Решение № 434 от 20.7.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 469/2021 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 260135/09.04.2021 г., постановено по НАХД № 2497 по описа за 20 2 0 г., Районен съд - Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2020-0048864 от 14.10.2020 година на директор на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара”, към Комисия защита на потребителите, с което на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 121699202, със седалище и адрес на управление – град София, р-н “Възраждане”, бул. “Тодор Александров” № 42, представлявано от Б. Р. С. на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за извършено нарушение по чл. 66, ал. 1 от ЗЗП. Срещу решението е подадена касационна жалба от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 121699202, със седалище и адрес на управление – град София, р-н “Възраждане”, бул. “Тодор Александров” № 42, представлявано от А.М., чрез пълномощника А.Б.В., в която се излагат доводи, че същото е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първостепенният съд не е съобразил различието между описанието на осъщественото нарушение в АУАН и това в обжалваното НП, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. На второ място се сочи, че от описанието на нарушението в обжалваното НП може да се направи извод, че всъщност се касае за четири отделни нарушения, за които обаче в разрез с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е наложена само една санкция. Направено е оплакване, че така посочените нарушения са били описани и в жалбата, по която е образувано производството пред РС – Плевен, но в обжалваното съдебно решение не са изложени доводи във връзка с тях. На следващо място се твърди, че първостепенният съд не е обсъдил всички относими доказателства, а е направил изводи за установената по делото фактическа обстановка въз основа на нямащи нищо общо с нея доказателства. В заключение е направено искане да бъде отменено съдебното решение на РС - Плевен и да се постанови отмяна на обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпило е писмено становище от ответника по касационната жалба, с което същата се оспорва. Излагат се доводи, че РС – Плевен е обсъдил събраните по делото доказателства и е съобразил доводите на страните, в резултат на което е постановил правилно и законосъобразно решение, при което не са налице твърдените от касатора нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че нарушението, предмет на оспореното НП, е доказано по несъмнен начин, поради което е направено искане да бъде оставено в сила решението на РС – Плевен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не се представлява и не излага съображения по основателността на касационната жалба извън тези по представеното писмено становище. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Първостепенният съд е изложил мотиви в достатъчен обем, в които е обсъдил приетата за установена от доказателствата по делото фактическа обстановка. Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Освен това с касационната жалба не се оспорва приетото за установено от РС – Плевен от фактическа страна. Касационният съдебен състав намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с различие между описанието на осъщественото нарушение в АУАН и това в обжалваното НП. И в АУАН, и в оспореното НП е описано едно и също нарушение, което е индивидуализирано като време и място на осъществяването му и правна квалификация. Обстоятелството, че в НП е налице индивидуално посочване на стоките, чиито етикети съдържат незаконосъобразно съобщение за намаление, не накърнява правото на защита на жалбоподателя, а даже напротив, тъй като по този начин му е предоставена възможност да ангажира доказателства, свързани именно с твърдяното нарушение само по отношение на конкретните стоки, а не за всички такива в търговския обект. Дори да се приеме, че е налице нарушение, то не е съществено, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия случай. Следва да се посочи, че нито в жалбата, по която е образувано производството пред РС – Плевен, нито в касационната такава е налице твърдение, че нарушението, за което е налице ангажирана административнонаказателна отговорност не е извършено. Съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на обжалваното НП, свързани с твърдяното от касатора нарушение на чл.18 от ЗАНН. Дори да се приеме, че в НП са описани четири отделни нарушения, по отношение на касатора е наложена само една санкция, поради което твърдението, че като не са му наложени четири отделни такива е допуснато нарушение на правата му е нелогично и необосновано. Очевидно е, че в конкретния случай законът е приложен по най- благоприятния за жалбоподателя начин. Не може да се сподели и доводът, че касаторът не може да разбере точно за кое нарушение е санкциониран, тъй като този довод би имал основание само в случай, че за една или част от четирите стоки, описани в НП, не е налице допуснато нарушение на чл.66, ал.1 от ЗЗП, каквито доводи не се излагат нито пред РС – Плевен, нито пред настоящия съд. Касационната инстанция действително констатира непрецизност от страна на въззивния съд, свързана с обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, но счита, че същата не съставлява основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Обстоятелството, че в съдебното решение е цитиран констативен протокол, различен от този, свързан с извършената на 16.06.2020 год. проверка, както и това, че в жалбата, с която е сезиран адм. орган няма оплакване за нарушение по чл.66, ал.1 от ЗЗП, са без съществено значение за правния спор. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а не с констативен протокол. Именно със съставения АУАН, а жалбата, която е инициирала осъществената проверка не обвързва компетентния АО, който в рамките на дадените му от закона правомощия е в правото си да провери и констатира и други, непосочени в жалбата обстоятелства. С оглед изложеното, настоящият съд намира, че РС- Плевен като краен резултат е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон решение. При този изход от делото и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът