Решение № 2005 от 17.6.2008 г. на Районен съд - Варна по дело № 2918/2008 г.

Производството е образувано по предявен от Г.И.Ж. и С.С.Ж. иск с правно основание чл.100 от СК, като са представили споразумение на по реда на чл.101 от СК. В молбата се твърди, че молителите са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 21.12.1997г. Излага се, че от брака имат едно дете, Ивелин Стоянов Ж., ЕГН ••••••••••. Молителите твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на брака с развод. Предвид постигнатото между тях сериозно и непоколебимо съгласие за развод и уреждането на всички лични и имуществени отношения помежду им за след развода в писмено споразумение, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл: родителските права по отношение на детето И., родено на 15.06.1998г. да се предоставят на майката Г.Ж., като на бащата С.Ж. се определи режим на лични контакти, същият ще може да вижда и взема детето И. всяка първа и трета неделя от 11.00ч. до 18.00ч., както и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, споразумели са се бащата С.Ж. да заплаща в полза на детето И. чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 60, 00лв., считано от влизане на решението за развод в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж с падеж 15 число, след прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка, ползването на семейното жилище, находящо се в •••••••• да се предостави на молителя С.Ж., заявяват, че движимите вещи са поделили извънсъдебно, като по време на брака не са придобивали недвижими имоти, леки автомобили и парични влогове, след прекратяване на брака молителката ще носи брачното си фамилно име Ж.. Съдебните разноски ще се поемат от Г.Ж.. В помирително и в следващо съдебно заседание молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение. Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Варна, чрез процесуалния си представител изразяват становище, че споразумението е в интерес на детето. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак №115982/21.12.1997г., молителите са сключили граждански брак на 21.12.1997г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1725. Видно от удостоверение за раждане молителите са родители на И. С. Ж., роден на 15.06.1998г. Видно от договор №26391 за продажба на държавен недвижим имот от 20.04.1992г. е сключен такъв между Община Варна, като продавач и З. С. Й., като купувач /майка на молителя, съгласно удостоверение за раждане/ с предмет недвижим имот, представляващ ••••••. Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 101 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и е в интерес на детето, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 100 от СК. На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв. и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 50.00лв., които следва да се внесат от молителителката. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд