Решение № 4810 от 18.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 724/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив, подадена чрез пълномощник юрк. Ж. С., против Решение № 63/14.05.2024г., постановено по АНД №240/2024г. по описа на Районен съд Свиленград, с коeто е отменено НП № BG2023/3000-549/НП от 25.10.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници”, в обжалваната част - пункт І, с която на „Темакс България” ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], •, [жк], [улица], •, представлявано от управителя Д. С. Б.-П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 810.78 лв. Подадена е и частна жалба от „Темакс България“ ЕООД, представлявано от управителя Д. С. Б.-П., чрез пълномощник адв. С. И., против Определение № 121/11.06.2024г., постановено по АНД № 240/2024г. на Районен съд Свиленград, с което в производство по чл.248 ГПК е оставено без уважение искането на „Темакс България“ ЕООД, за изменение на Решение № 63/14.05.2024г., постановено по горепосоченото дело в частта, с която е отказано присъждане на разноски по делото. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че съдът, за да отмени процесното наказателно постановление превратно и неправилно е тълкувал обсъжданите правни норми, определящи извършеното нарушение. Същият се ограничил единствено в това да посочи в какво се изразявало нарушението по т.1 и т.2 на чл.234, ал.1 от ЗМ, без съответно да изследва задълбочено в какво точно се изразявало констатираното деяние, както и без да съобрази факта, че при наличие на опит или довършено деяние, изразяващо се в случая в опит за избягване на мерките на търговската политика, последиците които възниквали се изразявали именно в дължимост на публични държавни вземания. Сочи се, че ако се приемат за правилни изводите на районния съд, то в законодателството ще е налице норма, която реално нямала да може да произведе действие, тъй като при конкретния вид нарушение, оставал неизяснен въпроса кога същата следвало да бъде приложена, тъй като всяко възникване на публични държавни вземания щяло да води до отмяна на санкционния акт. Видно от събраните доказателства, в това число и писмени обяснения, безспорно се доказвало и конкретизирало извършването на нарушението. Предвид изложените съображения се иска настоящият състав на съда да отмени решението на Районен съд Свиленград и постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се сочи, че така постановеното определение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че въззивния съд необосновано е приел, че липсата на подпис за упълномощен адвокат в договора за правна защита и съдействие лишава страната от възможността да претендира, съответно да и бъдат присъдени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като дори и да не били заявени, то дължим бил минималният размер определим съгласно Наредбата, който се явявал винаги гарантиран в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд, дори при липса на договор. В случая интересите на противната страна не се накърнявали, още повече, че ответника направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, т.е. по отношение на дължимия размер, а не изобщо за дължимостта му. Моли се за отмяна на определението, с което е отхвърлена молбата за изменение на въззивното решение и уважаване искането на „Темакс България“ ЕООД за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Касационният жалбоподател и ответника по частната жалба - директор на ТД Митница Пловдив, чрез процесуален представител в съдебно заседание, поддържа касационната жалба. В депозиран отговор на частната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата. Намира определението на Районен съд – Свиленград за постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател - „Темакс България” ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител в съдебно заседание и в депозиран отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на Районен съд – Свиленград за постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде оставено в сила. Поддържа частната жалба, против Определение № 121/11.06.2024г. по АНД № 240/2024г. на Районен съд Свиленград, постановено в производство по чл.248 ГПК Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настояща инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и предлага да се остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решението предмет на касационна проверка Районен съд Свиленград е отменил НП № BG2023/3000-549/НП от 25.10.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници” в обжалваната част, с която на „Темакс България” ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: [населено място], •, [жк], [улица], партер, представлявано от управителя Д. С. Б.-П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 810.78 лв. (пункт 1) и оставил без уважение искането и на двете страни в процеса за присъждане на разноски по делото. В атакуваното решение първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка във връзка с извършеното нарушение, въз основа и след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за установено, че на 27.03.2023г. дружеството-жалбоподател декларирало пред Митническо бюро - Свиленград с Митническа декларация по официален образец – Единен административен документ (ЕАД) с № 23BG003010047351R6 за допускане за свободно обращение и специален режим – употреба за специфични цели, керамични плочки за облицоване на стена и настилане на под, внос от Република Турция за Република България. Към Декларацията били представени транзитна декларация, фактура, ЧМР, сертификат и други документи, удостоверяващи произхода на стоката. На 28.03.2023 година била извършена проверка с цел идентификация на стоката по вид, размери и установяване на производител и произход, от служители на АНО – свидетелите М. А. Д., Т. Д. И., Д. Р. Б.-Д. и колегата им В. Х. Ч., при която констатирали, че част от стоката – 880.46 кв.м. е с произход Турция и с търговски марки без посочен производител, респ. с производител, различен от изпращача U. S. (който производител плаща антидъмпингово мито в размер на 9.2 % съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/265 на Комисията от 9 февруари 2023 година, с който са предприети мерки за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на керамични вноски с произход Индия и Турция (Регламент 2023/265), а неупоменатите в този Регламент производители – 20.9 %), поради което е задържана с разписка № 23003242/28.03.2023 г. и предадена с Приемо-предавателен протокол с рег.№ 135 от 30.03.2023 г. на Териториална дирекция Митница Пловдив. Извършените контролни действия били обективирани в Протокол № 23BG003000М010497/28.03.2023г. Във връзка с констатираните несъответствие била водена кореспонденция между дружеството–жалбоподател и турската фирма U. S., в която производителят разяснил, че процесните стоки са производство на фирмата. Допълнително били представени Търговски договор, нотификации, фактури и др. Според служебна бележка с рег.№ 32-134542/06.04.2023 г., митническата стойност на стоките – предмет на нарушението била определена в размер на 10 810.78 лв. За така констатираното нарушение от митническите служители бил съставен АУАН, а въз основа на него издадено и процесното наказателно постановление, с което на „Темакс България“ ЕООД по т.1 е наложена имуществена санкция в размер на 10 810.78 лв., на основание чл. 234, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, за това че с деянието си на 27.03.2024г. като е декларирало пред митническите органи с ЕАД № 23BG003010047351R6 за допускане за свободно обращение и специфичен режим – употреба за специфични цели, стока: керамични плочки за облицоване на стена и за настилане на под, внос от Турция, с производител U. S., който производител плаща антидъмпингово мито в размер на 9.2 % съгласно Регламент 2023/265, а всъщност процесните стоки са без посочен производител, респ. с производител, различен от U. S., е направило опит да избегне прилагането на мерките за търговска политика – заплащането на публични държавни вземания в общ размер на 2 166.48 лв., от които пълно конвенционално мито в размер на 540.54 лв., частично антидъмпингово мито в размер на 1 264.86 лв. и частично ДДС в размер на 361.08 лв. От правна страна съдът е приел, че в конкретния случай описанието на обстоятелствата по извършване на административното нарушение не отговаряло на фактическия състав на посоченото в АУАН и НП нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Изложил е мотиви, че не ставало ясно дали описаното нарушение е по т. 1 или по т. 2 на чл. 234, ал. 1 от Закона за митниците, тъй като било отразено както, че имало избягване на заплащане публични държавни вземания, така и избягване на прилагането на мерките за търговската политика. Това смесване на двата състава на нарушението водело до невъзможност да се установи волята на наказващия орган. Налице било противоречие между описаната фактическа обстановка и приложената материалноправна норма, което възпрепятствало и жалбоподателя да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. Приел е, че това несъответствие е довело до съществено ограничаване на правото на защита на наказаното дружество, което обуславяло отмяната на наказателното постановление. По тези съображения обосновал правен извод за отмяна на НП в обжалваната му част, а в случай, че не се приемат така направените изводи, районният съд е развил и алтернативни правни съображения. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд Хасково намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на директора на ТД Митница Пловдив, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на съставите на чл. 234, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМ, довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Както бе посочено по-горе с процесното Наказателно постановление на „Темакс България“ ЕООД в разглежданата му част / пункт І/ на основание чл. 234, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.234, ал.1, т.2 от Закона за митниците, е наложена имуществени санкции в размер на 10 810.78 лв., представляваща 100% от размера на митническата стойност на стоките, предмет на нарушението. Административно наказващият орган е приел, че е налице осъществено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците, изразяващо се в това, че на 27.03.2024г. „Темакс България“ ЕООД като е декларирало пред митническите органи с ЕАД № 23BG003010047351R6 за допускане за свободно обращение и специфичен режим – употреба за специфични цели, стока: керамични плочки за облицоване на стена и за настилане на под, внос от Турция, с производител U. S., който производител плаща антидъмпингово мито в размер на 9.2 % съгласно Регламент 2023/265, а всъщност процесните стоки са без посочен производител, респ. с производител, различен от U. S., е направило опит да избегне прилагането на мерките за търговска политика – заплащането на публични държавни вземания в общ размер на 2 166.48 лв., от които пълно конвенционално мито в размер на 540.54 лв., частично антидъмпингово мито в размер на 1 264.86 лв. и частично ДДС в размер на 361.08 лв. Съгласно чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, който избегне или направи опит да избегне забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама. За нарушение на посочената норма, в чл. 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ, е предвидено наказание глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2. Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице неправилна квалификация на нарушението, съответно неяснота относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН и НП е посочена разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ, която според настоящия състав се явява несъставомерна с оглед отразеното от контролните органи фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било осъществено. В този смисъл правилни са изводите на районния съд за недопустимо смесване на два различни състава на чл. 234, ал. 1 от ЗМ, а именно тези по т. 1 и т. 2, осъществяването на всеки един от които представлява отделно административно нарушение, което се санкционира от закона с глоба/имуществена санкция, чийто размер се определя в зависимост от това, коя от хипотезите на чл. 234, ал. 1 от ЗМ е налице. В тази връзка следва да се отбележи, че административно наказващият орган е възпроизвел дословно фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН, пренасяйки и в НП същата непълнота в констатациите и неяснота по отношение на елементите на изпълнителното деяние, с което е осъществено митническото нарушение. Словесното описание на нарушението, като: "... е направило опит да избегне прилагането на мерките за търговска политика – заплащането на публични държавни вземания, в общ размер на 2 166.48 лв., от които пълно конвенционално мито в размер на 540.54 лв., частично антидъмпингово мито в размер на 1 264.86 лв. и частично ДДС в размер на 361.08 лв.“, аргументира извода за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – избягване или опит да се избегне пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи. За нарушение на посочената норма се налага глоба или имуществена санкция в размера на избегнатите публични държавни вземания – чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ. При така въведеното словесно описание на нарушението е прието, че е налице извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМ и съответно е определен размер на имуществената санкция по реда на 234, ал. 2, т. 2 от ЗМ, което е неправилно и незаконосъобразно. С други думи така въведеното описание на процесното нарушение, води до неяснота относно това, в какво конкретно според АНО се изразява нарушението на митническото законодателство – дали в избягване или опит да се избегне пълно или частично заплащане на публични държавни вземания, или в избягване или опит да се избегнат забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика. Отделно от изложеното, настоящия съдебен състав, намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, а именно недоказаност на извършеното нарушение. В настоящия случай не е спорно, че „Темакс България“ ЕООД е декларирало пред митническите органи с ЕАД № 23BG003010047351R6 за допускане за свободно обращение и специфичен режим – употреба за специфични цели, стока: керамични плочки за облицоване на стена и за настилане на под, внос от Турция, с производител U. S., който производител плаща антидъмпингово мито в размер на 9.2 % съгласно Регламент 2023/265. Спорен е въпросът в действителност U. S. ли е производител на керамичните плочки, предмет на вноса, за да се приеме, че дължимото окончателно антидъмпингово мито е в размер на 9.2%, а не в размер на 20.9%, както е приел органа и как се доказва това обстоятелство - с фактура по съответен образец или от отразеното „за производител“ върху производствените опаковки на керамичните плочки. В случая намира приложение Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265 на Комисията от 9 февруари 2023г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на керамични плочки с произход от Индия и Турция, издаден в съответствие с чл.9 от основния Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз. В чл.1, §1 от Регламент ЕС/ 2023/265 е посочено, че се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на плочки и плочи за настилане или облицоване, от керамика; кубчета, парчета и подобни артикули за мозайки, дори върху подложка, от керамика; керамика за дообработка, понастоящем класирани в кодове по [рег. номер] 00, 6907 22 00, 6907 23 00, 6907 30 00 [рег. номер] 00 и с произход от Индия или от Турция. Съответно §2 на чл.1 от Регламент 2023/265 сочи, че ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу посочени в табличен вид дружества / ред седми/ са, както следва: от Държава Турция – Други оказали съдействие дружества, посочени в приложение ІІ, дължат окончателно антидъмпингово мито в размер на 9.2%. По отношение на всички останали турски дружества, които не са включени в приложение ІІ е отбелязано, че дължат при внос антидъмпингово мито в размер на 20.9%, като в МД в ЕД6/16 се посочва допълнителен код по Т. С999. Цитираното приложение от Регламент 2023/265 съдържа списък на оказали съдействие турски производители износители, които не са включени в извадката съдържаща се в §2 на чл.1 от Регламента, като на ред 14 от същия е вписан турския производител U. S. S. A.Ş с допълнителен код по ТАРРИК С917, по отношение на който следва, че при внос на стока на този производител на територията на Съюза за същата ще се дължи антидъмпингово мито в размер на 9.2%. По натам в §4 на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265 е посочено, че индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, както и неприлагането на каквато и да е ставка на антидъмпинговото мито за посочените в параграф 3 дружества, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният/ата, удостоверявам, че обемът от разглеждания продукт, продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от наименование и адрес на дружеството (допълнителен код по Т.) в засегнатата държава. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна.". Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества. При така посочената нормативна регламентация може да се обобщи, че турския производител U.S. S. A.Ş попада в приложното поле на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265 на Комисията от 9 февруари 2023г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на керамични плочки с произход от Индия и Турция, като за прилагане на индивидуалната митническа ставка на произведените от същия керамични плочки е необходимо единствено представянето на валидна търговска фактура с посоченото в §4 на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265 съдържание. Условие на производствените /картонени/ опаковки на стоката изрично да е изписано името на производителя, Регламентът не поставя. От тук следва и отговора на поставения по-горе в съдебното решение въпрос, а именно, че за доказване на спорното обстоятелство – кой е производителя и попада ли в обхвата на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265, е необходимо представянето единствено на валидна търговска фактура, съдържаща съответния текст. От приобщените по делото доказателства е видно, че при осъществяване на вноса от „Темакс България“ ЕООД на дата 27.03.2023г. е представена фактура № UOT2023000000049/23.03.2023г., издадена от производителя U. S. S. A.Ş, ведно с е-фактура и опаковъчен лист, като от прочита на същата се установява, че освен, че съдържа изискващия се задължителен текст посочен в §4 на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/265, но също така и името и подписа на лицето, издало фактурата – O. T., противно на приетото от АНО. Също така за удовлетворяване изискванията на митническите органи е представена отделна декларация към цитираната по-горе фактура с изричен текст „ „Oguzhan Turgut удостоверявам, че 1249.90 кв.м. керамични плочки за износ за Европейския съюз, обхванати от фактурата, са произведени в U. S. S. A.Ş, с допълнителен код по Т. С917 в Турция. Декларирам, че информацията предоставена в тази фактура е пълна и вярна“. Отделно от това по делото е налична и кореспонденция водена по електронна поща между „Темакс България“ ЕООД и U. S.S. A.Ş, предоставена на митническите органи, от която се установява, че дружеството производител е декларирало и потвърдило, че плочките, предмет на вноса с търговски марки: Premium Porcelan; Rocstone; New Line и Mosaico Solo са тяхно производство. При това положение и безспорни доказателства за производителя и произхода на стоката, настоящия състав на съда намира, че „Темакс България“ ЕООД не е извършило нарушение на митническото законодателство. Като е отменил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Частната жалба срещу определение № 121 от 11.06.2024 г. по АНД № 240/2024 г. на Районен съд Свиленград е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение № 63/14.05.2024г., постановено по АНД №240/2024г. по описа на Районен съд Свиленград е отменено НП № BG2023/3000-549/НП от 25.10.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници” и е оставено без уважение искането на двете страни за присъждане на разноски по делото. По отношение на дружеството жалбоподател „Темакс България“ ЕООД в мотивите на решението съдът е изложил, че претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъдено, тъй като няма данни за неговото реално заплащане, а също така липсва надлежно подписан Договор за правна защита и съдействие. Съдът е посочил, че представеният по делото Договор за правна защита и съдействие не е подписан от страна на процесуалния представител, което го прави негодно доказателство относно заплатен адвокатски хонорар. Отново е изложил и алтернативни мотиви за евентуално присъждане на поисканите разноски. С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК „Темак България“ ЕООД е поискало изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. С обжалваното Определение № 121 от 11.06.2024 г. по АНД №240/2024г., Районен съд Свиленград е оставил без уважение молбата на „Темакс България“ ЕООД за изменение на Решение № 63/14.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е преповторил изцяло изложените в съдебното решение мотиви, въз основа на които е отказано присъждане на поисканите разноски. Посочил е, че при заплащане в брой това следвало да бъде отразено в Договора за правна помощ и съдействие, който да е приложен по делото, като в този случай той имал характер на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. Документът обаче не бил подписан от адвоката, поради което не можело да се приеме, че представлявал негово изявление за получаването на сумата, т.е. документът нямал характер на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението, респ. не се установявал сключен между страните писмен Договор за правна защита и съдействие, който нямал нищо общо с представените по делото Пълномощни. Така постановеното определение е правилно и обосновано. Съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. По своята същност договорът е такъв за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във връзка със защитата на правата му, а адвокатът се съгласява да стори това срещу възнаграждение. В конкретния случай от приложения във въззивното дело договор от 08.12.2023г. е видно, че между страните за оказване на правна помощ и съдействие по оспорване на НП № BG2023/3000-549/НП от 25.10.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, е договорено възнаграждение в размер на 1400лв., платимо в брой, но както правилно е приел районният съд, така представения договор не може да бъде приет като такъв с характер на договор за процесуално представителство, тъй като е подписан само от жалбоподателя/упълномощител, като същевременно не съдържа подпис на упълномощения адвокат. Фактът, че е налице едностранно оформен договор за правна защита и съдействие не обосновава извода за договорен адвокатски хонорар, още повече за извършено плащане на посочената в същия сума, след като липсва подпис и на другата страна. В допълнение следва да бъде посочено, че цитираната в частната жалба съдебна практика на ВКС е неотносима към конкретно разглежданата хипотеза, тъй като в същата е обсъждан въпроса за дължимост на адвокатското възнаграждение в случаите, в които в договора не е била договорена или заплатена сума, а не в хипотезата на неподписване на договора от договаряща се в случая страна. С оглед изложените съображения частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото заявеното в настоящото производство искане от „Темакс България“ ЕООД за присъждане на разноски се явява основателно. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК съдът определя в тежест на касационния жалбоподател заплащане на разноски за настоящата инстанция само до размер на 750.00 лева, предвид уговореното и заплатено от „Темакс България“ ЕООД адвокатско възнаграждение по Договор за правна и защита и съдействие от 20.06.2024г., представен пред настоящата инстанция. Възражението за прекомерност на разноските направени пред настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно, тъй като не счита, че хонорар в този размер – от 750.00 лв. е непропорционален на целта на закона. По отношение на претендираните разноски в размер на 400 лв. за подаване на касационна частна жалба, такива не се следват, тъй като първо частната жалба е отхвърлена, а отделно от това са разноски, които са направени за производство в производството, което отново не необосновава тяхното присъждане. Ето защо и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Хасково,