Решение № 182 от 23.3.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1205/2021 г.

Производството по това дело е приключило с влязло в сила на 10.08.2018 г. Решение от 07.08.2017 г., потвърдено с Решение № 1389/04.06.2018 г. по в.гр.д. № 6505/2017 г. на АС София, с което ЗД“Бул инс“АД е осъдено да заплати на А. Х. С. сумата от 150 000 лв., представляващи обезщетение по застраховка „ГО“ на водача на л.а.м.“Мерцедес“ с ДК № •••, за причинени неимуществени вреди, поради смъртта на М. С. С. при ПТП на 07.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2012 г. до окончателното й изплащане. Установява се от приложените преписи от обсъдените съдебни решения, че върху тях е извършено отбелязване за издаден в полза на А. С. изп.лист за присъдените общо сумата от 150 000 лв., както и за съдебните разноски, сторени от него в хода на двете производства. В хода на първоинстанционното производства са били допуснати и изслушани две съдебно-експертизи – единична, изготвена от вещо лице със специалност „Пътно строителство“ и комплексна – изготвена от специалист „Пътно строителство“ и „Застрахователно дело и автомобили“, чийто заключения не са били оспорени от страните и следва да се преценяват като безпристрастно и компетентно изготвени. От тях първата е докладвала, че еластичната предпазна ограда /мантинела/ в която е настъпил удар с л.а.м.„Мерцедес“ с рег. № •••, управляван от Х. С., представлява част от пътната инфраструктура, която е съставна част от републиканската пътна мрежа. Нейното предназначение е да обезопаси пътния участък, в която се изгражда – т.нар. ускорителен шлюз. В конкретния случай обаче тя не е изпълнила предназначението си, т.к. от една страна мантинелата не е била изпълнена изцяло, съобразно одобрените проекти – трябвало е да бъде продължена до изхода на намиращата се в близост бензиностанция, а от друга страна изпълнената й част не е била „занулена“ така, както се изисква от техническата спецификация, което напрактика се изразява в това крайният елемент на мантинелата да бъде наведен към земната повърхност. Неизпълнението на посоченото изискване на техническата спецификация при монтажа именно е създало предпоставка за възникване на опасност за водачите на автомобилите, изразяваща се във възможност от проникване на крайния елемент от оградата в купето на преминаващ по пътния участък автомобил. Заключението на обсъдената експертиза изцяло съответства на установеното от приобщените като писмени доказателства Разрешение за специално ползване на пътищата, чрез изграждане на търговски крайпътен обект /ТКО/ и пътни връзки към него, вкл. приложените чертежи-планове и писмена кореспонденция. Изслушаната комплексна експертиза е докладвала от своя страна, че причините за настъпване на процесното ПТП са две отделни, а именно: 1 / загубата на контрол от водача на автомобила върху механизмите за управление за последния и 2/ наличието на необезопасено крайпътно съоръжение – остър край на хоризонталната шина на мантинелата в непосредствена близост в дясно на пътя. Според експертите ако мантинелата е била изпълнена съгласно установените норми и монтирана според изискванията за безопасност, при конкретния механизъм на удар на автомобила в нея резултатът е щял да бъде различен – не би настъпило проникване на шината на стоманената предпазна ограда в автомобила и биха настъпили само материални щети по него. При гореустановеното от фактическа страна правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност както на предявеният главен иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, така и на акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД. Изложените в подкрепа на този извод мотиви са изчерпателни и изцяло се споделят от въззивната инстанция, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията, формулирани във въззивната жалба, се излага и следното: Уважаването на регресния иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД от платилия солидарен длъжник срещу съдлъжника му предпоставя установяването в кумулативна даденост на две положителни предпоставки, а именно: 1/ наличие на солидарно задължение в лицето на страните по делото и 2/ плащането на задължението, при това – в повече от дължимото от ищеца длъжник – в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. В казуса при установените факти правилно е прието от първоинстанционния съд, че първата от посочените кумулативни предпоставки е установена от ищеца - по арг. от чл.223, ал.2 ГПК мотивите на влязлото в сила Решение от 07.08.2017 г. по вече приключилото гр.д. №2992/2015 г. са установили между страните по делото, че в процесния случай увреждането на правоимащото лице е било причинено както от поведението на застрахования при въззивника водач, така и от това на въззиваемия, който не е изпълнил предпазното съоръжение /мантинела/ съобразно техническите изисквания. Горното, преценено във връзка с нормата на чл.53 ЗЗД, според която ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно навежда, че в случая безсъмнено задължението за репариране на причинените неимуществени вреди на правоимащото лице, е възникнало в условието на солидарност между страните по делото. При така установаната солидарна отговорност обаче ищецът-въззивник не е ангажирал каквито и да е доказателства в хода на производството пред първоинстанционния съд в подкрепа на твърденията си, че е платил целия дълг от 150 000 лв., установен по размер от влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2992/2015 г. по описа на СГС към правоимащото лице А. С. нито преди предявяване на иска, по който е образувано настоящето дело, нито на датата, на която изрично е конкретизирал, че е сторил това – 08.01.2018 г. Неустановяването на този факт, а именно – извършването на плащане с погасителен ефект на целия дълг, безсъмнено е основание за отхвърляне на предявения иск по чл.127, ал.2 във вр. с чл.53 ЗЗД. Това е така, защото смисълът на текстът на чл. 127, ал. 2 ЗЗД е, че солидарният съдлъжник дължи на платилия съдлъжник припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването / Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК Решение № 245 от 29.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 178/2012 г., III г. о., ГК/. Посочените разрешения са продължение на трайно установеното разбиране в съдебната практика /посочените и от първоинстанционния съд решения на ВКС по спорния въпрос/, че солидарният длъжник може да претендира от останалите солидарни длъжници заплащане на тяхната част от солидарното задължение само ако е изпълнил на кредитора в повече от неговата част от солидарното задължение. Последното, предвид че нормата е установена като такава с регресен характер – т.е. изрично изисква, за да възникне обратно вземане към съдлъжниците, солидарният длъжник вече да се изпълнил повече от своята част. Затова и предявен иск с посоченото правно основание би бил неоснователен без установяване на факта на изпълнение – т.е. под условие, че този факт настъпи в последствие. Като изцяло споделя така дадените разрешения, с които първоинстанционният съд се е съобразил, настоящият решаващ състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да се потвърди. Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав,