Решение № 9342 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1504/2024 г.

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. С решение № 149 от 30.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 4461/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд, е отменено наказателно постановление № 572 от 02.09.202 г., издадено от заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на „Рая Пловдив“ ООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к..“•••“, [адрес], на основание чл.26, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. за извършено административно нарушение по чл.11, ал.8, т.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред. С решението са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 1380 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 6054/2022г. на ПРС, XVII н.с. и по АНД № 4461/2023г. на ПРС, XXII н.с., за адвокатско възнаграждение в производството по КАНД № 1239/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив. С определение № 265/ 01.04.2024 г. по по а.н.д. № 4461/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд, съдът е изменил решение № 149 от 30.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 4461/ 2023г. в частта за разноските, като е присъдил на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в общ размер от 2180 лева, като е добавил сума от още 800 лв. по АНД № 4461/ 2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Недоволен от решението и определението за изменение на решението в частта за разноските е останал касационният и частен жалбоподател заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив. Същият обжалва решението с касационна жалба и постановеното определение за изменение на решението в частта за разноските с частна жалба. Посочва се, че съдът не е изяснил необходимите обективни обстоятелства и факти по делото от събраните гласни и негласни доказателства, с което е взел решение за отмяна на процесното наказателно постановление. Изразява несъгласие с възприетото в решението, че от страна на жалбоподателя не е осъществен състава на вмененото нарушение по чл. 11, ал.8, т. 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред (Наредбата), тъй като в конкретния казус, статутът на сградата, в която се е помещавал процесният обект, не попада сред посочените в цитираната разпоредба, тъй като сградата, в която се намира проверяваният обект, е с предназначение „сграда за търговия“, а самостоятелните обекти в нея са с предназначение „за офиси“. Също така изразява несъгласие с изводите на съда за несъставомерност на нормата на чл. 11, ал.8, т. 1 от Наредбата, като счита, че за нейната съставомерност е без значение от нивото на шума, т. е. изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект, независимо дали звукът е силен или тих, стига да е във времето, в което нормата забранява това. По тази причина счита, че не е нужно да се установява нивото на шум. Посочва, че за да бъде съставомерно деянието, е достатъчно обектът, който се озвучава, да е сред обектите, изброени в чл. 11, ал.8 от Наредбата и озвучаването да се е случило във времето от 14, 00 до 16, 00 часа, както и от 23.00 часа до 08.00 часа. В процесния случай, по делото е установено, че провереният обект представлява заведение за хранене и развлечения, т е. попада в изброяването на чл. 11, ал.8, т. 1 от Наредбата. По тези и подробно изложени в касационната жалба съображения моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение на искането за отмяна на определението, с което са присъдени на жалбоподателя „Рая Пловдив“ ООД още 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение намира определението за неправилно. Счита, че размерът на възнаграждението не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, а настоящото такова не се отличава с фактическа и правна сложност на делото. Позовава се на Решение от 09.03.1978 по дело 106/ 77 на СЕО, съобразно което съдът следва да определи размера на разноските за адвоката, като отчете фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан с минималния размер. Счита определената сума от 2180 лв. за прекомерна, поради което моли да се намали. Ответникът по касацията – „Рая Пловдив“ ООД чрез процесуалния си представител адв.Я. намира жалбата за неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Посочва съображения в отговора към касационната жалба. Претендира направените по делото разноски за тази инстанция. В отговора по частната жалба посочва, че същата е неоснователна. Определението на съда е правилно, тъй като е налице защита по делото в три отделни производства, във всяко от които са осъществени самостоятелни правни действия, представяни са различни доказателства, вземани са становища, разпитвани са свидетели. За всяко едно от производствата е бил представен отделен договор за правна помощ, тъй като разноски се дължат за всяка една инстанция, поради което счита, че наличието на фактическа и правна сложност в случая е без значение. Посочва, че съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на релевантните за всеки случай обстоятелства. Иска от съда да остави и сила постановеното от РС определение в частта за разноските. Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за основателна, като моли да бъде уважена. Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. За да отмени издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд – Пловдив е приел, че от страна на дружеството „Рая Пловдив“ ООД не е осъществен съставът на вмененото нарушение по чл.11, ал.8, т.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /Наредбата/, съгласно която разпоредба и с оглед конкретиката на казуса се забранява озвучаването на части от заведения за хранене и развлечения, както и озвучаването на откритите площи на такива заведения, както следва: пред и под жилищни сгради, в сгради със смесено предназначение, както и в радиус 30 м от тях, в часовия интервал от 14, 00 до 16, 00 часа, както и от 23.00 часа до 08.00 часа. Съдът приема, че в конкретния казус не само, че не се доказва, но и категорично се установява, че статутът на сградата, в която се е помещавал процесният обект не попада сред посочените в цитираната разпоредба. Приел е също, че от, тъй като видно от представените писмени доказателства – справка за кадастрална карта на сграда и схеми на самостоятелни обекти в сграда, сградата, в която се намира проверявания обект е с предназначение „Сграда за търговия“, а самостоятелните обекти в нея са с предназначение „За офис“. В АУАН актосъставителката е посочила сградата катое жилищна, тъй като нямала откъде другаде на провери информацията. Поради това съдът е приел, че деянието се явява несъставомерно и следва наказателното постановление да бъде отменено като неправилно. Съдът е приел също, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят и незаконосъобразност на атакуваното постановление и допълнително налага отмяната му. Съдът е приел, че както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението, както и изложени в пълнота фактически обстоятелства, релевиращи състава на изследваното нарушение, тъй като жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.26, ал.2 от Наредбата, съгласно който за нарушения на чл.11, ал.8, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, определени с наредбата по чл.11, т.5 от Закона за защита от шума в околната среда, собствениците/ползвателите на заведения за хранене и развлечение се наказват с имуществени санкции в размер от 3000 лв. до 6000 лв., а при повторно нарушение с имуществени санкции в размер от 5000 до 12 000лв. Според съда санкционната норма по чл.26, ал.2 от Наредбата представлява сложен фактически състав, съдържащ както обективни съставомерни признаци на нарушението, така и санкцията за същото. В обстоятелствените им части изобщо не е посочено, дали и в какъв размер по време на проверката са били установени стойности на шум, респ. дали същите са превишавали граничните такива. Съдът е приел, че това са съставомерни факти и обстоятелства, които нито са били установени по време на проверката, нито са били описани в АУАН и НП, поради което са налице допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4 и т.6 от ЗАНН касателно минимално необходимото съдържание съответно на АУАН и НП в насока пълно, точно и коректно описание на нарушението, излагане на всички обстоятелства, при които е извършено същото, както и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Посочените нарушения са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем. Съдът е присъдил на жалбоподателя сумата от 580 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 6054/2022г. на ПРС, XVII н.с. и по АНД № 4461/2023г. на ПРС, XXII н.с., както и за сумата в размер на 800лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КАНД № 1239/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив или всичко общо в размер на 1380 лв. За да измени процесното решение в частта за разноските с определение № 265 от 01.04.2024 г. по анд№ 4461/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е приел, че искането за изменение на разноските е постъпило в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустимо, тъй като по делото е представен списък с разноските по чл.80 ГПК. Приел е, че по повод оспорване на наказателно постановление № 572/02.09.2022 г., издадено от зам. кмет "Обществен ред и сигурност" на Община Пловдив е образувано АНД № 6054/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022 г. /л.4/, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. Я. сумата в размер на 580 лева за осъществено процесуално представителство по делото. С Решение № 466/16.03.2023 г., постановено по делото, наказателното постановление е отменено. Срещу постановеното решение е депозирана касационна жалба вх. № 32005/04.04.2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на която е образувано КАНД № 1239/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. По последното от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023 г. /л. 10/, от който се установява, че същият е заплатил на адв. Я. сумата в размер на 800 лева за осъществяване на процесуално представителство. Решение № 466/16.03.2023 г., постановено по АНД № 6054/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е АНД № 4461/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, по което от страна на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие от 27.09.2023 г. /л. 21/, от който се установява, че същият е заплатил на адв. Я. сумата в размер на 800 лева за процесуално представителство в настоящото производство. С решение № 149/30.01.2024 г. е присъдена единствено сумата в размер на 580 лева, представляващи разноски пред Районен съд Пловдив, без да е отчетен представения при повторното разглеждане на делото договор за правна защита и съдействие. Поради това съдът е приел молбата за изменение на разноските за основателна и в полза на жалбоподателя са присъдени и разноски в производството пред районен съд при повторното разглеждане на делото в размер на 800 лева. Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно, предвид следното. Относно възраженията в касационната жалба за съставомерност на деянието, съдът намира изводите в решението на районния съд за правилни. На ответника по касацията „Рая Пловдив“ ООД е наложена санкция на основание чл.26, ал.2 (Изм. и доп. с Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г.) от Наредба на ОбС Пловдив за осигуряване на обществения ред /Наредбата/, която гласи следното: „ За нарушения на чл. 11, ал. 8, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда, собствениците/ползвателите на заведения за хранене и развлечение се наказват с имуществени санкции в размер от 3000 лв. до 6000 лв., а при повторно нарушение с имуществени санкции в размер от 5000 до 12 000 лв.“. Повече от очевидно е, че в случая, за съставомерността на нарушението, касаеща налагането на обозначената като размер санкция по чл.26, ал.2, освен че е необходимо да е налице неспазване на забраната на чл.11, ал.8 от Наредбата /съгласно същата: „Забранява се озвучаването на части от заведения за хранене и развлечения, които са оградени и/или покрити с леки заграждения, изпълнени от полиетилен, поликарбонат, брезент и/или други подобни материали, както и озвучаването на откритите площи на такива заведения, както следва: 1. Пред и под жилищни сгради, в сгради със смесено предназначение, както и в радиус 30 м от тях, в часовия интервал от 14, 00 до 16, 00 часа, както и от 23.00 часа до 08.00 часа; 2. За обекти, находящи се в сгради, използвани за нежилищни дейности, в интервала от 23.00 часа до 08.00 часа./, но също така е необходимо това неспазване на ограничението да е свързано с превишаване на граничните стойности на шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от Закона за защита от шума в околната среда. Цитираната норма на чл.26, ал.2 от Наредбата не може да се тълкува разширително, тъй като в случая се касае за административно - наказателна отговорност и по аргумент на противното от чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативният акт, за неуредените от него случаи не могат да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи или да се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Посоченото в нормата на чл.26, ал.2 нарушение, което е скрепено със санкция нито отговаря на описанието на нарушението в АУАН и НП, нито се твърди от фактическа страна да е извършвано такова замерване, което да установи превишаване на граничните стойности на шум, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС. Действително, нормата на чл.11, ал.8 от Наредбата съдържа забрана, която съдът намира от събраните по делото доказателства, че е била нарушена, но тази забрана сама по себе си никъде в целия нормативен текст не се установява да е скрепена с някаква санкция. Така формулиран текстът на Наредбата в чл.26, ал.2 определя като наказуемо нарушението на чл.11, ал.8 единствено в случаите, в които е установено превишение на нормите на шум. Поради това и не е налице основание за преквалификация на нарушението по начина, по който е описано в АУАН и НП. Ето защо съдът намира, както правилно е установил и съставът на районния съд, че описаната правна норма и посочените в нея изпълнителни деяния не кореспондират с посоченото в АУАН и НП, поради което на практика липсва съставомерност на деянието, доколкото такова превишение на стойностите на шума нито е установено, нито е посочено. Посочените нарушения при установяване на нарушението и съставяне на АУАН и НП са съществени и нарушават правото на защита на соченото за лице, поради което правилно районният съд е постановил оспореното наказателно постановление да бъде отменено. Относно оспореното определение, касаещо изменение в частта за разноските, съдът намира същото за правилно. Правилно районният съд се е мотивирал, като е определил разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение за всяка инстанция. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2024 г. на ВАС Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Предвид обстоятелството, че наложената санкция е в размер на 5000 лв., то минисмумът е в размер на 800 лв. Претенцията на жалбоподателя за всяко едно от производствата е както следва: 580 лв. - под минимума, 800 лв. и 800 лв. – на минимума. Следва да се посочи също, че до постановяване изменението в частта за разноските от ответната страна в никое от проведените съдебни производства не е направено възражение за прекомерност. Съдът намира, че посочените в Наредба № 1 минимални възнаграждения са показател за обичайните договорни възнаграждения по определен тип дела, като разбира се бъдат съобразени конкретната фактическа и правна сложност на спора. Съгласно нормата на чл.81 ГПК във връзка с чл.144 АПК във вр. с чл.63д от ЗАНН с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски, т.е. разноски се дължат на всяка една инстанция. От казаното се налага извода за правилност на постановеното определение за изменение на решението в частта на разноските. В настоящото съдебно производство от страна на ответника по касацията се претендира присъждане на възнаграждение в размер на 1000 лв., които съдът намира, че следва да намали на 800лв. Видно е от останалите по делото данни, че договорните отношения за осъществената правна помощ са били в размера на минимума, а предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, следва да се определят отново в размера на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАС. Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав