Решение № 2290 от 28.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 756/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на П. С. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез проц. представител - адв. Б. М. - АК - Смолян, със съдебен адрес: [населено място], бул. “Б.“ №...., офис...., против Решение № ПИ-246/ 17.07.2023г. на Директора на ТД на НАП - София, с което е оставена без уважение жалбата на В. срещу Разпореждане изх. №[рег. номер]-137-0005061/ 20.06.2023г. по изп. д. № 1080001048/ 2008г., издадено от В. Б. - старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП – София. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по см. на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че по отношение на процесните публични вземания е изтекла съответната погасителна давност, респ. че образуваното във връзка с тях, изпълнително производство е следвало да бъде прекратено на това основание, поради което действията на публичния изпълнител, предприети въз връзка със събирането им, обективирани в цитираното по-горе разпореждане, са незаконосъобразни. Сочи се, че това обстоятелство не е отчетено и от осъществилия административен контрол на разпореждането орган – Директора на ТД на НАП София, а оттам и че издаденото от същия потвърдително решение противоречи на материалния закон. Иска се обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. В писмено становище доводите се поддържат от проц. представител – адв. М., като се представя и постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – София, в съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрисконсулт З., оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа се, че предвид факта на прекратяване на изпълнителното производство, не е налице правен интерес за В., да иска отмяна на решението на ответника, с което е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител за отказ за погасяване по давност на процесните публични вземания. При условията на евентуалност, се поддържа теза, че оспореното решение е постановено, в пълно съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Благоевград, след като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че срещу жалбоподателя – П. С. В. е образувано изпълнително дело № 1080001048/ 2008г. за принудително събиране на изискуеми публични задължения. С Разпореждане за присъединяване изх. № [рег. номер]-105-0228647/ 02.08.2018г. към производството по изп. дело са присъединени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., общо в размер на 4 910. 68 лв., в т.ч.: главница - 3 273. 60 лв. и лихва - 1 637. 08 лв., определени като основание и размер, въз основа на подавани от задълженото лице годишни декларации образец 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм., ДВ, бр. 1/ 03.01.2020г./. Това разпореждане е връчено на 07.08.2018г., лично на жалбоподателката. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0054037/ 02.08.2018г., публичният изпълнител е наложил обезпечителна мярка “запор“ върху вземане от трето задължено лице - работодател “С. А.“ ЕООД. Във връзка с издаденото постановление е изпратено и Запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-119-6011346/ 02.08.2018г., връчено на “С. А.“ ЕООД, на 07.08.2018г. В резултат на изпратеното запорно съобщение е получен Отговор вх. № [рег. номер]-000-0470376/ 09.08.2018г., от третото задължено лице - работодател за признаване на вземането. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0054037/ 02.08.2018г. е връчено на В., на 07.08.2018г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026684/ 24.04.2023г., публичният изпълнител е наложил и обезпечителна мярка “запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчици на платежни услуги, а именно - в ТБ “Уникредит Булбанк“ АД и ТБ “Първа инвестиционна банка“ АД. До ТБ “Уникредит Булбанк“ АД е изпратено Запорно съобщение изх. № [рег. номер]-003-0021836/ 24.04.2023г., в резултат на което е получен отговор изх. № 0890-49-025355087/ЗАПОРИ/СХС/ТБЦ719364/ 24.04.2023г., в който банката сочи, че сметките на П. В., са запорирани. До ТБ “Първа инвестиционна банка“ АД е изпратено Запорно съобщение изх. № [рег. номер]-003-0021834/ 24.04.2023г., в резултат на което е получен отговор вх. № [рег. номер]-000-0215074/ 02.05.2023г., в който банката сочи, че сметките на В. са блокирани. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026684/ 24.04.2023г. е връчено на жалбоподателката на 28.04.2023г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. С Възражение вх. № 0230001-000-0300366/ 19.06.2023г. по регистъра на ТД на НАП - София, от П. В. е направено писмено възражение пред публичния изпълнител, с искане - да бъдат погасени по давност конкретно посочени в молбата задължения по образуваното против нея изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2012г., 2013г. и 2014г., определени като основание и размер, въз основа на годишни декларации образец 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДЦФЛ“. С Разпореждане изх. № 0230001-137-0005061/ 20.06.2023г., публичният изпълнител е отказал да погаси по давност задълженията по изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2012г., 2013г. и 2014г., определени като основание и размер, въз основа на подавани от задълженото лице годишни декларации образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДЦФЛ“, като е посочил, че към датата на депозиране на възражението давността все още не е изтекла, тъй като с издаването постановленията за налагане на обезпечителни мерки “запор върху вземане от трето задължено лице /работодател/“ и “запор на банкови сметки“ е налице спиране на давността, поради което и приложение намира [възраст] давностен срок, регламентиран с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Публичният изпълнител е посочил също, че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл, тъй като е налице спиране, съгласно §29 от ПЗР на ЗМДВИП /през времето на обявеното в Република Б. извънредно положение/, за който срок давност не тече, и със същият срок давността се удължава, т.е. същата не е изтекла и към момента на издаване на разпореждането. Разпореждането на публичния изпълнител е обжалвано от длъжника по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, пред Директора на ТД на НАП – София, който на свой ред, в рамките на законовите си правомощия по чл. 267 от ДОПК, е издал оспореното в рамките на настоящото производство, Решение № ПИ-246/ 17.07.2023г., с което жалбата на П. В. против Разпореждане изх. №[рег. номер]-137-0005061/ 20.06.2023г. по изп. д. № 1080001048/ 2008г., издадено от В. Б. - старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София, е оставена без уважение. Анализирайки приложимата нормативна уредба, органът е приел, че изводът на издателя на разпореждането е правилен, а именно- че по отношение на публичните вземания за 2012г., 2013г. и 2014г., предмет на изпълнително дело № 1080001048/ 2008г., не е изтекъл предвидения в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, 10г. давностен срок, като са подложени на преценка и процесуалните действия на публичния изпълнител, свързани със спирането на давността. Поради това, жалбата на длъжника е приета за неоснователна. Решението е връчено, лично на В., на 21.07.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Недоволна от решението на Директора на ТД на НАП – София, П. В. е оспорила същото пред АС – Благоевград с жалба, депозирана по пощата, с клеймо от 26.07.2023г. В хода на производството пред настоящата инстанция, са представени: Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0316494/ 26.10.2023г. издадено от публичен изпълнител, видно от което, на основание чл. 225, ал.1, т. 7 вр. чл. 168, т. 1 от ДОПК вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК вр. чл. 104, 106 от ДОПК, след като е констатирано, че задълженията, предмет на изпълнително дело № 1080001048/ 2008г. са погасени, производството по посоченото изп. дело е прекратено, Постановление за отмяна на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-024-0047076/ 26.10. 2023г. издадено от публичен изпълнител, с което са отменени наложените по изп. дело три запора, със съответни запорни съобщения. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Административното обжалване по чл. 266- чл. 267 от ДОПК на действията на публичния изпълнител е задължително, изчерпването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване като следваща фаза от защитата срещу принудително изпълнение. Това е така и защото действията по принудително изпълнение самостоятелно не подлежат на пряк правораздавателен контрол, доколкото съгласно чл. 268, ал. 1, изр. първо от ДОПК, на съдебно обжалване подлежат решенията по чл. 267, ал. 2, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ДОПК на Директора на компетентната териториална дирекция на НАП като решаващ орган по чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. В настоящия случай такъв контрол е упражнен, в рамките на който е издадено и процесното решение, а доколкото жалбата против него е подадена от надлежна страна – адресат на обжалвания акт, при наличие на правен интерес, и в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен по чл. 267 вр. чл. 266, ал. 1 ДОПК орган – Директорът на ТД на НАП - София, комуто законът предоставя компетентността да се произнася по законосъобразността на действията на публичния изпълнител, в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК, 14- дневен срок от получаване на жалбата, поради което е валиден административен акт. Спазено е изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, с подробно изложени фактически и правни основания за издаването му, а започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Наред с горното, решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Аргументи: Безспорно в разглеждания случай, се касае за публични държавни вземания, тъй като съгл. чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, публични са вземанията за данъци, вкл. акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, а същото като такова следва да се определи и акцесорното задължение за лихви върху вземанията за осигурителни вноски, по силата на чл. 162, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ДОПК, и поради това всички те се подчиняват на общия режим на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Давността спира при шест условия, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 172 от ДОПК и се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане и с предприемането на действия за принудително изпълнение - чл. 172, ал. 2 от същия кодекс. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността /абсолютна давност/. Правилно ответникът е приел, че за публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2012г., определени като основание и размер, въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021303038748/ 16.05.2013г., които са били дължими в срок до 30.04.2013г., т.е. е следвало да се внесат през 2013г., давността е започнала да тече от 01.01.2014г. и съответно, по правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за тези задължения, би изтекла на 31.12.2018г. В случая обаче са налице констатирани обстоятелства, обуславящи спиране да давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, предвид наличието на издадените Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0054037/ 02.08.2018г. /връчено на длъжника на 07.08.2018г./ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026684/ 24.04.2023г. /връчено на длъжника на 28.04.2023г./, като липсват данни, до издаване на оспореното разпореждане, да са налице актове за отмяна на наложените обезпечителни мерки, поради което приложение следва да намери 10год. давностен срок, регламентиран с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, давността на процесните задължения за 2012г., започнала да тече на 01.01.2014г., изтича на 31.12.2023г. /която дата не е настъпила и към момента/. В процесното производство обаче е налице и спиране, съгласно §29, т. 2 във вр. с §52 от ПЗР на ЗМДВИП /през времето на обявеното в Република Б. извънредно положение 24.03.2020г.- 13.05.2020г./, т.е. за този срок давност не тече, на това самостоятелно основание. Със ЗИД на Закона за здравето /ЗЗ/, обн., ДВ, бр. 44/ 13.05.2020г., са направени изменения и допълнения на разпоредби от ЗМДВИП, като в §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен вестник“, т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Следователно за давностните срокове, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, давността спира да тече от 24.03.2020г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП/, като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в ДВ- т.е. от 21.05.2020г. С оглед това, [възраст] давностен срок, започнал да тече на 01.01.2014г. и изтичащ на 31.12.2023г., е спрян ex-lege от 24.03. 2020г. с цитираните нормативни актове, във връзка с обявеното извънредно положение, и съответно остатъкът от срока, е започнал да тече отново от 21.05.2020г. Следователно, по отношение на публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008 г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2012г., определени като основание и размер въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021303038748/ 16.05.2013г. към датата на издаване на процесното разпореждане, не е изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като същата ще изтече на 28.02.2024г. /която дата не е настъпила и към момента/. Законосъобразно ответникът е приел също, че за публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2013г., определени като основание и размер въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021404339421/ 16.05.2014г., които са били дължими в срок до 30.04.2014г., т.е. е следвало да се внесат през 2014г., давността е започнала да тече от 01.01.2015г. и съответно, по правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за тези задължения би изтекла на 31.12.2019г. В случая обаче са налице обстоятелства обуславящи спиране на давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, предвид наличието на издадените Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0054037/ 02.08.2018г. /връчено на длъжника на 07.08.2018г./ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026684/ 24.04.2023г. /връчено на длъжника на 28.04.2023г./, поради което приложение следва да намери 10год. давностен срок, регламентиран с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, давността за процесиите задължения за 2013г. е започнала да тече на 01.01.2015г. и съгласно правилото на цитираната разпоредба изтича на 31.12.2024г. В процесното производство обаче е налице и спиране, съгласно §29, т. 2 във вр. с §52 от ПЗР на ЗМДВИП /през времето на обявеното в Република Б. извънредно положение 24.03.2020г.- 13.05.2020г./, т.е. за този срок давност не тече, на това самостоятелно основание. Със ЗИД на Закона за здравето /ЗЗ/, обн., ДВ, бр. 44/ 13.05.2020г., са направени изменения и допълнения на разпоредби от ЗМДВИП, като в §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен вестник“, т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Следователно за давностните срокове, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, давността спира да тече от 24.03.2020 г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП/, като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в ДВ- т.е. от 21.05.2020г. С оглед това, [възраст] давностен срок, започнал да тече на 01.01.2015г. и изтичащ на 31.12.2024г., е спрян ex-lege от 24.03.2020г. с цитираните нормативни актове, във връзка с обявеното извънредно положение, и съответно остатъкът от срока, е започнал да тече отново от 21.05.2020г. Следователно, по отношение на публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008 г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2013г., определени като основание и размер въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021404339421/ 16.05.2014г., към датата на издаване на процесното разпореждане, не е изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като същата ще изтече на 28.02.2025г. /която дата не е настъпила и към момента/. Законосъобразно ответникът е приел също, че за публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2014г., определени като основание и размер, въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с вх. № 010021504269829/ 08.05.2015г., които са били дължими в срок до 30.04.2015г., т.е. е следвало да се внесат през 2015г., давността е започнала да тече от 01.01.2016г. и съответно, по правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за тези задължения би изтекла на 31.12.2020г. В случая обаче са налице обстоятелства обуславящи спиране да давността по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, предвид наличието на издадените Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0054037/ 02.08.2018г. /връчено на длъжника на 07.08.2018г./ и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0026684/ 24.04.2023г. /връчено на длъжника на 28.04.2023г./, поради което приложение следва да намери 10год. давностен срок, регламентиран с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, давността за процесните задължения, както бе посочено, е започнала да тече на 01.01.2016г. и съгласно правилото на цитираната разпоредба изтича на 31.12.2025г. В процесното производство обаче е налице и спиране, съгласно §29, т. 2 във вр. с §52 от ПЗР на ЗМДВИП /през времето на обявеното в Република Б. извънредно положение 24.03.2020г.- 13.05.2020г./, т.е. за този срок давност не тече, на това самостоятелно основание. Със ЗИД на Закона за здравето /ЗЗ/, обн., ДВ, бр. 44/ 13.05.2020г., са направени изменения и допълнения на разпоредби от ЗМДВИП, като в §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в „Държавен вестник“, т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020г. Следователно за давностните срокове, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, давността спира да тече от 24.03.2020г. /датата на влизане в сила на §29 от ПЗР на ЗМДВИППП/, като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в ДВ- т.е. от 21.05.2020г. С оглед това, [възраст] давностен срок, започнал да тече на 01.01.2016г. и изтичащ на 31.12.2025г., е спрян ex-lege от 24.03.2020г. с цитираните нормативни актове, във връзка с обявеното извънредно положение, и съответно остатъкът от срока, е започнал да тече отново от 21.05.2020г. Следователно, по отношение на публичните вземания по изп. дело № 1080001048/ 2008г., представляващи задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗОВ, ДЗПО, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и лихви за 2014г., определени като основание и размер въз основа на подадена от задълженото лице годишна декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ с № 010021504269829/ 08.05.2015г. към датата на издаване на процесното разпореждане, не е изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като същата ще изтече на 28.02.2026г. /която дата не е настъпила и към момента/. Представеното с писменото становище от проц. представител на жалбоподателя Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № [рег. номер]-035-0316494/ 26.10.2023г. издадено от публичен изпълнител, с което, на основание чл. 225, ал.1, т. 7 вр. чл. 168, т. 1 от ДОПК вр. чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК вр. чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК вр. чл. 104, 106 от ДОПК, след като е констатирано, че задълженията, предмет на изпълнително дело № 1080001048/ 2008г. са погасени, и поради това производството по посоченото дело е прекратено, респ. Постановление за отмяна на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-024-0047076/ 26.10.2023г. издадено от публичния изпълнител, с което са отменени наложените по изп. дело три запора, със съответни запорни съобщения, не променят по никакъв начин изводите на настоящия състав, относно липсата на основания за отмяна на решението на ответника, с което е потвърдено Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0005061/ 20.06.2023г. по изп. д. № 1080001048/ 2008г., издадено от В. Б. - старши публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП – София за отказ за погасяване по давност на процесните публични задължения. В производство като настоящото следва да се провери, в съответствие с нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на издадения административен акт /в случая Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0005061/ 20.06.2023г./ с материалния закон, към момента на издаването му. Както се посочи по- горе в мотивите на съдебното решение, към датата на издаване на акта /вкл. и към момента/ не е изтекъл приложимия в казуса давностен срок /абсолютна давност/ от 10г. по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а това е достатъчно основание за да обуслови законосъобразност на оспореното разпореждане. Независимо от факта на прекратяване на изп. производство към момента, по силата на представеното Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение изх. № [рег. номер]-035-0316494/ 26.10.2023г. съществува и правния интерес на жалбоподателката от поддържане висящността на настоящото производство, доколкото същата има интерес да установи, въпреки факта на извършеното от нея плащане, заради което е прекратено изп. производство, че процесните публични задължения са били погасени по давност, в която и връзка изложените от ответника доводи за недопустимост на сезиращата съда жалба са неоснователни. По гореизложените съображения, съдът намира обжалвания акт за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с целта на закона и материалноправните разпоредби, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което подадената срещу него жалба, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, и предвид изрично заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът следва да присъди на НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., платими от оспорващата. Водим от горното, и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК и чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд – Благоевград