Решение № 1143 от 13.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1257/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на Г. КГ, регистрирано във фирмения регистър на ГС на гр. В. под номер •••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••••Е.Б.Л., ул. •••••••, представлявано от Изпълнителния директор г-н Р. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. •••••••, като се иска осъждането на ответника ЗД Б.И. АД, ЕИК •••••••, за заплащане на сумата от EUR 68 761, 66 (шестдесет и осем хиляди седемстотин и шестдесет и едно евро) с левова равностойност 134 486, 12 лв. (сто тридесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпило на 08.08.2017г. срещу 09.08.2017г. пътно транспортно произшествие край с.Новачене по седлови влекач МАН с рег.№WL – 360 – DV, рама №WMA06XZZ6GM717372 и триосно полуремарке Шмитц с рег.№WL500FI, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 05.05.2022 г. – датата на изтичане на срока, в който застрахователя е следвало да се произнесе по претенцията/ до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 08.08.2017г. срещу 09.08.2017г., около 00: 45 часа, лек автомобил РЕНО КЛИО, peг. № •••••••, управлявано от А. Т. Т., движейки се по главен път I-1 в посока от гр. София към гр. Враца, в района на с. Новачене, в дясната лента на платното за движение, внезапно и непосредствено преди разминаването си с товарен автомобил МАН с peг. № •••••••, рама № WMA06XZZ6GM717372, теглещ триосно полуремарке Шмитц с peг. № WL500FI, управлявано от Д. Б., роден на 05.05.1961 г., гр. Едеса, Република Гърция, отклонява лекия автомобил в ляво по посока на движението и навлиза в лентата за насрещно движение. Така осъществява удар с другия участник в движението, в следствие на което седловия влекач МАН ТГХ продължил движението си напред, отклонил се вляво, напускайки платното за движение, и се блъснал в частен имот. В следствие на удара по МПС - седлови влекач MAH с peг. № WL360DV, рама № WMA06XZZ6GM717372, теглещ триосно полуремарке Шмитц с per. № WL500FI, са настъпили множество увреждания, а превозваната стока - хранителни продукти, предназначени за зареждане на магазин „Лидл“ в гр. Синдов, Гърция, е била изцяло повредена. Твърди, че л.а. РЕНО КЛИО, peг. № ••••••• е бил застрахован към дата на произшествието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „ЗД Б.И. АД“, ЕИК •••••••. Ищецът посочва, че е закупил МПС МАН с peг. № •••••••, рама № WMA06XZZ6GM717372 от М.Ф.С. ГезмбХ - дружество, регистрирано в Австрия под фирмен номер ••••••• със седалище и адрес на управление: Република ••••••••••5301 Ойгендорф, •••••••, на 24.05.2016 г. въз основа на Договор за покупка с разсрочено плащане от 24.05.2016г. Към него били издадени Удостоверение за регистрация/декларация на правото на ползване, касаещо процесното МПС, както и извлечение от Свидетелство за регистрация от Регистрационна служба в гр. В.. Твърди, че във връзка с посочения договор било дадено писмено съгласие и пълномощно на ищеца да претендира от името и по нареждане на М.Ф.С. ГезмбХ обезщетението по щетата от 08.08.2017г. Посочва, че с договор за лизинг от 29.03.2016 г. било закупено и триосно полуремарке Шмитц с per № WL500FI. Твърди, че от настъпилото ПТП били причинени материални вреди по седлови влекач MAH с peг. № ••••••• и полуремарке с peг. № WL500FI, като разходите за ремонта на МПС, възлизали на 45 715, 26 евро, а за триосно полуремарке Шмитц с peг. № WL500FI - 5 801, 14 евро. Ищецът претендира възстановяването и на т.нар. резервни разходи, като посочва, че превозни средства като процесното се държат в резерев, в случай, че други превозни средства се повредят или не са налични поради редовна поддръжка или ремонт (т.нар. оперативен разход). Поради настъпилото ПТП ищецът посочва, че са му били начислени разходи за осигуряване на резервен влекач в размер на 255 евро на ден и за полуремарке в размер на 150 евро на ден, което е било наложително за гарантиране на безпрепятствена оперативна дейност в случай на злополуки. Разходите за 19 работни дни възлизали в размер на 4 845 евро за седлови влекач MAH с peг. № ••••••• и за 1 ден на триосно полуремарке Шмитц с peг. № WL500FI - на 150 евро. Посочва се, че е направил разходи във връзка със запазване целостта и качеството на превозвания товар, който се състоял главно от бързоразвалящи се хранителни продукти. Бил изпратен влекач от Гърция – Синдос до мястото на произшествието, за да прибере стоката и да я достави до товарния пункт в Синдос. Разстоянието от Гърция-Синдос до Ботевград и обратно е 372>59 км. Пътните разходи за тази дейност възлизали в размер на 1055, 92 евро. Наложило се било да бъде изпратен търговски представител на дружеството Г. КГ - г-н Фриц Щайнигер, който на място да осигури съдействие по набавяне на документи, да координира товарене и разтоварване на стоката и други необходими действия, за които ищецът е носел отговорност пред контрагентите си и процесното ПТП го е възпрепятствало да извърши. В тази връзка се претендират и транспортни разходи, разходи за нощувка и винетни такси по повод осигурения търговски представител. Претендира се и възстановяването на разходи, възникнали във връзка с настъпила временна нетрудоспособност на шофьора на влекача в размер на 1 638, 74 евро. Твърди се, че на 14.03.2022г. ищецът предявил Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество с приложение на необходимите документи и посочена банкова сметка на ищеца, по която да бъде изплатено определеното застрахователно обезщетение. Във връзка с искане на застрахователя за представяне на допълнителни документи, на 05.04.2022 г. било входирано второ писмо с приложени изисканите книжа. В срока по чл.367 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, неоснователен, недоказан, а при условията на евентуалност – оспорва размера на претендираното обезщетение. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на лицето, на което ищецът е възложил извършването на превоза на товари. Прави възражение произшествието да е последица от случайно деяние. В тази посока излага следното: Оспорва активната легитимация на ищеца, доколкото счита, че ищецът упражнява чужди права от свое име, а не като пълномощник. Твърди, че собственик на увреденото МПС е „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГезембХ, който e лизингодател на движимата вещ, а Г. КГ е лизингополучател. В тази връзка посочва, че правото на обезщетение е на „МАН Файненшъл Сървисиз“ ГезембХ, като последното не е предявило претенция по административен ред по реда на чл. 390 от КЗ и не е отправяло искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Посочва, че за процесния влекач и за полуремаркето е налице полица по застраховка Гражданска отговорност в Z „ZURICH”. В тази връзка твърди, че на собственика на застрахованото МПС - МАН Файненшъл Сървисиз“ГезембХ е изплатено обезщетение за причинените имуществени вреди на влекача от Z „ZURICH”, поради което щетите, които сега се претендират от лизингополучателя вече са били обезщетени. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е причинено виновно и противоправно от водача на товарния автомобил МАН - Д. Б., който не е контролирал непрекъснато управлявания от него влекач и прикаченото към него полуремарке. Счита, че вредите върху влекача не са в причинно-следствена връзка от ПТП, а са в резултат от неупражняването на контрол върху товарното МПС от водача му, поради което е допуснал отклоняването му от пътя, преминаването през стълб на уличното осветление и навлизането в частен имот. Именно при този удар, а не при удара на товарния автомобил в лекия автомобил Рено Клио са настъпили множеството и тежки увреждания върху седловия влекач МАН. Оспорва размера на претенцията. Оспорва иска за „резревните разходи“ с твърдение, че липсвала пряка причинно- следствена връзка между тях и процесното ПТП и доказателства, че са сторени. Оспорва претенцията за разходите за разтоварване, товарене, препакетиране на стоката, пътна помощ, както и разходите за координатор, винетки, транспорт, разходите за нетрудоспособност на шофьора със същите доводи. Оспорва разходите за нетрудоспособност на шофьора в размер на 1 638, 74 евро, които да са възникнали за дружеството. Прави се твърдение, че шофьорът Д. Б. сам се е увредил при процесното ПТП, тъй като е бил без поставен колан и не е контролирал постоянно товарната композиция. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на осн.чл.51 ал.2 вр.чл.49 ЗЗД от страна на лице, на което ищецът е възложил превоза на товари за причинените вреди на увреденото имущество. Определя съпричиняването в размер на 90%. В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната и взема становище по направените от ответната страна оспорвания. Посочва, че процесното превозно средство е финансирано при МАН по Договор 40036901 с рама WMA06XZZ6GM717372, като договорът бил изтекъл към 31.08.2021г., а собствеността на автомобила е преминала към ищеца, поради което е легитимен и единствен собственик на двете увредени превозни средства – седлови влекач и триосно полуремарке. Посочва, че увредените превозни средства са ремонтирани от него поради което има качеството на увредено лице. По отношение на размера на претендираните вреди посочва, че към договора за покупка на изплащане на процесното МПС е установено задължение за купувача да осъществява поддръжката и ремонта единствено в оторизирани сервизи към организацията за обслужване на клиенти или от квалифициран специализиран сервиз в Република Австрия. Затова за определяне справедливия размер на обезщетението следвало да се съобразят цени от съответните сервизи в Република Австрия. В срока по чл. 373 е подаден допълнителен отговор от ответното дружество, с който поддържа всичките направени оспорвания с отговора на исковата молба. След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното. От представения по делото Договор за покупка с разсрочено плащане от 24.05.2016г. се установява, че ищецът е закупил от М.Ф.С. ГезмбХ, дружество, регистрирано в Австрия под фирмен номер ••••••• със седалище и адрес на управление: Република ••••••••••5301 Ойгендорф, •••••••. Приложени са като доказателства издадени удостоверение за регистрация /декларация за правото на ползване, касаещо процесното МПС, извлечение от свидетелство за регистрация от Регистрационна служба В.. Във връзка с договора се установява, че е било дадено писмено съгласие и пълномощно ищецът да претендира от името и по нареждане на М.Ф.С. ГезмбХ обезщетението за вреди от 08.08.2017г. От представеният Договор за лизинг от 29.03.2016г. се установява, че ищецът е закупил триосно полуремарке Шмитц с рег.№ № WL500FI, като са приложени удостоверение за собственост и свидетелство за регистрация от Регистрационна служба в гр.В.. От приложеното удостоверение, издадено от лизингодателя М.Ф.С. ГезмбХ се установява, че финансирания при него автомобил с рама № WMA06XZZ6GM717372, е изтекъл към 31.08.2021г. и собствеността му е преминала към ищеца. Изложеното налага извода, че Г. КГ е процесуално легитимиран да води настоящите искове. От приложения Констативен протокол за ПТП №160 от 09.08.2017 г. (л. 99), съставен от мл.автоконтрольор при РУ Ботевград В. И. и проткол за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващ полицай П.Д. се установява, че на 09.08.2017г. около 00.45ч. в с.Новачене, обл.Софийска на ул.••••••• главен път Е-79 км183 е настъпило ПТП между л.а.Рено Клио с рег.№•••••••, управляван от А. Т. Т. и седлови влекач марка MAH с peг. № ••••••• и полуремарке с peг. № WL500FI, управляван от Д. Б., , при което настъпили материални щети. Посочено е, че л.а. Рено Клио е с валидна застраховка Гражданско отговорност в Б.И. АД, а товарния автомобил е съсзастраховка ГО в Z – ZURICH, валидна от 01.03.2017г. до 01.03.2018г. В КП №160/09.08.2017г. е отразено, че механизмът за настъпване на ПТП, причините и вината за същото ще бъдат установени в рамките на досъдебно производство, образувано по ЗМ-№267/2017г. по описа на РУ Ботевград. След извършено разследване ДП №29/2018г. по описа на ОСлС при СОП, вх.№853/2017г. на РП Ботевград е било прекратено с Постановление на прокурор при РП Ботевград на 27.12.2019г. на осн.чл.343 ал.2 т.1 от НК – по искане на пострадалия. В случая са били установени само материални щети. От приложеното уведомление с вх.№ОУ-160-767/14.03.2022г. се установява, че ищецът е заявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до ЗК Б.И. АД с приложени писмени доказателства, описани от т.1 до т.31. С писмо изх.№ОУ – 168002/16.03.3022г. застрахователят е поскал да му бъдат предоставени допълнителни документи. Такива са били представени от ищеца с писмо вх. №ОК-219 338/05.04.2022г. Поради липса на извършено плащане от страна на застрахователя по предявената претенция, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице инж.В. П. сочи следния механизъм на настъпване на процесното ПТП – л.а.Рено Клио се движил в направление към гр.Враца в тъмната част на денонощието със скорост от 49км/ч. По същото време в насрещна на автомобила посока се е движил товарен автомобил МАН със скорост от 43км/ч. Поради неустановени причини автомобилът Рено навлязъл в насрещната лента за движение, в която бил т.а. МАН. Л.а.Рено удря т.а. МАН, като ударът е настъпил в предната лява част и на двата автомобила, като по характер е челен кос удар. Вследствие на удара се пука предна лява губа на товарния автомобил и автовлакът се отклонява в посока наляво, пресича лентата за насрещно движение, реализира удар с бетонен стълб от електропреносната мрежа, с ограда на крайпътен имот и с постройка, находяща се след оградата. В резултат на удара автомобилите се деформират, а ударния импулс и инерционните сили са оказали въздействие върху последващото им движение и върху субектите в автомобилите. След удара автомобилите отминават мястото и се установяват в покой. Според вещото лице причините за настъпване на събитието не са от техническо естество. Сочи, че на влекача са били нанесени увреждания върху цялата кабина и частично върху двигателя му, както и върху ходовата част. Уврежданията по полуремаркето са сведени до увреди върху ограничен брой корпусни детайли – страничен панел, греди на конструкцията. Средната стойност на цените на автомобил със същите параметри е 110 000лева. Според вещото лице общата стойност на ремонта на уврежданията на композицията е 51 516, 40 евро или 100 757, 32лв. Стойността на разходите за държане на резервна композиция са 305 евро на ден. Уточнено е, че в случая не се допуска влагането на неоригинални части и втора употреба за отремонтирането на конкретния седлови влекач. Според вещото лице спукването на гумата от управляемия мост на автомобила е довело да внезапно придърпване на автомобила в посока към спуканата гума – на ляво, като дори и да е задействал спирачната система водачът на товарната композиция не би могъл да спре преди да настъпят последващите удари в стълба, оградата и жилищната постройка. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е използвал приложените по делото проформи фактури за извършен ремонт, като същият ако е извършен в България ще бъде на по-ниска цена, но нямало такива данни. Пояснява, че при съприкосновението на пластмасовите детайли след удара с гумата, последната не е гръмнала, защото е тип радиална, а е започнала да спада постепенно, като управляемостта би могла да се запази, но с много голямо усилие върху кормилото на превозното средство. Посочил е, че ко шофьорът е на мястото си, той би могъл да предприеме последващи действия, включително и да се опита да отклони автомобила в друга посока, ако е бил с поставен предпазен колан. В допълнителна съдебно автотехническа експертиза вещото лице В. П. е посочил обобщени изводи, че нанесените в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП щети върху автомобила влекач са – предна броня, ляв калник/степенка, ляв фар, ляв мигач, предна лява гума, кормилна щанга, накрайник на кормилна щанга, шенкел на предно ляво колело, главина в комплект с лагер на главината, амортисьор. Стойността на ремонта по пазарни цени, актуални към момента на настъпване на събитието е 18 221, 04лв. с ДДС. По делото е разпитан като свидетел водачът на т.а. МАН Д. Б. чрез възлагане на съдебна поръчка по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г., но поради противоречие на същите с дадените от свидетеля пред съдя в РС Ботевград по време на досъдебното производство по искане на страните същият беше призован в открито съдебно заседание. От показанията му се установява, че е видял насрещно движещ се автомобил, в който според него шофьорът си играел с телефона, защото купето на лекия автомобил било осветено. Усетил удар в предно ляво колело от този автомобил, при което изпуснал волана и отхвръкнал в дясно, като се озовал между двете предни седалки. Твърди, че бил с поставен предпазен колан. Във връзка с тези твърдения на свидетеля по искане на страните съдът е допуснал допълнителна САТЕ. В заключението си в.л.П. предлага следните изводи – при правилно поставен предпазен колан тялото на водача е закрепено неподвижно в три точки – в горна лява, в долна лява и долна дясна част, фиксирано е към седалката, което не позволява на тялото да се премества в каквато и да е посока. Възможно преместване в горната част на тялото е в порядъка на 10-12 см в посока напред и в посока наляво. Водачът на автомобила при това положение би следвало да има непрекъснат контакт с органите на управление – педали и кормилен кръг в момента на настъпване на инициалния контакт. При последващи удари автомобилът – влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач при поставен колан. Тогава той би имал възможност да предприеме действия с цел предотвратяване на последиците от ударите и би било невъзможно автомобилът да остане неуправляем. Според вещото лице времето за реакция на водача не зависи от фактори като сила на удара и тежестта на товарната композиция, а зависи от неговото психофизическо състояние и конкретни условия на средата. При поставен колан водачът би бил неподвижно фиксиран към седалката и не би се движил свободно в посока на дясно след момента на удара с л.а.Рено. Поради своевременно оспорване на експертизите съдът е допуснал тройна САТЕ. От заключението на експертите се установява, че при правилно поставения и сработил предпазен колан би следвало, водачът на автомобила-влекач да има непрекъснат контакт с органите за управление - педали и кормило в момента на настъпване на инициалния контакт. Преди и по време на следващите удари - автомобилът-влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач. Водачът би имал възможност за въздействие върху органите за управление на автомобила и да предприеме действия с цел предотвратяване на следващите удари. При правилно поставен и сработил предпазен колан е невъзможно водачът да се освободи от колана в момента нито на първия, нито на последващите удари. При правилно поставен предпазен колан, водачът на автомобила Б. не би следвало да се измести от мястото си, тъй като е фиксиран за седалката, от предпазния колан. Ръцете и краката му биха останали в зоната на системите за управление и е невъзможно автомобилът да стане неуправляем. Автомобилът може да е неуправляем само и единствено при условие на липса на субективна намеса върху органите за управление. Времето необходимо на водача на товарната композиция за да достигне максимално спирачно закъснение е 2, 125 сек. Така изчетеното време е и когато водачът на автомобила има непрекъснат контакт със спирачката. Вещите лица сочат, че водачът Б. е предприел спиране още докато се е намирал в дясната пътна лента, предназначена за посоката му. В следствие на удара между автомобилите предната лява гума на автомобил „МАН” се пука и автовлакът се отклонява наляво, преминава през лентата за насрещно движение, удря се в бетонен стълб от електропреносната мрежа, в ограда на крайпътен имот и в постройка, намираща се след оградата. Отклонението на ляво се дължи както на удара в предна лява гума, така и на спукването й, което довежда до рязко увеличение на силата на съпротивление в тази гума. В съдебно заседание вещите лица сочат, че водачът на т.а. е реагирал със спиране, той не е успял да предотврати удара и това не е направило автомобила неуправляем в посока спиране. Тройната експертиза приема описа на щетите по процесния автомобил следствие на първия удар с лек автомобил „Рено Клио“, изготвен в първоначалната експертиза. Определя стойността на описаните щети по т.а. Ман с peг., № ••••••• към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени на официален доставчик в Р.АВСТРИЯ на сумата от 25 531, 33 лева /двадесет и пет хиляди петстотин тридесет и един лева тридесет и три стотинки/. Поради липса на противоречие в основните изводи на вещите лица по първоначалните единични експертизи и тройната такава съдът ги кредитира, като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от доказателствения материал по делото. По делото са събрани доказателства, че на ищеца не е била изплатена щета във връзка с настъпилото ПТП по застраховка Гражданска отговорност, както и че не е имал застраховка „каско“ за процесното МПС. Събрани са и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. От показанията на свидетеля А. Т. се установява, че е участвал в процесното ПТП. Пътувал от София за Враца и нямал проблеми през цялото пътуване. При навлизане в с. Новачане имало кучета от дясната страна и карал близо до осевата линия. Твърди, че в момента, когато видял кучетата нямало никаква кола отпред и продължил да кара по този начин. След сблъсъка с ТИР не си спомнял абсолютно нищо. Твърди, че познавал пътя добре, защото пътувал често. Според него шофирал с около 45 км/ч, защото ограничението било 50 км/ч, но предприел намаление на скоростта, поради наближаването на много остър десен и след това много остър ляв завой. ПТП настъпило преди да направи десния завой. Твърди, че не бил излизал от неговата лента, но карах плътно в ляво, за да избегне контакт с обектите от дясно. Не си спомнял момента на удара. Съдът е допуснал събиране на доказателства по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на ЕП и Съвета от 25.11.2020г., чрез изготвянето на експертиза от вещо лице със специални икономически познания по повод претендираните от ищеца „резервни разходи“, като е била възложена съдебна поръчка на Районен съд В. Австрия. За вещо лице е бил назначен д-р А. А. одитор, данъчен консултант, оторизиран от съда. На вещото лице е бил поставен въпроса – за какъв период търговското превозно средство на ищеца Г. КГ е било неизползваемо въз основа на ПТП и какви разходи са възникнали за набавянето на резервно търговско превозно средство, включващи увеличението, обусловено от инфлацията. Вещото лице е отбелязало, че приложимите калкулации на австрийската търговска палата предвиждат калкулациите за товарни автомобили да се извършват в километри, поради което експертизата е извършила калкулиране на разходите за влекача и полуремаркето въз основа на предоставената информация, но отнесено към годишния пробег. При подробно обсъждане на представените материали вещото лице е посочило, че общите разходи за резервното търговско превозно средство възлизат на 42 111, 67евро, вземайки предвид увеличението въз основа на инфлацията от около 29%. В обобщен вид е изложило, че периодът на неползване на търговското превозно средство на ищцовата страна въз основа на ПТП може да се определи на 396 дни, а за полуремаркето - на един ден. Експертизата е приета без оспорване от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното. Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата. На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, но плащане не е постъпило. При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо. Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между собственика на лек автомобил марка Рено Клио с рег.№••••••• и ЗК „Б.И.“ АД, със застрахователна полица №BG/02/117001093901 със срок на действие от 11.04.2017г. до 11.04.2018г. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ. От обсъдените писмени и гласни доказателствени средства се доказва и настъпилото застрахователно събитие на 09.08.2017г., в периода на действие на застрахователния договор. В тази връзка по делото е приобщен протокол за ПТП с материални щети по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Протоколът е съставен по реда на чл. 4 от същата наредба и подписан от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, поради което съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК. Механизмът на настъпване на ПТП е изяснен от приетите по делото единични САТЕ, изготвени от в.л. В. П.. Според експертно заключение, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано в обсъжданата част, механизмът на настъпване на ПТП се изразява в пряк контакт между двете превозни средства, движещи се в срещуположна посока, като автомобил Рено Клио поради неустановени причини навлиза в лентата за насрещно движение и удря т.а.МАН. Ударът е челен кос. Вследствие на удара предна лява гума се пука на товарния автомобил и той се отклонява в посока наляво, пресича лентата за насрещно движение, реализира удар в бетонен стълб от електропреносната мрежа, с ограда на крайпътен имот и с постройка находяща се след сградата. При така установения и неоспорен от страните механизъм на ПТП се налага извод за доказано противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил Рено Клио с рег.№•••••••, който се е движел на такова разстояние срещу движещото се в насрещната пътна лента превозно средство, че не е могъл да избегне ударът в него при разминаването им, с което е нарушил правилото на чл.15 ал.1 от ЗДвП - на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента, мл.20 ал.1 като водач е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, както и чл.44 ал.1 - при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Самият водач на лекия автомобил Рено Клио св.А. Таков завява, че се е движил в лявата част на пътната лента, поради наличие на препятствие, като е продължил това движение и след отминаването му /твърди за наличие на куче в близост до платното му за движение/. Съдът намира за доказани, настъпилите щети по процесния товарен автомобил „МАН“. Същите са описани в експертното допълнително заключение на вещото лице В.П. и се възприемат от тройната САТЕ. От същото заключение се доказва още, че щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач и настъпилите имуществени вреди. Тройната експертиза приема, че стойността на щетите по товарния автомобил към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени на официален доставчик в Р.Австрия е в размер на 25 531, 33лева. Щетите са понесени от ищеца Г. КГ, който според приобщените писмени доказателствени средства (договор за покупка на разсрочено плащане от 24.05.2016г., удостоверение за регистрация/декларация за правото на ползване, извлечение от свидетелство за регистрация от регистрационно служба гр.В., писмено съгласие и пълномощно ищецът да претендира от името и по нареждане на М.Ф.С. ГезмбХ обезщетение по щета от 08.08.2017г.) е бил лизингополучател на увреденото МПС към момента на произшествието през 2017г. и собственик към момента на депозиране на настоящата искова молба. Съдът не споделя доводите на ищеца, че относно размера на щетите не следва да се кредитират стойностите за ремонт при хипотетичното му извършване в България, а следвало да се приемат тези, които са определени на база приложени проформа фактури за ремонтите и с място на извършване в Република Австрия. Същите са отразени в първата експертиза в размер на 51 516, 40евро. Ищецът подробно е развил аргументи относно това, че компетентен да разгледа настоящия спор е българския съд като се позовава на Регламент ЕС №1215/2015 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Приложимото право в случая следва да се определи по правилата, установени с Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“, Регламент 864/2007). В глава II, чл. 4, параграф 1 е посочено, че доколкото не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно. С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по основание. Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното: Според чл. 429, ал.1 т.1 КЗ застрахователят по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените и доказани по размер вреди на имущество към деня на настъпване на събитието, но не по- голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност). При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието като ползва специални знания на вещо лице. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 8 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част. От заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза се доказва, че размерът на щетата по т.а. МАН, е 25 531, 33лева или 13040, 78евро. Ищецът е претендирал за репариране и всички разходи, които е направил във връзка с претърпяното ПТП като непосредствена последица, а именно – резервни разходи в размер на 4 995 евро – за ползване на резервно ППС от същия тип за времето, през което е бил лишен от собственото си. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно обезщетението обхваща както претърпяната вреда, така и пропуснатите ползи. В тази връзка по делото са представени доказателства, установяващи този размер, както и изготвената експертиза по делегация по реда на Регламент 1783/2020 в Р••••••••••според която разходите за снабдяване с резервно търговско превозно средство заедно с увеличението въз основа на инфлация възлизат на 42 111, 67евро, доколкото обаче ищецът претендира 4995 евро, тази сума ще бъде съобразена. По отношение на останалите претендирани разходи за товарене, разтоварване и препакетиране на стоката, пътна помощ в общ размер на 1055, 92евро, както и разходи за координатор, нощувка, винетка и транспорт в общ размер на 6878, 56 евро, както и нетрудоспособност на шофьора – в размер на 1638, 74евро, съдът намира същите за доказани по основание и размер с приложените писмени документи, удостовераващи извършен разход - /приложения към исковата молба №№12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23/. Така дължимото в полза на ищеца застрахователно обезщетение се равнява на 27 609евро или 54 068, 45лева. По възражението за съпричиняване: Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.“ АД е направило възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК, на ВКС, т.7 приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като неговият размер се преценява с оглед всички факти и обстоятелства като конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат. Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Съпричиняването може да се изразява както в принос на пострадалия за възникване на произшествието, така и в неговия принос за настъпване на вредите от това произшествие. Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява. Следва да бъде посочено, че ищецът е участник в движението и като такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в ЗДвП. Със своето поведение той е нарушил предвиденото в чл.137а, ал.1 ЗДвП задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изключения от това правило са предвидени в ал. 2 и те са изчерпателно посочени. В случая се събраха категорични доказателства, че вредите биха били в по-малък обем, ако шофьорът на ищцовия т.а. е бил с поставен обезопасителен колан. Тогава той би бил стабилно фиксиран за седалката на водача и не би загубил контрол върху управляваното от него МПС в какъвто смисъл са съдебно-автотехническите експертизи. Тройната САТЕ, която потвърждава извода на единичната експертиза отговор, че при правилно поставения и сработил предпазен колан би следвало водачът на автомобила – влекач да има непрекъснат контакт с органите на управление – педали и кормило в момента на настъпване на инициалния контакт. Преди и по време на следващите удари – автомобилът влекач би следвало да остане под контрола на неговия водач и той би имал възможност за въздействие върху органите на управление на автомобила и да предприеме действия с цел предотвратяване на следващите удари. Изводът на експертите е, че при поставен предпазен колан е водачът не следва да се измести от мястото си, защото е фиксиран за седалката и следва да има непрекъснат контакт със спирачката. Ръцете и краката на водача Б. биха останали в зоната на системите за управление на ударения вече автомобил, тялото му не би следвало да се измести от мястото си и е невъзможно автомобилът да стане неуправляем. Изводите на експертите опровергават свидетелските показания на шофьора Д. Б. в частта, в която твърди, че е бил с поставен колан, но при удара се бил изместил в дясно между двете седалки. Съдът не кредитира показанията на свидетеля като противоречащи на останалия доказателствен материал в тази им част. Позовавайки се на приетите съдебни експертизи, които изясняват механизма на настъпилото ПТП, приноса на всеки един от участниците в него за настъпването му, съдът приема, че процента на съпричиняване е 20% от страна на ищеца за настъпване на вредоносния за него резултат. При отчитане на възприетия от настоящия състав на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на имуществени вреди, които са причинени на ищеца ще бъде намален и уважен за сумата от 22 087, 20евро или 43 254, 76лева. По претенцията за законна лихва. Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на която ответното дружество е следвало да изплати обезщетение до окончателното й изплащане. Съгласно нормата на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати в случая с изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3. Видно е, че на 14.03.2022г. ищецът е предявил писмена претенция за заплащане на обезщетение пред ответното дружество. С молба от 05.04.2022г. е приложил банкова сметка, но обезщетение не е било изплатено. При тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в забава да изпълни задължението си и такова е дължимо от претендираната дата 05.05.2022. По разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно приложения списък па чл.80 ГПК същите възлизат в общ размер на 16515, 53лв. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 5 304, 79 лева съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски, които са претендирани в размер на 13 297, 92лв. по списък по чл.80 ГПК, като ищецът следва да му заплати такива в размер на 9 026, 63лв., съразмерно с отхвърлената част от иска. На основания изложеното Софийският градски съд