Решение № 152 от 6.8.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 1173/2024 г.

Производството е по глава двадесет и първа от НПК. С присъда № 83/11.09.2024г., постановена по НЧХД № 2186/2023г. по описа на Районен съд – Русе, подс.Д. К. И. е признат за невинен в това, че на 02.08.2023 г. в с.Сандрово причинил лека телесна повреда на И. А. Н., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК в резултат на причинено сътресение на мозъка без обективна неврологична находка, охлузвания на долночелюстния ръб, на лява междулопаткова област и на дясна кръстцова област, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен предявеният от тъжителя предявения граждански иск от И. А. Н. срещу подсъдимия И. (за сумата в размер на 2000 лева - претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2023 г.), както е отхвърлен и тъжителя предявения граждански иск от И. А. Н. срещу подсъдимия И. (за сумата в размер на 60 лева - претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2023г.). Тъжителя Н. е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Русе, сумата в размер на 638, 98 лева - направени разноски по делото за изготвяне на съдебни експертизи, както и да заплати на подс.И. 1000 лева – разноски на последния за процесуално представителство по делото. Въззивното производство е инициирано от жалба от частият тъжител Н. (чрез защитника му адв.Е. Н.). С нея и последвали допълнителни съображения (допълнителна жалба), поддържани и в заседанието на въззивната инстанция, се развива оплакване за неправилност на първоинстанционния акт поради необоснованост, като противно на приетото с атакуваната присъда, се навеждат доводи за доказаност по изисквания несъмнен начин на твърдяните с тъжбата действия на подсъдимия, съответно и, че в резултат на тях настъпили установените по делото увреждания по тъжителя, обуславящи състовомерност на извършеното, така както е въведено с частната тъжба. Визира се съвкупността от доказателствената информация, визуално установяваща се от ангажирания по делото видеофайл за първоначално хващане от подсъдимия на ръката на тъжителя и влизането на двамата към вътрешността на двора (към което място се сочи установеното от съвупността обстоятелство, че намиралият се на улицата св.В. И. нямал видимост, както също и видеонаблюдението), както и към това за следващо от косвени доказателства (поради установените впоследствие наранявания по тъжителя, посещението на болнично заведение и възпроизведените негови изявления за случилото се, посредством разпитани по делото, полицейски служители) авторство именно на подс.И. в причиняване на установените по тъжителя увреждания, така както е наведено като твърдение с процесната частна тъжба, инициирала производство. Акцентира се в частност и на липса на обяснение (освен, че било в резултат на физическо въздействие от подсъдимия върху тъжителя, както се твърди по тъжбата), на конкретно увреждане по тъжителя – охлузване с размери аколо 0, 3/0, 8 по долночелюстния ръб по тъжителя и съответно, че това нараняване не било обсъдено и съобразено от първата инстанция при решаване на въпросите по чл.102, т.1 от НПК. Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, осъдителна, в съгласие с обвинителната теза развита с тъжбата, със съответни последици и по гражданските претенции, както и относно претендираните разноски направени от тъжителя във връзка с производството. В заседанието на въззивната инстанция, договорния защитник на подсъдимия И. – адв.Е. Т., развива доводи за неоснователност на жалбата в съгласие с мотивите на съдебния акт, като пледира присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата и в открито заседание, доводи на страните, в частност и становището на подсъдимия (чрез защитника му адв.Т.), след служебна проверка на присъдата по реда чл.314, ал. 1 от НПК намира, че жалбата е неоснователна. Не са налице основания от кръга на посочените в чл.338 от НПК, налагащи изход, различен от потвърждаване на атакуваната присъда. Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след достатъчно обстоятелствен и ясен анализ на доказателствените източници, обосновано е достигнал до фактическите положения и до извод относно недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение, за причинена телесна повреда (за авторство на подс.И. по причиняване на установените по тъжителя процесни увреждания) по така очертания предмет със същата. Освен това, настоящата инстанция констатира, че тези фактически положения, не могат да се приведат и към който и да е друг състав на престъпление от предвидените в НК. Окръжният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до ограничаване процесуалните правата на защита на страните, както по събирането, така и по анализа на относимите по делото доказателства и доказателствени средства, свързани с предмета на доказване. Доводи с такъв характер не се навеждат и от страните. След като отново подложи на преценка събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените, обосновани правни изводи. Фактология, възприета за доказана от първата инстанция, изцяло се счита и от въззивната инстанция за установена даденост въз основа на съвкупността (която въззивната инстанция не смята за необходимо само да повтаря и тук). Същата е изведена след съответстваща на съдържанието на източниците, констатация за противоречия в съвкупността (условно групирани от районния съд на три части) и взетото решение да се приеме за установено, че подсъдимия не е въздействал физически върху тъжителя (че нямал принос към настъпва не установените по последния увреждания) било достигнато чрез анализна дейност по реда на чл.305, ал.3 от НПК, съображенията по която, въззивната въззивната инстанция приема за правилни. Както правилно е констатирала и извела доводи в тази насока първата инстанция, доказателствените източници не водят до изискваната по аргумент на противното от чл.303, ал.2 от НПК, несъмнена доказаност на обвинението, в случая както по отношение на обективиране като даденост на физическо въздействие от подсъдимия спрямо тъжителя на процесната дата, така и за връзка между такова въздействие и установените посредством последвалото им установяване по медицински ред, в това число посредством приета по делото СМЕ, наранявания по последния, с правна характеристика на лека телесна повреда. Районният съд, констатирайки липсата на съмненост по тези въпроси въз основа на съвкупността, на практика отговорил изчерпателно и на въведените с въззивнана жалба доводи констатирайки, че въпреки факта на извършено от подсъдимия хващане на тъжителя за ръката, и факта на следваща във времето установеност на увреждания по тъжителя, както и последващо възпроизведеното негово отношение към случилото се, не разкриват по необходимия несъмнен начин (така, че да обективира последователна, непрекъсната и доказана обусловеност на тези увреждания именно от конкретните действия на подсъдимия, а не и от други фактори, включително и настъпили по друго място и време било то и на същата дата, и не непременно при конфликтната ситуация, която се развила между подсъдимия и тъжителя). Източниците били подложени на внимателна преценка като като комплексна даденост, така и по съдържание тези от тях, значими за решаване на въпросите по чл.102 от НПК. Идентично на първата инстанция, въззивната приема, че независимо от наличието на доказателствената информация, в случая с косвен характер по отношение твърдяното авторство на И. по причиняване на въпросните увреждания (настъпил конфликт, предполагащ възможно физическо въздействие, на следващо място – осъществено първоначално такова – доколкото подсъдимия хванал за ръката тъжителя и се насочили към вътрешността на двора, факта на посещение на тъжителя на бонично заведение, наличие по него на наранявания които няма данни да са били даденост отпреди процесната дата и съответно възпроизведените му изявления пред посетилите го полицейски служители за автор и накратко механизъм на причиняването им), тя не обективира несъмнена доказаност на същото. Наред с това, посредством друга, също анализирана част от съвкупността (косвено изводимо от показанията на св.В. И., обясненията на подсъдимия, както и експертните изводи) се навежда хипотеза на възможен друг механизъм на тяхно настъпване – при падане на повърхността на земята или друга възможна конкретика, за предизвикано и настъпило не именно от подсъдимия, въздействие по телесната цялост на тъжителя, каквото твърдение (за определено изминало време през което тъжителя се намирал в имота, при което възприел шум наподобяващ шум от съприкоснование на предмети) се навежда в обясненията на подсъдимия. Това, и установяващото се по експертен път и при разпита на експерта в заседанието на първата инстанция, че не би могло да се изключи възможността (възможна е всяка от хипотезите) уврежданията по тъжителя да са причинени и по друг, различен от твърдения механизъм – удар и/или блъскане на тъжителя, в резултат на което да е паднал на дадения терен, води до невъзможност да се достигне до несъмненост на изводите за авторството, доколкото в случая и източниците, имащи косвен доказателствен характер, не разкриват верига от обстоятелства и не обективират връзка между физическо вездействие от страна на подс.И. към тъжителя така, че да е изключено всяко друго възможно обяснение на установените по последния увреждания в момента на постъпването му в болничното заведение на процесната дата. Съмнението за авторство остава и при отчитане наличието на нараняване по тъжителя (охлузване по долната челюст, принципно обичайно за настъпило в резултат действието с ръка или предмет от друго лице, но неизключващо и друг възможен механизъм на настъпване). Или - уличаващата доказателствена информация и оценката на съдържанието й, акуратно изведена и изложена от първата инстанция, в частност в случая наличието на само индиции по отношение на авторството в съвкупност (но недостатъчни), по аргумент на противното на чл.303, ал.2 от НПК, не предпоставят допустимост да бъде постановена исканата с жалбата присъда, прогласяваща виновност в причиняването на телесната повреда, предмет на делото. Всички тези обстоятелства определят съмненост на обвинението и съобразно чл.303, ал.2 от НПК, изключват постановяването на осъдителна присъда, което обуславя законосъобразност на атакуваната, и същата следва да бъде потвърдена изцяло, включително и по акцесорния предмет (за издяло отхвърлените претенции за обезщетяване по предявените граждански искове, поради неустановяване на деликт, резултат от деяние на процесния подсъдим), както и присъдените разноски, сторени от тъжителя за реализираната защита в производството. Такава е реализирана и пред възззивната инстанция, като съобразно ангажирания договор да защита и съдействие, подсъдимия е заплатил възнаграждение за защитник – адв.Т., сумата от 1000лв, поискано е произнасяне от въззивната инстанция по него, предвид което на основание чл.190, ал.1, пр.2 от НПК, съобразно изхода на делото, тези разноски на подсъдимия следва да се възложат на частния тъжител. Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,