Решение № 117 от 2.5.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 518/2024 г.

Производството е въззивно, образувано по жалби на Н. Н. К. от ••••• срещу решение № 44 от 119.04.2024г. по търг.дело № 32/23г. по описа на Добрички окръжен съд, с което предявените от него срещу И. Д. П. от ••••• и „ЗСК Бдинци“ ЕАД със седалище с.Бдинци искове са отхвърлени, както и по жалба на К. срещу постановеното по делото допълнително решение № 3 от 17.06.2024г., с което е допълнен диспозитива на решението. Твърди, че обжалваното решение № 44 е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада относно първия съединен иск. Твърди, че с исковата молба е предявил искове за нищожност на джирото на временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. на три самостоятелни основания – като извършено /обективирано/ върху невалидно временно удостоверение, като нищожно поради липса на съгласие, защото не е подписано от него и евентуално поради липса на основание /кауза/ за прехвърляне на акциите с джиро. Твърди, че съдът е докладвал само последните две основания за нищожност и е налице непълнота на доклада. Оспорва изводите на съда за валидност на джирото. Поддържа изложените в исковата молба възражения за поставяне на джирото върху невалидно временно удостоверение, като твърди че изначално е невъзможно джиросването на временно удостоверение № 1 от 02.06.202022г. да породи целените правни последици, поради обстоятелството, че вече е издадено друго временно удостоверение № 1 от 19.06.2020г. Твърди, че правно значение има липсата на джиро на удостоверение № 1 от 19.06.2020г., а правната стойност на наличието на джиро на удостоверение № 1 от 02.06.2022г. е надценена, който извод е неправилен. Оспорва извода на съда за неоснователност на въведеното основание за липса на прехвърлително действие на джирото от 02.06.2022г. поради липса на каузална сделка за прехвърляне на права върху акциите. Твърди, че своевременно е оспорил представеният договор за дарение от 02.06.2022г. както по отношение на неговата автентичност, така и като нищожен поради невъзможен предмет, предвид изричния текст на чл.1 от договора, сочещ прехвърляне на обикновени, налични, поименни акции от капитала на дружеството, каквито никога не са били издавани. Оспорва изводите на съда, основани на заключенията на единичната и тройна съдебно-графологични експерти, с които е установено авторството на оспорени от него подписи. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е кредитирал оспорени от него експертизи, представляващи негоден доказателствен материал. Излага, че в допусната след неговото оспорване първоначална експертиза, в тройната повторна експертиза изводите за автентичност на оспорените подписи са изградени при използването като сравнителен материал на оригинала на протокол от заседанието на СД от 03.06.2022г., представен от ответника. А същият протокол е един от оспорените документи досежно дописа на К., който е обект на експертизата. Твърди, че по този начин е използван негоден сравнителен материал и върху него не могат да бъдат направени изводи от експертите. Сочи че експертизата не следва да бъде приемана и кредитирана от съда. Оспорва изводите на съда за неоснователност на останалите предявени искове, чието отхвърляне е обусловено от произнасянето по първите два обективно съединени иска. Моли съда да отмени обжалваното решението и да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски. Във въззивната жалба срещу допълнителното решение се твърди че същото е недопустимо, а по същество неправилно. Излага, че съдът е възприел редакционен подход – да преповтори изцяло диспозитива на основното решение като добави пропуснатото основание на първия предявен иск. Твърди че след постановяване на основното решение, е недопустимо съдът, който го е постановил да отменя, изменя, нито да го повтаря. Твърди, че с исковата молба е въвел три, отделни основания за нищожност, а съдът следва да ги разгледа последователно, съобразно тежестта на релевираната недействителност. Излага, че съдът е разгледал последователно третото и второто основание, като е пропуснал първото наведено основание – нищожност на джирото поради обективирането му върху невалидно временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. Излага съображения за основателност на предявения от него иск за нищожност. Моли съда да отмени обжалваното допълнително решение и да постанови друго, с което искът за нищожност на джирото като обективирано върху невалидно временно удостоверение да бъде уважен. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбите и моли съда ги уважи. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемите страни И. Д. П. и „ЗСК Бдинци“ ЕАД, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба срещу основното решение и молят да потвърди обжалваното решение. Претендират направените по делото разноски. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не са депозирали отговор на въззивната жалба срещу допълнителното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда за потвърди обжалваните решения. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове от Н. Н. К. срещу И. Д. П. и „ЗСК Бдинци“ ЕАД за съдебно установяване на недействителността на разпоредително действие с притежавани акции, съдебно установяване на едноличното му членствено правоотношение, както и свързаните с това последващи промени в Устава, състава на СД и представителството на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Исковете са както следва: 1/ искове, с които да се обяви за нищожно прехвърляне на временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г., извършено с джиро от 02.06.2022г., с което е прехвърлил на И. Д. П. притежаваните от него 500 броя обикновени налични поименни акции от капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД като извършено върху невалидно временно удостоверение: второ по ред и подписано от неупълномощен и вписан в ТР член на СД, като извършено без основание поради липса на каузално правоотношение между страните и поради липса на съгласие; 2/ иск, с който да се приеме, за установено на основание чл.71 от ТЗ, че Н. Н. К. е акционер в ЗСК Бдинци“ ЕАД, притежаващ всички 500 броя обикновени поименни акции с право на глас; 3/ искове, с които да се установи нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството, обективирани в протокол от 03.06.2022г. и в протокол от 16.06.2022г., искове за установяване на нищожността на решения на СД на дружеството, обективирани в протоколи от 02.06.2022г., от 03.06.2022г. и от 17.06.2022г., 4/ искове с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено по отношение на ответното дружество несъществуване на вписани обстоятелства под № 20220613172924 по отношение на едноличния собственик на капитала, СД, представителството и обявяване на актуален учредителен акт, евентуално за недопустимо вписване; и за признаване на установено по отношение на ответното дружество несъществуване на вписани обстоятелства под № 20220627134357 в състава на СД и представителството, евентуално за признаване на вписванията за недопустими. „ЗСК Бдинци“ ЕАД е учредено на 15.04.2014г. и вписано в търговския регистър на 21.05.2014г. Едноличен собственик на капитала на дружеството от момента учредяването му до оспорените в настоящето производство прехвърлителна сделка и последващия я вписвания е въззивникът К., притежаващ 500 броя обикновени, поименни акции с номинална стойност 100лв. всяка. С вписване в търговския регистър по партидата на дружеството от 13.06.2022г. № 20220613172924 са вписани промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация: промяна в едноличния собственик на капитала, в състава на СД и в представителството на дружеството. С вписване в търговския регистър по партидата на дружеството от 27.06.2022г. № 20220627134357 са вписани промени в обстоятелства, подлежащи на регистрация: промяна в състава на СД и в представителството на дружеството. По исковете за нищожност на прехвърлителната сделка: Както в търговския регистър към заявлението за вписване на промени, така и по делото е представено временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. с джиро към него от 02.06.2022г. Временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. е издадено от „ЗСК Бдинци“ ЕАД на Н. Н. К. и удостоверява, че той е собственик на 500 броя обикновени, налични, поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 100лв. всяка от капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Удостоверението е подписано от Г. П., в качеството и на упълномощен член на СД. От справка в ТР се установява, че към посочената дата Г. В. П. е член на СД на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Представено е решение на СД на дружеството, обективирано в протокол от 02.06.2022г., за упълномощаване на Г. П. като член на СД да подпише временно удостоверение за притежаваните от едноличния собственик на капитала акции, както и е овластена Р. Д. да води книгата на акционерите и да извършва вписвания в нея, изпълнителният член на СД да съхранява книгата на акционерите. Решенията от 02.06.2022г. са взети единодушно от тримата, вписани към този момент членове на СД – К., П. и Д. и протоколът е подписан от тях. Представена е книгата на акционерите на дружеството, в която като акционер е вписан К., с издаденото временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г., както и извършеното прехвърляне с джиро от 02.06.2022г. След прехвърлянето на акциите като едноличен акционер е вписана И. Д. П.. От въззивника като доказателство по делото е представено временно удостоверение № 1 от 19.06.2020г., издадено от „ЗСК Бдинци“ ЕАД на Н. Н. К. и удостоверяващо, че той е собственик на 500 броя обикновени, налични, поименни акции, с право на глас, с номинална стойност 100лв. всяка от капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Удостоверението е подписано от И. П., в качеството и на упълномощен член на СД. От справка в ТР се установява, че към посочената дата И. Д. П. е била вписана като член на СД на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Решение на СД на дружеството, овластявано И. П. като член на СД да подпише временно удостоверение за притежаваните от едноличния собственик на капитала акции няма представено. Няма представена по делото и книгата на акционерите на дружеството, в която като акционер да е вписан К., с издаденото временно удостоверение № 1 от 19.06.2020г. Като доказателство по делото е представен договор за дарение на акции от 02.06.2022г., сключен между К. и И. П., по силата на който К. дарява на П. притежаваните от него 500 акции от капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. Във връзка с оспорване на авторството на положени подписи от Н. К. от настоящата инстанция е прието заключение на тройна съдебно-графологична експертиза. Въз основа на нея, съставът на въззивния съд приема за установено, че подписите на позиция „Джирант“ в джиро за прехвърляне на временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г., на позиция „член на СД срещу т.1“ от протокол от заседание на СД на „ЗСК Бдинци“ ЕАД от 03.06.2022г., на позиция „член на СД срещу т.1“ от протокол от заседание на СД на „ЗСК Бдинци“ ЕАД от 02.06.2022г., както и на позиция „Дарител“ в договор за дарение на акции от 02.06.2022г. са изпълнени от въззивника Н. Н. К.. Съставът на въззивния съд изцяло кредитира приетото по делото заключение по допуснатата пред въззивен съд повторна тройна СГЕ като обективно и компетентно дадено. Изводите на допусната от въззивния съд повторна тройна експертиза по отношение на авторството на подписите на посочените документи са идентични с изводите на приетите от първата инстанция, оспорени от К. първоначална и повторна тройна СГЕ. Експертите, по приетата от настоящата инстанция експертиза, са анализирали оспорените подписи и са установили съвпадения по строеж и форма на подписите, общи признаци – обработеност на движенията, наклон, опростеност, размер на вертикала и хоризонтала, преобладаваща форма на движенията, както и в частните признаци на съвпадащите по форма, и са направили извод, че оспорените подписи са изпълнени от едно и също лице. При сравнителното изследване на подписите и на подписите от сравнителните образци, въпреки установената вариантност в изписването на елементите от начална, средна и парафна част на подписите, експертите са установили съвпадения в общите признаци на почерка като координация, строеж, форма и последователност на движенията при изписване в пространствено разположение на елементите, както и в някои характерни частни графични признаци, подробно описани. Посочено е от експертите, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци обхващат индивидуалните особености на подписа, те са характерни, устойчиви и са достатъчни като съвкупност за извода, че подписите положени в тези документи са изпълнени от Н. Н. К.. Съгласно чл.167 ал.1 от ТЗ срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Издаването на временно удостоверение е уредено и в чл.9 от учредителния акт на дружеството. Редакцията на чл.9 е непроменяна от момента на учредяване на дружеството и към датата на оспорените промени и в ал.1 повтаря законовата разпоредба на чл.167 ал.1 от ТЗ. Изречение второ на ал.2 предвижда дружеството да води книга на временните удостоверения. Временно удостоверение № 1 от 19.06.2020г., представено от ищеца, носи подписа на И. П., подписала го като упълномощен член на СД. П. към датата на удостоверението е член на СД, но по делото няма доказателства, че тя е именно упълномощения член на СД, който да подпише временното удостоверение, съобразно изискванията на чл.167 ал.1 от ТЗ и чл.9 от учредителния акт на дружеството. Но дори и да се приеме, че същата към 19.06.2020г. е била овластена за това, съдът намира, че наличните по делото две временни удостоверения не водят до недействителност на второто от тях. Временното удостоверение представлява ценна книга, която материализира правото да се получат записаните от притежателя на удостоверението акции съгласно чл.167 ал.2 от ТЗ, както и всички членствени права на акционера по аргумент от чл.187 ал.2 и ал.3 от ТЗ. В качеството си на заповедна ценна книга временното удостоверение е документ, който материализира права, които се упражняват чрез предявяването му, като правата, които са инкорпорирани в него, възникват вън и независимо от издаването му. Временното удостоверение, както и акцията, само отразява възникналото членство и в този смисъл легитимира притежателят и като акционер. Действително наличието на няколко временни удостоверения, издадени за едни и същи записани акции от един акционер би създало правна несигурност и възможност за последващото им прехвърляне на различни лица. Но това не води до нищожност, на което и да е от удостоверенията. Нормата на чл.179 от ТЗ задължава дружеството да води книга на акционерите, в която се записват притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите, като това изискване се отнася и за временните удостоверения. Вписването в книгата на акционерите на издадените поименни акции, съответно на временните удостоверения за тях, има декларативно действие по отношение на дружеството и акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Поради което и съдът приема, че в хипотеза, като настоящата, в която акционерът притежава две временни удостоверения за едни и същи, записани от него акции, удостоверяващи едни и същи права, релевантно е временното удостоверение, записано в книгата на акционерите, изискуема съобразно чл.179 ал.1 от ТЗ, наречена книга на временните удостоверения в чл.9 ал.2 от учредителния акт. Задължен да осигури вписването на обстоятелствата в книгата на акционерите съобразно чл.179 ал.2 от ТЗ е лицето, представляващо дружеството. А представляващ „ЗСК Бдинци“ ЕАД до заличаването, с оспорените в настоящето производство вписвания, е въззивникът К.. На следващо място към датата на джирото – 02.06.2022г. няма твърдения от въззивника К. временното удостоверение от 19.06.2020г. да е загубено или унищожено, или по някакъв начин той да е лишен от владението върху него, напротив твърденията са му, че временното удостоверение е у него. Установено е по категоричен начин по делото от заключенията на приетите първоначална и повторна тройна СГЕ, приета във въззивното производство, че въззивникът К. в качеството на член на СД е подписал протокола от заседанието на СД на 02.06.2022г. На това заседание с участието и със знанието и съгласието на К. е било констатирано, че до момента не е издадено временно удостоверение на едноличния собственик на капитала и е овластен член на СД да подпише временното удостоверение. При така установеното, съдът намира, че временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. не е нищожно, поради което и прехвърлянето му чрез джиро от 02.06.2022г. не е нищожно на това основание. Предявеният иск за нищожност на прехвърлителната сделка като извършена върху невалидно временно удостоверение е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът за нищожност на джирото на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие е недоказан и неоснователен. Твърденията в исковата молба се свеждат до липса на валидно изразена воля за прехвърляне на акциите от негова страна, като се твърди, че той не е подписвал оспореното джиро. По делото се доказа, че подписът за джирант е на въззивника К.. Поради което и искът за нищожност на джирото поради липса на съгласие следва да бъде отхвърлен. Недоказан и неоснователен е и искът за нищожност на прехвърлителната сделка от 02.06.2022г. поради липса на каузално правоотношение. Съобразно чл.185 ал.2 от ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро, което съставлява едностранна, формална и абстрактна правна сделка. В съдебната практика е възприето виждането, че абстрактният характер на джирото се проявява в липсата на необходимост при изписването му да се посочва основанието за прехвърлянето на правата върху акциите, но доколкото облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от значение в отношенията джирант- джиратар. С оглед призната вторична обслужваща функция на джирото на акции подлежи на доказване конкретната каузална сделка по прехвърлянето им. Такава, в настоящия случай е доказана. Като доказателство по делото е представен писмен договор за дарение на акции от 02.06.2022г., установено е подписването на договора от въззивника К., поради което и основанието за прехвърлянето с джиро на акциите от капитала е доказано, и джирото е произвело целения правен ефект. Възраженията на въззивника, че договорът за дарение е нищожен поради липса на съгласие и невъзможен предмет, предвид посоченото в договора прехвърляне на 500 броя обикновени, налични, поименни акции от капитала на дружеството, каквито никога не са били издавани, са неоснователни. Твърденията за липса на съгласие се обосноват с това, че той не е подписвал договора за дарение, който факт е опроверган от заключението на СГЕ. По отношение на възражението за невъзможен предмет следва да намери приложение, разрешението, дадено в решение № 220 от 14.02.2012г. на ВКС по търг.дело № 839/10г., II т.о., съобразно което прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента на издаването им от съответното акционерно дружество. Поради това джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл.185 ал.2 от ТЗ, към който препраща нормата на чл.187 ал.3 от ТЗ, джирантът прехвърля правото си на собственик да получи записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в акционерното дружество до този момент. С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявените искове за установяване на нищожността на прехвърлителната сделка чрез джиро от 02.06.2022г. върху временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. за неоснователни. Джирото е действително и поражда целения с него транслативен ефект по отношение на преобретателя И. П.. От момента на неговото извършване титуляр на инкорпорираните в него права - лични и имуществени възникват за преобретателя П.. Поради което и установителният иск, с който да се приеме за установено че той е едноличен собственик на капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД е неоснователен. Всички следващи предявени искове – за установяване на нищожност на взети решения от едноличния собственик на капитала и от СД, както и исковете за недопустимост на вписвания и за вписване на несъществуващи обстоятелства са обусловени от уважаване на иска за нищожност на прехвърлителната сделка чрез джиро от 02.06.2022г. върху временно удостоверение № 1 от 02.06.2022г. Твърди се, че К. не е прехвърлял притежаваните от него права върху акциите и той продължава да е едноличен собственик на същите. Отхвърлянето на исковете за нищожност на придобивното основание на И. П. водят до извод че тя се легитимира като едноличен собственик на капитала на „ЗСК Бдинци“ ЕАД. И. П. е придобила собствеността върху акциите, и всички атакувани от К. решения, взети от нея или с нейно участие, както и упълномощаването на представител пред ТР, са валидно взети. Поради което и всички искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед на така изложеното и поради съвпадане на изводите, обжалваните първоинстанционни решения № 44 от 19.04.2024г., допълнено с решение № 63 от 17.06.2024г., следва да бъдат потвърдени. На основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 10 800лв, за които са представени доказателства за извършването им. Водим от горното, съдът