РЕШЕНИЕ

№ 129

гр. Шумен, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Ил. Р. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20233600100404 по описа за 2023 година Предявена е искова претенция с правно основание чл.340, ал.2 от ГПК.

В исковата си молба до съда ищцовата страна - Р. Д. А., чрез назначения и служебен адвокат В. И. К., излага, че с Решение от 16.11.1994 г. по гр. д. № 725/ 1994 г. по описа на ШОС била поставена под пълно запрещение, а с Решение № 43/ 18.02.2020 г. по гр. д. № 409/ 2019 г. пълното запрещение било отменено, като била поставена под ограничено запрещение. Съгласно Заповед № ПД 1/2020 от 19.03.2020 г. на органа по настойничество и попечителство при община Шумен, за попечител на А. бил назначен С. Д. А. – неин брат, а за заместник попечител бил назначен Д.С.А. – неин баща. Бащата на ищцата бил починал, като бил оставил за свои наследници: съпругата Ц. Б. А., ищцата – негова дъщеря и С. А. – негов син. Не било спорно, че Р. А., видно от решение № 6003/174 от 06.12.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ „......“ АД гр. Враца, страда от параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, трайно изразена промяна на личността, умерено нарушение в социалната адаптация и й била определена 80% трайно намалена работоспособност. Поради заболяването си, ищцата фигурирала в диспансерния регистър на ДПБ с......... През 2022 г. ищцата била сезирала ШОС с молба да бъде отменено ограниченото й запрещение, като с Решение № 153 от 24.06.2022 г. по

гражданско дело № 55/ 2022 г., съдът отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 340 от ГПК. От постановяването на това решение била минала повече от година, настъпили били положителни промени в психическото състояние на ищцата, същата сама се справяла с пазаруване и чистене на жилището, което обитава. Майката на ищцата, ответник по иска, била настанена в дом за възрастни хора в гр. Варна, кв. Виница и понастоящем ищцата самостоятелно се грижела за домакинството. С пенсията си, в размер на 550 лв. ищцата си купувала продукти за задоволяване на битовите си потребности, а сметките за ток и вода се заплащали от нейния брат – попечител. За изминалия период била хоспитализирана няколко пъти по нейно желание, поради проблеми със съня. Следвала стриктно назначената й терапия от лекуващия я психиатър д-р...... Към настоящия момент и предстояло ново хоспитализиране в болница, поради проблеми със съня. Ищцата, въпреки че била пенсионер, била трудоспособна и полагала труд като болногледачка до месец април 2023 г., както и един месец през лятото – сезонна, нискоквалифицирана работа в кухня, в хотел по Българското Черноморие. Въпреки, че бил налице медицинският критерий по чл. 5 от ЗЛС по отношение на ищцата, същата можела да се грижи за своите работи, разбирала интересите и правата си в достатъчна степен и можела да ги защитава, което било показателно, че е отпаднал юридическия критерий от кумулативно предвидените в закона два критерия, поради което моли, съдът да постанови решение, на основание чл. 340 от ГПК, с което да отмени ограниченото и запрещение.

Ответницата – Ц. Б. А., чрез процесуалния си представител – адв. И. М. И., е депозирала писмен отговор в законния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Фактите относно душевната болест на ищцата, поставянето й под пълно, респективно ограничено запрещение, назначените й настойници и попечител, както и проведените съдебни производства за поставяне и промяна на запрещението били изложени коректно. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че след постановяване на съдебно решение, постановено по гр. д. № 55/ 2022 г. на ШОС е настъпила положителна промяна в психическото състояние на ищцата, оспорва и че ищцата можела да се грижи сама за себе си и за своите интереси, респективно че не бил налице единия от двата критерия за поставяне под запрещение, а именно юридическия. Здравословното състояние на ищцата водело до невъзможност същата да се грижи сама за себе си и за своите интереси. Загубата на способността да определи кое е реално и кое не, оправдавало и многократните, в течение на десетилетия, сезирания на прокуратурата за извършване на въображаеми престъпления от съществуващи и несъществуващи лица.

Попечителя на ищеца и неин брат С. Д. А. заявява, че сестра му не може да се грижи сам за себе си и претенцията е неоснователна. Тя непрекъснато взимала заеми от различни институции, искала да продава собствен апартамент, като харчела заетите средства неразумно. Не знаел дали си вземала редовно предписаните за психичното и заболяване лекарствени препарати, но по поведението и съди, че не ги приемала регулярно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Шумен, изразява становище за неоснователност на молбата, и моли молбата за отмяна на запрещението да не бъде уважавана.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С решение от 16.11.1994г. по гр.д. №725/1994г. на ШОС, ищцата Р. Д. А. била поставена под пълно запрещение, по искова молба на майка й Ц. Б. А.. С решение №43/18.02.2020г. по гр.д.№409/2019г. на ШОС, пълното запрещение на Р. А. било отменено, като същата била поставена под ограничено запрещение. Съгласно заповед №ПД 1/2020 от 19.03.2020г. на органа по настойничество и попечителство при община Шумен, за попечител на А. е назначен С. Д. А./неин брат/, а за зам.попечител-Д.С.А.-неин баща. Бащата на ищцата Д.С.А. е починал на 20.11.2021г., като е оставил за наследници: съпруга -[1]ответницата по делото Ц. Б. А., ищцата - негова дъщеря, и С. Д. А. - негов син. Ищцата няма други близки роднини освен майка си и и брат си. Съгласно разпореждане №27221980750/01.01.2022г. на НОИ, ТП-Шумен, А. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 388, 50лв., като в подадената от ищцата декларация, същата е декларирала актуален размер на пенсията си - 549, 19 лева. С Решение №153/24.06.2022г. по гр.д.№55/2022г. на ШОС, съдът е отхвърлил предявената от ищцата претенция за отмяна на ограниченото и запрещение. Представен е сигнал препратен от Административен съд Шумен до Окръжна прокуратура Шумен, подаден от ищцата, съдържащ оплаквания от заплахи за живота и, и други от служители на разузнаването и МВР. От изготвената по делото съдебно - психиатрична експертиза се установява, че ищцата страда от „Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане. Личностова промяна“, като притежавала ограничена годност да разбира и ръководи действията си и да се грижи за своите работи и защитава своите дела. Заболяването се характеризирало с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и интелектуални възможности, типа на протичане /непрекъснат, без чисти ремисии/ и на етапа на развитие, в който се намира /с изразена личностова промяна/ способността на ищцата да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността и действията на другите лица, да определя и контролира собственото си поведение и действия били безспорно нарушени. На този етап налудните изживявания не повлиявали грубо ежедневното й поведение, и тя съумявала да организира бита си и да полага грижи за своето съществуване, но били налице сериозни затруднения в социален план, където поради описаните персистиращи качествени нарушения на психични сфери, тя не би могла самостоятелно да се ориентира, да преценява поведението на други лица и да предвиди последиците от своите действия. Последната година и половина била хоспитализирана трикратно - веднъж в ДПБ с........, и два пъти в Психиатрично отделение на МБАЛ "Велики Преслав", по подов обостряне на психотичната симптоматика, страхове, напрежение, неспокоен сън.

С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на ответника лично. Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че не са отпаднали предпоставките на закона за поставяне на ищцата под ограничено запрещение. Отмяната на запрещението, което е ограничено, а не пълно, би могла само да навреди на лицето, доколкото към настоящия момент не е налице възможност за прилагане по отношение на лицето на някакъв друг специален режим, който би му дал адекватна защита предвид неговото психично състояние. Понастоящем същата е подкрепяна в решенията си от попечител, който е неин брат, чиито задължения ще отпаднат с отмяна на ограничението. Ищцата заявява в съдебно заседание, че желае да отпадне напълно запрещението й, тъй като иска да продължи живота си без ограничения от попечителя, съответно срещала трудности когато искала да осъществи нещо без чуждо съдействие - например не и разрешавали да си плати тока сама.

Ограничено запретения може да извършва всички правни действия сам, а тази със значим интерес, изрично предвидени в закона и със съгласието на своя попечител, т.е. той не е лишен от възможността да упражнява избраната от него работа или да разполага със средствата си, като съгласието на попечителя представлява гаранция, че интересите му ще бъдат защитени в пълна степен.

Предвид изложеното, претенцията на ищцата за отмяна на наложеното й ограничено запрещение се явява неоснователна, и недоказана и следва да бъде отхвърлена. На този етап, с оглед психичното страдание на ищцата и степента на приложение на законодателството в областта на хората с увреждания, не е в неин интерес да бъде отменено ограниченото й запрещение. Режимът на запрещението е създаден именно с цел защита интересите на лицата с психически увреждания.

Водим от горното, съдът