Решение № 7621 от 6.12.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 4732/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба от С. Д. С. срещу Експертно решение (ЕР) №0193, зас. №057 от 12.04.23 година на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания. С жалбата е изразено общо недоволство от оспореното ЕР. Конкретно жалбоподателката сочи, че след като оспорила ЕР на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за отмяна на болничния лист (БЛ), НЕЛК отменил решението на ТЕЛК, а с процесното решение НЕЛК отменял собственото си решение. В съдебно заседание пред АССГ, пълномощникът на жалбоподателката-адв.Т., моли за уважаването на жалбата, като оспореното ЕР бъде обявено за нищожно, евентуално- отменено, по съображения в писмени бележки, които депозира. Ответникът, чрез процесуалния си представител- юрк.К. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Заинтересованата страна (ЗС) „ДКЦ XIV-София“ ЕООД, представлявано от управителя д-р М. Д. депозира писмен отговор за основателност на жалбата. Излага, че няма правна норма или медицински стандарт, приложими към случая, които да предвиждат задължително назначаването на допълнителни изследвания, още повече че специализираната доболнична помощ е обвързана със спазването на определени регулативни стандарти съгласно Н., чието превишаване води до санкции. Останалите ЗС-Първи състав на ТЕЛК при Университетска първа МБАЛ Св.Й. К., А., ТП на НОИ С.- област, РД „Социално подпомагане“ С.-област, и ДГ „Здравец“-гр.П. не депозират писмен отговор, не изпращат представител в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания и доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: Преценката за допустимост на жалбата е осъществена с определението от з.з. за насрочване на делото. Допълнително съдът излага, че е спазен и преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, вр.чл.112, ал.1, т.4 ЗЗ- ЕР е съобщено на жалбоподателката на 27.04.2023 г. (л.9 по делото ), а жалбата до съда е подадена на 10.05.23 г. (л.6, гръб). Разгледана по същество, жалбата е основателна. От фактическа страна съдът приема за установено следното: С ЕР № 1592 от 13.07.22.2021 г. (л.35 по адм. дело №155/23 г. на АССГ, приложено към настоящото), издадено по жалба от директора на ТП на НОИ С.- област, Първи състав на ТЕЛК при Университетска първа МБАЛ Св.Й. К. е отменил болничен лист (БЛ) № Е2021-0650476, изд. от обща ЛКК в „Д. ХІV-С.“ ЕООД на С. С., като приема че същата е била работоспособна. ЕР на ТЕЛК за отмяна на болничния лист е било оспорено от С. С. пред НЕЛК, със съображения, че не е била уведомена за производството пред ТЕЛК, а по същество е оспорила и констатацията на ТЕЛК, че е била работоспособна. С ЕР № 1157/30.11.2022 г., издадено по жалбата на С. С., НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е отменил ЕР № 1592 от 13.07.22.2021 г. на ТЕЛК без да се произнася по съществото на жалбата. Изложените съображения са, че жалбата на директора на ТП на НОИ С.-област срещу БЛ е недопустима, като просрочена, а оттук и ЕР на ТЕЛК за неговата отмяна-незаконосъобразно. БЛ бил подаден в НОИ на 12.05.2021 г., видно от ксерокопие на ЕРБЛРО-работни справки за Е., а жалбата на директора на ТП на НОИ е подадена на 09.06.2021 година и следователно просрочена. EР на НЕЛК е било съдебно оспорено от директора на ТП на НОИ С.-област, а по жалбата е било образувано адм. дело №155/2023 година по описа на АССГ. След отстраняване недостатъците на жалбата и преди конституирането на ЗС по делото, ответникът-НЕЛК е депозирал Акт за оттегляне с изх.№І 1910/21.02.2023 година от специализирания състав, постановил оспореното пред съда решение (л.41-л.42 по адм. дело №155/23 г. на АССГ). След депозирания акт за оттегляне, с Определение №1766/27.02.2023 година, постановено по адм дело №155/23 година по описа на Административен съд София-град, АССГ-Второ отделение, 22-ри състав на основание чл.159, т.3 АПК е оставил без разглеждане жалбата на директора на ТП на НОИ срещу ЕР № 1157/30.11.2022 г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания и е прекратил производството по делото. Определението е съобщено на жалбоподателя и ответника (ЗС към този момент не са били конституирани, както съдът вече посочи). Върху определението е удостоверено, че е влязло в сила на 10.02.2023 година. След влизането в силата на прекратителното определение се е възстановила висящността на производството пред НЕЛК по жалбата на директора на ТП на НОИ. Производството е приключило с издаването на оспореното от С. Д. С. в пределите на настоящото съдебно производство ЕР №0193, зас. №057 от 12.04.23 година на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно- съдови заболявания. Тук е мястото да бъде посочено, че твърдението на пълномощника на жалбоподателката-адв.Т., че процесното ЕР е нищожно, развито подробно в депозираните в хода по същество писмени бележки, е изцяло неоснователно, по следните съображения: Невярно е твърдението, че с Акт за оттегляне с изх.№І 1910/21.02.2023 година е оттеглен стабилен административен акт- ЕР № 1157/30.11.2022 г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания. Стабилен административен акт е само влезлият в сила индивидуален административен акт, от който са придобити права. Случаят не е такъв. ЕР № 1157/30.11.2022 г. на НЕЛК не е било влязло в сила към момента на оттеглянето му от издателя-специализирания състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания. За да влезе в сила същото е следвало да бъде съобщено на всички ЗС по чл.112 ЗЗ и да е изтекъл преклузивният 14-дневен срок за оспорването му. Освен че съдебното производство по дело №155/23 г. на АССГ не е било прекратено на основанието по чл.159, т.5 АПК, поради просрочие на жалбата от директора на ТП на НОИ С.-област, а на основанието по чл.159, т.3 АПК, съдът излага, че ЕР е постъпило и заведено с вх.№1029-22-1219#2 на 13.12.2022 година в ТП на НОИ С.-област, видно от поставения върху него печат (л.8 по адм.дело №155/23 г. ). Този факт не се оспорва от адв.Т., вкл. и в депозираните писмени бележки. Жалбата до съда е била подадена от директора на ТП на НОИ С.-област на 19.12.2022 година чрез пощенски оператор ( л.20 по адм. дело №155/23 г. ), т.е. при спазване на преклузивния 14-дневен срок за оспорване от тази ЗС в адм. производство. Неоснователно е и оплакването, че оттеглянето е нищожно, защото е извършено без съгласието на ЗС, за което оттегленото ЕР на НЕЛК е било благоприятно (жалбоподателката по делото ). Точно обратното е- нейното съгласие не е било необходимо. Актуалната практиката на Върховния административен съд е последователна, че оттеглянето на оспорения акт е действие, обратно на издаването му. С него административният орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. То е форма на отзива като вид обжалване, при което контролен орган се явява самият издател на акта (Определение № 15644 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15311/2013 г., VI о. ). Съгласно чл. 159, т. 3 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен, без да е необходимо съгласието на оспорващия, ако оттеглянето е станало преди първото по делото заседание-чл.156, ал.2 АПК, както е в случая. (Определение № 13441 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2017 г., VI о., Определение № 12004 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2016 г., VI о. и др. Определение № 1493 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13005/2020 г., VI о. ). След като не е необходимо съгласието на оспорващия, на още по-голямо основание не е необходимо и съгласието на ЗС по делото. Отделен въпрос е, че към момента на оттегляне на ЕР № 1157/30.11.2022 г. на НЕЛК от издателя му, по адм. дело №155/2023 година все още не саби конституирани ЗС. Предвид осъщественото основание по чл. 159, т.3 АПК, обуславящо недопустимост на жалбата и прекратяване на делото, тяхното конституиране не е било и дължимо. Конституирането им предпоставя кумулативното наличие на редовна (чл.150 и чл.151 АПК ) и допустима жалба (чл.159 АПК). Доколко обаче административното оспорване от директора на ТП на НОИ С.- област на ЕР № 1592 от 13.07.22.2021 г., изд. от състав на ТЕЛК при Университетска първа МБАЛ Св.Й. К. за отмяна БЛ № Е2021-0650476 е било допустимо, е въпрос който ще намери решение при преценката на съда за спазването на административнопроизводствените правила при издаването на новото ЕР на НЕЛК, чието оспорване е предмет на настоящото съдебно производство. Предвид установената в чл.112 ЗЗ задължителна поредност на оспорване, НЕЛК, съотв. съдът е дължи преценка за наличието на условията за постановяване на решение по същество от ТЕЛК. В тази връзка съдът излага следното: Реше нията на ЛКК (чл.112, ал.1, т.2 ЗЗ ), какъвто е процесният БЛ е могъл да бъде оспорен в 14-дневен срок пред ТЕЛК от заинтересованите лица, посочени в чл.112, ал.1 ЗЗ, сред които и НОИ. Съгласно изричната разпоредба на чл.112, ал.11 ЗЗ, за НОИ срокът по ал. 1, т. 1 и 2 започва да тече от постъпването на данните от издадените болнични листове по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), но не по-рано от представянето на удостоверенията по чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 57 от 2015 г.; изм., бр. 17 от 2016 г.). Съгласно чл. 12, т. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно правото на парично обезщетение се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. В тази смисъл неправилно НЕЛК в първоначалното си ЕР е приела, че срокът за обжалване от НОИ е започнал да тече от постъпването на БЛ в НОИ-12.05.21 г., ( като е пропуснал да установи коя е датата на постъпване в НОИ на удостоверението от осигурителя) и е бил изтекъл преди подаването на 09.06.21 година на жалбата от директора на ТП на НОИ против БЛ. Видно от представеното в административната преписка (л.10 по адм. дело №155/23 г. ) извлечение от интегрираната система за електронен обмен на документи и данни с НОИ за изплащане на паричните обезщетения от ДОО (ИСЕОДД), Удостоверение № 9 от осигурителя на С. Д. С. - [община] е постъпило в ТП на НОИ - С. област на 07.06.2021 г. и следователно подадената на 09.06.21 г. жалба на НОИ е била в преклузивния 14-дневен срок по чл.112, ал.1, т.2 ЗЗ. Освен това чл. 68, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) дава възможност на органите на медицинската експертиза по своя инициатива да отменят или изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки и непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В този смисъл дори и жалбата на НОИ срещу БЛ да е била просрочена (а тя не е), след като БЛ от 12.05.21 г. на ЛКК е бил отменен от ТЕЛК в тримесечния срок по чл.68, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ- на 13.07.21 г. в случая, то ЕР на ТЕЛК не може да бъде процесуално незаконосъобразно само на основание- просрочие жалбата на НОИ. Просрочената жалба е могла да се цени като сигнал, а ТЕЛК е могъл да упражни служебно правомощието си по контрол за законосъобразност на БЛ. С оглед на изложеното всички съображения за нищожност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на защитата на жалбоподателката, изложени в депозираните в хода по същество писмени бележки, се отхвърлят от АССГ, като неоснователни. Не са допуснати и други (неизтъкнати) от пълномощника на жалбоподателката нарушения на административнопоризводствените правила при издаването на процесното ЕР на НЕЛК. ЕР е издадено по документи, в съответствие с чл. 50, ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ. То е в писмена форма и съдържа основанията за издаването му, което позволява на жалбоподателката да разбере съображенията за упражненото с него правомощие за потвърждаване на ЕР на ТЕЛК за отмяната на БЛ, а на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност. Приетите за установени факти се подкрепят от изисканите от ЛКК документи по издаването на БЛ. Изводите на ТЕЛК и НЕЛК за допуснати процесуални нарушения при издването на БЛ се потвърждават и от приетото по делото заключение на вещото лице по извършената СМЕ. Процесният БЛ е издаден на 12.05.21 г. и е за 20 дни (от 10.05.2021 г. до 29.05.2021 г.), като се явява продължение на предходен, издаден от Обща ЛКК на „ДКЦ XIV София“ ЕООД. В Амбулаторен лист от 12.05.2021 г. липсва липсват указания за допълнителни изследвания в подкрепа на диагнозата „други увреждания на троичния нерв“. Липсват и указания за стационарно лечение, което се налага при затегнато протичане на заболяването. До процесния БЛ жалбоподателката е ползвала 94 дни болничен отпуск, през което време не са осъществени допълнителни образни изследвания за диагностично уточнение и не е предприета хоспитализация. В МЕД, изпратено от ЛКК липсва и медицински протокол по приложение № 9 към чл. 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ. Освен това БЛ не е изяснен диагностично. При тези данни ВЛ е категорично така, както е приел и НЕЛК, че такава голяма продължителност на болничния отпуск с тази диагноза в амбулаторни условия, без данни за повлияване и лечение само с един медикамент-Лирика 2х1 таблетки, не е мотивирана. Вещото лице излага, че Троичният нерв (n.trigeminus)- петият черепно-мозъчен нерв има три крайни клона които дават инервация както следва: 1.Очен нерв- на кожа на челото и теменната област на главата, горен клепач, слъзни жлези, челния синус; 2. Горночелюстен нерв- на средната част на кожата на лицето, бузите, доленклепач, горна редица зъби, гингивите, твърдото небце, лигавицата на горночелюстния синус; 3. Долночелюстния нерв- на кожа на брадата, долната част на лицето, долна зъбна редица, гингивите, устната лигавица и езика, моторни влакна за дъвкателните мускули. Ядрата на нерва са разположени в ство