Решение № 123 от 5.2.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1400/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№15602/25.04.2023г. по описа на БРС, подадена от Й. И. В., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Атанас Тасков- БАК- със съдебен адрес: гр.Бургас, ул., , Македония№17, ет.3, ап.9, срещу Решение №711 от 31..03.2023г., постановено по гр.д. №6228/2021г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 07079.820.68 по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: ••• с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: 07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71, 07079.820.67, 07079.820.66 и 07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X299, 300, 301, 302, 310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311, IX-312, север-IV-304; III-303, запад – XIV-293; XIII-296, XII-297; XI-298, при следните квоти на съсобственост: - В. М. Г. - 29, 21/2311 кв.м. - К. К. М. - 10, 30/2311кв.м. - Н. И. М. - 38, 61/2311 кв.м. - С. М. Щ. - 245, 33/2311 кв.м.; - З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310, 42/2311 кв. м.; - Н. Д. Т. - 130, 79/2311 кв.м. - С. Д. Н. - 392, 39/2311кв.м.; - И. К. К. - 8, 92/2311кв.м.; - Община Бургас - 38, 61/2311кв.м.; - „ВАМА“ ООД - 0, 31/2311 кв.м. - Й. И. В. - 1106, 06/2311 кв.м. и ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан, предявен от Й. И. В., ЕГН •••••••••• от гр. •••, чрез адв. Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 против В. М. Г., ЕГН •••••••••• с адрес: •••, ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, Н. И. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, С. М. Щ., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, З. В. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, Т. Г. Д., ЕГН •••••••••• адрес: •••, Н. Д. Т., ЕГН •••••••••• адрес: ••• С. Д. Н., ЕГН •••••••••• адрес: •••, И. К. К., ЕГН •••••••••• адрес: ••• с адрес •••, „ВАМА“ ООД, ЕИК 102209252, с адрес Бургас, ул. „А. Велики“ № 37А, партер, офис 1, представлявано от Христина Милчева Василева.

Със същото решение, съдът е осъдил ищеца В. на основание чл.9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати държавна такса по сметка на РС Бургас сума в общ размер на 100 лева.

С депозираната въззивна жалба, се изразява недоволство от постановения съдебен акт, като се навеждат доводи за неговата неправилност.

На първо място се излага становище относно изводите на съда за наличие хипотезите на б., г“ и, , д“ и б. „е“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС, за недопустимост на делбата на някои от процесните имоти, както и на общите части(чл.38, ал.3 от ЗС). Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се съдебна практика (Решение№754 от 14.07.2004г.по гр.д.№80/2003г. на ВКС, ІV-то г.о.).

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.40 от ЗС (Решене №41 от 20.06.2011г. на ВКС по гр.д.№415/2010г. на ВКС, І-во г.о.; Решение №944 от 15.09.1986г. по гр.д.№541/86г. на ВС; Решение №9 от 23.01.1987г. по гр.д..№588/86г. на ВС).

Навеждат се доводи относно разграничителните критерии, касаещи отделните видове общи части (по естество и по предназначение)- Решение №743 от 14.03.2011г по гр.д. №1720/2009г. на ВКС, І-во г.о.

Излагат се аргументи относно приложение разпоредбата на чл.63 от ЗС. Посочва се, че за собствениците съществувала правна възможност да се разпореждат с дворното място и общи части от него, тъй като същото представлявало обща част по предназначението си.

Подчертава се, че в конкретния случай, съсобствеността върху дворното място възникнала въз основа на множество самостоятелни правни основания (наследяване, разпоредителни сделки, отказ от наследство, придаване по регулация, давност).

Твърди се, че при постановяване на обжалвания съдебен акт, районният съд не съобразил практиката на ВКС относно правния режим на общите части по смисъла на чл.38 от ЗС и изключване приложимостта в настоящия случай на ППВС 2/82г.- Решение №59/12.03.2012г. по гр.д.№911/2011г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Решение №71 от 25.05.2018г. по гр.д.№3936/2016г. на ВКС, І-во г.о., Решение №28 от 01.02.2012г. по гр.д.№331/2011г. на ВКК, ІІ-ро г.о., Решение №124 от 20.10.2014г. по гр.д.№2054/2014г. на ВКС, ІІ-ро г.о., Решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на ВКС, І-во г.о, Решение №165 от 03.01.2017г. по гр.д.№98/2016г. на ВКС, І-во г.о.

Посочва се, че в случаите, когато съсобственик на земята не притежавал обект в построените в имота сгради, делбата била допустима, като не намирало приложение ППВС№2/1982г. (Решение№152 от 16.06.2009г. по гр.д.№216/2008г. на ВКС, І-во г.о.; Решение№201 от 20.01.2020г. по гр.д.№2616/2018г. на ВКС, І-во г.о.).

Заявява се, че след като дворното място се явявало обща част, всеки от етажните собственици можел да ползва същото. Развиват се съображения във връзка с правото на собственост на лицата, които не са етажни собственици.

Иска се отмяна на атакуваното решение на районния съд и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъде допуснато извършването на делба на процесното дворно място при посочените квоти на съсобственост.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от З. В. Д. и Т. Г. Д., чрез адв.И. Ч.-БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се аргументи, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от посочените в жалбата пороци. Посочва се, че правилно районният съд е приел, че в конкретния случай, парцелът се явява обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Излага се становище относно изводите на съда, че процесния казус попадал в приложното поле на буква, , г“ и буква, , д“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС. Твърди се, че искът за делба се явявал недопустим, тъй като дворното място обслужвало построените в него сгради, индивидуална собственост. Поддържа се, че общите части не следвало да бъдат обект на самостоятелно разпореждане, извън това със съответния обект от етажната собственост. Развиват се съображения във връзка с правната възможност за извършване на разпоредителни сделки с процесния поземлен имот. Навеждат се доводи за неотносимост на цитираната от въззивника съдебна практика (досежно приложението на ППВС№2/82г.). Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-разноски.

В предвидения законов срок по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Бургас, представлявана от Кмета Д. Николов, чрез юрисконсулт А. Х., с който се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Посочва се, че правилно районният съд приел, че процесният имот се явявал неделим в съответствие с Постановление №2 от 04.065.1982г. на Пленуама на ВС. Излага се становище, че съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имота, предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, застроен с две или повече жилищни или други сгради, обект на собственост, не следвало да бъде обект на делба. Навеждат се доводи относно приложението на чл.38 от ЗС. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски., включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба и от процесуалния представител на С. Д. Н.- адв.С.-БАК, с доводи за нейната неоснователност.

Посочва се, че в процесния имот били изградени осем сгради, собственост само на част от собствениците на дворното място. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, се установило, че делбата на процесия парцел се явявала недопустима, на основание чл.38, ал.3 от ЗС. Подчертава се, че в дворното място не можело да се обособят самостоятелни регулирани поземлени имоти, всеки от които да обслужва притежаван в индивидуална собственост обект. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебна експертиза. Иска се потвърждаване на атакуваното решение и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.

Останалите ответници по въззивната жалба- К. К. М., В. М. Г., Н. И. М., , , ВАМА“ООД, Н. Д. Т., С. М. Щ. и И. К. К., не са подали отговор в срока по чл.263 от ГПК.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Страните не се явяват в с.з., редовно и своевременно уведомени. Чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респ. подадените отговори.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.259 ГПК, насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване и отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 07079.820.68 по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: ••• с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: 07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71, 07079.820.67, 07079.820.66 и 07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. „Сарафово“ съставлява УПИ - № X-299, 300, 301, 302, 310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311, IX-312, север-IV-304; III- 303, запад – XIV-293; XIII-296, XII-297; XI-298, предявен от Й. И. В. при следните квоти на съсобственост за ответниците: В. М. Г. - 29, 21124293100296 кв.м., К. К. М. - 10, 30068753313553 кв.м., Н. И. М. - 38, 61378276346725 кв.м., С. М. Щ. - 245, 3378831269178 кв.м., З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310, 4256360078646 кв. м., Н. Д. Т. - 130, 7974443919123 кв.м., С. Д. Н. - 392, 3923331756321 кв.м., И. К. К. - 8, 927655661919924кв.м., Община Бургас - 38, 61378276346725кв.м., „ВАМА“ ООД - 0, 319555134879 кв.м. и Й. И. В. - 1106, 06 кв.м. Претендира се ликвидирането на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан.

Посочва се, че съсобствеността върху дворното място възникнала въз основа на множество самостоятелни правни основания-наследяване, разпоредителни сделки, придаване по регулация, давност. През 1965г. Окръжен народен съвет – гр. Бургас е одворил по реда на ЗТПС /отм./ лицето ••• с имот, находящ се в с. Сарафово, като описаното в акта дворно място е с площ 2044 кв.м. Актът е издаден при условията на разделна собственост между съпрузите /по време на действието на чл. 33 от ЗЛС/, поради което е изключителна собственост на •••. През 1971г. ••• дарил на дъщерите си К. К. К. по мъж /М./ и Д. К. К., по 500 кв.м. ид.ч. от дворното място. Излагат се твърдения, че с влизане в сила на СК от 1968г. на осн. чл. 13, ал. 1 от СК /отм./ във вр. с чл. 103 от ПЗР на СК от 1968г., че така придобития имот по време на брака на К. е станал СИО. Сочи се също, че съпругата е дала съгласие за сделките от 1971г., тъй като в нотариалните актове били описани като приложени в нотариалното производство декларации по чл. 13, ал. 5 СК /1968г./ - от съпруг, даващ съгласие за разпореждане с еднолична собственост върху семейно жилище.

През 1973г. ••• /по мъж Щ./ дарила на лицето З. В. Д. 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 1974г. бил издаден нотариален акт за собственост по регулация, съгласно който по регулация към процесния имот било придадено празно дворно място от съседен имот с площ от 69 кв.м. През 1977г. •••, по реда на ЗСГ, продал 500 кв.м. ид.ч. от имота на лицата Д. Т. Н. и С. Д. Т.а – по 250 кв.м. ид.ч. на всеки, като Д. Т. е в брак с М.К. Н. и притежаваните от него 250 кв.м. ид.ч. са в режим на СИО. През 1983г. С. Т.а дарила на баща си притежаваните от нея 250 кв.м. ид.ч.

През 1984г. ••• дарил на внучката си В. М. Щ. 250 кв.м. ид.ч. от имота, а К. К. М. дарила на дъщеря си Н. И. М. 250 кв.м. ид.ч. ••• починал през 1986г. и оставил за законни наследници съпругата си С. К. и трите си дъщери – К. К. /по втори мъж – М./, И. К. /по мъж К./ и Д. К. /по мъж Щ./. Към момента на смъртта си К. притежавал 329, 24 кв.м. ид.ч., които се разпределили между наследниците му както следва: за С. К. – 205, 77, за К. М. – 41, 15 кв.м. ид.ч., за Д. Щ. – 41, 15 и за И. К. – 41, 15 кв.м. ид.ч.

През 1989г. Д. Т. и М. Н. прехвърлили на дъщеря си С. Н. 250 кв.м. ид.ч. от процесния имот срещу задължение за гледане и издръжка.

През 1990г. Д. Щ. дарила на дъщеря си С. М. Щ. 150 кв.м. ид.ч., а малко по – късно починала, като оставила за законни наследници двете си дъщери – С. Щ. и В. Щ. /по мъж Г./, които наследили притежаваните от наследодателката общо 149, 59 кв.м. ид.ч., тъй като съпругът на Д. Щ. бил недостоен да наследи.

През 1990г. К. М. продала на И.Е.М.-Т. 12, 5 кв.м. ид.ч. от имота, на В.Д.Г. и К.П.М. – общо 12, 5 кв.м. ид.ч. или по 6, 25 кв.м. ид.ч. на всеки, и на Ю.Д. Д. и съпруга й К. Д. Д. общо 12, 5кв.м.ид.ч.

През 1991г. К. М. продала общо 212, 50 кв.м. ид.ч. от дворното място на В.Г. и К.М., или по 106, 25 кв.м. ид.ч. за всеки. Със същия нотариален акт И.Е.М.-Т. и съпругът М.Т. продали своите 12, 5 кв.м. ид.ч. на В.Г. и К.М. в равни дялове, т.е. по 6, 25 кв.м. ид.ч. за всеки.

През 1991г. починал Д. Т. Н. и оставил за свои законни наследници съпругата си М. Н., дъщеря си С. Н. и сина си Н. Д. Т., които разпределили поравно притежаваните от Т. 125, 00 кв.м. ид.ч. от имота, или по 41, 66 кв.м. ид.ч. за всеки от тях.

През 1992г. починал К.П.М., чийто наследник - брат му В.Д.Г. наследил 125 кв.м. ид.ч. и вече притежавал 250 кв.м. ид.ч. от имота. През 2003г. с констативен нотариален акт С. Щ. е призната за собственик на 100 кв.м. ид.ч. от дворното място и част от сградите, построени в него. Този кна се оспорва от ищеца с мотивите, че последният противоречи на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който съществува императивна забрана да се придобива по давност реална част от УПИ.

През 2005г. С. К., К. М., И. К., С. Щ., В. Г., Н. М. и В.Г. заедно продали на К. Я. С. 666, 67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333, 33 кв.м. ид.ч., или общо 1000/2004 кв. м. ид.ч., като последният е женен и закупените от него идеални части се придобиват и от съпругата му В.А.Т. в режим на СИО. Ищецът излага подробни изчисления относно това каква част от собствеността си е продал всеки от продавачите съгласно квотата си на собственост, тъй като в акта било посочено, че С. Щ. продава само 37 кв.м. ид.ч., а по отношение на останалите продавачи липсвало такова посочване.

През 2005г. С. К., К. М., И. К. и В. Г. дарили на С. Щ. общо 44 кв.м.ид.ч. от дворното място, като отново ищецът сочи, че не е посочено в акта всеки дарител каква част от собствеността си е дарил.

През 2006г. З. Д., Т. Д., К. С., Н. Т. и В.Т. купили от Община Бургас 100 кв.м., с които процесния имот увеличил площта си.

Пак през 2006г. с КНА С. Щ., С. Н., Н. Д. Т., М. Н., К. С., Н. Т. и В.Т. били признати за собственици на общо 98 кв.м. ид.ч. като имота вече бил посочен с площ 2311 кв.м. През 2007г. К. С., Н. Т. и В.Т. продали всички притежавани от тях ид.ч. на „ВАМА“ ООД, посочени в акта в размер на 1106, 06 кв.м., но според ищеца следвало да се приеме, че „ВАМА“ ООД са придобили 1106, 37 кв.м. ид.ч.

През 2013г. починала С. К. като оставила за наследници К. М., И. К., В. Г. и С. Щ., които си разпределили притежаваните от К. 16, 73 кв.м. ид.ч.

През 2014г. починал В.Г., който нямал наследници и Община Бургас станала наследник на притежаваните от него 38, 61 кв.м. ид.ч.

През 2017г. „ВАМА“ ООД продало на ищеца Й. В. 1106, 06 кв.м. ид.ч., при което според ищецът търговското дружество е останало собственик на още 0, 31 кв.м. ид.ч. от дворното място.

В месечния срок е постъпил писмен отговор само от Община Бургас и от З. В. Д. и Т. Г. Д. – двамата чрез адв. Иван Чавдаров. С отговора си ответната Община Бургас не оспорва собствеността на съделителите. Сочи, че предвид размера на квотите на съсобственост е невъзможно да се направи реална делба на имота, поради което не се противопоставя на искането последният да бъде изнесен на публична продан. Не претендира обезщетение за лишаване от право на ползване.

В отговора си ответниците З. и Т. Д.и излагат, че искът е недопустим, поради текста на чл. 38 от ЗС. Сочат, че върху поземления имот са построени множество сгради, които принадлежат на различни собственици, поради което делбеният имот е общ на всички собственици и като такъв не може да се дели. Представят нотариално заверена декларация от 2004г., в която всички съсобственици към онзи момент декларират, че ответникът З. Д. е собственик на придадените към имота 69 кв.м. Позовава се и на изтекла в полза на последния придобивна давност, изразяваща се в 17 години несмущавано и непрекъсвано владение на придадените кв.м. Сочи, че нотариален акт № 52, том I, peг. № 422, нот.д. № 42 от 25.01.2005г. на нотариус А. Димов, peг. 285 в регистъра на НК, с район на действие - района на БРС, с който съсобствениците С. И.а К., К. К. М., И. К. К., В. М. Г., С. М. Щ., Н. И. М., В.Д.Г. заедно продават на К. Я. С. 666, 67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333, 33 кв.м. или общо 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място и нотариален акт за дарение № 91, том I, peг. № 0446, нот.д. № 82 от 24.03.2005г. на нотариус С. Димова, peг. № 250 в регистъра на НК, с район на действие - района на БРС, с който С. И.а К., К. К. М., И. К. К. и В. М. Г. даряват на С. М. Щ. 44 кв.м. ид.ч. от дворното място са нищожни. Излага доводи, че във всеки от двата акта са налице няколко сделки, но не става ясно какво точно прехвърля всеки от прехвърлителите, поради което сделките са нищожни на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие. Оспорват и размера на квотата на съделителя „ВАМА“ ООД като твърдят, че последния притежава 1106, 06 кв.м.ид.ч. от двора, които и са прехвърлили на ищеца и за това дружеството няма качеството на съсобственик. Изразяват желание при извършването на делбата да бъде обособен отделен самостоятелен парцел за ответниците З. Д., Т. Д. и С. Щ. съобразно общия размер на квотите им в съсобствеността.

Ответницата С. Щ., чрез процесуалния си представител адв. Илиева, във връзка с предоставен й срок депозира писмено становище по иска. Посочва, че историята на процесния имот е правилно проследена, но излага доводи, че ответниците В. Г., И. К., К. М. /погрешно посочена като К./ и Н. М. не притежават собственост в процесния имот, тъй като са се разпоредили изцяло с притежаваните от тях ид.м. дарявайки на С. Щ. 44 кв.ид.ч. с н.а. №91, том І, рег.№0446, дело №82 от 24.03.2005г. по описа на нотариус С. Димова. Оспорва твърденията на съделителите Д.и, че са собственици на 69 кв.м., придобити по регулация, респективно придобиването им по давност.

По отношение на оспорения к.н.а.№174, том І, рег.№1358, дело №164от 2003 по описа на нотариус Бинка К. за 100 кв. м. придобити по давност от нея, посочва, че близките отношения между двете сестри не изключва упражняване на фактическа власт с намерение за своене от страна на Щ. върху частта на Г., оставена в наследство от майка им Д. Щ.. Останалите съделители не вземат становище по предявения иск.

Пред първата инстанция страните са ангажирали писмени и гласни доказателства съобразно твърденията си.

В хода на производството е допуснато, изслушано и прието основно и допълнително заключение по СТЕ.

На основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Първоначално съдът се е произнесъл Определение №192 от 09.01.2023г., с което е прекратил като недопустим предявения иск за делба като е приел, че дворното място обслужва построените в него сгради-индивидуално собственост.

Това определение е обжалвано пред Окръжен съд Бургас, който с Определение № 744 от 13.03.2023г. по ч.гр.д.№464/2023г. е отменил съдебния акт и го е върнал на РС-Бургас за произнасяне с решение по чл.344, ал.1 ГПК по предявения иск за делба по чл.34 ЗС.

С обжалваното решение, съобразявайки указанията дадени от въззивната инстанция и без да внесе производството в открито с.з. е постановил обжалвания в настоящото производство съдебен акт. Приел е, че са налице хипотезите на б., г“, б., , д“ и б. „е“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС, поради което искът за делба е неоснователен, тъй като дворното място обслужва построените в него сгради-индивидуална собственост, а също така е отчетена невъзможността от застроения УПИ да бъдат обособени два или повече самостоятелни имоти, отговарящи на изискванията на ЗУТ. Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение като не е внесъл производството в открито с.з. след връщането му по отменителното производство. В случая обаче същото е отстранено при разглеждането му пред настоящата инстанция –делото е разгледано в открито с.з.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че същото следва да бъде отменено по следните съображения:

Земята, върху която е построена сградата, винаги е обща част, тъй като без нея сградата не може да съществува, за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той няма да бъде обща част на сградата. Участието в съсобствеността на дворното място, наред с етажните собственици, на трето лице, чуждо на етажната собственост, обусловя обикновена съсобственост, която на общо основание може да бъде прекратена чрез делба, като съществуващата етажна собственост в него следва да бъде съобразена във фазата по извършване на делбата. Настоящият случай е именно такъв.

От събраните по делото доказателства се установява, че с акт за поземлена собственост от 02.04.1965г., К.И.К. е придобил дворно място в землището на кв.Сарафово, окр. Бургаски от 2044кв.м. и по плана - парцел XI в кв.3. С одобрения през 1972г. план, от б. кв. 3 са образувани два нови квартала - 13 и 12, като имотът получава номер VI-267 в кв.13. С графично отчетени данни същият е с площ 2112 кв.м. С нот.акт от 1974г. са придобити 69 кв.м. от имот пл.№265, който се явява югозападна граница на процесния имот. Така собствеността възлиза на 2181 кв.м. С одобрения и действащ и към момента регулационен план на кв.Сарафово, процесния имот е отразен като УПИ Х-299, 300, 301, 309, 310 в кв.22, с площ 2311 кв.м., от които: 2044 кв.м. - от 1965 г.; 69 кв.м. - придобити по регулация 1974 г.; 98/2311 кв.м. ид.ч. - придобити по давност през 2006г.; и 100/2311 кв.м.ид.ч. - закупени от Община Бургас през 2006г. Видно и от кадастралната карта, в имота има изградени осем сгради.

Също така се установява, че съсобствеността върху дворното място е възникнала на множество и различни правни основания като ищецът не е етажен собственик, а притежава единствено идеални части от имота съгласно представения н.а. 105, том І, рег.№2811, дело №92 /2017 по описа на нотариус Емилия Бакалова, рег.№342. Видно от представения н.а. №18, том І, рег.№92, дело №14/2019 по описа на нотариус Емилия Бакалова, обективиращ договор за покупко-продажба, ищецът се е разпоредил със СО в сграда с идентификатор 07079.820.68.7.4, представляващ жилище, апартамент с площ от 164.37 кв.м. Делът на етажните собственици в общите части на сградата се определя по правилото на чл.40, ал.1 от Закона за собствеността като съотношение между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за собствеността е императивна и съсобствениците не могат да уговарят други дялове, несъобразени с нея. Собствеността върху общите части е неразривно свързана със собствеността върху самостоятелен обект в сградата. Определеният по реда на чл.40, ал.1 от Закона за собственосттадял на собственика е еднакъв по отношение на всички общи части. Оттук и изводът, че е правно невъзможно дворът да е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от Закона за собсдтвеността и същевременно идеална част от него да е собственост на трето лице, което не притежава самостоятелен обект в етажната собственост. Участието в съсобствеността на дворното място, наред с етажните собственици, на трето лице, чуждо на етажната собственост, обусловя обикновена съсобственост, която на общо основание може да бъде прекратена чрез делба, като съществуващата етажна собственост в него следва да бъде съобразена във фазата по извършване на делбата. Когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той няма да бъде обща част на сградата.

С оглед на горното съдът намира, че от ППВС № 2/72 г. е неприложимо в процесния случай, поради което делбата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК с решението за допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Съдебната делба е особено исково производство, чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за прекратяване на съсобствеността. Поради особения характер на това производство, въпросите, които се разрешават в първата му фаза са между кои страни е възникнала съсобственост, за кои имоти и в какви части.

По отношение на делбения имот се установява, че за територията на кв. Сарафово са действали следните планове: регулационен план на с. инж.Сарафово, Поморийска околия, одобрен със Заповеди №№ 216 и 217 от 25.01.1944г., където имотът е отразен като парцел XI-1 като Общинска нива в кв.3; геодезически и регулационен план, одобрен със Заповед от 1972г. на с.Сарафово, окр. Бургаски- имотът е с № VI-267 в кв.13, записан регистъра към плана, имотът е записан като двор, а като собственик е записан К.И.К.; план за регулация и застрояване, действащ към момента, одобрен със Заповед №1491 от 15.10.1992г. съгласно който процесния имот е отразен като УПИ Х-299, 300, 301, 309, 310 в кв.22. В регистъра към плана, имот пл.№299 е записан като двор, а като собственик е записан З. В. Д.. Имот пл.№300 е записан като двор, а като собственик е записана В. М. Щ.. Имот пл.№301 е записан като двор, а като собственик е записана Н. М. И.. Имот пл.№309 е записан като двор, а като собственик е записана К. К. К.. Имот пл.№310 е записан като двор, а като собственик е записан Д. Т. Н.; със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, са одобрени КККР на гр.Бургас с неговите квартали и техните землища.

В заключението на ВЛ подробно е проследена историята на процесния имот. Към момента на придобИ.е на собствеността е действал първия план на кв.Сарафово, където имотът е отразен като парцел XI-1 в кв.3. С графично отчетени данни същият е с площ 2112 кв.м., от които 64 кв.м. - придаваеми от имот пл.№ 2. С акт за поземлена собственост от 02.04.1965г., К.И.К. е придобил дворно място в землището на кв.Сарафово, окр. Бургаски от 2044кв.м. и по плана - парцел XI в кв.3. С одобрения през 1972г. план, от б. кв. 3 са образувани два нови квартала - 13 и 12, като имотът получава номер VI-267 в кв.13. С графично отчетени данни същият е с площ 2112 кв.м. С нот.акт от 1974г. са придобити 69 кв.м. от имот пл.№265, който се явява югозападна граница на процесния имот. Така собствеността възлиза на 2181 кв.м. С одобрения и действащ и към момента регулационен план на кв.Сарафово, процесния имот е отразен като УПИ Х-299, 300, 301, 309, 310 в кв.22, с площ 2311 кв.м., от които: 2044 кв.м. - от 1965 г.; 69 кв.м. - придобити по регулация 1974 г.; 98/2311 кв.м. ид.ч. - придобити по давност през 2006г.; и 100/2311 кв.м.ид.ч. - закупени от Община Бургас през 2006г.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че съсобственост в процесния имот притежават страните в настоящото производство, които се легитимират с приетите по делото писмени доказателства, посочени по-горе.

Неоснователно е възражението на ответника З. Д. Д., че е собственик на 69 кв.м., описани в н.а. №126, том І, н.д.№ 384/1974г. по описа на Поморийски районен съд /л.34 от делото/. Посоченият н.а. е за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, с който се признати за собственици на основание действаща регулация, по силата на която са придадени 69 кв.м., представляващи празно дворно място от имот пл.№265 в кв. 13 към парцел VІ-267 в кв.13, собственост на К.И.К., Д. К. К., К. К. К. и З. В. Д.. В подкрепа на възражението по делото е приета нотариално заверена декларация от 14.12.2004г., с която Н. И. М., В. М. Г., В.Д.Г., С. Д. Н., С. И.а К., К. М. и И. К. декларират, че нямат претенции към тези 69 кв.м. и заявяват, че същите са закупени и платени със средства на З. Д.. Съдът намира, че последната не опровергава съдържанието на нотариалния акт. Една част от подписалите декларация са страни в настоящото производство, а други не са били собственици към датата на съставянето му през 1977г. Дори и да се приеме, че Д. е заплатил регулационните сметки със свои средства, това не сочи на извод, че само той е придобил посочените 69 кв.м. Неоснователно е възражението за изтекла в негова полза придобивна давност.

По делото е представен н.а. за собственост по давност №174, том І, рег. №1358, н.д. №164/2003 по описа на нотариус Бинка К., рег.№209, с който е призната като собственик на основание давност върху част от сградите, построени в дворното място, както и върху реална част от същото с площ от 100 кв.м. съделителката С. М. Щ.. Съобразно императивните норми на чл.59, ал.1 ЗТСУ /отм./ и чл.200, ал.1 от ЗУТ е налице законова забрана да се придобива по давност реална част от УПИ. В случая нотариалният акт е издаден при действието на ЗУТ /влязъл в сила 2001г./, но изискването за поне десетгодишно владение считано от 2003г. назад попада под разпоредбите на ЗТСУ /отм./ В този смисъл е решение №1109 /09.12.2008г. по гр.д.№3117/2007г. на ВКС, ІІІ г.о., където е посочено, че Съгласно разпоредбите на чл.200, ал.3 ЗУТ, възпроизвеждаща чл.59 ЗТСУ /отм./, реално определени части от дворищно-регулационни парцели не могат да бъдат придобИ.и по давност или чрез правни сделки. В други две решение на ВКС /решение №185/01.03.2010г., гр.д.№280/2009г. на ВКС, І г.о. и Решение по гр.д.№154/86 г. на ОСГК/ се приема, че „разпоредбата на чл.181, ал.3 ЗТСУ /отм./, която предвижда възможност за придобИ.е на идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответната реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ /отм./ т.е. до 1973г. За придобивна давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ /отм./, но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ /отм./ и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможността за придобИ.е на идеална част от парцел по давност при осъществено давностно владение върху съответната реална част от парцела.“ Не може да бъде възприета тезата на съделителката, че давността й макар и да не е противопоставима на останалите съделители, е противопоставима на нейната сестра В. Г., тъй като след смъртта на майка им Д. Щ., фактически са разпределили помежду си обектите на собственост-земя и сгради. Освен това В. Г. е получила по наследство от майка си 74.797336595 ид.ч., а се твърди, че сестра й упражнява противопоставимо на нея владение върху 100 кв.м. Предвид изложеното дотук квотите на съсобственост се разпределят между съделителите по следния начин:

Видно от акт за поземлена собственост, издаден на 02.04.1965 г. К.И.К. е одворен по реда на ЗТПС /отм./ в с. Сарафово, представляващо дворно място с площ от 2044 кв.м., като не е спорно между страните, че към този момент е бил в граждански брак със С. И.а К.. От представените удостоверения за наследници и родствени връзки се установява, че от брака има родени три дъщери –К. К. М., И. К. К. и Д. К. Щ.. През 1971 г. ••• дарява на двете си дъщери К. К. К. / по мъж М. /-н.а. 55 том І дело №89/1971 г. на Поморийския съд, и на Д. К. К. /по мъж Щ./ -н.а. 56 том І дело №90/1971г на Поморийския съд/ по 500 ид.ч. кв.м. от дворното място, цялото от 2044 кв.м. С н.а. №5, том І, н.д.№9/1973, обективиращ договор за дарение Д. Щ. дарява на З. Д. 250/2044 кв. м. от притежаваните от нея 500/2044 ид.ч. кв.м. /500-250=250 остават за Щ./.

По силата на дворищно регулационен план с нот.акт от 1974г. К.И.К., Д. К. К., К. К. К. и З. В. Д. са придобити 69 кв.м. от имот пл.№265, който се явява югозападна граница на процесния имот, които се разпределят между съсобствениците в главния имот пропорционално на притежаваните от тях идеални части. Така ••• получава 35, 2426614481 кв.м. от придаваемите прибавени към собствените му заедно със съпругата в режим на СИО 1044 кв.м. или общо 1079, 2426614481 кв.м. ид.ч. от двора; К. М. прибавя към собствените си 500 кв.м. още 16, 8786692759 кв.м. или общо 516, 8786692759 ид.ч. кв.м. от двора; Д. Щ., която притежава 250 кв.м. получава от придаваемите 8, 439334638 кв. м. или общо 258, 439334638 ид.ч. кв.м. от дворното място; З. Д., който притежава 250 кв.м. получава от придаваемите 8, 439334638 кв. м. или общо 258, 439334638 ид.ч. кв.м. от дворното място.

При действието на ЗСГ /отм./, видно от н.а. № 207, том І, дело №424/77 за покупка на недвижим имот чрез Народен съвет по ЗСГ, ••• продава на определените от народен съвет купувачи Д. Т. Н. и С. Д. Т.а 500/2044 ид.ч. кв.м. от делбения имот. Тъй като не са указани квотите, при които са придобити тези 500 кв.м. се презюмира, че е по равно. Видно от удостоверение за родствени връзки, по това време Д. Т. Н. е в граждански брак с М.К. Н., а С. Д. Т.а е тяхна дъщеря. Следователно придобитите от Н. 250 кв.м. са в режим на СИО.

С н.а. №12, том V, д. № 1580/83 г. по описа на нотариус при БРС, обективиращ договор за дарение, С. Д. И.а /по мъж/ дарява на баща си Д. Т. Н. собствените си 250 кв.м. ид.ч. През 1989 г. отново родителите на С. Д. Н. й прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане 250/2044 кв.м. ид.ч. от същия имот, придобити от тях на СИО /по делото има данни, че последната е разведена към този момент, поради което не е възникнал режим на СИО/. В резултат на тези прехвърлителни сделки С. Д. Н. притежава 250 кв.м. ид.ч., а баща й остава също с 250 кв.м., дарени му преди това от Н.. Видно от удостоверение за наследници на Д. Т. Н., същият е починал на 22.10.1991г., като е оставил за наследници съпругата си М.К. Н., дъщеря си С. Д. Н. и син Н. Д. Т.. Съпругата Н. също е починала на 25.06.2011 г. и е наследена от посочените син и дъщеря / вж удостоверение за наследници л.67/. Останалите в наследство и след смъртта на М.К. Н. /поч. на 25.06.2011 г. се разпределят между децата, както следва: 130.7974443919123 кв. м. за Н. Т. и 392.3923331756321 кв.м. за С. Д. Н.. През 1984 г. с н.а. 135, том V, дело №1839/84 на нотариус при БРС К.И.К. дарява на внучката си В. М. Щ. 250 кв.м.ид.ч. от описаното дворно място, цялото с площ от 2044кв.м. На същата дата с н.а. № 136, том V, дело №1840/84г. на нотариус при БРС дъщерята на К., К. К. М. дарява на дъщеря си Н. И. М. 250 ид.ч. кв.м. от същото дворно място.

На 22.05.1986г. ••• е починал, оставяйки наследници по закон, както следва: съпруга С. И.а К. и три дъщери К. К. М., И. К. К. и Д. К. Щ.. Към този момент притежаваните от него /останали след разпоредителни сделки по ЗСГ и дарение/ 329.2426614481 кв.м. се разпределят между съпругата му и трите му дъщери, съответно 5/8 за съпругата /205.•••••••••• кв.м. и по 1/8 за всяка от дъщерите / по 41.155332681 кв.м./.

През 1990 г. Д. Щ. дарява на дъщеря си С. М. Щ. собствените си 150 ид.ч. кв.м. от описаното дворно място. Същата година на 20.08.1990 г. е починала Д. Щ., която оставя за наследници двете си дъщери-С. Щ. и В. Г.. Видно от представената влязла в сила присъда от 27.11.1991г. съпругът М.Щ. е осъден за престъпление по чл.115 НК-умишлено умъртвил съпругата си, поради и което на основание чл.3, б. „а“ ЗН е недостоен да наследява. Следователно наследници на Д. са само двете й дъщери, които получават по 74, 797336595 кв.м. ид.ч. от наследството на майка си, които следва да се прибавят към вече придобитите от тях в резултата на направени в тяхна полза дарения, а именно: 324.7973336595 кв.м. за В. Щ. /по мъж Г./ и 224.7973336595 кв.м. за С. Щ.. С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. 2, том ХІІІ, дело №4032/1990 г. на нотариус Дияна Райнов, К. К. М. продава на:

• И.Е.М.-Т. 1/20 от 250/2044 кв.м., което е равно на 12, 5 кв.м. ид.ч. от дворното място;

-В. Д. и К.П.М. общо 12, 5 кв.м. /удостоверение за наследници №88 от 10.08.2021г. от което е видно, че първият е разведен, а вторият неженен, следователно не са придобити в режим на СИО/;

-Ю.Д. Д. и съпруга й К. Д. Д. общо 12.5 кв.м. ид.ч. от дворното място.

С н.а. №5, том V, дело 1455 от 29.03.1991г. на нотариус С. Димова, обективиращ договор за покупко-продажба К. К. М., И.Е.М.-Т. и съпругът й М.Т., Ю.Д. Д. и съпругът й К. Д. продават на В. Д. и К.П.М., както следва: първата общо 212.5 кв.м., втори двама-общо 12, 5 кв.м. и третите двама-общо 12, 5 кв.м. Следователно В. Д. Д. и К.П.М. получават по 125.00 кв.м. всеки от тях по силата на посочените по-горе две покупко-продажби. Както бе посочено по-горе видно от представеното удостоверение за наследници К.П.М. е неженен и без деца и е починал на 02.12.1992г. Негов наследник е В.Д.Г., починал на 13.01.2014г. без наследници.

С н.а. №52, том І, рег.№422, нот.д. №42 от 25.01.2005г. на Нотариус А. Димов с рег.№285, обективиращ покупко-продажба С. И.а К., К. К. М., И. К. К., В. М. Г., С. М. Щ., Н. И. М. и В.Д.Г. продават на К. Я. С. 666.67 кв.м. ид.ч. и на Н. А. Т. 333.33 кв.м. ид.ч. /общо 1000 кв.м. ид.ч./ от дворното място. В нотариалния акт по отношение на продавача С. Щ. е посочено, че продава само 37 кв.м. от своята собственост, а останалите 963 кв.м. са общо за всички продавачи. Малко по-късно, на 24.03.2005г. с нот.акт №91, том І, рег.№0446, нот.дело №82 на Нотариус С. Димова, рег. №250, обективиращ договор за дарение С. И.а К., К. К. М., И. К. К., В. М. Г. даряват на С. Щ. 44 кв.м. ид.ч. от дворното място, като отново липсва посочване на това колко дарява всеки един от дарителите.

Принципът е, че при съвместно разпореждане на двама или повече съсобственици с част от собствеността им, при липса на указано друго, всеки от прехвърлителите прехвърля равна част от собствеността. Това обаче не може да бъде приложено в тези два случаи, тъй като прехвърлителите очевидно имат различни дялове в съсобствеността и ако се възприеме този принцип, ще се окаже, че прехвърлят квоти на съсобственост, каквито те не притежават.

Тук е мястото да се разгледа възражението за нищожност направено с отговора на исковата молба, подаден от З. Д. и Т. Д.. Доводите са, че сделките са нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие и невъзможен предмет.

В случая не се касае за липса на съгласие или невъзможен предмет на договорите. Ясно е, че по първата сделка се придобива собственост срещу парична престация, а във втория случай дарствен акт между близки роднини /баба, лели и племенница/. Няма и привидност на двата договора, което явства от изразената воля за прехвърляне на собственост и получаване на продажна цена.

Непосочването на конкретните квоти на съсобственост, които се прехвърлят не може да обуслови нищожност на договорите, а предполага тълкуването им по правилата на чл.20 ЗЗД. В този смисъл съдът съобразява многобройната задължителна практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД /напр.Решение №67/30.07.2014г. по т.д.№1843/2013 ІІ т.о. ВКС, Решение №430/20.01.2015г. по гр.д.№1673/2014 ІV г.о. ВКС и др./.

Като така съдът възприема тезата на ищеца, че тълкуването на волята на страните по договорите следва да се прави в посока съразмерна на притежаваните от съсобствениците квоти т.е. всеки продава такава част от 963 кв.м. от двора, която е пропорционална на притежаваните от съответния продавач части от двора. По делото няма данни, че продавачите, респ. дарителите са целяли прехвърляне на цялата притежавана от тях собственост.

Съобразявайки горното следва да се приеме, че от 963 кв. С. К. продава 175.4021579419 кв.м., В. М. Щ. продава 276.8542956958 кв.м., К. М. продава 49.4676585984 кв.м., Н. М. продава 213.0977281867 кв.м., С. Щ. продава 37 кв.м., И. К. продава 35.0804315884кв.м., В.Г. продава 213.0977281867.

По същия начин при дарението на 44 кв.м. пропорционално на притежаваните от дарителите части от двора:

С. К. дарява 14, 3771043071, К. М. дарява 4, ••••••••••, И. К. дарява 2, 8754212559, В. М. Г. дарява 22.6927828813.

Посочените в кна №56, том І, рег.№369, нот.д.№45 от 31.01.2006г. на Нотариус А. Димов 98 кв.м. като придобити по давност от част от съсобствениците на делбения имот не биха могли да бъдат придобити по давност, тъй като през 2006г. действа ЗУТ, в който няма правна норма, която да позволява придобИ.е на идеални части от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответната реална част от парцела. Следователно те следа да се съотнесат пропорционално на квотата на съсобственост на всеки един от съсобствениците.

Без съмнение не така стои въпросът с придобитите по силата на договор за покупко- продажба, сключен между Община Бургас от 14.07.2006г. и З. В. Д., Т. Д., Красим Я. С., Н. Т. и Валя Т.. Тук следва да се отчете, че при липса на уговорка кой каква част придобива те се разпределят по равно само между купувачите по договора. Т.е. към придобитите от тях от предходни сделки следва да се прибавят за З. Д. и Т. Д. общо 40 кв.м., за К. Я. С.-20 кв.м., Н. Т. и В.Т.-40 кв.м. общо.

С н.а. №173 том ІІІ, рег. №555, нот.д. №526 от 25.10.2007г.на нотариус Милена Илчева рег.

№257, обективиращ договор за покупко-продажба съсобствениците К. С., Н. Т. и В.Т. продават всички притежавани от тях ид.ч. 1106, 06 кв.м. на „Вама“ ООД като изрично е посочено, че предмет на продажбата са всички притежавани от продавачите права и ид.ч., дори и ако по каквато и да било причина се окаже, че посочения в акт размер на квотите се окаже различен.

След смъртта на М.К. Н., поч. на 25.06.2011г. нейни законни наследници са двете й деца Н. Д. Т. и С. Д. Н.. След смъртта на С. И.а К., поч. на 01.11.2013г. /уд. за наследници от 05.11.2013г., л.63/ нейни наследници са К. М.-дъщеря, И. К.-дъщеря и В. Г. и С. Щ., при квоти по 1/3 за първите две и 1/3 общо за последните две, от притежаваните от наследодателката 16, 73935350503412 кв.м. Както бе посочено по-горе на 13.01.2014г.е починал В.Г. като притежаваните от него 38.61378276346725 кв.м. /останали след разпоредителни сделки/ са наследени от Община Бургас по силата на чл.11 от ЗН.

С н.а. №105, том І, рег.№2811, н.д.п №92 от 06.07.2017г. на Нотариус Емилия Бакалова, рег.342, обективиращ договор за покупко-продажба „Вама“ ООД продава на ищеца Й. В. 1106.06/2311 кв.м. от дворното място. Тук няма уговорка в случай, че се окаже, че има разлика между прехвърляната и действително притежаваната собственост върху дворното място.

Като съобрази гореизложеното съдът достигна до извода, че предявеният иск за делба е основателен, налице е съсобственост върху делбения имот между страните по делото, поради което следва да бъде допусната да бъде извършена делба на дворно място, съставляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.820.68 по КККР на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г на Изпълнителния директор на АГКК, без изменение в КККР, с адрес: •••, с площ 2311 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м/, при граници: 07079.820.919, 07079.820.49, 07079.820.69, 07079.820.71, 07079.820.67, 07079.820.66 и 07079.820.52, а по сега действащия ПУП-ПРЗ на кв. Сарафово съставлява УПИ № X-299, 300, 301, 302, 310 в кв. 22 с площ от 2311 кв.м., при граници: юг – улица, изток – УПИ VI – 306, VII-311, IX-312, север-IV-304; III-303, запад – XIV-293; XIII- 296, XII-297; XI-298 при квоти на съсобственост между съделителите, както свледва: В. М. Г. - 29, 21/2311 кв.м., К. К. М. - 10, 30/2311кв.м., Н. И. М. - 38, 61/2311 кв.м., С. М. Щ. - 245, 33/2311 кв.м., З. В. Д. и съпругата му Т. Г. Д. - 310, 42/2311 кв. м., Н. Д. Т. - 130, 79/2311 кв.м., С. Д. Н. - 392, 39/2311кв.м., И. К. К. - 8, 92/2311кв.м., Община Бургас - 38, 61/2311кв.м., „ВАМА“ ООД - 0, 31/2311 кв.м. и Й. И. В. - 1106, 06/2311 кв.м. С оглед изложеното поради изцяло несъвпадение с правните изводи на първоинстационния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като бъде постановено ново, с което да бъде допусната делба на описания по-горе недвижим имот, между посочените съделители и квоти, съгласно събраните и обсъдени от двете инстанции доказателства.

Предвид изхода от делото в полза на въззивника следва да се присъдят всички сторени от него разноски в двете инстанции, които съгласно представени списък на разноските са в размер на 3810.04 лв. за първата инстанция и 50 лв. д.т. за въззивната инстанция.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК във връзка с чл.344 от ГПК Бургаският окръжен съд