РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. Бургас, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев Членове: Петя Г. Г.а Стоянова Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Н. Ат. И.Д. Ил. И.З. М. М. като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Въззивно административно наказателно дело № 20222100600352 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 272/22.03.2022 г. по АНД № 5823/2021 г., Бургаският районен съд е признал обвиняемия Г. Д. Г., ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 24.01.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „К.“, на входа/изхода на базата на „В.“ ООД, не изпълнил задълженията си по чл.35, ал.1 от ЗОЗ, като паркирал автомобил на входа/изхода на базата на „В.“ ООД, с което противозаконно пречил на Помощник частен съдебен изпълнител – Х. Н.И. при ЧСИ Д. Н. с рег. № 804 на КСИ, с район на действие Окръжен съд – Бургас да изпълни задълженията си по изп.д. № 20208040400012/2020 г., относно изпълнение насочено към булдозер CATERPILLAR D5 M LGP със сериен № •••• и верижен багер CATERPILLAR 325D LN със сериен № ••••, номер на рама ••••• и номер на двигател •••••, предмет на особен залог, вписан под № 2017083001056 и пристъпване към изпълнение, вписано под № 2019122002788 в ЦРОЗ, осуетявайки изпълнението върху посочените заложени вещи.

За извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК БРС освободил Г. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С въззивната жалба на обвиняемия се моли постановеното от БРС решение да бъде отменено като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и признаване на същия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Жалбата е бланкетна.

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият Г. не се явява, като защитникът му – адв. Т. Д. от АК – Бургас поддържа жалбата в частта, относно нарушение на материалния закон. Изразява становище, че Законът за особените залози е специален спрямо ГПК, в частта относно изпълнителния процес, като счита, че известяването на залогодателя от заложния кредитор по чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ не е извършено съобразно правилата. Според защитата, единствената възможност, в която ЧСИ може да връчва съобщения по чл. 42, ал. 2 от ГПК е по съдебни дела, и то с изрично разпореждане на съда, като настоящия случай не попада в тази хипотеза. Излагат се съображения и за това, че независимо от започване на производството по специалния закон ЗОЗ, след като той препраща към ГПК, то последващите действия следва да са подчинени на изпълнителния процес по последния. Изтъкват се доводи в подкрепа на тезата, че съобразно правилата на закона се изисква съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение, съобразно указаните от взискателя способи, като в настоящия случай, помощник ЧСИ е проявил незаконосъобразна инициативност, насочвайки изпълнението към неизрично посочени от взискателя вещи. Наред с това, защитата изразява предположение, че молбата от заложния кредитор, с която посочва вече двете процесни вещи от същата дата, е депозирана едва след като помощник ЧСИ е извършил действията. Затова и липсвала покана за доброволно изпълнение по чл.428, ал.1 от ГПК, която съдебният изпълнител бил длъжен да връчи и му даде двуседмичен срок за изпълнение.

Престъпния състав не бил изпълнен от субективна страна, тъй като отзовалите се на място полицейски служители отказали съдействие на помощник ЧСИ, поради което и осъдения се усъмнил в законосъобразността на указанията на последния и отказал да ги изпълни.

При тези разсъждения и изводи, защитата пледира, за отмяна на решението на БРС, признаване обвиняемия за невиновен по обвинението в престъпление по чл.270 от НК, защото Пом.ЧСИ не е действал в изпълнение на задълженията си, а в нарушение на същите, което изключва квалифицирането като противозаконно поведението на обвиняемия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението на БРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото, като е направил обоснован извод, че обвиняемият Г. е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. БРС е обсъдил наличните доказателства, като е изложил подробни аргументи и освобождавайки от наказателна отговорност обвиняемия, му е определил административно наказание глоба към минимума, предвиден в чл. 78а НК, а именно в размер на 1000 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен състав намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:

Обвиняемият Г. Д. Г. е на •••••••••••••••. На 29.08.2017 г. между физическото лице Д. Щ.К. от една страна като заложен кредитор и „В.“ ООД, като длъжник и залогодател, представлявано от К. като негов управител, бил сключен договор за особен залог, съгласно който длъжникът учредил в полза на заложния кредитор особен залог върху машини и съоръжения, описани подробно в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Във владение на длъжника и залогодател „Водоканалстрой“ ООД останало заложното имущество. На 30.08.2017 г. в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) бил вписан договорът за особен залог под № 2017083001056.

По реда на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, през месец ноември Д. К. прекратил участието си като съдружник във „Водоканалстрой“ ООД с писмено предизвестие, получено от дружеството на 28.08.2017 г. На 13.07.2018 г. между Д. Щ. К. от една страна като цедент и „В. – Д. К.“ ЕООД, представлявано от Управителя Д. Щ. К., от друга страна като цесионер, бил сключен договор за прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърлил на цесионера своето вземане от длъжника „Водоканалстрой“ ООД, за изплащане на равностойността на дружествения дял на напуснал съдружник, заедно с всички привилегии, обезпечение и други принадлежности, в т. ч. и учреденият особен залог с договор от 29.08.2018 г., вписан в ЦРОЗ. Промяната за заложния кредитор съгласно договора за цесия, била вписана в ЦРОЗ под № 2018716001966 като изменение към първоначалното вписване. На 20.12.2019 г. било вписано и пристъпването към изпълнение.

На 13.01.2019г. чрез ЧСИ Д.Н. с рег. № 804 на КЧСИ, на обвиняемият Г. Д. Г. – управител на длъжника и залогодател „Водоканалстрой“ ООД, представлявано заедно и поотделно от управителите Ж.Ж. Я. и Г. Д. Г., било връчено лично, срещу подпис, уведомление от заложния кредитор „В. – Д. К.“ ЕООД, представлявано от Управител Д. Щ. К., за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ, по Договор за особен залог от 29.08.2017 г., вписан в ЦРОЗ. Уведомлението било придружено с покана за доброволно предаване държането на заложените вещи на основание чл. 34, т. 1 от ЗОЗ, на 15.01.2020 г. в 11: 30 часа, на паркинга/базата на „В.“ ООД, находящ се на адрес: гр. Бургас, ул. „К.“ при Свободна безмитна зона – Бургас.

С уведомлението длъжникът -залогодател бил уведомен и за това, че в случа на липса на доброволно изпълнение от негова страна, от заложния кредитор ще бъдат предприети мерки за принудително изпълнение по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС. Изрично било посочено, че се пристъпва към изпълнение по отношение на ВСИЧКИ машини, предмет на особения залог, посочени в Приложение № 1, като на позиции № 10 и № 11 били описани и процесните две машини.

С надлежно пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Д. Щерионов Костов, в качеството си на Управител на цесионера „В. – Д. К.“ ЕООД, И.Д.К. бил упълномощен да представлява Дружеството пред „В.“ ООД, като упражнява във връзка с особения залог № 2017083001056 всички права на заложния кредитор – упълномощител по чл. 34 от ЗОЗ.

С оглед липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника и залогодател „В.“ ООД, въз основа на молба от 16.01.2020 г. на заложния кредитор „В. – Д. К.“ ЕООД до ЧСИ Д.Н. с рег. № 804 на КЧСИ, за предприемане на изземване от длъжника и залогодател „В.“ ООД и предаване на заложния кредитор „В. – Д. К.“ ЕООД по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС на заложеното имущество по Договора за особен залог, било образувано изпълнително дело № 20208040400012/2020.

На 17.01.2020 г. ЧСИ Д.Н. уведомил писмено длъжника по изпълнителното дело за насрочено за 20.01.2020 г. от 10: 00 до 17: 00 часа извършване на опис и предаване на заложеното имущество: багер – товарач CATERPLLAR428D със сериен № •••••, багер-товарач CATERPLLAR428D със сериен № •••••, номер на рама CAT0428DJBMT02750, със сериен № ••••• и рег. № •••••ЕЕ; верижен багер CATERPLLAR320CL, със сериен № •••••; и товарен автомобил MERCEDES 2646 с номер на рама •••••, номер на двигател ••••• и рег. № А ••••• МХ.

На 20.01.2020 г. в 10: 30 часа помощник частен съдебен изпълнител (ПЧСИ) Х.Н. И. при ЧСИ Д.Н., заедно с пълномощника И. Д. К. на взискателя –цесионер посетил базата на „В.“ ООД в гр. Бургас, ул. „К.“, за да опише и изземе заложеното имущество и да го предаде на кредитора. Пристигайки на място установили, че същата работи и функционира. Посрещнал ги обвиняемият Г.. ПЧСИ И. се легитимирал на обвиняемия и го поканил да му предаде посочените по-горе 4 бр. машини, включени в списъка – приложение към особения залог. Г. отвърнал, че не може да ги предаде, тъй като същите към момента се намирали на различни обекти на дружеството, поради което и му били необходими три дни, за да ги върне обратно в базата. С оглед на това, със съгласието на пълномощника на дружеството – кредитор, ПЧСИ И.отложил описа и предаването на заложеното имущество за 23.01.2020 г., като обвиняемият обещал, че след три дни четирите машини ще бъдат в базата и ще ги предаде. За така установеното и постигнатото между кредитора и длъжника съгласие за отлагане на описа и предаването на заложеното имущество, ПЧСИ И. съставил протокол № 2284/20.01.2020 г., който бил подписан от всички присъстващи.

На 23.01.2020 г. в 10: 00 часа ПЧСИ Х. И. и И.К. отново посетили базата на „В.“ ООД, но установили, че същата е заключена. В двора на базата видимо нямало хора, липсвала и търсената техника. След многократни неуспешни опити на ПЧСИ Х. И. да се свърже по телефон с обв. Г., той заедно с пълномощника К. посетили офиса на „В.“ ООД, находящ се в гр. Бургас, ул. „Х. А.“ № ••, който също бил заключен. За посочените констатации, ПЧСИ съставил протокол № 3083/23.01.2020 г. При последващото посещение в базата на длъжника, на 24.01.2020 г. ПЧСИ И.и И. К., същата била отворена и двамата влезли в двора й. Посрещнали ги мъж и жена които не им се представили. ПЧСИ Х. И. се легитимирал и обяснил повода за посещението си, но мъжът заявил, че няма да му съдейства и му казал да се маха. ПЧСИ установил, че в базата на „В.“ ООД се намират други две машини, предмет на особения залог, които били забелязани от пълномощника на кредитора още на 23.01.2020 г., а именно булдозер CATERPILLAR D5 M LGP със сериен № •••••• и верижен багер CATERPILLAR 325D LN със сериен № ••••••, номер на рама ••••••• и номер на двигател •••••, спрямо които заложният кредитор също бил поискал насочване на принудителното изпълнение с нарочна молба (л. 68 от том 1 на ДП).

Помощник частният съдебен изпълнител заявил на заварените на място лица, че ще насочи изпълнението към установените на място 2/два/ броя машини, за което те от своя страна да уведомят обвиняемия, за да присъства на предаването на заложените вещи.

После ПЧСИ Иванов позвънил на тел. 112, с искане за съдействие от полицейски служители за изземване на заложеното имущество от длъжника и предаването му на кредитора.

Малко след това, на място пристигнал обвиняемият с автомобил, с неустановени в хода на разследването марка и регистрационен номер. Паркирал автомобила си на входа на базата, с което го блокирал и възпрепятствал излизането на двете машини от нея.

Г. слязъл от автомобила си и отишъл при ПЧСИ и И.К., първия то които го уведомил, че възнамерява да насочи изпълнението към установените в базата на „В. „ООД 2 бр. машини и го поканил да ги предаде доброволно. Опитал се и да връчи на управителя покана за доброволно изпълнение, но видно от отбелязването – управителят Г. отказал да я получи, въпреки че бил запознат със съдържанието й. Отказът бил надлежно удостоверен от ПЧСИ в съответната графа на гърба на поканата. Обвиняемият от своя страна категорично заявил, че няма да съдейства на ПЧСИ за изпълнението и няма да му предаде машините, като отказал да премести и автомобила си от мястото, където бил паркиран. По този начин Г. осуетил възможността машините да бъдат изведени от базата.

Малко след това на място се отзовали и полицейски служители от 02 РУ – МВР – Бургас. Изслушвайки становищата на двете страни, полицейските служители заявили на ПЧСИ, че не могат да разпоредят на Г. да премести автомобила си и да освободи входа/изхода на базата на „В.“ ООД, тъй като автомобилът е паркиран в частен имот от Управителя на Дружеството, стопанисващо имота. Независимо от това, полицейските служители съставили на място протокол за полицейско предупреждение на обв. Г., в който изрично посочили, че го предупреждават да не отправя обиди, закани към ПЧСИ и всички спорни въпроси да решава по законовия ред.

В крайна сметка ПЧСИ не успял да изкара машините от базата, поради отказа на Г. да премести автомобила си и да окаже нужното съдействие, което и станало причина ПЧСИ Х. И. и И. К. да напуснат имота без машините.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д.Н.И.К., Щ. К. Х. И., Н. И., В. С., В. К., обясненията на обвиняемия, дадени в съдебно производство пред първоинстанционния съд, справка за съдимост, копия от материалите по изпълнително дело и писмо от ЧСИ, ведно с длъжностна характеристика, болничен лист, представен на съдебно следствие пред първоинстанционния съд.

Съдът е извършил анализ на доказателствените източници, покриващ изискванията на закона и подчинен на правилата на формалната логика, въз основа на което е направил обоснован и верен извод за това, че на 24.01.2020 г. в гр. Бургас, на ул. „К.“, на входа/изхода на базата на „В.“ ООД, противозаконно пречил на Помощник частен съдебен изпълнител – Х. Н. И. при Частен съдебен изпълнител Д. Н. с рег. № 804 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд – Бургас да изпълни задълженията си по изпълнително дело № 20208040400012/2020 г., относно изпълнение насочено към булдозер CATERPILLAR D5 M LGP и верижен багер CATERPILLAR 325D LN, предмет на вписан особен залог, и вписано в ЗРОЗ пристъпване към изпълнение, произтичащи от ЗОЗ – „чл. 35. (бр. 105 от 2016 г., в сила от 3012.2016 г.) (1) Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписан залог и вписано пристъпване към изпълнение може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложените движими вещи по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс“, като паркирал автомобил на входа/изхода на базата на „Водоканалстрой“ ООД, с което осуетил изпълнението върху посочените заложени вещи.

Показанията на свидетелите Н., И. К., И., Щ.К., П., И., С. и К. са логични, последователни и кореспондират с останалите събрани и проверени по делото доказателства. Същите кореспондират и с обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно следствие пред първоинстанционния съд, от които се установява, че Г. не оспорва като цяло приетата фактическа обстановка, но дава обяснения, че е предприел тези действия, тъй като се е усъмнил в законосъобразността на извършваните от ПЧСИ Х. И. действия.

В настоящия случай е безспорно установено, че свид. Х.И. е заемал длъжността помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Н., като същият попада сред кръга лица, посочени в разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НК. Също така, че той е изпълнявал законовите си задължения по изпълнителното производство да удовлетвори интереса на заложния кредитор, предавайки му владението на две от движимите вещи, предмет на особен залог, спрямо които е било насочено принудителното изпълнение. Не се спори и от посочените по-горе гласни доказателствени източници, е видно също, че обвиняемият е отказал да даде предаде на ПЧСИ двете машини, като целенасочено е паркирал автомобила, с оглед възпрепятстване и създаване на невъзможност същите да бъдат изведени от базата на дружеството – длъжник и да бъдат предадени във владение на кредитора.

Относно възражението на защитата, че не е налице противозаконно пречене, тъй като самият помощник ЧСИ е извършвал действията си в разрез със закона, съдът намира същите за неоснователни. Видно от приложеното по досъдебното производство уведомление, заложният кредитор е уведомил надлежно длъжника, че пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на всички заложени вещи, включващо и двете процесни машини, и го е поканил да ги предаде доброволно на 15.01.2020 г. Уведомлението е изготвено съобразно изискванията на ЗОЗ и е връчено на управителя на дружеството – длъжник – обв. Г. на 13.01.2020 г. Съобразно приетата по делото фактическа обстановка, която не се оспорва и от обвиняемия, съдът приема, че действията на ПЧСИ са били съобразени с изискванията на ЗОЗ и чл. 521 ГПК, съгласно който присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя. В случай, че длъжникът има съмнение относно това, дали действията на ЧСИ са законосъобразни или не, то той разполага с възможността и механизмите да обжалва тези действия по съдебен ред. Обвиняемият Г., видно от доказателствата по делото, не се е възползвал от това си право, като е решил да попречи на ПЧСИ да изнесе процесните машини, което от своя страна е противозаконно, като така извършените от обвиняемия действия не следва да се толерират.

Релевантните факти покриват признаците на състава по чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и правилно първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от обвиняемия деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Основният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали обвиняемият противозаконно е попречил на помощник ЧСИ, е правилно решен от първоинстанционния съд, като са изложени просторни мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни.

Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие, че обвиняемият Г. Г. е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че с действията си ще попречи на ПЧСИ да изпълни задълженията си по образуваното изпълнително дело, като е целял машините да не бъдат изведени, съответно да не бъдат предадени на правоимащото лице. За субективната страна на деянието говорят и предхождащите процесния случай действия на обвиняемия, а именно, че когато първоначално ПЧСИ и представител на дружеството – кредитор са отишли в базата, обвиняемият е заявил, че исканите машини не са налични тук, тъй като в момента се намират на изпълнявани обекти на дружеството. С оглед на това, бил отложен описа и предаването на заложеното имущество за дата, за която самият обвиняем гарантирал, че машините ще са в базата. От доказателствата по делото обаче се установи, че на така посочената от обвиняемият дата машините не само, че не са били в базата, но и самата база е била заключена и неработеща. Това от своя страна е обосновало и предприетите от ПЧСИ действия на процесната дата.

По тези съображения настоящият съдебен състав, като констатира, че с поведението си, обвиняемият Г. е осъществил от обективна и субективна страна описаните във фактическата обстановка действия, с които е осъществил инкриминираното деяние намери, че същият правилно е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

При реализиране на отговорността на обвиняемия, правилно първоинстанционният съд е съобразил императива за приложение на чл. 78а от НК, а именно освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в рамките на минимума от 1000 лв. и максимума от 5000 лв., при наличие на всички положителни материалноправните предпоставки за това и при отсъствието на отрицателните по ал.7 на същия текст. При индивидуализирането на така наложеното наказание, правилно районният съд е преценил, че същото следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид следното: извършеното деяние не се отличава с по- висока степен от обичайната обществена опасност на аналогични посегателства, деецът е трудово ангажиран и се ползва с добро име в обществото, с необременено съдебно минало е и за него липсват данни за други извършвани до момента други правонарушения.

Предвид гореизложеното, както и липсата на данни за имущественото състояние на обвиняемия Г., настоящият състав споделя мнението на първата инстанция, че наказание в минималния от закона размер, а именно 1 000 лева, се явява съответно на извършеното и чрез него в пълна степен ще се реализират целите на административното наказание, заложени в чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият да се превъзпита към спазване на установения в страната правен ред. По тези съображения и правилно БРС му е отмерил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, явяващо се и справедливо по размер.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или отмяна, намери, че решението следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд