Решение № 2454 от 24.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 484/2024 г.

Производството е по реда чл. 268 от ДОПК. Образувано е по жалба на директора на Териториална дирекция Митница София (ТДМС) против решение № ПИ – 95/26.03.2024 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба на директора на ТДМС против разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което е прекратено производството по изп. дело № 180539603/2018 г. с длъжник „Транс Къмпани Ес Пи“ ЕООД. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва решението като недопустимо и неправилно. Недопустимостта е обоснована с произнасяне от страна на директора на ТД на НАП – София по жалба, която е различна от подадената от директора на ТДМС. Сочи се, че ответникът е сезиран с жалба с вх. № 6234/14.03.2024 г., докато предмет на оспорваното решение е жалба с вх. № 4733/26.02.2024 г. по описа на ТД на НАП – София. По аргумент от чл. 6, ал. 2 от ДОПК и при съвместно тълкуване на чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК оспорва като неправилен извода на ответника за липса на правен интерес от страна на публичния взискател да оспорва по реда на чл. 266 от ДОПК акт за прекратяване на изпълнително производство. В жалбата и в хода на делото по същество се излагат и съображения за основателност на неразгледаната по същество от директора на ТД на НАП жалба на директора на ТДМС против разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък, представено по делото. Ответникът - директор на ТД на НАП - София, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва подадената жалба като неоснователна. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованата страна – „Транс Къмпани Ес Пи“ ЕООД не взема отношение по делото. По отношение допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение № 1601/20.05.2024 г., което продължава да поддържа като намира, че жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, че жалбата е редовна, съгласно изискванията на чл. 149 от ДОПК, както и като намира, че спорът е родово и местно подсъден на този съд с оглед седалището на длъжника по изпълнителното дело в гр. Гоце Делчев, а също така и че е подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК на 04.04.2024 г., доколкото обжалваният акт е съобщен на 29.03.2024 г. По делото не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решение по спора. Воден от горното и на основание чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София, е прекратено производството по изпълнително дело № 180539603/2018 г., имащо за предмет изпълнение на публични задължения на „Транс Къмпани Ес Пи“ ЕООД в общ размер 4484, 32 лв., от които главнични задължения в размер 2656, 13 лв., установени с решение № РМЮ-5700-261/07.12.2017 г. на началника на Митница Югозападна, и лихви в размер 1828, 19 лв. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 от ДОПК, поради погасяване по давност на публичните задължения. С жалба вх. № 6234/14.03.2024 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград (л.17), подадена от директора на ТДМС, е оспорено разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г. като неправилно. Директорът на ТДМС е обосновал правния си интерес от оспорване на разпореждането, в качеството си на публичен взискател, за когото прекратяването на изпълнително производство е неблагоприятно. С решение № ПИ – 95/26.03.2024 г. на директора на ТД на НАП – София е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба „вх. № 4733/26.02.2024 г.“, подадена от директора на ТДМС, против разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Недопустимостта е обоснована с липсата на активна процесуална легитимация при публичния взискател да оспорва акта за прекратяване на изпълнителното производство, съгласно приложимото правило на чл. 267, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Съдът, въз основа на така установената и безспорна между страните фактическа страна, намира жалбата за неоснователна. Оспореното решение на директора на ТД на НАП – София е издадено в рамките на законоустановената компетентност на органа по чл. 266, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с §1 от ДР на ДОПК реквизити, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа правомощие на преценка за допустимостта на инициираното оспорване по административен ред. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл съдът не кредитира възражението на жалбоподателя за произнасяне по жалба, различна от подадената против разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Видно както от обстоятелствената, така и от диспозитивната част на решение № ПИ – 95/26.03.2024 г. е обсъден и произнесен въпросът относно правния интерес на директора на ТДМС да оспорва разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г. Вярно е от фактическа страна твърдението на жалбоподателя, че в решение № ПИ – 95/26.03.2024 г. е посочен неверен регистрационен номер на жалбата, по която е постановен акта, а именно „вх. № 4733/26.02.2024 г.“, вместо действителния „вх. № 6234/14.03.2024 г.“. В случая съдът намира, че се касае до очевидна фактическа грешка, която не е отстранена своевременно от издателя, а не до произнасяне извън предмета на оспорване, въведен от жалбоподателя. Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Нормата пряко, недвусмислено и ясно определя лицата, имащи право на жалба и защита по административен ред против действията на публичния изпълнител. По силата на специалната норма на чл. 266, ал. 1 от ДОПК публичният взискател не е включен в кръга на правоимащите субекти да оспорват действията на публичния изпълнител. Правният интерес от оспорване от страна на публичен взискател на действията на публичния изпълнител не може да бъде обоснован от общата норма на чл. 6, ал. 2 от ДОПК, доколкото специалното правило изключва общото. Неоснователно е и възражението, че правото на оспорване за публичния взискател се извлича от съвместното тълкуване на чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК определя реда и процесуалната легитимация за достъп до съдебен контрол, поради което същата не може да бъде аргумент за допълване или разширяване кръга на надлежните страни, определен изрично в чл. 266, ал. 1 от ДОПК. При тези съображения съдът намира, че оспорваното решение е материално законосъобразно. Ответникът правилно е приложил чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК като е оставил без разглеждане жалбата на публичния взискател против действията на публичния изпълнител, водещи до прекратяване на изпълнителното производство (разпореждане № С240001-035-0029820/07.03.2024 г.). Доводите на жалбоподателя относно основателността на неразгледаната по същество от директора на ТД на НАП жалба не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, поради неотносимост към предмета на доказване и съдебен контрол, ограничен до проверката за отречения с обжалваното решение достъп до оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. При този изход на делото и предвид направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, съдът като отчита ниската фактическа и правна сложност на делото намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Разноските са дължими на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. § 2 от ДР на ДОПК, доколкото въпросът за разноските в настоящото производство е неуреден в ДОПК - настоящото производството е различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима. Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът