Решение № 81 от 3.12.2025 г. на Районен съд - Свищов по дело № 119/2025 г.

производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след изрична покана до нарушителя, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, нарушителя е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, удостоверено в цитираното писмо на Община С.. Липсват твърдения на жалбоподателя, че не е запознат със съдържанието на акта, а същевременно в писмото на Община С. изрично е посочено, че същият е отказал да подпише и получи акта, като отказът за това е удостоверено с подпис на свидетел в акта. Следва да се посочи, че в същата разписка е указано, че лицето може да подаде възражения срещу акта. Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата относно връчването на документите чрез служители на общинска охрана, по следните съображения: От доказателствата по делото е установено, че до нарушителя са изпратени две покани по пощата за явяване в дирекцията на ОДБХ – В.Т. за съставяне на АУАН, но той не се е явил. Поради това актът е съставен в негово отсъствие. В този случай законът предвижда специална процедура – съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а при липса на такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, като връчването следва да се организира в срок до седем дни от получаването му. Безспорно е установено, че в гр. С. няма структура на ОДБХ, поради което директорът на ОДБХ – В.Т. законосъобразно е изпратил АУАН до кмета на общината за връчване. Организацията по изпълнение на тази законова процедура е правомощие на общинската администрация, а не на ОДБХ. От разписката на л. 12 по делото се установява, че на нарушителя е предявен актът, като на мястото за подпис той е отбелязал „отказва“, което представлява надлежно удостоверяване на отказа и прави връчването валидно. След извършеното връчване община С. е върнала екземплярите от акта и разписката на ОДБХ, съобразно законовата процедура. При това положение съдът приема, че АУАН е връчен в пълно съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, а възраженията на защитата относно начина на връчване са неоснователни. Съдът намира за неоснователно и възражението на защитата на жалбоподателя, че контролните органи на ОДБХ, не били задълбочили проверката и не изяснили правоотношенията между лицето, извършило продажбата на ветеринарния лекарствен продукт и „••“ ЕООД, не са взели сведения от нея, както и произхода на продукта. Това е така, тъй като в съдебно заседание бе разпитана свидетЕ.та А. З. – дъщеря на управителя на дружеството, продала ветеринарния лекарствен продукт на свид.Г., която заяви, че помага на баща си в обекта. Макар да не е в трудово правоотношение, което също се установява от нейния разпит, именно тя е извършила продажбата и е издала фискален бон чрез касовия апарат на дружеството, поради което продажбата е осъществена от името и за сметка на „••“ ЕООД, а фактическото изпълнение на функции на продавач е достатъчно за целите на административнонаказателното производство. Въпросите за наличието на трудов договор са неотносими към текущото производство и са от компетентността на други контролни органи. От показанията се установява и че продуктът е бил поставен в обекта с етикет с цена, какъвто дружеството използва за стоките си, което сочи, че ветеринарният лекарствен продукт е бил част от търговския асортимент и предназначен за продажба. За установяване на нарушението е извършена контролна покупка, удостоверена с касов бон и потвърдена от свидетелски показания. Следователно твърдяното непълно изясняване на фактите, не се установява и не се разкриват процесуални нарушения, които да поставят под съмнение законосъобразността на издаденото наказателно постановление. На следващо място, следва да се отбележи, че настоящият състав на съда, намира за неоснователно и възражението на защитата, че при установяване на нарушение, санкцията следвало да бъде насочена срещу лицето, извършило продажбата – А. З., а не срещу „••“ ЕООД. От разпита на свидетЕ.та се установява, че тя помага на баща си в търговския обект, като именно тя е взела ветеринарния лекарствен продукт от асортимента, изложен за продажба в помещението, в което дружеството извършва дейност. Продажбата е извършена чрез издаване на фискален бон от касовия апарат на дружеството, поради което е безспорно, че действието е осъществено от името и за сметка на „••“ ЕООД. Дори лицето, което извършва фактическото действие по предаване на стоката, да не се намира в трудово правоотношение, то действа като фактически изпълнител в рамките на търговската дейност на дружеството, а административнонаказателната отговорност правилно се ангажира спрямо юридическото лице като субекта, упражняващ продажбата. Законът не изисква задължително снемане на обяснения от лицето, което извършва продажбата, когато има други преки доказателства за осъществяване на нарушението от името на търговеца. Следователно санкционираното дружество е правилно определено като нарушител, поради което възражението на защитата се явява неоснователно. Горното позволява да се направи извода, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, като възраженията на защитата за недоказаност на вмененото с НП административно нарушение са неоснователни. Този извод се налага от обстоятелството, че ветеринарния лекарствен продукт е бил сред предлагания асортимент в обекта, изложен за продажба в помещението, в което дружеството извършва дейност и както се посочи по-горе, е имал етикет с цена, стандартен образец, като на останалите продукти, според изнесеното от свид.З.. Административно-наказващият е съобразил нормата на чл. 52, ал. 4 и следващите от ЗАНН, като преди да се произнесе по преписката е проверил акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост като обективно е преценил събраните доказателства в тяхната съвкупност. След като е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства административнонаказващия е преценил, че няма основания за пР.гането на чл. 28 от ЗАНН. Наложената санкция е съобразена с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и чл. 450б, ал. 2 от ЗВД - имуществена санкция в размер на 1500 лв., т.е. наложеното наказание е определено в минималния размер на предвиденото в съответната санкционна норма - чл. 450б, ал. 2 от ЗВД. Настоящият състав на съда намира, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, поради което се явява справедливо определено. Предвид гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. В настоящия случай, същият е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен хонорар в размер на 480, 00 лева, с вкл. ДДС (л. 35 от дело). Същият е уговорен в размер, който в рамките на установения в чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към минималния предвиден (без ДДС) и в този размер следва да се присъдят на административнонаказващия орагн. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът