Решение № 2487 от 11.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1488/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцедсуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Община Варна, подадена чрез гл. юрисконсулт М., против Заповед № СО3-7/09.06.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в следните части: по т. 4.1, предвиждаща следното: във връзка с чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., в едномесечен срок от получаване на акта, Община Варна да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост; по т. 4.2, предвиждаща следното: във връзка с чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2000 г., в срок от една година от учредяването на СОЗ, следва Община Варна да възложи актуализация на териториално устройствения план (при необходимост ПУП), обхващащ територията на СОЗ, и по т. 4.4, предвиждаща следното: на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., Община Варна да прекатегоризира горските площи, попадащи в пояси ІІ и ІІІ в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти. Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. По отношение на т. 4.1 сочи, че производството е инициирано от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД /„ВиК – Варна“ ООД/, поради което като титуляр на разрешително и съгласно приложимите нормативни актове именно заявителят следва да осигури необходимите средства за проучване и проектиране на СОЗ. Според оспорващия вменените му със заповедта задължения по възлагане и изпълнение на проект за изменение на кадастралната карта, съобразно чл. 78 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастрални регистри, са незаконосъобразни, тъй като Община Варна не е компетентна да извърши така постановените задължения. На следващо място сочи, че е нарушен материалният закон, тъй като издадената заповед е с правно основание, позоваващо се на нормативен акт с отпаднало действие – Наредба № 3 от 16.10.2000 г., като се позовава на Решение № 7064/30.05.2018 г. на ВАС, с което е прието, че наредбата не следва да се прилага, а в шестмесечен срок трябва да се приеме отново от Министерски съвет. По т. 4.2 счита за незаконосъобразно вмененото му задължение, тъй като към настоящия момент в законодателството на Република България не съществува понятието „териториално – устройствен план“. Като незаконосъобразно определя и задължението, вменено на Община Варна по т. 4.4 от заповедта. На следващо място се твърди, че в последния абзац на заповедта Община Варна не е посочена като лице, до знанието на което трябва да се сведе процесната заповед, но все пак същата й е изпратена. С уточняваща молба от 18.08.2023 г. жалбоподателят излага съображения за нищожност на оспорената заповед, тъй като е с правно основание, позоваващо се на нормативен акт с отпаднало действие. В съдебно заседание оспорващият не се представлява. С депозирана молба от процесуален представител жалбата се поддържа изцяло. Отправя искане за отмяна на заповедта в обжалваната част. Ответникът – Директор на Басейнова дирекция Черноморски район - Варна, чрез юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност жалбата, като намира издадената заповед за законосъобразна. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Началото на административното производство е поставено с депозиране на заявление вх. № СОЗ – 545/ А1 от 11.12.2018 г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона /СОЗ/ относно реализацията на Проект за СОЗ около ВГ „Варна – курортна“, включваща каптажи и дренаж: 1. каптаж „••••••••“ в поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], с площ 581 кв.м., трайно предназначение на територията /ТПТ/ - горска, начин на трайно ползване /НТП/ - за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение; 2. каптаж „•••••••“, в [ПИ], с площ 372, 40 кв.м.; 3. каптаж „••••••“, в [ПИ], с площ 1554 кв.м., ТПТ – урбанизирана, НТП – за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение; 4. каптаж „••••••••“ в [ПИ], с площ 677 кв.м., ТПТ – защитена, НТП – за водостопанско, хидромелиоративно съоръжение, разположени в землището на [населено място], община Варна, област Варна. Към преписката е приложено Разрешително за водовземане № 21510108/16.10.2009 г., издадено на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ведно с Решение № 1443/04.09.2014 г. за продължаване на разрешително за водовземане от подземни води № 21510108/16.10.2009 год. Видно от приложените към заявлението скици на поземлените имоти, в кадастралните регистри като собственик на имоти с идентификатори 10135.2025.33, 10135.2116.91 и 20135.2515.353 е вписана Община Варна, а на [имот номер] – ДАГ – Държавно лесничейство - Варна Проектът за определяне на СОЗ е предоставен за съгласуване на различни компетентни институции, като в отговор са постъпили становища: изх. № 30-26-1/08.01.2019 г. от Регионална здравна инспекция – Варна; изх. № РД-05-172651/27.12.2018 г. от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна; изх. № РД/04-1790/27.12.2018 г. от Регионална дирекция по горите – Варна. След отстраняване на нередовности и представяне на допълнителни документи от страна на „ВиК – Варна“ ООД, проектът за СОЗ е изпратен на Община – Варна, на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/16.10.2000 г. за едномесечно обявление на видно място в общината. С писмо рег. № РД19006466ВН_009ВН/ 13.09.2022 г. Директор на дирекция „Екология и опазване на околната среда“ информира Басейнова дирекция „Черноморски район“, че проектът е обявен на 11.08.2022 г. на видно място в общината и на интернет страницата на Община Варна, като в предоставения едномесечен срок няма постъпили становища, възражения, мнения и други от заинтересованите страни. В резултат на развилото се административно производство директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издава процесната заповед, с която в т. 1, 2 и 3 са определени обхватите на пояси I, II и III. В т. 1.5, 2.5 и 3.5 са определени условия към собствениците на имотите, попадащи в границите на СОЗ. В т. 4 от заповедта, на основание чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., са указани условията към Община Варна и „ВиК – Варна“ ООД. Конкретно в т. 4.1 е указано в едномесечен срок от получаването на акта Община Варна да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост; в т. 4.2 – на основание чл. 41, ал. от Наредба № 3/2000 г., е указано на Община Варна в срок от една година от учредяването на СОЗ да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ, а в т. 4.4. – на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., е указано на Община Варна да прекатегоризира горските площи, попадащи в пояси II и III в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти. В заповедта е посочено, че следва да се извърши уведомяване на засегнатото население чрез публикуване на интернет страницата и информационното табло на БДЧР, а по отношение на оспорването изрично е записано, че лицата участвали в административното производство имат право да обжалват заповедта в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на АПК. С Писмо с изх. № СОЗ-545/ А22 от 12.06.2023 г. процесната заповед е изпратена от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“- Варна на „ВиК – Варна“ ООД, Община Варна, РЗИ – Варна, Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, Регионална дирекция по горите – Варна и СГКК – Варна. Оспорената заповед е получена от Община Варна на 12.06.2023 год., видно от приложеното известие за доставяне /л. 110 от преписката/. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, тъй като заповедта съдържа разпоредителна част, материализираща волеизявление на държавен орган, с което се създават и непосредствено се засягат права и интереси на Община Варна. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като именно с т. 4.1, 4.2 и 4.4 се създават задължения за общината. Предмет на предприетото оспорване е заповед на директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“ само в частта, с която Община Варна се задължава да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост, да възложи актуализация на териториално устройствения план (при необходимост ПУП), обхващащ територията на СОЗ, както и да прекатегоризира горските площи, попадащи в пояси ІІ и ІІІ в гори със специално предназначение, които се водят на отчет и се стопанисват и използват по специални лесоустройствени проекти. По аргумент от чл.65 АПК, за да се дефинира един административен акт като общ, то следва същият да засяга права и/или да създава задължения за неопределен брой лица. В настоящия случай, безспорно, заповедта в частта по т. 1, 2 и 3 представлява общ административен акт. От друга страна, видно от съдържанието на обжалваните части по т. 4, със същите се създават задължения само на един правен субект – Община Варна. При това положение, налага се извода, че в оспорената част процесната заповед съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, а от това – и за неприложимост на уредбата относно оспорване на общите административни актове. В тази връзка, производството по жалбата, следва да се разгледа по реда на глава Х, раздел І АПК. Жалбата е процесуално допустима – депозирана е от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличие на правен интерес от предприетото оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения: Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 119, ал. 4, т. 2 от Закона за водите и чл. 37, т. 1 от Наредба № 3/ 2000 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването и, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет. В случая, от материалите, част от административната преписка, се установява че специалната процедура, разписана в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 год. е спазена – от ползвателя на водоснабдителната система/ съоръжение – „ВиК - Варна“ ООД, е депозирано нарочно заявление, придружено с изготвен от него проект за СОЗ, до компетентния за разглеждането му орган – директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, който от своя страна, го е изпратил за становище на компетентните регионални органи РЗИ – Варна, Регионална дирекция по горите – Варна, Областна дирекция „Земеделие“ - Варна с цел съгласуването му, като видно от приетата по делото кореспонденция, съгласувателната процедура е осъществена. Наред с гореизложеното и в изпълнение на задълженията си по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2000 г. директорът на БД „Черноморски район“ – Варна е уведомил Кмета на Община – Варна, в района на която е процесната СОЗ, за времето и мястото за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ с охранителните режими в пояс I, ІІ и ІІІ, както и за срока за представяне на писмени възражения и становища. Съгласно събраните по делото доказателства кметът на общината е обявил на видно място в общината, както и на сайта си, горните обстоятелства, като в дадения на заинтересованите лица едномесечен срок от датата на обявлението писмени възражения и становища срещу проекта за СОЗ не са постъпили. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че е спазвана процедурата по издаване на СОЗ, поради което при постановяване на заповедта в оспорените й части не са допуснати и твърдените от жалбоподателя противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Първата оспорена точка от заповедта - 4.1 възпроизвежда разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., предвиждаща в едномесечен срок, границите на поясите на зоната се обозначават върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и се отбелязват в документите за собственост. Съгласно чл. 31а, ал. 1 от ЗКИР, в кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, като за зоните на ограничение се води регистър. Съгласно ал. 2, данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на АГКК по реда на глава Шеста /„Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“/. Разпоредбата на чл. 55 от приетата на основание чл. 31 от ЗКИР Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. на МРРБ, предвижда че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят в посочените в разпоредбата случаи, между които в т. 3 е предвидено отразяването на зона на ограничение и нейните изменения. С процесната заповед е определена санитарно – охранителна зона около водоснабдителна група, с което се засягат имоти от границата на санитарно – охранителната зона и по този начин се създава зона на ограничение по смисъла на пар. 1, т. 20 от ДР на ЗКИР. На основание чл. 55, т. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, редът за отразяване е чрез изменение в кадастралната карта и регистри, което съгласно чл. 56, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. се извършва от службата по геодезия, картография и кадастър без издаването на заповед. На основание чл. 56, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. легитимирани да поискат изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване или изменение на зона на ограничение са органите или лицата, които създават или поддържат данни за зоните на ограничения, собственикът на имота, върху който попада ограничението /това е служещият поземлен имот/ или лицата, в чиято полза е възникнало ограничението. Същевременно чл. 31а, ал. 4 от ЗКИР разширява кръга на лицата, които могат да предоставят на службата по кадастъра данните за зоните на ограничение, определяйки че те могат да бъдат предоставяни и от други органи и лица, но след съгласуването им за актуалност и точност от органите и лицата, които създават и поддържат данни за зони на ограничения, ги предоставят на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имотите по ред, определен с наредбата по чл. 31. Съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 1 от ЗКИР ведомствата, общините, експлоатационните дружества и други юридически лица съобразно характера на своите функции: 1. организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за: буква д) природните богатства в земните недра, а съгласно т. 2 на същата разпоредба създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на данните по т. 1. Комплексният анализ на относимите норми, обуславя извода, че в законосъобразно от административния орган е вменено задължението за обозначаване границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и отбелязване на същите в документите за е вменено Община Варна, която е собственик на недвижимия имот, обхванат от охранителен пояс I. В т. 4. 2 от заповедта е разписано задължение за Община Варна, в срок до една година от учредяването на СОЗ, да възложи актуализация на териториално - устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Разпоредбата на ал. 2 на същата правна норма гласи, че с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират: кварталите и поземлените имоти за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарно-охранителните им зони. От приложения по преписката проект за санитарно – охранителна зона се установява, че в процесния случай всички поземлени имоти, които попадат в обхвата на зоната са в урбанизирана територия. Ето защо, следва да се приеме, че предметът на задължението по т. 4.2 е извършване на актуализация на ПУП, поради което и заявените в тази връзка възражения не се споделят от съдебния състав. Съгласно § 5, т. 4 от ДР от ЗУТ, територии с особена териториалноустройствена защита са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. Според чл. 86 от ЗУТ за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, от замърсяване и други вредни влияния в устройствените планове се предвиждат санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията, определени по реда на Закона за водите. Режимът на устройство на санитарно-охранителните зони и забранените дейности в тях се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите, която е именно Наредба № 3 от 16.10.2000 година. В чл. 41, ал. 3 от цитираната наредба е разписано, че в срок до една година от учредяването на СОЗ се възлага актуализация на териториалноустройствения план, обхващащ територията на СОЗ /задължението по т. 4.2 от заповедта/. С оглед относимата нормативна регламентация, именно Община Варна, която е и собственик на имотите, попадащи в териториалния обхват на СОЗ, се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ, респ. легитимирана да предприеме постъпки за изменение на ПУП за процесната територия. Във връзка с горното, следва да бъде отбелязано, че не се споделя възражението на жалбоподателя, че „ВиК – Варна“ ООД следва да изпълни посочените по-горе задължения, до колкото дружествотото е титуляр на разрешителното за водовземане. Този извод се налага до колкото задълженията на титуляра на разрешителното са подробно изброени в разпоредбата на чл. 48 от Закона за водите, като тях не попада актуализацията на териториално-устройствения план, обхващащ територията на СОЗ и обозначаване на границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и отбелязване в документите за собственост. Оспорената т. 4.4 от заповедта указва, че в засегнатите от СОЗ горски територии на основание чл. 53, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г. следва да се предприемат действия за прекатегоризиране на горските площи, попадащи в пояс ІІ и пояс ІІІ в гори със специално предназначение. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ публична общинска собственост са: 1. водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11. В настоящия случай водният обект се намира в територия, която е общинска собственост. Последното обстоятелство се установява от приобщените към административната преписка писмени доказателства, а и не се оспорва от жалбоподателя. Именно от тази разпоредба произтича задължението на Община Варна да предприеме действия по промяна на предназначението на земята. Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за горите промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до органа, издал решението за предварително съгласуване. Община Варна е собственик на горските територии, поради което и правилно е определена като адресат на задължението. За пълнота на изложението, следва да се отбележи неприложимостта на Наредба № 3/ 2000 г. касае единствено границите и режимите на средния и външния пояс на учредените до 28 януари 2000 г. санитарно-охранителни зони на находищата на минерални води. В настоящия случай учредяването на СОЗ е за водовземане от подземни, а не от минерални води и съобразно изричната регламентация, дадена в т. 1 на § 144а, до приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 ЗВ, границите и охранителните режими на санитарно-охранителните зони около съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за минералните води, и за изграждането, обозначаването и експлоатацията им, се определят съгласно. По изложените съображения, се налага извод за законосъобразност на процесната заповед, в оспорените части, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 лева. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, АдмС-Варна, XXI състав