Решение № 88 от 13.8.2025 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 268/2025 г.

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД ЕИК 202828202, седалище и адрес (населено място), представлявано от А. Х. А.- управител, действаща чрез адвокат Д. Т. АК – Разград, в качеството му на длъжник по изп.д. № 414/23 по описа на ДСИ при РС – Търговище. Жалбата е против Разпореждане от 15.05.2025 година на съдебен изпълнител, с което е отказал приключването на изпълнителното дело. Твърденията в жалбата са следните: изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден против „Сити контрол и каруош“ ЕООД изпълнителен лист за парично задължение, в размер на 21 000 лв., главница и разноски, в размер на 100 лв. Присъдена е и законна лихва върху главницата считано от 22.12.2021 г. Задължението към кредитора- взискател е погасено изцяло. На 06.01.2025 г. от ДСИ, с протокол за разпределение е превел в негова полза част от задължението, в размер на 18 132.85 лв. Остатъкът от задължението е изплатен по сметка на взискателя, за което са представени доказателства. С протокола за разпределение от 06.01.2025 година се твърди, че са удържани и преведени по сметка на РС – Търговище и дължимите по делото държавни такси. Съдебният изпълнител отказал да приключи изпълнението с мотив, че не е погасено задължението към присъединения взискател НАП. В тази насока жалбоподателят твърди, че присъединеното публично задължение е предмет и на съществуващо и паралелно движещо се изпълнително производство по ДОПК, по образувано изп. д. № 200885654/2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.

По това дело са предприети изпълнителни действия, като с протокол от 31.01.2024 г. задължението е разсрочено. Доколкото разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК сочи като основание за приключване на изпълнението, при погасяване на вземането по изпълнителния лист, но не и вземането на присъединените взискатели, то изпълнението по изпълнителното дело следва да бъде приключено. В жалбата се излагат доводи, че дължимата държавна такса е определена неправилно, доколкото при определянето е включено и присъединеното вземане на държавата. Поради изложеното моли атакуваното разпореждане, с което е отказано приключване на изпълнителното дело да бъде отменено.

Депозирано е възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя в изпълнителното производство- „Търговище сити център“ ЕООД, ЕИК 201388223, представлявано от синдика В. Л. Г., с адрес (населено място). Становището изразено във възражението е за неоснователност на депозираната жалба. Твърди се, че вземането му не е погасено, не е погасено вземането и на присъединения взискател, поради което изпълнението не може да бъде приключено.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано и възражение от присъединения кредитор НАП, който също твърди, че жалбата е неоснователна. Застъпеното становище е, че доколкото публичните задължения на длъжника не са погасени, то изпълнението по делото не следва да бъде приключвано. Действително длъжникът погасява, съгласно споразумението за разсрочване задълженията си, но докато те не бъдат погасени изцяло, не следва да се прекратява изпълнението по изпълнителните дела, образувани както по реда на ГПК, така и по реда на ДОПК.

В обясненията си съдебен изпълнител е изразил становище, че жалбата е неоснователна. На 06.01.2025г. е изготвено разпределение на постъпила по делото сума в размер на 21 000 лв. Към датата на разпределението, задълженията на длъжника са както следва: към взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД главница, в размер на 21 000 лв. и лихва 7 766.24 лв., внесен хонорар вещо лице – 600 лв.; държавна такса по сметка на РС – Търговище за образуване на изп.д., в размер на- 102.60 лв., начислени са държавни такси за извършени изп. действия, справки и опис - 1195.77 лв.(таксите начислени на основание Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не са внесени авансово от взискателя. Същият е освободен от заплащането им на основание чл. 620 ал. 2 от ТЗ); д.т. чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 690.54 лв.; задължение към присъединен взискател НАП ТД Варна офис Търговище, в размер на 31 562.01лв. Сумата от 21 000 лв. е разпределено, както следва:

За дължимите към Районен съд – Търговище такси общо 2 867.15лв., от които 36 лв. - представляваща д.т. за изготвяне и предявяване на разпределение съгласно чл. 40 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; 1 244.60 лв. - представляваща д.т. за опис съгласно чл. 47 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; 158.60 лв. - представляваща д.т. съгласно: чл. 30, чл. 32, чл. 33, чл. 36, чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; 1 427.95 лв. - д.т. по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД е разпределена сумата от 18 132.85 лв. - за погасяване на главницата. Законната лихва върху главницата по изпълнителния лист не се ползва с привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ГПК, поради което сумата е разпределена за погасяване на дължимата главница. Разпределението е предявено на страните, не е обжалвано и е влязло в сила.

С Протокола за разпределение от 06.01.2025г. е разпределена и сума по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 1 427.95 лв. Таксата е определена на база събраната към момента на разпределението сума, а именно 21 000 лв. За сумите, които длъжникът директно е внесъл по сметка на взискателя, също се дължи държавна такса по 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като това задължение не е погасено. Непогасени остават задълженията към РС – Търговище, за дължимите такси и задължението към кредитора НАП.

Към 29.01.2025 година, размерът на дълга на дължника по изпълнителното дело е следния: към взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД е в размер на 10 856.53 лв., от които 2 869.75 лв., главница и 7 887.81 лв. лихва; 100 лв., платени държавни такси; към взискателя НАП- 31 562.01 лв.; към РС – Търговище- 3 268.43 лв., дължими държавни такси по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Остават непогасени задълженията към присъединения кредитор и задълженията за държавни такси по изпълнителното дело.

След като обсъди изложените в жалбите доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ДСИ, съдът установи следното:

Производството по изп.д.№ 414/23 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище е образувано по молба на взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД /н/ ЕИК 201388223, представляван от синдика В. Л. Г. против длъжника „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД ЕИК 202828202, седалище и адрес (населено място), , представлявано от А. Х. А.- управител. Делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по в.т.д.№ 39/23 на Апелативен съд – Варна.

По изпълнителното дело НАП ТД Варна офис Търговище е присъединен взискател на осн. чл. 458 от ГПК, с вземане, в размер на 31 562.01 лв.

С определение по ч.т.д № 234/2024г. по описа на ВКС, в.т.д. № 39/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна е било спряно, като по сметка на ВКС е внесена сумата от 21 000 лв., като обезпечение по реда на чл. 282 ал. 2 т. 1 от ГПК.

С определение № 3254/05.12.2024 г. по т.д. № 514/2024г. по описа на ВКС, внесената гаранция в размер на 21 000 лв. е освободена и е преведена по сметка на PC – Търговище.

В последствие ДСИ е изготвил протокол за разпределение на тази сума, от 06.01.2025 година, като 2 867.15 лв., са преведени за дължимите по изпълнителното дело държавни такси към РС – Търговище, 18 132.85 лв., са преведени за удовлетворяване на вземането на взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД /н/ ЕИК 201388223.

След извършеното разпределение, видно от изпълнителното дело, към 29.01.2025 година, размерът на задължението на длъжника по делото е бил следния:

• към взискателя „Търговище Сити център“ ЕООД /н/ ЕИК 201388223- 10 856.53 лв., от които 2 869.75 лв., главница; 7 887.81 лв., лихва и такса, в размер на 100 лв.;

• към кредитора НАП, задължението е в размер на 31 562.01 лв.;

• към РС – Търговище-3 268.43 лв.- представляваща държавна такса, събирана на основание чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

През месец февруари 2025 година и месец март 2025 година, длъжникът е превел по сметката на взискателя съответно сумата от 2 869.75 лв. и сумата от 6 230 лв. По изпълнителното дело са представени доказателства за извършените от длъжника плащания. След извършените плащания, с молба от 14.03.2025 година, последният е поискал от съдебен изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело.

По молбата съдебен изпълнител се е произнесъл с разпореждане от 15.05.2025 година, с което е отказал да приключи изпълнително дело № 414/23 година. Съдебен изпълнител е приел, че с извършените плащания, длъжникът е погасил задължението си към кредитора „Търговище Сити център“ ЕООД /н/ ЕИК 201388223, но задължението към присъединения взискател НАП не е погасено, не са погасени и задълженията към РС – Търговище, за дължимите по изпълнението държавни такси.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящия състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата, депозирана от длъжника по изпълнителното дело, против акт на съдебен изпълнител, който съгласно чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК подлежат на инстанционен контрол. Жалбата е депозирана в срока по чл. 436 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 2 от ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по делото. Извършване на плащането след образуване на изпълнителното дело е основание за приключване на изпълнението съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК, предпоставка за което, обаче е плащане към всички взискатели, включително и присъединените такива и внасянето на дължимите разноски по изпълнението. Видно от материалите по изпълнителното дело, вземането на първоначалния взискател- „Търговище Сити център“ ЕООД /н/ ЕИК 201388223, инициирал образуване на изпълнителното производство е погасено. По делото, въз основа постъпило удостоверение от ТД – Търговище НАП, в което е посочен размерът на публичните задължения на длъжника „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД ЕИК 202828202, на основание чл. 458 ГПК, държавата чрез НАП е присъединена като взискател по изпълнителното дело. Съгласно текста на разпоредбата, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Съгласно разпоредбата на чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният. Държавата в изпълнителните дела по ГПК винаги е присъденен взискател при наличието на публични задължения, паралелно и независимо от възможността за събиране на вземанията по реда на ДОПК. При това положение и доколкото предмет на изпълнителното производство са вземанията на двама последователно встъпили взискатели, макар и да бъде установено освобождаването от дълга към първоначалния взискател, това не се явява предпоставка за прюключване на производството и по отношение на последващо присъединения такъв.

В разпоредбата на чл. 79 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако не е налице някое от посочените в разпоредбата изключения. При това положение, извършеното плащане при висящо изпълнително производство директно по сметка на взискателя не изключва отговорността на длъжника за разноски.

Предвид изложеното и доколкото не се твърди, а и не се и установява да е било извършено плащане на задължението към присъединения кредитор НАП и задължението за такси в изпълнението, не са налице предпоставките за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на горното, съд