Решение № 2312 от 4.12.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 316/2024 г.

Производството е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. М. А., [ЕГН], с адрес: с. Попгруево, [улица], общ. Тервел, обл. Добрич, срещу Решение № 15/07.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № 5511097991/27.03.2024 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Добрич, с което по Заявление с вх. № 2113-24-41/12.01.2024 г. на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО пожизнено в минимален размер от 444, 58 лева съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО, считано от 12.01.2024 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Счита се, че решението и потвърденото с него разпореждане са постановени при погрешно отчитане на стажа, придобит по време на майчинство, и неправилно незачитане на стажа, придобит в МЗ „Х. Тервел“. Оспорва се и определената начална дата, от която е отпусната пенсията. Твърди се, че жалбоподателката е подала три заявления за отпускане на ЛПОСВ, като по първите две има постановен отказ. С второто и третото заявление са представени допълнителни доказателства от значение за правото ѝ на пенсиониране. Те не поставят началото на ново административно производство, а съставляват искания за преразглеждане на влезлия в сила отказ по първото заявление. Административният орган не е установил каква е действителната воля на заявителката и неправилно е разгледал двете заявления като нови искания за отпускане на ЛПОСВ. В случая директорът на ТП на НОИ – Добрич е следвало с нарочен акт да възобнови административното производство по аргумент от нормата на чл. 99, ал. 1 от АПК. С произнасянето си по заявления, по които вече има влязъл в сила административен акт, без да е налице възобновяване на производството от горестоящия орган, ръководителят на „ПО“ е постановил две нищожни разпореждания, които неправилно са потвърдени с оспореното решение. Сочи се, че жалбоподателката е отговаряла на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО още към момента на подаване на второто заявление, поради което пенсията ѝ за ОСВ е следвало да бъде отпусната от 06.02.2023 г., а не от 12.01.2024 г. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон, при съобразяване на целия осигурителен стаж на жалбоподателката и правилно определяне на началната дата на отпускане на пенсията. Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото с него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане, с което му е отпусната пенсия за ОСВ, но при по-малък осигурителен стаж и от по-късна начална дата от претендираните от лицето. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по административната преписка се установява, че С. М. А. е подала заявление с вх. № 2113-24-1363/13.09.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Въз основа на представените със заявлението документи (трудова книжка № 403/22.09.1974 г., издадена от „Пластхим“ гр. Тервел; удостоверения УП-14 № Ц 5508-18-42/28.08.2020 г.; УП-3 № Д 139/12.09.2022 г.; УП-13 № Ц5507-18-607/28.08.2020 г. и актовете за раждане на двете ѝ деца) пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен и действителен осигурителен стаж от 14 г 02 м 04 дни. С Разпореждане № 5511097991/11.01.2023 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ поради неизпълнение на законовата предпоставка по чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на минимум 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите към разпореждането е посочено, че не е зачетен осигурителен стаж от ОУ „В. Левски“ с. Поп Груево за периода 01.01.1986 г. – 16.01.1986 г., тъй като трудовата книжка не е приключена съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС и съгласно УП – 2 № АО-01-107/16.11.2022 г. няма информация за лицето във ведомостите на осигурителя. Видно от известие за доставяне на гърба на л. 79, отказът е съобщен на жалбоподателката на 01.02.2023 г. и не е обжалван по административен ред. На 06.02.2023 г. С. М. А. е подала второ заявление с вх. № 2113-24-120/06.02.2023 г. в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на ЛПОСВ. Към него са приложени две нови удостоверения от ТП на НОИ Силистра и Кметство с. Попгруево. За изясняване на осигурителния стаж на лицето при осигурителя МЗ „Х. Тервел“ гр. Тервел от ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич е изискано издаване на удостоверение обр. УП – 3 по месеци за периода 12.04.1976 г. – 20.05.1980 г. Тъй като не е получен отговор от правоприемника на осигурителя - „Дунарит“ АД гр. Русе, е инициирана проверка по разходите на ДОО, за резултатите от която е съставен констативен протокол № КП-5-17-01435763/13.10.2023 г. Съгласно този протокол и представеното от осигурителя в хода на проверката удостоверение за осигурителен стаж обр. УП – 3 с изх. № 433-3/01.09.2023 г. пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж в МЗ „Х. Тервел“ гр. Тервел за периода от 12.04.1976 г. до 01.07.1976 г. – като шлосер и за периода от 01.07.1976 г. до 27.10.1977 г. – като монтажник, в които е включил и дните на ползваните отпуски за бременност, раждане и гледане на малко дете, касаещи първото ѝ дете, родено на 19.01.1977 г. Зачел е като осигурителен, но не и като действителен осигурителен стаж времето на майчинство от 27.10.1977 г. до 05.12.1977 г. – 00 г 01 м 08 дни. Въз основа на удостоверение УП-13 № 2698/25.11.2022 г. от ТП на НОИ – Силистра е признал осигурителен стаж от две години в ТКСЗ с. Попгруево за периода от 01.01.1978 г. - 01.01.1980 г. на мястото на част от зачетения при първото заявление осигурителен стаж в МЗ „Х. Тервел“ гр. Тервел. За оставащия период от 01.01.1980 г. до 20.05.1980 г., зачетен по заверка от трудовата книжка, не е признат осигурителен стаж при осигурителя, тъй като лицето не фигурира в разплащателните ведомости на предприятието за този период. Въз основа на новопредставените с второто заявление и събраните в административното производство документи на жалбоподателката е признат общ осигурителен стаж от 14 г 00 м 19 дни, от които действителен стаж 13 г 11 м 11 дни (без посочения период на майчинство от 00 г 01 м 08 дни). Поради недостигане на изискуемия минимум от 15 години действителен осигурителен стаж е постановен нов отказ за отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане № 5511097991/23.10.2023 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич. Едновременно с това е допуснато изменение на първото разпореждане от 11.01.2023 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО по отношение на грешно зачетения стаж от МЗ „Х. Тервел“ гр. Тервел по трудова книжка за периода 12.04.1976 г. – 20.05.1980 г. Изменението е мотивирано с данните от новопредставеното УП – 13 за положен осигурителен стаж в ТКЗС с. Попгруево и от констативния протокол за извършената проверка в разчетно – платежните ведомости на осигурителя. На 08.12.2023 г. С. М. А. е обжалвала втория отказ с твърдения, че не е ясно кой трудов стаж ѝ е признат за осигурителен стаж. Оспорила е и продължителността на зачетения осигурителен стаж за майчинство. С Решение № 66/28.12.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е потвърдил обжалваното разпореждане по съображения, че осигурителният стаж, придобит от жалбоподателката по време на майчинството, е само 00 г 01 м 08 дни. В мотивите към решението е посочено, че първото дете на А. е родено на 19.01.1977 г., когато тя е била в трудово правоотношение с „Дунарит“ АД от 12.04.1976 г. до 26.10.1977 г., поради което този период е зачетен за осигурителен стаж и действителен стаж по трудовото правоотношение и само оставащият период до 05.12.1977 г. е зачетен за майчинство – като осигурителен стаж, но не и като действителен осигурителен стаж на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Второто дете на А. е родено на 10.01.1981 г. През този период жалбоподателката е била в трудово правоотношение с АПК „Г.Д.“ Тервел – от 20.05.1980 г. до 01.01.1984 г. Поради това органът го е зачел като осигурителен и действителен стаж по трудовото правоотношение – 2 г 1 м 15 дни. Решението е връчено на жалбоподателката на 05.01.2024 г. съгласно известие за доставяне на л. 82 от делото и не е обжалвано по съдебен ред. На 12.01.2024 г. С. М. А. е подала трето заявление с вх. № 2113-24-41/12.01.2024 г. с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, към което е представила нов документ за удостоверяване на осигурителния си стаж - удостоверение УП-13 № 5507-18-90/11.01.2024 г., издадено от ООА в ТП на НОИ - Силистра. С този документ е удостоверен осигурителен стаж на лицето от 01.01.1981 г. до 14.03.1983 г. За проверка на записванията в трудовата книжка относно осигурителния стаж на жалбоподателката в АПК гр. Тервел през 1980 г. е изискана служебна информация от ООА в ТП на НОИ - Добрич. В отговор е получено ново удостоверение обр. УП-13 № 5507-18-263/30.01.2024 г. за изработени общо 239 дни в растениевъдството през процесната година (в удостоверението са записани погрешно 198 дни, но пенсионният орган ги е преизчислил на 239 дни според правилата на чл. 96, ал. 4 и ал. 6 от отменения ППЗП), които са зачетени за една пълна година трудов стаж съобразно чл. 96, ал. 7 от ППЗП (отм). Въз основа на тези удостоверителни документи на жалбоподателката е признат общо осигурителен стаж от 03 г 02 м 13 дни за периодите 01.01.1980 г. – 01.01.1981 г. и 01.01.1981 г. – 14.03.1983 г. (включително цялото второ майчинство) на мястото на установените при второто заявление 02 г 01м 15 дни осигурителен стаж за периода 20.05.1980 г. – 01.01.1984 г. Със зачетения в повече осигурителен стаж действителният осигурителен стаж на лицето е достигнал 15г 01 м 17дни. С оглед на това е прието, че жалбоподателката отговаря на условието на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобит не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, поради което с Разпореждане № 5511097991/21.03.2024 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Добрич ѝ е отпусната ЛПОСВ. Съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсионният орган е отпуснал пенсията от датата на заявлението - 12.01.2024 г. Не се спори по делото, че това разпореждане е връчено на жалбоподателката на 15.04.2024 г. На 07.05.2024 г. С. М. А. е обжалвала разпореждането по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Добрич с мотиви, идентични с изложените в настоящата жалба. С Решение № 15/07.06.2024 г. горестоящият орган го е потвърдил като правилно и законосъобразно. Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 10.06.2024 г. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение на директора на ТП на НОИ – Добрич от 07.06.2024 г. и потвърденото с него разпореждане за отпускане на пенсия за ОСВ от 27.03.2024 г., като жалбоподателката е оспорила единствено продължителността на зачетения осигурителен стаж и началната дата на отпускане на пенсията. И двата акта са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, в предписаната от закона писмена форма. Решението и разпореждането са фактически и правно мотивирани в достатъчна степен, като основания за издаването им се съдържат и в материалите по административната преписка включително приложените описи на осигурителен стаж. От съпоставката на тези описи със събраните в административното производство доказателства става ясно кои периоди са зачетени за осигурителен и действителен осигурителен стаж и на какво основание. При издаването на решението и потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на правоимащото лице. И двата акта са постановени след спазване на процедурата по чл. 10 от НПОС и чл. 117, ал. 3 от КСО и изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства по случая включително чрез служебно събиране на доказателства за това. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че подадените от нея заявления на 06.02.2023 г. и 12.01.2024 г. са по съществото си искания за преразглеждане на отказа по първото заявление и като ги е ценил като нови искания за отпускане на ЛПОСВ, без да е налице възобновяване на административното производство от страна на директора на ТП на НОИ – Добрич съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК, пенсионният орган е постановил две нищожни разпореждания. На първо място, разпореждането по второто заявление е влязло в сила и не е предмет на контрол в настоящото съдебно производство, доколкото с обжалваното решение е потвърдено само разпореждането по третото заявление, поради което и е недопустимо да се обсъждат възражения относно неговата законосъобразност. На второ място, редът по чл. 99 от АПК е неприложим в производството по отпускане на ЛПОСВ по КСО, където съществува специален ред за изменение или отмяна на влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от КСО, както и на разпорежданията за отказ, стриктно регламентиран в чл. 99 от КСО – така решение на ВАС по адм. дело № 11691/2023 г. В тази норма изрично е предвидено, че искането за отмяна или изменение на влязъл в сила отказ за отпускане на ЛПОСВ се разглежда именно от пенсионния орган, който го е издал, без да е необходимо възобновяване на административното производство с нарочен акт на по-горестоящия административен орган, като в ал. 3 е уредена и възможността за отмяна или изменение на разпореждането в срока за обжалването му, т.е. за преразглеждането му от органа преди влизането му в сила. На следващо място, от съдържанието на второто и третото заявление е видно, че с тях е отправено ново искане за отпускане на ЛПОСВ, а не искане за отмяна или изменение на разпореждането по първото заявление. Никъде в заявленията не е посочено, че се иска възобновяване на административното производство на основание чл. 99 от КСО и отпускане на пенсията от датата на първото и/или второто заявление. Липсват каквито и да е изявления, от които да се направи извод, че в действителност жалбоподателката е претендирала преразглеждане на първия отказ. Само по себе си обстоятелството, че към второто и третото заявление са били приложени нови писмени доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка на правото ѝ на пенсия за ОСВ, не е достатъчно, за да се приеме, че в случая става дума за искания по чл. 99, ал. 1 от КСО или пък по чл. 99, ал. 3 от КСО, доколкото второто заявление е било подадено в срока за обжалване на първото разпореждане. Ето защо, като е разгледал процесното заявление от 12.01.2024 г. като ново искане за отпускане на ЛПОСВ, а не като искане за отмяна или изменение на разпореждане за отказ, пенсионният орган е постановил един валиден административен акт съобразно действителната воля на лицето и правомощията си по закон и не е допуснал нарушение на процесуалните правила, водещи до нищожност или недопустимост на произнасянето му. С това заявление е поставено началото на ново административно производство и правилно е приложен редът по чл. 98, ал. 1 от КСО. Фактът, че към момента на издаване на третото разпореждане е имало други два влезли в сила отказа за отпускане на ЛПОСВ, не е процесуална пречка за произнасянето на органа, при положение че са били налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за преценката на правото на пенсия, т.е. имало е промяна в обстоятелствата между отделните заявления, изключваща идентичността им като основание за недопустимост на производството по КСО. При издаване на решението и потвърденото с него разпореждане не е допуснато нарушение на материалния закон или неговата цел, което да ги опорочава до степен на незаконосъобразност. Разпореждането за отпускане на пенсия е издадено при съобразяване на всички новопредставени доказателства, удостоверяващи отделните осигурителни периоди на жалбоподателката. Размерът на пенсията е определен в съответствие с правилата на чл. 70 от КСО, като е взет предвид целият осигурителен стаж на лицето от 15 г 01 м 17 дни. Зачетени са периодите при всички осигурители включително при МЗ „Х. Тервел“ гр. Тервел. За установяване на стажа при този осигурител правилно са кредитирани записванията в разчетно-платежните ведомости на предприятието, които имат предимство пред записванията в трудовата книжка в качеството им на първични документи на основание чл. 40, ал. 3 от НПОС. От извършената проверка по разходите на ДОО и събраните в административното производство доказателства е установено, че за част от първоначално приетия осигурителен стаж в МЗ „Х. Тервел“ по трудова книжка лицето не фигурира във ведомостите за заплати, но е работило в селското стопанство, поради което му е признат осигурителен стаж за същия период при друг осигурител – ТКЗС с.Попгруево съгласно представените УП-13. От данните по делото е видно, че фактически целите периоди на първото и второто майчинство са признати като осигурителен стаж на жалбоподателката. Действително неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни норми по отменения Закон за пенсиите и по сега действащия КСО пенсионният орган не е зачел установения осигурителен стаж на жалбоподателката като „неработеща майка“ в периода от 27.10.1977 г. до 05.12.1977 г. (според материалите по преписката през този период няма записвания за лицето в разплащателните ведомости на МЗ „Х. Тервел“ или друг осигурител) като действителен осигурителен стаж, но това не е повлияло нито на правото ѝ на пенсия, нито на дължимия размер на отпуснатата ѝ пенсия, доколкото той е изчислен върху осигурителния, а не върху действителния осигурителен стаж на лицето, поради което и не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Не е нарушен приложимият закон при определяне на началната дата на отпускане на пенсията. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Безспорно жалбоподателката е придобила правото на пенсия още към м. септември 2022 г., тъй като е имала изискуемите възраст (66 години и 10 месеца) и стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО към този момент, но всички необходими за пенсионирането ѝ документи за осигурителен стаж са подадени едва с третото заявление, т.е. след законовия двумесечен срок. С оглед на това и с оглед на действителния характер на третото заявление правилно и законосъобразно пенсионният орган е отпуснал пенсията, считано от 12.01.2024 г., а не от датата на подаване на второто заявление – 06.02.2023 г., както неоснователно се претендира в жалбата. Дори и да се приеме, че третото заявление не е ново искане за отпускане на пенсия, а искане за преразглеждане на случая, пак не е възможно да се определи по-ранна начална дата на пенсионирането. И това е така, защото когато производството по чл. 99 от КСО е започнало по инициатива на лицето, разпореждането се отменя или изменя от датата на представяне на доказателствата съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, т.е. от 12.01.2024 г. Действително в чл. 99, ал. 3 от КСО е предвиден друг по-ранен момент за изменение/отмяна на разпорежданията от датата на отказа за отпускане на пенсията, но само ако новите доказателства за осигурителен стаж са представени в срока за обжалване на разпореждането, което в случая не е така. Съгласно съдебната практика разпоредбите на чл. 99 от КСО създават изключение от правилото на чл. 99, ал. 1 от АПК относно компетентния орган, който може да отмени или измени влязъл в сила индивидуален акт, а разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от КСО създава изключение от правилото по чл. 91, ал. 1 от АПК относно срока, в който административният орган, който е издал индивидуален административен акт, може сам да го отмени или измени (преди да е влязъл в сила). По общо правило правните норми, с които се създават изключения, следва да бъдат тълкувани стриктно, а не разширително. Нормата на чл. 99, ал. 3 от КСО е приложима в срока за обжалване на разпореждането, т.е. законодателят е имал предвид едномесечния срок за обжалване на разпореждането по административен ред съгласно чл. 117 от КСО, тъй като на обжалване пред съда подлежи само решението на по-горестоящия административен орган – така решение на ВАС по адм. дело № 2642/2015 г. Този срок несъмнено е бил изтекъл към 12.01.2024 г. както по отношение на първото разпореждане за отказ, така и по отношение на второто разпореждане за отказ, доколкото последното е било обжалвано по административен ред и вече е имало постановено решение на по-горестоящия орган, което на свой ред е подлежало на обжалване пред съда. С оглед на това няма как представените и събраните в производството по третото заявление удостоверения за осигурителен стаж да послужат като основание за определяне на по-ранна дата на отпускане на пенсията за ОСВ при условията и по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО. По тези съображения съдът намира, че правилно и законосъобразно директорът на ТП на НОИ – Добрич е потвърдил оспореното разпореждане от 27.03.2024 г. Постановеното от него решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед на изхода от делото жалбоподателката няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът