Решение № 1949 от 10.6.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 130/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.68, ал.3 от с.к.

Образувано по жалба, вх.№ 712/14.02.2024г. в АСВТ, подадена от името на Р. Х. С. от гр.Стражица, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение № 1012-089#11/18.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № 2113-04-443#18/14.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и добавка по чл.84 от КСО.

Жалбоподателят намира Решението на ТП на НОИ за неправилно, т.к. е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Упълномощеният адвокат настоява, че доверителят й има необходимата възраст и притежава повече от 15г. действителен осигурителен стаж. Счита, че представената трудова книжка/ТК/ е годно и достатъчно доказателство за факта, че е полагал труд в периода 18.07.1984г. до 26.05.1988г. Този трудов стаж неправомерно не е признат от органите на НОИ. При липса на изплащателните ведомости оформената по предвидения нормативен ред при сътавянето й ТК е надлежно доказателство. Според ПП тези факти се потвърждават и от разпитаните свидетели. Счита, че ответникът не е третирал еднакво доверителя й и другите лица, негови колеги, които е посочил, за които АО приема, че са работили в същото предприятие в гр. Стражица. Намира за неправилно поради бездействие на работодателя, който не е предал ведомостите за заплати в архив, клиентът й да бъде лишен от права. По тези съображения моли съда да отмени оспорения акт и да върне преписката за ново проинасяне на АО.

В о.с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат, който пледира за основателност на жалбата и претендира присъждане на сторените разноски. Представя писмена защита, в която се позовава на практика на ВАС.

Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - гр.Велико Търново, действащ чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Подробни мотиви излага в представена писмена защита, в която обсъжда събраните в хода на съдебното производство доказателства и привежда аргументи от практиката на ВАС. ПП счита, че правилно, поради липса на доказателства за наличие на 15г. действителен ОС, е отказано отпускането на ПОСВ и добавка към същата от пенсията на починалата му съпруга. Излага конкретни съображения за ненадлежно оформяне на записа в ТК и наличие на поправка в същата, които са дали основание на АО да направи извода, че вписването в ТК не е направено в съответствие с действащата нормативна уредба. ПП настоява, че жалбоподателят е бил длъжен да представи изсканото удостоверение за ОС за периода 18.07.1984г. до 25.05.1988г., а АО не е имал задължение да събира служебно доказателства за същия. Въпреки това е установил, че ведомостите за заплати не се съхраняват в архива на НОИ. Намира, че свидетелските показания не са допринесли за установяване на нещо различно от фактическа страна. Приема, че не е налице хипотезата на чл.165 от ГПК, т.к. ТК съществува, но не е оформена надлежно. Смята, че спорът не може да бъде изяснен с гласни доказателствени средства, а само чрез писмени документи, посочени в чл.40 от НПОС. Безспорно е установено, че липсват вписвания в изплащателните ведомости за процесния период. ПП настоява на тезата, че засилените технически гаранции при попълване на ТК са с цел да подкрепят удостоверителната сила на този официален документ. Намира, че в случая същите не са спазени.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 23.01.2024 г., видно от ИД на л.113 от делото, а жалбата е подадена на 06.02.2023г., чрез ССЕВ в ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-1/07.02.2024г. Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването като адресат на акта, който засяга неблагоприятно правната му сфера, т.к. е отказано отпускането на пенсия за ОСВ и добавка към нея.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.

Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Съдът на основание чл.170, ал.2 от АПК указа на жалбоподателя, че когато се оспорва отказ да бъде издаден административен акт, оспорващият е този, който следва да докаже пред съда, че са били налице условията за издаването му. В случая, че има 15г. действителен осигурителен стаж, а оспорените от ответника записи в неговата ТК за периода от 18.07.1984г. до 26.05.1988г. отразяват действително положен от него труд в посоченото предприятие осигурител.

Делото е основано преимуществено на писмени доказателства. Представено е з.к. от административната преписка. ПП на ответника поиска представянето в оригинал на ТК №4 и оспори записа на л.18 и 19, относно удостоверяването на прослуженото време в СПППЗ Стражица, с правоприемник „Агрофирма Херба”Стражица. Открито бе производство по реда на чл.193 от ГПК относно проверка истинността на съдържанието на този официален удостоверителен документ. Доказателствената тежест е указана върху жалбоподателя, както и възможността да се ползва от всякакви доказателствени средства, включително гласни такива.

В хода на съдебното следствие ответника ангажира писмени доказателства. По искане на жалбоподателя бяха изслушани показанията на двама свидетели. Показанията на същите съдът кредитира с доверие и ще обсъди по-долу в настоящото.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата. Прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това намери за установено по фактите следното:

1. На 04.04.2023г. жалбоподателят подава Заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка към нея/вж. л.15/.

1. Въз основа на представените документи ПО са приели, че лицето има общ осигурителен стаж 20г. 08м. 29 дни, положен в България и Германия, превърнат към трета категория. От тях действителен осигурителен стаж 13г.05м. и 00дни.

1. За възникване на право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО са необходими 15г. действителен осигурителен стаж и 67г. възраст. Поради недостатъчен действителен ОС с Разпореждане № 2113-04-443#18 от 14.11.2023г. ПО е отказал отпускането на пенсията и добавката към нея.

1. За да постанови отказ АО не е признал стажа на лицето за периода от 18.07.1984г.-26.05.1988г. на длъжност “шофьор“ в „Специализирано предприятие за преработка на полдове и зеленчуци“ към АПК гр. Стражица.

4.1. Като причина органите на НОИ посочват, че в записа на стр.19 в трудовата книжка има поправка в последната цифра на годината на постъпване в предприятието, като не може да се установи какъв е бил първоначалният запис. Освен това при изписване на продължителността на осигурителния стаж словом са изписани само годините, като почти лисва мастилена паста. Поради това ПО не са зачели удостоверителната функция на ТК.

1. Недоволен С. обжалва Разпореждането за отказ пред директора на ТП на НОИ-ВТ, който отхвърлил жалбата му.

6.Поради това спорът е пренесен пред съда и е образувано настоящото дело.

7.В хода на съдебното производство постъпиха доказателства, че ведомостите за заплати за процесния период не се съхраняват в архива на НОИ. Предприятието е преобразувано и става част от Агрофирма „Херба” Стражица. В приемо-предавателен протокол е отразено, че липсват предадени ведомости за звено „автотранспорт” за периода 1984-1988г./вж. л.105-гръб/ и л.139 и сл.

1. В о.с.з. на 18.04.2024г. бе разпитан като свидетел И. Й. И.. Същият заявява, че е бил директор на СПППЗ гр. Стражица от 15.07.1981г. до края на 1990г. Потвърди, че си спомня, че Р. С. е постъпил на работа в предприятието през 1984г. и работил до към края на 1988г. Работил като шофьор на тежкотоварен камион ИФА, фургон, и бил пласьор на сладолед. При предявяване на записа в ТК на стр.19 отбелязва, че подписът за директор не е негов, но потвърждава, че е имал упълномощени лица, които да го заместват. Заявява, че не е участвал в ликвидацията а това предприятие и не е предавал ведомости.

1. Разпитан е и К. М., който още във фазата на адм. производство жалбоподателят сочи като колега, когото си спомня. От представената ТК на К. М. е видно, че е работил в СПППЗгр. Стражица и в процесния период. Познава Р.С., спомня си, че е работил с него. Потвърждава, че е бил шофьор и е разкарвал сладолед.

Въз основа на тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията, разкриват правен спор с административно естество, който има за свой централен предмет въпроса има ли жалбоподателя право да получи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО и добавка към нея. Поради това, приложим материален закон при разглеждане на жалбата е Кодекса за социално осигуряване/КСО/, а процесуален АПК.

При дължимата съгласно чл.168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт, съдът следва да прецени всички основания за отмяна по чл.146 от АПК. Това означава преценка дали при издаването на административните актове са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт, изискването за писмена форма и реквизити – мотивиране на акта, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с материалния закон и съобразен ли е акта на АО с целта на закона.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При това, настоящият състав на съда намира, че обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е валиден акт, издаден от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, съобразно установеното в чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“а”, вр. ал. 3 от КСО.

Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение. Изложени са фактическите основания – фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е налице основание за отпускане на заявената лична пенсия за ОСВ. Не се установи да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспореното Решение на това основание.

Настоящият съдебен състав намери, че административният орган е приложил неправилно материалния закон. Аргументите за този извод са следните:

Според чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Спорният въпрос по делото е свързан с наличието на 15-години действителен осигурителен стаж. Понятие с легална дефиниция по §1, т.12 от ДР на КСО. Става въпрос за непризнаване за действителен ОС на периода от 18.07.1984г.-26.05.1988г., в който според записа в ТК Р. С.е работил на длъжност “шофьор“ в „Специализирано предприятие за преработка на полдове и зеленчуци“ към АПК гр. Стражица.

При разглеждането на заявлението за отпускане на пенсия действа Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. Според чл.40, ал.1 от същата Наредба, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Същите документи според ал.3 на същата разпоредба се издават въз основа на ведомостите за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Тоест, че първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите и служебни книжки, и други документи по утвърден образец, включително УП-та, са вторични документи, които следва да отразяват вече направените записвания в изплащателните ведомости. При наличие на противоречиви данни следва да се даде приоритет на отразеното в изплащателните ведомости.

В случая съдебното следствие потвърди невъзможността същите да бъдат открити и проверени. Тяхното загубване не е повина на жалбоподателя. Поради изгубването на изплащателните ведомости съдът намира, че са налице основания за разпит на свидетели по чл.165, ал.1 от ГПК. Същите са допустимо докзателство и в хода на откритото производство по оспорване на записа в ТК, на основание чл.194, ал.1 от ГПК.

Въз основа на показанията лично на директора на предприятието/св. И./ и на колега на лицето, работил също в автотранспорта/св. М./, съдът намира за несъмнено доказано, че Р. Х.. С.е полагал труд в СПППЗ в гр. Стражица в посочения период. Тези показания кореспондират със записа в ТК на жалбоподателя и заявените от него обстоятелства относно мястото на полагане на труда и неговите колеги, за съжаления някои вече покойници. Освен това, ноторен факт е, че по времето на социализма властта свързваше трудова заетост с местожителството, което не се променя произволно. В края на периода, близо към 1989 г. аграрно-промишление комплекси /т. нар. АПК/ изпитваха редица затруднения, вклч. глад за кадри, поради ниското заплащане. Това кореспондира напълно с показанията на св. И., който описва като причина за привличането на жалбоподателя на работа липсата на кадри/напуснал шофьор/ в сезона на сладоледа. Според съда, гласните и другите - косвените доказателства подкрепят истиността на съдържанието на ТК, представена от жалбоподателя.

Правилата за оформяне на ТК към момента на полагане на труда и при оформяне на записа при напускането на предприятието са били разписани нормите на Наредбата за трудовите книжки (НТК), приета с ПМС № 149/20.03.1953 г., обн. в „Известия” бр.25/1953г. Същата е действала до 01.01.1987 г. Освен това е била издадена Инструкцията по прилагането й от ЦС на БПС, обн. ДВ бр. 49/1953 г. Действала е и Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документ за трудов стаж, издадена от Министъра на финансите, Комитета по труда и работна заплата и ЦС на БПС, в сила от 29.12.1967 г. до 01.01.1987 г. Според чл.8 от НТК/1953г./, всяко вписване в трудова книжка се прави с мастило, заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от упълномощено от него лице и се подпечатват с печата на предприятието, учреждението или организацията, така в Инструкцията по нейното приложение(приета на основание делегация в самата НТК – чл. 13) е възпроизведен същия текст (чл. 15). Инструкция №2492/1967г./ в т.6, б „в” въвежда изискването продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т.7, да се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи, и да се подписва и подпечатва с печата на учрежданието, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници. Общото за последващите актове на НТК/1953г./, че в сила от 01.07.1960г. въвеждат изискването за подписване на оформения в трудовата книжка стаж и от "отговорния счетоводител". Това правило е действало и през спорния период.

От 01.01.1987г. е в сила Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/30.12.1986г., обн. ДВ бр.11/10.02.1987г., отм. ДВ бр.102/03.12.1993г./. Тоест, този подзаконов нормативен акт е действал при оформяне на записа в процесната ТК. Според чл.6 от посочената Наредба, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяване на ТПО, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. В чл.3, ал.3 от същата Наредба, в случай на неправилно или неточно вписване в ТК, поправките се извършват от предприятието, направило първоначалното вписване и се заверяват с подпис и печат.

От представения по делото оригинал на ТК №4/вж. джоб за докуменит на л.138 от делото/ е вино, че записът на л.19 от същата е извършен на 26.05.1988г. Съдът намира, че същият е оформен по начина, предписан в посочените по горе нормативни актове и в частност НТКТС, в сила от 01.01.1987г. Записът е извършен с мастило, нанесени са началната и крайната дата на периода, които са четими, налице са подписи на гл. счетоводител и ръководител на пердприятието/със запетая/, положен е печата на предприятието. Съдът намира, че са спазени всички технически гаранции, обсъждани по-горе, които са създадени да гарантират удостоверителната сила на ТК, като официален документ по чл.347 от КТ, в действащата понастоящем редакция, преди промените с ДВ бр.85 от 2023г., в сила от 01.06.2025г.

При оформянето на общия трудов стаж в СПППЗ гр. Стражица в ТК е записано, че работникът е започнал работа на 18.03.198 4 г., като цифрата 4 е удебелена. Това обаче неправилно се интерпретира от ответника като поправка, т.к. не са налице различни записи. При оформянето на общия стаж, който е три години 10месеца и 08 дни словом е записана само стойностат на годините, а др. са оформени с цифри. Действително това е отклонение от посочените правила, но съдът го намира за несъществено, т.к. липсва противоречие между цифрите в двата реда и записът за начало и край на ТПО. Потвърждава се факта, че записът в ТК е оформен с химикал, който е прекъвал, т.к. мастилената паста е оскъдна, но при това записаното си личи ясно и е четимо. По тези съображения съдът намира, че в случая не се касае за същинска грешка и поправка на вписаните данин, която се нуждае от заверка по посочения по-горе ред.

Според чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Съдът намира, че фундаменталните правила за оформяне на ТК в случая са спазени и не са налице никакви други доказателства, които да оборват достоверността на записа в ТК. Поради това намери оспорването на съдържанието й по реда на чл.193 от ГПК за недоказано. Притежаваната от ТК материална удостоверителна сила не е засегната. Няма причина да не бъде зачетена нейната доказателствена сила, въпреки липсващите ведомости за заплати. Отразеното на л.19 от ТК №4 е годно да изпълни удостоверителните функции на ТК и на Р. С. посоченият период от 3г.10м. и 08д. Следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж, който прибавен към установените вече 13г. и 5м. е достатъчен, за да му бъде признато правото на лична ПОСВ, на основание чл.68, ал.3 от КСО.

В подкрепа на тези изводи е подходът в Инструкция № 5 от 30.06.2005 година за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратените осигурители без правоприемник. В от чл. 1 от тази Инструкция се прилагат особени правила за документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лице, работило в прекратените организации по §.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ / така в настоящия случай АПК, т.к. предприятиет СППЗ е било в структурата на този комплекс в гр. Стражица/. Това са земеделските организации и кооперации, прекратили дейността си към 1992 година/ ДВ 28от 1992 г /. В §1 от ДР на тази инструкция са посочени допълнителни документи въз основа на които може да се установява осигурителния стаж на лицата, положили в организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но те не изключват възможността при липсващи ведомости за заплати за исковия период осигурителния стаж на такива лица да се зачете въз основа на вписванията на трудовата им книжка. С новоприетия закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е допустимо времето за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 година съгласно действащите разпоредби / така чл. 1, ал.1т.3 от Закона/ да се установява по съдебен ред за лицата по чл. 2, ал.3 от ЗУТОССР, но само при документи /загубени или унищожения / за положения стаж. Такъв не е настоящия случай при наличието на надлежно оформена трудова книжка.

Изложените мотиви обосновават извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1012-04-89#11/18.01.2024г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-04-443#18/14.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото ТП на НОИ. Поради това същото следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбата е основателна.

Естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда. На основание чл.173, ал.2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя Заявление. При спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174, изр. 1 от АПК следва да се определи и срок за произнасянето.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на жалбоподателя за разноски е основателно. ТП на НОИ – Велико Търново следва да заплати на адв. А. разноски за АВ, т.к. същата направи изявление, че е оказала безплатна правна помощ, на основание чл.38 от ЗАдв. С оглед естеството на спора и положените процесуални усилия съдът намира размер на възнаграждението от 500, 00лв. за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО Административен съд В. Търново, VII-ми адм. състав