Решение № 49 от 9.2.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 429/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. П. К. против решение № 124/13.09.2023г., постановено по гр.д. № 178/2023г. по описа на Районен съд – Ч., с което е прието за установено по отношение на ответника Р. П. К. съществуването на вземането на ищеца ЗК „Л.И.“ АД - гр. С. по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 24/ 25.01.2023 г. по ч.гр.д. № 7/ 2023 г. по описа на Районен съд-Ч. за сумата от 1582.76 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 09.01.2023 г. до окончателното заплащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като ищцата посочва, че не е била редовно призована за съдебно заседание, като излага съображения. Счита, че решението е незаконосъобразно. Прави искане да се отмени изцяло решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за разглеждане на първоинстанционния съд. Алтернативно да се реши спора по същество, като се отхвърли иска като неоснователен. Постъпил е отговор от въззиваемия, в който заявява, че жалбата е неоснователна, като излага съображения за това. Счита, че решението е законосъобразно и правилно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Съдът като взе предвид данните по делото, както и становищата и доводите на страните намира за установено следното: Видно от събраните в хода на производството писмени / Протокол за ПТП, НП и АУАН/ и гласни доказателства / разпитания свидетел В.В./ съдът приема за безспорно установено, че на 08.07.2018 г., около 11: 30 часа, в гр. В.Т.••, Участник № 1 - водачът Р. П. К. на (лек) автомобил марка „Даево", модел „Матиз", с pen № ••, при започване на маневра движение назад не се убеждава, че пътя зад МПС /него/ не е свободен и със задна лява част на МПС блъска лява странична част / лява предна врата / на Участник № 2 (лек) автомобил марка „Тойота", модел „Корола", с pen № ••, собственост на С.Б. ЕООД-клон В.Т., с което реализира ПТП с материални щети. Участник № 1 - водачът Р. П. К. на (лек) автомобил марка „Даево", модел „Матиз", с pen № •• не спира, за да установи щетите и напуска местопроизшествието. Разпитаният свидетел Върбанов е категоричен, че ответницата по делото на два пъти ударила лекия автомобил марка „Тойота", модел „Корола", като на последния се включила алармата. Свидетелят е категоричен, че водача К. е следвало да чуе включилата се аларма, но въпреки това напуснала местопроизшествието. Същата била установена като водач от нейна приятелка, с която общувала преди привеждане в движение на лекия автомобил „Деу„ модел „ Матиз „. Чак след като местопроизшествието било посетено от органите на реда, които провели беседа с приятелката на ответницата, тогава и последната се върнала на място и за настъпилото пътно — транспортно произшествие бил съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1702657 от 08.07.2018 г. В хода на разследването се установява, че водачът Р. П. К. е напуснала мястото на ПТП. Към датата на застрахователното събитие, за лек автомобил марка „Даево", модел „Матиз", с pen № •• има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към ЗК „Л.И." АД, полица № BG/22/117002235677, със срок на валидност от 21.08.2017 г. до 20.08.2018 г. Във връзка с причинените щети на лек автомобил марка „Тойота", модел „Корола", с pen № •• и по силата на сключен договор за застраховка „Каско" на МПС, полица № 440218041000268 при „Д.'' ЕАД била образувана ликвидационна преписка по щета № 44010411822518. При извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания подробно описани и посочени и от назначената в хода на производството Автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета, като добросъвестно и компетентно изготвена. В съответствие с установените по вид и степен щети на 10.07.2018 г., „Д." ЕАД издава Възлагателно писмо, с което възлага на Автосервиз „В." ЕООД да извърши ремонт на автомобил марка „Тойота", модел „Корола", с peг. № ••. В съответствие с представените фактури за извършен ремонт, на 24.10.2018 г., с Нареждане за групово плащане „Д." ЕАД изплаща на Автосервиз „В." ЕООД стойността на ремонтната дейност в размер на 1 547.76 лева (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и 0.76 ст.). Впоследствие и на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането „Д." ЕАД предявява регресна претенция пред ЗК „Л.И." АД за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1562.76 лева, включително и 15, 00 (петнадесет) лева представляващи ликвидационни разходи. В резултат на горното и с оглед на случая е образувана щета № 0000- 5106-18-506053 пред ищцовото дружество, като ЗК „Л.И." АД възстановява на „Д." ЕАД претендираната сумата в размер на 1 562.76 лева с Плащане № 1/2019г. Пред настоящата инстанция е представен акт за установяване на административно нарушение № 584401/08.07.2018 г. Касателно възражението на жалбоподателя за нарушаване правилото на чл. 56, ал. 3 от ГПК по повод призоваването му в първоинстанционното производство, и лишаването му от правото на защита в процеса, съдът намира същото за основателно. Действително, за първото съдебно заседание, ответницата не е била призована редовно от районния съд. На първо място, за заседанието, проведено на 26.06, 2023 г., ответницата е била нередовно призована, в нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, тъй като призовката за това заседание не е била връчена на ответника. Районният съд е допуснал провеждането на съдебното заседание от 26.06, 2023 г., (първото по делото съдебно заседание) да бъде проведено при нередовно призован ответник. Изложените обстоятелства налагат категоричен извод, че жалбоподателят не е бил редовно призован за проведеното първо съдебно заседание в първоинстанционното производство, което безспорно съставлява съществено нарушение на установените в чл. 56, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 4 вр. с чл. 47 ГПК процесуални правила. По силата на чл. 56 от ГПК, вр. чл. 9 от ГПК и чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, както и в съответствие с трайната практика на ВКС, съдът е длъжен да призове страната за първото по делото заседание, както и за следващите съдебни заседания, при строго съблюдаване разпоредбите на глава VІ от ГПК. В случай, че страната е получила призовката си за съдебно заседание в по-къс срок от посочения в чл. 56, ал. 3 от ГПК, ход на делото не може да бъде даден и съдът следва да го отсрочи за друга дата, за която да призове отново нередовно призованата страна, освен, ако тя се е явила лично или чрез пълномощник и е заявила, респ. е депозирала изрично писмено изявление, че въпреки несвоевременното й призоваване е успяла да организира защита си и не възразява делото да се гледа в заседанието, по отношение на което не е спазено изискването по чл. 56, ал. 3 от ГПК. По тези съображения се налага извод, че ответницата е била нередовно призована за насроченото на 26.06, 2023 г. публично съдебно заседание, което безспорно съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Визираните пороци на процесуалната дейност на РС – Ч. обаче не са основание за отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане /каквото искане е направено във въззивната жалба/, по причина, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения допуснатите процесуални нарушения относно призоваването на страните в първоинстанционното производство могат да бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК. В настоящата хипотеза на жалбоподателя е била предоставена възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното му призоваване за съдебно заседание на 18.01.2024 г., в което е могла да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е могла да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания, същата е заявила още с жалбата си, позовавайки се на хипотезата на чл. 266, ал. 1 или ал. 3 от ГПК. Спорното между страните и пред районния съд, и пред въззивния съд е правната оценка на тези факти, а именно имала ли е задължение ответницата да остане на мястото на настъпилото ПТП до пристигането на контролните органи. Съгласно чл. 500 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач /т. 3 е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Задълженията на водачите на МПС, участници в ПТП са предвидени в чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а-в" от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В настъпилото на 08.07.2018 г. пострадали лица не е имало, нанесена са само имуществени вреди. ПТП е настъпило около 11, 30 часа, а протоколът за това е съставен в 12, 30 часа и в него е отразено, че участникът в ПТП – водачът на лекия автомобил с който е причинена щетата е напуснал и не е изчакал на място органите на МВР за оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието. Водачът Р. К. след разговор с нейна приятелка, която се намирала на място на ПТП и едва след пристигане на контролните органи се явила. Такова нарушение е посочено и в съставения АУАН, въз основа на който е издадено и наказателно постановление. В случая водачът Р. К. не е останала на място на ПТП, за да изпълни първо вменените й от чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП задължения, а именно - Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, а т. 30 дефинира понятието ПТП, като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доколкото при конкретното ПТП е увредено имущество на трето лице и ответницата има пряка вина за тази вреда, същата е следвало да изпълни разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Третото лице обаче се явява увредено лице, спрямо което ответницата носи отговорност и се намира в обхвата договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят е заплатил обезщетението и на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е възникнало регресното му право. Размерът на платеното обезщетение не се спори – 1482, 76 лв. Предявеният иск се явява основателен до предявения размер. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Въззивникът следва да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на правна помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд