Решение № 601 от 2.5.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 169/2023 г.

Производството е по чл.215 от ЗУТ и Глава десета, Раздел I от АПК във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М. А. М. от [населено място], против Заповед № РД-З-1506 от 21.12.2022г., издадена от Кмета на Община Търговище, с която е наредено да се премахне от М. А. М., живущ в [населено място], [улица], •••••••, плътна ограда към прилежащата улица, изпълнена от бетонови блокчета с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м., като е определен срок 20/двадесет/ дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение от страна на собственика на строежа. В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваната заповед с основния довод, че описаната в нея ограда винаги е съществувала, но първоначално била плътна кирпичена, като форсмажорни обстоятелства /оградата била пред срутване и застрашавала живота и здравето на обитателите и преминаващите/ наложили извършване на аварийно-възстановителен ремонт. Жалбоподателят твърди, че понастоящем не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешително за строеж на такава ограда съгласно нормата на чл.147 от ЗУТ. Ето защо моли съда да отмени оспорената заповед ведно със законните последици. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят е представляван от процесуалния пълномощник адв. С. А. от АК – Търговище, който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената с нея заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община Търговище, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Л. Ж., който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като процесната ограда представлява нов строеж, изграден през 2013г.на мястото на съборената стара кирпичена ограда, като този строеж не се явява търпим съгласно §127 от ПЗР на ЗУТ. Според него оградата е незаконен строеж съгласно чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, тъй като е построена в нарушение на чл. 48 ал.7 ЗУТ и липсвало издадено разрешение за строежа ѝ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за експертиза съобразно представен списък на разноските. Възразява срещу претенцията на оспорващата страна за разноски и счита, че предвид липсата на представен от същата списък на разноските такива не следва да ѝ се присъждат.

В Определение №27/09.01.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Относно извода за подаване на жалбата в законния срок настоящият състав се базира на приетото в Определение №12560/14.12.2023г. по АД №11638/2023г. на ВАС, Второ отделение. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, срещу подлежащ на оспорване административен акт, като местонахождението на строежа – предмет на оспорената заповед, определя и местната подсъдност на делото на АдмСТ съгласно чл. 215 ал.1 ЗУТ.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност:

Административното производство е започнало по повод подадена от Н. Н. жалба с вх.№94-00-3290/11.11.2020г.по регистъра на Община Търговище, в която е посочено, че в съседния имот в [населено място], [улица] построена нова къща и гараж, които са незаконни и без разрешение за строеж, като преди това там имало стопанска постройка, с бетон била затворена и залята и канавката за дъждовна вода. Жалбата е резюлирана на 17.11.2020г. за проверка, разпореждане и изготвяне на отговор от служителите инж.Г. Г. и В. К.. По преписката са събрани и приложени снимков материал на имота към 2012 г., нотариален акт с №46 том XIV дело №1914 от 04.10.2016 г. по описа на Нотариус с рег.№496, вписан под №5640/04.11.2016г., акт №113, дело №3140 в СВп – Търговище, по силата на който жалбоподателят М. е закупил на 04.11.2016г. от Л. М. М. недвижимия имот, описан в процесната заповед. Към момента на покупко-продажбата имотът е представлявал дворно място с планоснимачен №152, с площ [рег. номер].м., в [жк], в община и област Търговище, ведно с построените в имота къща и стопански постройки, при граници: от две страни улица, [УПИ], [УПИ], [УПИ]. Налице е декларация от жалбоподателя М. с нотариална заверка на подписа му от 10.02.2021г., в която същият е декларирал, че към този момент е собственик на описания в нотариалния акт недвижим имот, в който всички сгради са построени много преди 2001г., а преди около пет години деклараторът извършил само козметичен ремонт на постройките в имота, изразяващ се в поставяне на изолация на жилищната сграда и отваряне на врата на стопанската постройка към [улица]. Посочената декларация е приложена към подадено от жалбоподателя М. заявление с вх.№РД-02-1177/10.02.2021г. в Община Търговище във връзка с извършваната проверка по отношение на сградите в ПИ с пл.№152 в кв.31 по плана на [населено място], общ. Търговище. По преписката е приложена и друга декларация от М. М., която не е датирана, и със същата той декларира в т.2 следното: „Плътната ограда към улицата е построена заедно със съседната на нея постройка, описана в т.1 от настоящата декларация. Оградата като беше много стара част от нея се наклони силно и започна да се събаря. Тъй като е важна за нашия имот аз я съборих и на същото място построих нова от бетонни блокчета, с височина малко по-малка от предишната. Това се случи през 2013г.“. В декларацията е записано, че същата се подава във връзка с молба на декларатора М. за издаване на удостоверение за търпимост на сградите в собствения му имот, намиращ се в [населено място], общ. Търговище, парцел втори-152 и парцел девети-152 в квартал 31. От приложените към декларацията копия на нотариални актове се установява историята на собствеността на поземления имот от 1947г. до 2000г., както и факта, че към 2000г. в този имот е имало построени къща и стопански постройки. До жалбоподателя М. е изпратено писмо, изведено от регистъра на Община Търговище на 23.09.2021г., за уведомяването му на осн. чл. 26, ал. 1 от АПК, че ще бъдат извършени оглед и замервания в имота му, представляващ поземлен имот с пл. № 152, за който е отреден [УПИ] в кв. 31 по ПУП на [населено място], общ. Търговище, като за целта е необходимо осигуряването на достъп до имота на 01 октомври 2021 година, от 10: 00 часа. Изпратеното известие за това писмо е върнато с отбелязване, че писмото не е потърсено, направено от служител на „Български пощи“ на 15.10.2021г. На 25.11.2022г. работна група в състав: В. К. С. на длъжност главен специалист Дирекция „Устройство на територията, околна среда и транспорт” в Община Търговище и инж. Г. В. Г. на длъжност старши експерт в същата дирекция са извършили на основание чл. 223, ал. 2 от ЗУТ проверка в [УПИ], кв. 31 по ПУП на [населено място], общ. Търговище в присъствието на собственика на имота. В резултат на проверката е съставен Констативен акт/КА/ №23, в който е отразено, че провереният имот и изградената в него плътна ограда към улицата са собственост на М. М., като за плътната ограда не са представени необходимите строителни документи /конструктивно становище, разрешение за строеж и протокол за дадена линия/. Констатирано е, че строежът представлява: плътна ограда към прилежащата улица, изпълнена от бетонови блокчета с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м., изпълнена от бетонови оградни блокове. В КА е прието, че строежът съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е шеста категория. Изрично е отразено, че строежът не е търпим и за него не може да се приложи § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като строителството на плътната ограда е извършено през 2013 година. Поради констатираното нарушение на разпоредбите на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1 и 2 от ЗУТ е заключено, че за изградената ограда констативният акт е основание за започване на административно производство за премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. КА е връчен на М., на когото е указано, че може да подаде възражение срещу него в 7-дневен срок, считано от 05.12.2022г.

Въз основа на направените констатации от извършената проверка и събраните документи по преписката е издадена оспорената по настоящото дело Заповед № РД-З-1506 от 21.12.2022г.на Кмета на Община Търговище, в която са възпроизведени констатациите в съставения Констативен акт/КА/ №23/25.11.2023г. и след като е прието за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено:

1. Да се премахне от М. А. М., живущ в [населено място], [улица], ••••••• плътна ограда към прилежащата улица, изпълнена от бетонови блокчета с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м. 2. Определен е срок 20/двадесет/ дни от влизане в сила на Заповедта за доброволно изпълнение от страна на собственика на строежа.

3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2, строежът да се премахне принудително от Община Търговище за сметка на нарушителя.

По повод служебно изискана от съда информация във връзка с наличната по преписката декларация по молба за издаване на удостоверение за търпимост, ответната страна е отговорила, че в Община Търговище няма образувана преписка по подадена молба от страна на М. А. М. за издаване на удостоверение за търпимост на сградите, находящи се в ПИ с пл. №152, за който е отреден [УПИ] в кв. 31 по ПУП на [населено място], община Търговище.

Като свидетел по делото е разпитана Л. М./••••••на жалбоподателя/, която установява, че процесната ограда е изградена от газобетонови блокчета като това било сторено още, докато тя е била собственик на имота. Същата пояснява, че тази ограда преди ремонта била изградена от кирпич и представлявала външна стена на сайвант, но тъй като била пред разрушаване и се налагало да я укрепват с подпори, била изградена наново с газобетонови блокчета и вече представлявала ограда, а не стена на сайвант, тъй като над нея нямало покрив. Съгласно изискването на чл. 172 от ГПК, приложим субсидиарно на осн.чл. 144 АПК, показанията на свидетелката, предвид близката ѝ родствена връзка с жалбоподателя, са преценени от съда с оглед на всички други данни по делото и предвид възможната ѝ заинтересуваност. При съпоставяне на тези показания с писмените доказателства относно собствеността на имота през годините, както и с експертното заключение, следва извода за липса на пречки за кредитирането им.

По делото е допусната съдебно – техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото като изготвено по поставената задача и достатъчно мотивирано, като същото се кредитира от съда. Според заключението размерите на процесната плътна ограда са: дължина - 320см; ширина - 20см и височина - 200см., като на мястото ѝ е съществувала плътна ограда, иззидана от кирпич, с каменни основи и покритие от керемиди, и от същата към момента били запазени единствено каменните ѝ основи, които били с по-голяма ширина от сегашната ограда. Вещото лице счита, че ремонтните работи са извършени около 2021г., като не може да определи дали оградата е изграждана на етапи, но вложените в нея материали/оградни блокчета и покритие с керемиди/сочели, че е изградена в близко време с пристройката в имота. Счита, че в първоначалния си вид оградата е отговаряла на действалите към момента на изграждането й ПУП, правила и нормативи. В съдебно заседание вещото лице допълва, че старата ограда е била изградена през 50-те – 60-те години на 20-ти век и към този момент не е била в несъответствие с някакви правила и нормативи, тъй като за оградите специално са липсвали такива. Вещото лице също поддържа тезата, че старата кирпичена ограда е била част от стар сайвант като нейните каменни основи, запазени при новата ограда, били оградени с бетонен цокъл.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт - Заповед № РД-З-1506 от 21.12.2022г., е издаден от компетентен административен орган - Кмета на Община Търговище, оправомощен по силата на законовата норма на чл. 225а ал.1 ЗУТ да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, към която група категории спада и посоченият в заповедта строеж. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК.

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.3 предл.посл. ЗУТ, процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и реквизити, предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК.

Съдът не установи в хода на административното производство по издаване на процесната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се визират в жалбата. В съответствие с регламентацията на чл. 225а ал.2 ЗУТ заповедта е издадена въз основа на констативен акт №23/25.11.2022г., съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 ЗУТ за контрол по строителството в администрацията на Община Търговище, каквито са В. К. С. на длъжност главен специалист Дирекция “Устройство на територията, околна среда и транспорт” в Община Търговище и инж. Г. В. Г. на длъжност старши експерт в същата дирекция. Съставеният констативен акт е връчен на адресата на проверката М. М. на 05.12.2022г., според направеното отбелязване, и в последвалия 7-дневен срок не е постъпило възражение от последния. Оспорената заповед е издадена след изтичане на 7-дневния срок за възражения срещу констативния акт. Жалбоподателят е собственик на строежа, поради което правилно заповедта е насочена към него като адресат на същата.

Основният спор между страните касае визирано противоречие на заповедта с материалния закон, и по – конкретно спорни са въпросите: изисква ли се за оградата издаване на разрешение за строеж и дали строежът е търпим. От събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертно заключение, следва извода за извършен в периода от 2013-2021г. строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137 ал.1 т.6 ЗУТ във вр.с чл. 147 ал.1 т.7 ЗУТ/редакция от 2015г./- плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м. В случая е безспорно установено, че процесната ограда е с размери: дължина - 3.20 м, ширина - 0.20 м и височина -2.00 м., както и че същата е изградена към прилежащата улица. Съгласно нормата на чл. 48 ал.7 от ЗУТ, към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0, 6 м. Разпоредбата на чл. 48 ал.9 ЗУТ урежда изключение от това ограничение при определени условия, а именно: строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. При тази нормативна уредба и с оглед установените факти следва извода, че процесната ограда попада в предвиденото от нормата на чл. 147 ал.1 т.7 ЗУТ изключение от правилото да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Тук следва да се поясни, че това правило не освобождава собственика на строежа от задължението да поиска издаване на разрешение за строеж, а спестява одобряване на инвестиционни проекти. Цитираната норма на чл. 147 ал.1 т.7 ЗУТ гласи, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 от ЗУТ. И както се посочи по – горе, в настоящия случай изградената плътна ограда попада именно в обсега на визираното изключение, тъй като граничи с прилежащата улица и височината ѝ надвишава ограничението от 0.60 м. Ето защо за същата е било необходимо разрешение от главния архитект на общината въз основа на изготвен и одобрен индивидуален архитектурен проект. Редакцията на чл. 147 ал.1 т.7 ЗУТ/в сила от 10.04.2012 г./също е изисквала издаване на разрешение за строеж макар и без изискване за одобряване на инвестиционни проекти за това. Цитираната в процесната заповед като несъобразена разпоредба на чл. 147 ал.2 ЗУТ също не освобождава собственика на строежа от изискване за строителни документи, тъй като съгласно редакцията ѝ от 2012г. (в сила от 10.04.2012 г.), за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 12 се представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им.

Съдът приема категорично, че оградата е изградена изцяло наново, въпреки ползваната каменна основа на старата ограда, предвид напълно подменената ѝ конструкция чрез премахване на кирпичения зид и изграждането ѝ с бетонови блокчета. В случая не е извършено само леко укрепване или боядисване на оградата, а изграждане на изцяло нова ограда, която преди това не е съществувала като такава, а е представлявала външна стена на сайвант. Дори и да се приеме довода на жалбоподателя, че ремонтът на оградата е имал аварийно-възстановителен характер поради възникнали форсмажорни обстоятелства, относимата към тези случаи норма на чл. 148 ал.6 от ЗУТ предвижда, че при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти, строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В настоящия случай липсват твърдения, данни и доказателства да е изпълнено и това законово изискване.

Възприетият според свидетелските показания, писмени доказателства и експертно заключение период на изграждане на оградата /2013г.-2021г./ определя строежа като нетърпим, поради неприложимост разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Предвид изложеното съдът намира за законосъобразен извода за извършване на строежа в нарушение на изискването по чл. 147 ал. 2 ЗУТ, което прави същия незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ/без издадено разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор/, а последното е основание за издаване на заповед по чл. 225а ал.1 ЗУТ за премахване на незаконния строеж.

С оглед направените правни изводи следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно отговорността за разноски – относно тази отговорност се прилагат правилата на чл. 143 АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева и разноски за платен депозит за експертиза в размер на 200 лева. Съгласно приложимата норма на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая делото е без материален интерес и предвид неговата фактическа и правна сложност следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Претендираните разноски за депозит за експертиза са реално направени и сумата е изплатена като част от определеното възнаграждение на вещото лице, поради което и подлежат на присъждане. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, юрисконсултското възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е органа, издал оспорената заповед, т.е. в полза на Община Търговище. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Ето защо следва оспорващата страна да бъде осъдена да заплати на Община Търговище сумата от 100 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 200 лева, представляваща направени разноски за съдебна експертиза.

По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК във вр.с чл. 219 ал.1 от ЗУТ съдът