Решение № 1704 от 20.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 34/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т. Ч.- пълномощник, обжалва Решение №9646 от 08.11.2024г. по административно дело №868 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г., ХII-ти състав, с което: ГДИН е осъдена да заплати на Т. Д. Т., [ЕГН], сумата от 3 500, 00 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора - Пловдив, изразили се в пребиваване за период от 700 дни (от 11.11.2020г. до 19.06.2021г. включително; от 09.07.2021г. до 12.07.2021г. включително; от 16.07.2021г. до 13.08.2021г. включително; от 27.08.2021г. до 29.10.2021г. включително; от 02.11.2021г. до 05.11.2021г. включително; от 26.11.2021г. до 12.03.2022г. включително; от 18.03.2022г. до 30.03.2022г. включително; от 05.04.2022г. до 08.04.2022г. включително; от 29.10.2021г. до 02.11.2021г. включително; от 05.11.2021г. до 26.11.2021г. включително; от 08.04.2022г. до 25.11.2022г. включително) в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 3 500, 00 лева, считано от 22.04.2024г., до окончателното ѝ изплащане; отхвърлена е исковата претенция на Т. Д. Т. за сумата от 14 257, 50 лв. до пълния ѝ предявен размер от 20 000, 00 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания; ГДИН е осъдена да заплати на Т. Д. Т., [ЕГН], сумата от 10, 00 (десет) лева разноски по делото; ГДИН е осъдена да заплати на адвокат Н. П. Д., с адрес [населено място], [улица], сумата в размер на 650, 00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв); върната е исковата молба на Т. Д. Т., [ЕГН], срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени от Т. Д. Т. неимуществени вреди в частта относно исковия период от 01.11.2019г. до 10.11.2020г. включително в Затвора – Пловдив и е прекратено производството по делото в тази част.

Претендира се отмяна на Решение №9646 от 08.11.2024г. в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати на Т. Д. Т., [ЕГН], сумата от общо 3 500, 00 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора – Пловдив, изразили се в пребиваване за период от общо 700 дни в пренаселени спални помещения, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 3 500, 00 лева, считано от 22.04.2024г. до окончателното ѝ изплащане, поради неправилност и незаконосъобразност. Респективно, да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на ищцовата страна или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото- Т. Д. Т., не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Д. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.209 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която оспорената част на решението е неблагоприятна, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дело №868/2024г. е образувано по искова молба на Т. Д. Т. срещу ГДИН за присъждане на сумата в размер на 20 000, 00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба (22.04.2024г.) до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето на ищеца, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, в периода от 01.11.2019г. до 22.04.2024г. включително (датата на предявяване на исковата молба). Твърденията на ищеца Т. са за нарушени права по чл.3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора - Пловдив е бил на Втори пост, в стая №73, където са пребивавали общо 4 лишени от свобода, в стая 71, където пребивавали общо 6-ма лишени от свобода, стая №81, където пребивавали общо 8 лишени от свобода, стая №74, където пребивавали общо 4 лишени от свобода; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки) – под балатума в килиите, в дюшеците и в шкафчетата живеели милиони дървеници, по цели нощи не можело да се спи от дървениците, които ги хапели, хлебарките също влизали в шкафовете, излизали през нощта и подът ставал черен, в тоалетната и в общите умивални мишки идвали от тръбите на канализацията; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар – можело да ползват медицинска помощ само по график един път седмично и когато някой се разболеел извън деня по график, нямал право да бъде прегледан от лекар; през зимата в стаите било изключително студено, а през лятото прекалено горещо; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага и е непоносимо особено през студените месеци, когато е невъзможно да се отваря прозорец през цялото време); работи и не ползва “каре“.

Претендирани са сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Н. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Т. постъпва в Затвор - Пловдив на 04.03.2013г. и към 22.04.2024г. е все още в Затвор - Пловдив.

Прието е за установено, че незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции по дело №868/2024г., както и по дело №2918/2020г. на Административен съд- Пловдив, XXIX-ти състав, образувано също по искова молба на Т. срещу ГДИН, се изразява най-общо в поставянето на Т. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му наказание “лишаване от свобода“, което представяла нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Прието е, че в Решение от 27 януари 2015г. по Дело “Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обявява за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове, така че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на всеки от тези искове отделно (параграфи 134, 203), тъй като по този начин, съдилищата не разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, известна и като Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)) в съответствие с принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ в неговата практика – която според обстоятелствата може да изисква кумулативен подход.

Според посоченото решение на ЕСПЧ, нарушенията (по чл.3 от КЗПЧОС) в българските места за лишаване от свобода не са предизвикани от изолирани инциденти или конкретния развой на събитията във всеки отделен случай; те произхождат от широко разпространен проблем, произтичащ от лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните предпазни мерки срещу отношение, несъвместимо с чл.3.

Именно след постановяване на Решението от 27 януари 2015г. по Дело “Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ на ЕСПЧ, в ЗИНЗС е приета Част седма (Нова – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.) озаглавена “Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“ (чл.чл.284 – 286 от ЗИНЗС), като в чл.284, ал.2 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл.284, ал.1, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което обуславя недопустимост на повторно предявяване на иска по чл.284, ал.1, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС за същия период.

Прието е за установено, че за част от исковия период, а именно за периода от 01.11.2019г. до 10.11.2020г., е налице пълна идентичност между предявените по дело №868/2024г. и дело №2918/2020г. искове, а именно: 1. страните (ищец Т. Д. Т., ответник – ГДИН); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Т. Д. Т. неимуществени вреди в следните дублиращи се периоди: от 01.11.2019г. до 10.11.2020г. в Затвора - Пловдив.

При това положение, първоинстанционният съд приема за установено, че исковата молба, предявена от Т. срещу ГДИН, в частта ѝ, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 2 242, 50 лв. (375 дни х 5, 98 лв./ден, присъдено на Т. обезщетение по дело №2818/2020г.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“ в Затвор - Пловдив, за периода от 01.11.2019г. до 10.11.2020г., общо 375 дни, следва да бъде оставена без разглеждане.

Съответно, първоинстанционният съд се произнася конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца Т., наведени в исковата му молба, единствено по отношение на престоя му Затвор - Пловдив за периодите от 11.11.2020г. до 22.04.2024г.

Първоинстанционният съд посочва, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното, по силата на оборима презумпция, въведена с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

Иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС).

Според чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл.43, ал.5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Според чл.43, ал.4, изр.1 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. При липсата на легално определение на понятието “жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Въз основа на Справка Рег.№3811 от 27.06.2024г., изготвена от Началник на Затвор – Пловдив; Справка от 21.06.2024г. на Вх.№5128 от 20.06.2024г., изготвена от Г. А. – инспектор СДВР (социална дейност и възпитателна работа), Справка от 21.06.2024г., изготвена от П. Унджиян- ИСДВР (инспектор социална дейност и възпитателна работа), Справка Към рег.№5128/20.06.2024г. от 27.06.2024г., изготвена от К. С. - НС “ФЛКР“ (Началник сектор “Финанси, логистика и капиталови разходи“), първоинстанционният съд приема за установено, че Т. постъпва в Затвор - Пловдив на 04.03.2013г. и към 22.04.2024г., пребивава в Затвор - Пловдив, като е настаняван, както следва:

• от 20.06.2021г. до 08.04.2022г. включително във Втори пост, в стая №71, която е с площ от 25, 98 кв.м. и с капацитет до 6 лишени от свобода, като в периода от 09.07.2021г. до 12.07.2021г. включително и в периода от 16.07.2021г. до 13.08.2021г. включително са пребивавали 7 лишени от свобода, в периода от 27.08.2021г. до 29.10.2021г. включително, в периода от 02.11.2021г. до 05.11.2021г. включително, в периода от 26.11.2021г. до 12.03.2022г. включително, в периода от 18.03.2022г. до 30.03.2022г. включително, в периода от 05.04.2022г. до 08.04.2022г. включително са пребивавали 7 лишени от свобода, в периода от 29.10.2021г. до 02.11.2021г. включително, в периода от 05.11.2021г. до 26.11.2021г. включително са пребивавали 8 лишени от свобода, а в останалите периоди - до 6 лишени от свобода;

• от 08.04.2022г. до 25.11.2022г. включително във Втори пост, в стая №81, която е с площ от 28, 98 кв.м. и с капацитет до 7 лишени от свобода, като в целия период са пребивавали 8 и повече лишени от свобода - от 25.11.2022г. до 13.06.2023г. включително във Втори пост, в стая №74, която е с площ от 27, 25 кв.м. и с капацитет до 6 лишени от свобода, като в периода са пребивавали до 6 лишени от свобода;

• от 13.06.2023г. до 15.12.2023г. включително във Втори пост, в стая №71, която е с площ от 25, 98 кв.м. и с капацитет до 6 лишени от свобода, като в периода са пребивавали до 6 лишени от свобода;

• от 15.12.2023г. до 22.04.2023г. включително във Втори пост, в стая №73, която е с площ от 27, 20 кв.м. и с капацитет до 6 лишени от свобода, като в периода са пребивавали до 6 лишени от свобода.

Прието е за установено, че в периодите от 09.07.2021г. до 12.07.2021г. включително, от 16.07.2021г. до 13.08.2021г. включително, от 27.08.2021г. до 29.10.2021г. включително, от 02.11.2021г. до 05.11.2021г. включително, от 26.11.2021г. до 12.03.2022г. включително, от 18.03.2022г. до 30.03.2022г. включително, от 05.04.2022г. до 08.04.2022г. включително, от 29.10.2021г. до 02.11.2021г. включително, от 05.11.2021г. до 26.11.2021г. включително, от 08.04.2022г. до 25.11.2022г. включително– общо 479 дни, ищецът Т. пребивава в помещения, в които жизненото му пространство не отговаря на предвидените стандарти в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Прието е за установено, че по отношение на периода от 11.11.2020г. до 19.06.2021г. – общо 221 дни от страна на ГДИН не са представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с Т. в съответното помещение през процесния период (воденето на отчетност на документацията относно настаняването на лишени от свобода се съхранявала за период от 3 години), както и относно мебелировката в тези помещения, при които ищецът Т. е изтърпявал наказанието “лишаване от свобода“.

При това положение и на основание чл.84, ал.3 от ЗИНЗС, както и по аргумент от чл.161 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), първоинстанционният съд приема за установено, че в периода от 11.11.2020г. до 19.06.2021г. включително – общо 221 дни, ищецът Т. е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м. в Затвор – Пловдив, тъй като за този период от страна на ГДИН не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил настанен Т. и относно броя на настанените в тях лишени от свобода.

Първоинстанционният съд посочва, че приложението на процесуалната презумпция на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

Тъй като от страна на ГДИН не е представена информация, свързана с пребиваването на Т. в Затвор – Пловдив, е налице основание да се приеме за установено, че в този период ищецът Т. е настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Тези факти са достатъчни, за да приеме първоинстанционният съд, че в посочения период от време в размер на 221 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Т. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Съответно, първоинстанционният съд приема за установено, че в периода от 11.11.2020г. до 19.06.2021г. включително – общо 221 дни, ищецът Т. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не отговаря на предвидените стандарти в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, които са в размер на 4 кв.м. По отношение твърдението на Т., че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвор – Пловдив, нямало баня и тоалетна и когато правят каре за един час, не може да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, първоинстанционният съд посочва, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на лишени от свобода в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки лишени от свобода да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява при нужда на лишени от свобода да им е отказано да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна в коридора или в спалното помещение, съответно за лишени от свобода да е било невъзможно да си осигурят вода за пиене в бутилки.

Първоинстанционният съд констатира липсата на нарушение на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвор - Пловдив, в това число и тези, в които е пребивавал Т., е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода – в стая №71 във Втори пост е налице санитарен възел с площ от 4, 51 кв.м., в стая №74 във Втори пост – санитарен възел с площ от 4, 58 кв.м., в стая №73 във Втори пост – санитарен възел с площ 4, 81 кв.м., в стая №81 във Втори пост – санитарен възел с площ от 2, 73 кв.м., в които санитарни възли всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, първоинстанционният съд приема за установено, че в Затвор - Пловдив на лишените от свобода е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ през част исковия период, ищецът Т. е имал достъп до баня всеки работен ден след приключване на работния процес, което е съобразено с изискванията на чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Преминаването през карето, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени.

По отношение твърдението на Т., че е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, въз основа на представен от ГДИН нарочен Седмичен график на служебната пералня в Затвор – Пловдив, е прието за установено, че за различните групи лишени от свобода е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Прието е за установено, че за сушенето на дрехите е направена организация, според която организация, когато те се перат в пералнята, се сушат в сушилната машина, а когато се перат на ръка от лишени от свобода - има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето за престой на лишени от свобода на открито, поради което първоинстанционният съд приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения. Няма данни по делото Т. да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, а тъй като всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, то проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода, настанени в конкретната стая, то не би следвало да има мухъл.

Посоченото не се опровергава и от обясненията на изслушания като свидетел по делото М. Ш. М., които първоинстанционният съд приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени негови впечатления и спомени, но пък на първоинстанционния съд е служебно известно, че М. М. също е инициирал производство по реда на чл.284 и следващите от ЗИНЗС против ГДИН, със сходни на оплакванията на ищеца Т., поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му са кредитирани само в частта им, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл.164 и чл.172 от ГПК. В тази насока, първоинстанционният съд посочва, че доказателствата по делото предпоставят извод, че хигиената в спалните помещения е задължение на самите лишени от свобода, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвор - Пловдив или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си, а отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещение. На лишените от свобода се установява също така и че се полагат миещи и перилни препарати, ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране, съгласно утвърдена нарочна Таблица №6.

Относно твърденията на Т. за липса на адекватно лечение, първоинстанционният съд съобразява, че според чл.129, ал.1 от ЗИНЗС и чл.2, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба №2/22.03.2010г.), медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода (чл.128, ал.1 от ЗИНЗС). Според приетото по делото “Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Жанета Демирева“, за лишените от свобода от Втори пост, на който е пребивавал ищецът Т., е предвиден ден за амбулаторни прегледи по график – четвъртък от 10, 00 до 12, 00 часа с уточнението, че при отсъствие на медицинско лице, лишени от свобода, които са пропуснали графика, минават за преглед при първа възможност. Не се установява обаче Т. да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е била оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение, първоинстанционният съд намира за недоказани. Дори самият ищец Т. твърди в исковата молба, че по време на престоя му в Затвор - Пловдив е настанен в ЦПЗ Пловдив, където му е оказана медицинска помощ като наркозависим.

Относно твърдение на ищеца Т., че докато е бил в Затвор - Пловдив, не е спазвано правото му на каре, първоинстанционният съд посочва, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл.79 и чл.175, ал.2 от ЗИНЗС, съответно чл.чл.59 - 61, чл.172 и чл.174 от ППЗИНЗС). Прието е за установено, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл.169а, т.1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. “каре“. За сметка на това пък, на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл.41, ал.3 от Наказателния кодекс (НК). Съответно, като приема да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, Т. доброволно се отказва от правото си на “каре“, както и на почивен ден. При това положение, първоинстанционният съд приема, че с назначаването на работа (от която е могъл да се откаже по всяко време) ищецът Т. е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 64, ал.5 от ППЗИНЗС).

Първоинстанционният съд намира за недоказани и твърдения на ищеца Т., че през зимата е много студено, а през лятото – горещо, тъй като от негова страна не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези му твърдения, в т.ч. и такива, от които да се установи къде са били разположени стаите, в които е бил настанен. Наред с това, въз основа на приетите по делото доказателства, се установява, че отоплението в Затвора - Пловдив се осъществява посредством централно парно отопление през отоплителния сезон.

За недоказани са приети и твърденията на Т. за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи, котки в Затвора - Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично ДДД дейностите (дезинсекция, дератизация и дезакаризация), касаещи целия период на престой на Т. в затвора и всички части на Затвор - Пловдив (Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги №650/1 от 20.01.2021г. и протоколи за ДДД обработки). По делото са приети доказателства за периодично извършени ДДД дейности против хлебарки, дървеници и гризачи, въз основа на сключени договори от страна на ГДИН, в подкрепа на което по делото са приети множество протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Съответно, от страна на ГДИН са предприети необходимите действия за осъществяване на ДДД дейности, което изключва незаконосъобразното ѝ бездействие. Наред с това, Т. не твърди, а и няма доказателства по делото, да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвор - Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Възможно е да се приеме, по твърдения на ищеца Т., че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но пък хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените в тези помещения лишени от свобода.

Предвид приетото за установено от фактическа страна, първоинстанционният съд намира за доказани конкретно установените бездействия от страна на служители на ГДИН, изразяващи се в пребиваване на ищеца Т. в пренаселени спални помещения за период от общо 700 дни – в периодите от 09.07.2021г. до 12.07.2021г. включително; от 16.07.2021г. до 13.08.2021г. включително; от 27.08.2021г. до 29.10.2021г. включително; от 02.11.2021г. до 05.11.2021г.включително; от 26.11.2021г. до 12.03.2022г. включително; от 18.03.2022г. до 30.03.2022г. включително; от 05.04.2022г. до 08.04.2022г. включително; от 29.10.2021г. до 02.11.2021г. включително; от 05.11.2021г. до 26.11.2021г. включително; от 08.04.2022г. до 25.11.2022г. включително – общо 479 дни, както и в периода от 11.11.2020г. до 19.06.2021г. включително – общо 221 дни.

Формиран е извод, че битовите условия в Затвор – Пловдив за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, съгласно правилото на чл.284, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд приема, че Т. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата му молба негативни психически състояния.

Посоченото е самостоятелно и достатъчно основание първоинстанционният съд да приеме, че ищецът Т. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, противно на установеното от нормите на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от КЗПЧОС.

На следващо място, съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на степента и характера на вредите, както и продължителността на периода, през който са претърпени, първоинстанционният съд присъжда на Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за период от общо 700 дни в размер на 3 500, 00 лв. Върху уважения размер на иска се присъждат и законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба (22.04.2024г.) до окончателното ѝ изплащане.

В останалите части от исковите претенции са отхвърлени, съответно за сумата от 14 257, 50 лв. до пълния предявен размер от 20 000, 00 лв., като е съобразено, че исковата претенция за сумата от 2 242, 50 лв. е недопустима.

Определеният размер на присъденото обезщетение е мотивиран с разрешенията на ЕСПЧ по аналогични случаи и при отчитане на жизнения стандарт в България, като е определен размер от 5, 00 лв./ден (с равностойност от ≈ 2, 56 €/ден).

Настоящият състав на съда намира, че разглежданата част от решението на първоинстанционния съд е постановена при правилно прилагане на закона, противно на възражението на касатора в тази насока.

Съображенията, мотивирали първоинстанционния съд да постанови процесното съдебно решение в разглежданата му част, се споделят напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени.

С оглед очертали се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът