Решение № 180 от 30.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 209/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК искане на главня прокурор за възобновяване на делото. В същото са били застъпени аргументи във връзка със съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, а именно за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт - определение по чл. 382, ал. 7 от НПК и отмяна на същото, тъй като одобреното споразумение противоречи на материалния закон, което съдът е следвало да се констатира. В съдебно заседание пред настоящия съд искането се поддържа в същия смисъл за допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на съдебните прения, назначеният на осъдения служебен защитник – адв. С. А. моли искането на главния прокурор за възобновяване на делото да бъде отхвърлено. Релевира липса на допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото неспирането на полицейска палка представлява административно нарушение, за което не е съставен акт, поради което одобреното от съда споразумение е законосъобразно. Настоящият съд намира, че искането за възобновявани на делото и отмяна на цитирания съдебен акт (протоколно определение за одобряване на споразумение) по реда на възобновяването е било внесено на 18.03.2024 г., с което се явява процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК срещу съдебен акт, който подлежи на възобновяване, съгласно актовете, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК и в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК, когато се иска утежняване на положението но осъдения. Разгледано по същество, искането е основателно при изложените в него обстоятелства. С протоколно определение № 36 от 25.01.2024 г., постановено по НОХД № 74/2024 г., Районен съд – Казанлък е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, като А. П. Л. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК в размер на осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнението на така наложеното на А. П. Л. наказание от осем месеца лишаване от свобода е било зачетено времето, през което спрямо същия е била изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.08.2023 г. до датата на одобряване на споразумението – 25.01.2024 г. На основание чл. 281, ал. 4 НК на осъдения е била наложена глоба в размер на 1700 лева, равняваща се на пазарната стойност на използваното за извършване на престъплението моторно превозно средство, което не е било собственост на Л.. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 25.01.2024 г. и не подлежи на касационна проверка. Пловдивският апелативен съд намира, че при посочените данни, са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Аргументите, изложени в искането за възобновяване, покриващи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, следва да се обсъдят на първо място и едновременно, поради особеностите на случая. Следва да се посочи, че решаването на делото със споразумение е допустимо в два процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на досъдебното разследване, както е било процедирано в случая, както и преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Когато прецени, че споразумението не противоречи на закона и морала, съдът постановява определение за одобряването му (чл. 382, ал. 7 НПК), като протоколното определение възпроизвежда съдържанието на споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), като влиза в сила незабавно след постановяването му. В случая първоначалното обвинение срещу А. Л. в досъдебното производство е било по чл. 281, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 НК – за противозаконно подпомагане на преминаването или пребиването на чужденци в Република България в нарушение на закона, като деянието е било извършено чрез използване на моторно превозно средство, по отношение на непълнолетно лице и по отношение на повече от едно лице – седем лица. След приключване на разследването е било постигнато споразумение между прокурор при Районна прокуратура – Казанлък, обвиняемия и неговия защитник, с което страните постигнали съгласие обвиняемият Л. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК – с едно изключение за същите квалифициращи обстоятелства, като е отпаднал белегът деянието да е било извършено повторно. Страните са се споразумели за това престъпление на осъдения да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 НК от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, б. „б“ ЗИНЗС и глоба от 2000 лева. С определение от 15.12.2023 г. по НОХД № 1459/2023 г. съдът не е одобрил представеното споразумение поради несъответствието му с повдигнатото обвинение, като е посочил, че не се установява деянието да е било извършено повторно, както и по отношение на лице, ненавършило 16 годишна възраст. След връщането на делото на прокурора, с постановление от 12.01.2024 г., на обв. Л. било повдигнато ново обвинение, което отново е включвало като квалифициращо обстоятелство извършването на деянието при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, а именно за извършено престъпление по чл. 281, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На същата дата било постигнато настоящото споразумение между прокурора, обвиняемия и неговия защитник. За същото на обв. Л. било определено наказание от осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение, в съдебно заседание от 25.01.2024 г., по искане на прокурора, съдът допуснал изменение на обвинението на обв. А. П. Л. от посоченото по-горе такова в обвинение по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК – при квалифициращи обстоятелства чрез използване на МПС и спрямо повече от едно лице, а именно 7 лица. В същото съдебно заседание съдът одобрил представеното споразумение за престъплението по допуснатото изменение. На първо място следва да се посочи, че институтът на изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса е приложим в две основни хипотези – при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и при изменение на правната квалификация на деянието в по-тежка в хода на съдебното следствие. В този смисъл в принципен план изменението на квалификацията в по-лека не съставлява изменение на обвинението и не е налице необходимост от изменение на обвинението, когато в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат факти, които дават основание за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, доколкото в подобни хипотези съдът следва да оправдае подсъдимият по обвинението в обвинителния акт и да го признае за виновен за същото, еднаквото или по-леко наказуемото престъпление. В случая, обаче, е било проведено съдебно заседание за разглеждане на постигнато между основните страни в производството споразумение. В това производство съдът не осъществява спрямо обвиняемия наказателно преследване под формата на съдебно следствие, нито се произнася с осъдителна или оправдателна присъда, а проверява дали споразумението и приетото наказание отговарят на изискванията на закона. С оглед характера на производството - съдебен контрол за законност, институтът на изменение на обвинението в съдебното следствие е неприложим, тъй като по същество липсва обвинителен акт, а обвинителният инструмент е заместен от постигнатото споразумение. В общия случай, предмет на наказателното дело е обвинението, което се формулира по окончателен начин от прокурора с внесен за разглеждане в съда обвинителен акт. При определени обстоятелства, действително процесуалният закон допуска изменение в предмета на делото по инициатива на прокурора, но настоящият случай не е такъв. Отделно от изложеното, съобразно данните за съдебното минало на обв. А. Л., съдържащи се в неговата справка за съдимост, приложена на досъдебното производство (л. 72-75 от същото), Л. не е осъждан за престъпление по чл. 281 НК, но е осъждан многократно за други престъпления, за които са му били налагани наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено. Последното му осъждане, преди това предмет на настоящото споразумение, е било постигнато по НОХД № 9053/2018 г. на Софийския районен съд и е влязло в законна сила на 12.10.2018 г. Със същото му е било определено наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение по същото дело, влязло в сила на 30.10.2018 г., наложеното наказание е било групирано с наказанията по НОХД № 6240/2013 г. и НОХД № 7793/20111 г. - и двете на Софийски районен съд, като му е било определено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 24, ал. 1 НК е било увеличено с една година, като е било приспаднато времето, през което е изтърпявал наказание лишаване свобода по включените в съвкупността дела на основание чл. 25, ал. 2 НК. В приложената справка за съдимост липсва информация относно изтърпяването на наложените наказания, като в досъдебното производство също не са били събрани доказателства за това. Попълването на доказателствената съвкупност по отношение на времето на изтърпяване на наложените наказания би се явило от значение за евентуална правна квалификация на деянието по ал. 3, предл. 2 на чл. 281 НК по предвидения квалифициран състав за деяние, извършено при условията на опасен рецидив. Същевременно, датата на изтърпяване на наказанието има значение и за определяне на режима на изтърпяване на наказанието по правилата на чл. 57 ЗИНЗС. Съобразно материалите по делото разпитаните чужденци са посочили, че по време на предвижването им с лекия автомобил, управляван от Л., са били застигнати от полицейски автомобил, който им подал светлинен и звуков сигнал, а обвиняемият се опитал да избегне проверката, увеличавайки скоростта, с която управлява автомобила, в следствие на което изгубил контрол, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътни дървета. Това, в принципен план, разкрива квалифициращо деянието обстоятелство и по т. 7 на чл. 281, ал. 2 НК – същото да е съпроводено със съпротива или неподчинение спрямо орган на власт. При горните данни, при приключеното досъдебно производство прокурорът не е констатирал, че са налице основания за приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление и вместо да упражни правомощията си и да върне делото за доразследване е сключил споразумение със защитника по закон за по-леко наказуемо престъпление, съгласувано с обвиняемия. Така, само по себе си и определението за одобряване на споразумението като краен резултат възпроизвежда допуснатото нарушение на материалния закон, поради последователно допуснатите процесуални нарушения от разследващия и прокурора, които са съществени, защото касаят интересите на държавното обвинение обвиняемият да бъде привлечен и да отговаря по обвинението, което съответства на престъплението, което е извършил. Неизясняването на съдебното минало на Л., както и неправилната оценка на обстоятелствата за личността на обвиняемия, от страна на разследващия, прокурора и съда с оглед на характера и тежестта на извършеното престъпление е довело до одобряване на споразумение от съда с наказание, което е със символично значение, т. е. без приемливи гаранции, че целите по чл. 36 НК могат да се постигнат и по този начин. В този смисъл към съществените нарушения на процесуалния закон следва да се отнесат и процесуалните нарушения, допуснати при определяне на явно несправедливо наказание, довели като краен резултат и до нарушение на материалния закон по ал. 3 на чл. 35 НК и чл. 36 НК. При незачитане на процесуалния закон, решаващият съд е одобрил споразумение, като по този начин е бил нарушен и материалния наказателен закон. Одобрявайки споразумението по заявените от страните параметри, Районен съд – Казанлък е допуснал нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, защото не е констатирал, че споразумението не отговаря на изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК, което налага да не се одобрява с предложените от страните по делото параметри. Констатираните нарушения на процесуалния закон, в случая, са със съществен принос за реализиране като краен резултат на нарушения и на материалния закон, поради което в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 ПК делото следва да бъде възобновено, а постановеният по него съдебен акт за одобряване на споразумение – отменен, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд