Решение № 3344 от 21.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1312/2022 г.

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по въззивна жалба на К. Д. О., действаща чрез представителя си по пълномощие, срещу решение № 20202192 от 16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 20938/2021 г. на СРС, III ГО, 91 състав, с което е отхвърлена молбата за промяна на фамилното име от „О.“ на „Л.“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго решение, с което да се промени фамилното име от „О.“ на „Л.“. Представя нови доказателства. Столична община не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не се представлява в открито съдебно заседание. О.П. не е подала отговор на въззивната жалба. Не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище да се уважи въззивната жалба, като се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и се уважите молбата за промяна на фамилното име. Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение № 20202192 от 16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 20938/2021 г. на СРС, III ГО, 91 състав, съдът е отхвърлил молбата на К. Д. О., за допускане промяна на фамилното ѝ име от „О.“ на „Л.“. От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че К. Д. О. е родена на ••••••• в гр. Петрич, Република България. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, с изх. № АИО9-18 от 02.10.2012г. на Столична община, район Илинден се установява, че К. Д. Л. и К. Д. О. са имената на едно и също лице. От решение № ІІІ – 91 - 201 от 30.10.2012г. по гр. дело № 19536/2012г. на СРС се установява, че с развод е прекратен бракът между К. Д. Л. и Б. С. Л. и е утвърдено споразумението по чл. 51 от СК в което е отразено, че след прекратяването на брака молителката ще носи предбрачното си фамилно име О.. Решението е влязло в сила на 30.10.2012г. От удостоверение на МВР – СДВР, Отдел „БДС“ от 02.07.2021г. се установява, че за К. Д. О. няма регистрирани данни за приложени принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I и санкции по Глава VII, раздел II от Закона за българските документи за самоличност. От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи наличие на евентуален користен мотив за исканата промяна в името на въззивника. Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Н. М.Г. – без дела и родство с молителя, който сочи в показанията си пред съда, че с молителката се познават от 2015г. покрай болницата в която тя работи във Виена и където е позната с името д-р Л.. Всички познават молителката с фамилията „Л.“, а ако я търсят с „О.“, няма да я намерят. Във въззивното производство са събрани нови доказателства. Видно от нотариално заверено съгласие от 06.10.2022г. Б. С. Л. е заявил, че няма никакви възражения и е съгласен бившата му съпруга К. Д. О. да носи и се представя с неговото фамилно име Л. и за напред. Подписът на декларатора е нотариално удостоверен от М.И. – помощник нотариус при нотариус М. Е., с рег. № 140 от НК с район на действие СРС (лист 23 от делото). От приетия в превод от немски на български език документ - удостоверение за регистрация от Централния регистър за гражданска и адресна регистрация на Общинска администрация Виена се установява, че К. Д. Л. е родена на 12.1969г. в гр. Петрич, България и има постоянно местожителство във Виена с адрес: ул. •••••••, считано от 12.09.2013г. От индивидуален договор § 1, приет като доказателство в превод от немски на български език се установява, че К. Д. Л. е сключила договор с Австрийската здравна каса, въз основа на разпоредбите на общия договор от 01.01.2011г. В същия е отразено, че дейността си като лекар, работещ със здравната каса, упражнява в качеството на лекар по обща медицина, а кабинетът ѝ е на адрес в гр. Виена, ул. ••••••• Представено е и копие от трудовия договор на д-р К. Л., родена на ••••••• от който се установява, че трудовото ѝ правоотношение е започнало на 02.11.2016г. От удостоверение (именувано „потвърждение“), прието като доказателство в превод от немски на български език се установява, че д-р К. Л., родена на ••••••• работи от 01.03.2020г. като лекар по обща медицина в амбулаторията за първична помощ в клиника Хицинг, Виена. От диплома, издадена от Австрийската лекарска камара от 21.01.2020г. е видно, че д-р К. Л., родена на ••••••• работи като лекар, а от 01.01.2020г. е призната специалност по обща медицина. Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните. Въз основа на така установените факти и с оглед направеното от молителя искане, въззивният съдебен състав намира следното от правна страна: Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр. с чл. 540 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна. Първоинстанционното решение е неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Настоящият съдебен състав счита, че известността на въззивника с фамилно име „Л.“ и идентифицирането на лицето с това име в ежедневните взаимоотношения с обкръжаващите я професионален и социален кръг, са „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обстоятелства се установиха в съдебното производство. В този смисъл въззивният съдебен състав съобрази и споделя за правилно становището на представителя на СГП във въззивното производство. Следва да се добави, че фамилното име служи не само за идентификация, но има и функцията да идентифицира произхода на лицето и принадлежността му към даден род, което понастоящем, следвайки патриархалната традиция на българския етнос, е отразено в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Установи се, че молителката е на 53 години, а бракът с Б. С. Л. е прекратен с развод, считано от 30.10.2012г. Същевременно се установи, че в професионалните и социалните си контакти тя е продължила да се идентифицира с брачното си фамилно име „Л.“, което е с изричното съгласие на бившия съпруг. Това е достатъчно дълъг период - десет години, през който лицето се е идентифицира с едно и също фамилно име в професионалните си контакти. При прекратяването на гражданския брак, молителката е възстановила фамилното си име преди брака, но е продължила да ползва името на бившия си съпруг, като именно с него е известна в средата, в която се е утвърдила, като професионалист в Австрия. Съдът приема, че при наличието на две различни фамилни имена на въззивницата, вписани в документите за самоличност, издадени в България и в Австрия, винаги биха могли да възникнат неудобства относно идентифицирането на лицето (в същия смисъл е решение № 77/16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС). Идентифицирането на въззивницата с фамилното име „Л.“ и потенциалните неудобства и затруднения при общуването в обществото са „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Следва, че по делото е установено „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е основание за уважаване на молбата. Поради несъвпадането на правните изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, а молбата за промяна на фамилното име на въззивника – да се уважи и се промени името от „О.“ на „Л.“. По разноските. Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав