Решение № 827 от 19.4.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 707/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез старши юрисконсулт Г. Н., редовно упълномощен, срещу Решение № 80/ 08.09.2023 г., постановено по НАХД № 67/ 2023 г. по описа на Районен съд – Балчик. С жалбата се настоява, че първоинстанционното Решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът оспорва извода на РС, че деянието може да бъде счетено за маловажен случай. Претендира, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, на формално изпълнение и не е необходимо да е настъпил противоправен резултат. Счита, че след като законодателят изрично не е предвидил маловажен случай в специалния закон – Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), това означавало, че нарушаването на разпоредбите му е винаги с висока степен на обществена опасност. Изтъква, че нарушението е доказано по безспорен начин, няма допуснати нарушения при установяването му и издаване на наказателното постановление и изразява становище, че е без значение, че няколко дена след проверката е подадено уведомление до ДИТ. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление (НП), издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич (ДИТ - Добрич). В случай на уважаване на жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява.се от ст. юрисконсулт Н., който поддържа жалбата. Ответникът, редовно призован, се представлява от управителя на дружеството С. Т. С., който оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение. По делото е приет и писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез процесуалния представител на ответника, в който са изложени подробни доводи за нейната неоснователност. Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за уважаване на касационната жалба и отмяна на първоинстанционното решение, съответно постановяване друго по същество, с което да бъде потвърдено НП. Административен съд – Добрич, касационен състав, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебното производство пред Районен съд – Добрич е НП № 08-2300014/ 23.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич (ДИТ – Добрич), с което на „ТОП МАРКЕТ“ ООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1900 лв. (хиляда и деветстотин лева) за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, за това че при извършена на 21.12.2022 г. в 14.30 часа проверка от инспектори на ДИТ – Добрич на супермаркет „Топ маркет 24 часа“, находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, [улица], стопанисван от „Топ маркет“ ООД е установено, че в обекта полага труд като „продавач – консултант“ М. Б., ЛНЧ 7002318148, с дата на раждане: [дата]. (гражданка на Украйна). От попълнена от нея декларация е констатирано, че същата има сключен трудов договор, установено работно време, осигурени почивки и трудово възнаграждение. В НП е отразено, че от трудовото досие на лицето, графици за работа в обекта за 2022 г., ведомости за заплати за 2022 г. е направен извод, че М. Б. е постъпила на работа на 23.11.2022 г., при което с оглед прегледа на предоставените документи е установено, че дружеството като работодател не е изпълнило задължението си да уведоми писмено Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич в 7-дневен срок от действителното започване на работа на работничката. Добавено е, че уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е подадено от работодателя на 23.12.2022 г. Прието е, че нарушението е извършено на 01.12.2022 г., установено е на 20.01.2023 г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол № ПР2242695/ 20.01.2023 г. за извършена проверка, декларация от М. Б., трудов договор с нея; Уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. В АУАН, съставен на 24.01.2023 г., е описана идентична обстановка с тази в НП. АУАН е надлежно връчен на дружеството. По същия не са постъпили възражения. Фактическата обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Решението на съда е правилно и законосъобразно. За да отмени Наказателното постановление, съдът е приел, че нарушението е доказано, но деянието предвид събраните доказателства представлява маловажен случай, с оглед на което е отменил НП и е предупредил дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Тези негови изводи се споделят от настоящата касационна инстанция, съобразявайки представените писмени и гласни доказателства по въззивното дело. Вярно е, че формално нарушението, състоящо се в неизпълнение изискването на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, е налице. Същевременно следва да се отчетат наличните по делото факти, а именно, че наетото лице е било с насочващо писмо от Дирекция „Бюро по труда“ – Добрич към процесното дружество, което насочващо писмо е изпълнило наказаното лице, сключило е трудов договор с регистрираната като търсеща работа гражданка на трета страна, подало е уведомление в НАП за сключения договор и само два дена след извършената проверка, т.е. при разбиране за пропуска си, дружеството е подало изискуемото Уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Последното е подадено дори преди да е издаден Протоколът за проверка, още по – малко АУАН и съответно впоследствие НП. Всички останали условия на чл. 10 от закона са били изпълнени от дружеството. При тези факти и обстоятелства правилно е счел първоинстанционният съд, че е налице маловажен случай. Като не е съобразил конкретните обстоятелства и не е прекратил производството административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразен акт, който правилно е отменен. Неоснователно е възражението на касатора, че щом в ЗТМТМ не била предвидена възможността за маловажен случай, то това означавало, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Напротив, от значение щеше да бъде, ако този вид нарушения бяха изключени като такива от института на маловажния случай, както е сторено това с разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда за други нарушения. В случая обаче липсва такава норма и следва всеки конкретен казус да се преценява съобразно относимите факти. Съдебната практика на административните съдилища е еднопосочна, че и по чл. 10 от ЗТМТМ може да е налице маловажен случай, като такъв не е приеман, ако Уведомлението е подавано твърде забавено във времето, а не защото по принцип деянието е с висока степен на обществена опасност. В този смисъл Р № 81 от 05.01.2024 г. по а. н. д. № 994/2023 г. на АдмС – Хасково; р № 1684 от 29.11.2023 г. по а. н. д. № 2420/2023 г. на АдмС – Варна; Р № 1025 от 18.03.2024 г. по а. н. д. № 38/2024 г. на АдмС – Пазарджик и др. Действително обществените отношения, които регулира ЗТМТМ, са от особена обществена важност, тъй като касаят желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, а така се засяга и публичен интерес на Съюза, но това не може да изключи задължението на районния съд за индивидуална преценка на всеки отделен случай - с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител, което задължение в случая БРС е изпълнил, като е изложил съответни на доказателствата и приложимия закон изводи. Фактическата обстановка, извлечена от събраните доказателства, установява, че нарушението е с ниска степен на обществена опасност и отговаря на критериите, разписани в §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, обуславящи възприемането му като маловажен случай, поради което Решението на РС - Балчик следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева). Дори да се отчете като процесуално представителство само изготвеният по касационната жалба писмен отговор от процесуалния представител на дружеството, то договореното възнаграждение на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е минимално предвиденото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид горното Административен съд - Добрич, I касационен състав,