състав на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а именно наличие на валидно облигационно правоотношение, поради което същия се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед основателността на възражението на ответниците и за недостоверна дата на частния документи и за нищожност на правната сделка поради накърняване на добрите нрави, съдът не дължи произнасяне по останалите възражения на ответниците.

Относно съдебно-деловодните разноски: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.Видно е приобщения на л. 266 – ти списък по чл.80 ГПК /неоспорен от ищцата / ответниците са сторили разноски за заплатени депозити от общо 825 лв. и за адв. хонорар от 2000 лв., или общият размер на разноските, който им се следва е 2825 лв.

Водим от горните мотиви, Варненският районен съд