Решение № 1483 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 228/2024 г.

Производство по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 4б от ЗИНЗС. Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1232/28.02.2024 г. подадена от П. Р. П. с [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене, против Заповед №Л-784/19.02.2024 г. издадена от заместник главен директор на ГДИН, с която е наредено разпределяне на жалбоподателя в ЗООТ към Затвора Ловеч за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и изразява желание да остане в ЗООТ при Затвора Белене, тъй като там има подходяща работа. Сочи се, че е по-удобно за неговите близки да го посещават. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Х., е подал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От 19.01.2023 г. П. П. изтърпява в З. Б. наказание лишаване от свобода в размер на три години, определено по НОХД 830/2020 г. на ОС-Русе. В ЗООТ Белене е преместен на 31.01.2024 г., с общ режим. На 19.02.2024 г. Заповед Л-784/19.02.2024 г. на Зам.Главен директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, е наредено л. св. П. Р. П. да бъде настанен в ЗООТ към Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, л. св. П. П. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Ловеч, предвид постоянния му адрес на територията на гр. Русе, [улица]. От представените по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Русе. Към датата на откритото съдебно заседание 15.04.2024 г. жалбоподателят е назначен за общ работник „овощна градина“ и (със зачитането на отработените дни) е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. По делото е приложена Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 3.5 от последната, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово, а съгласно т. 3.11 в ЗООТ "Белене" при затвора Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград. Представена е Заповед № Л-4743/08.11.2022 г. на Главен директор на ГДИН, с която се делегират правомощия по чл. 58 и чл. 62 от ЗИНЗС на зам.главен директор на ГДИН Ц. Ц.. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно надлежно овластен със заповед по чл.13, ал. 6 от ЗИНЗС Заместник Главен директор на ГДИН. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма. Съдът счита обаче, че процесната заповед е издадена при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните: В мотивите на оспорената заповед административният орган е посочил адресната регистрация на лишения от свобода на територията на гр. Русе, чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.5 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН. Но е безспорно установено от представеното копие от досие на лицето на лист 20 от делото, че началото на изпълнение на наказанието е 19.01.2023 г. Тогава е налице разпределяне по чл. 58 от ЗИНЗС с оглед първоначално определения режим. Т.е. по чл. 58 от ЗИНЗС е регламентирано разпределяне при първоначално постъпване за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Всяко преместване след първоначалното постъпване от едно място за лишаване от свобода в друго, от затвор в затворническо общежитие от открит или от закрит тип, става при предпоставките и условията по чл. 62 и чл. 63 от ЗИНЗС. От данните в административната преписка се установява, че първоначалното постъпване в Затвора Белене на жалбоподателя е станало още на 19.01.2023 г., а в ЗООТ Белене – на 31.01.2024 г. Т.е. първоначалното настаняване е било вече факт и към 31.01.2024 г., и към 19.02.2024 г. П. е изтърпявал наказанието си от 3 години и е постъпил на работа като общ работник, поради което, с оглед зачитането на отработените дни и началната дата 19.01.2023 г., вече е изтърпял повече от половината. Съдът смята, че в случая е налице осъществено първоначално настаняване в Затвора Белене на 19.01.2023 г. и в ЗООТ Белене още през м. януари 2024 г., а с процесната заповед, въпреки посоченото основание по чл. 58 от ЗИНЗС, реално се извършва следващо преместване на жалбоподателя в друго ЗООТ към Затвора Ловеч, а не същинско първоначално настаняване при постъпване в затвора съобразно определения първоначален режим, в които хипотези е приложим чл. 58 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези и става със заповед на Главния директор на ГДИН. Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес, и то съобразно определения първоначално режим. В т. 3 на чл. 58 от ЗИНЗС е посочено, че в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим. Съобразно т. 3.5 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, в ЗО "Полигона" и ЗО "Велико Търново" към Затвора Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово. Действително лицето има постоянен адрес на територията на гр. Русе, като съгласно Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г., ако постъпва с определен първоначален общ режим, следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора Ловеч, но в случая лицето не постъпва първоначално с определен общ режим, а вече е било първоначално настанено в Затвора Белене (преди повече от година), и поради промяна в режима на изтърпяване е преместено в ЗООТ Белене повече от месец преди издаване на обжалваната заповед. Постоянният адрес /адресната регистрация/ на лишеното от свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместване след първоначалното настаняване с оглед първоначалния определен режим на изтърпяване на наказанието. Налага се извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена, без да са съобразени всички обстоятелства и без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материално-правни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Последващото издаване на заповед за настаняване в ЗООТ при Затвора Ловеч представлява по същество преместване, без да са налице основанията по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС и при изрично несъгласие от страна на лишения от свобода. Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд-Плевен, десети административен състав