Решение № 4387 от 16.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 469/2024 г.

Производство по чл. 145 от АПК, вр. чл.118 КСО. Образувано е по жалба на С. И. К. от [населено място], [област], [ЕГН], подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. М. М. – М., срещу Решение № 2153-15-45 от 09.02.2024г., издадено от Директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-15-01491119/16.01.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – [населено място], издадено на основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО за възстановяване на добросъвестно получени суми, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина за периода от 10.01.2022 г. до 30.01.2022 г. в размер на 113, 34 лева. В жалбата се поддържа, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се становище, че нормата на чл. 54м от КСО е императивна, поради което преизчисляването на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност е следвало да бъде извършено най-късно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, или конкретно е следвало да бъде преизчислен до 30.06.2023 г., а в случая разпореждането за връщане на сумите е издадено на 16.01.2024г., което е след законоустановения срок, в който е следвало да бъде направено преизчисляването. Редовно призована, в съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. М. - М., която поддържа подадената жалба. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък. Ответникът по жалба - директорът на ТП на НОИ – [населено място], редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. В.., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представя писмено становище, с което излага съображения по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд [област], като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Към м.януари 2022г. С. К. е била осигурена на две основания – по трудово правоотношение при осигурител „МЦ за рехабилитация и спортна медицина I – [област]“ ЕООД, ЕИК: 000463393, и като самоосигуряващо се лице – управител на „ДОМ Б-2“ ЕООД. Като самоосигуряващо се лице – свободна професия С. К. е представила Удостоверение по образец съгласно приложение № 9 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/ и Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение към следните документи: болничен лист № Е20213295216, с период на временна неработоспособност от 10.01.2022 г. до 12.01.2022 г. вкл.; болничен лист № Е20213295401, с период на временна неработоспособност от 24.01.2022 г. до 30.01.2022 г. вкл.; болничен лист № Е20213295214, с период на временна неработоспособност от 10.01.2022 г. до 12.01.2022 г. вкл.; болничен лист № Е20213295402, с период на временна неработоспособност от 24.01.2022 г. до 30.01.2022 г. вкл. По болничен лист № Е20213295216 е изплатено обезщетение за 3 работни дни с дата на ведомост 07.02.2022 г., изчислено на 100%, в размер на 140, 98 лева, като след обработката и изчислението на болничен лист № Е20213295214 е установена неправомерно изплатена пропорционална част в размер на 55, 81 лева. По болничен лист № Е20213295401е изплатено обезщетение за 5 работни дни с дата на ведомост 07.02.2022 г., изчислено на 100 %, в размер на 234, 97 лв. При представяне на болничен лист № E20213295402 с декларирани в т.9 5 работни дни на законоустановено работно време 4 часа, след обработка и изчисление е установена неправомерно изплатена пропорционална част за първите три работни дни. Като самоосигуряващо се лице в пропорционален коефициент 0, 6667 дължимият дневен размер е 31, 33 лв., а по трудовото правоотношение в пропорционален коефициент 0, 3333 - 15, 66 лв. По данни от Регистъра на осигурените лица за м.01/2022 г. осигурител „МЦРСМ-І [област]“ ЕООД е декларирал дневно работно време по правоотношението на лицето - 5 часа, което не отговаря на декларираната в приложение 9 информация. След годишното преизчисление на изплатените обезщетения и съгласно данните в РОЛ коефициентите се променят както следва - като самоосигуряващо се лице - 0, 6154 с дневен размер 28, 39, а по трудовото правоотношение. - 0, 3846 с дневен размер 17, 74 лв. вследствие на което неправомерно изплатената пропорционална част по болнични листове за периода от 24.01.2022 г. до 30.01.2022 г. е в размер на 57, 53 лв. В тази връзка и на основание чл. 54м ал. 1 КСО е направено служебно преизчисление на паричните обезщетения, получени от лицето за процесните периоди, определен е нов размер на среднодневното парично обезщетение и е установено, че на С. К. неоснователно са изплатени 113, 34 лева, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване за гледане на болен член от семейството и карантина за периода, в какъвто смисъл е издадено и Разпореждане №РВ-3-15-01491119/16.01.2024 г. на жалбоподателката за добросъвестно възстановяване на неправомерно получената сума. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като оспорена в законоустановения 14 дневен срок, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От правна страна съдът прие, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 1 б. д от КСО. Потвърденото с решението на Директора на ТП на НОИ – [област] разпореждане също е издадено от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл.114, ал.3, вр. ал.2 т.1, вр. чл.54м ал.2 т.2 от КСО. Както решението, така и разпореждането отговарят на изискванията на чл. 117, ал. 5 от КСО във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са фактически и правни основания за издаването им, т. е. издадени са при спазване на законоустановената форма и липсват основания за прогласяване на неговата нищожност. При преценката на обжалваният административен акт за неговото съответствие с административнопроизводствените правила, съдът счита, че той е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения. Легалната дефиниция на осигурено лице се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според която разпоредба „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съответно, според чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: 1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; 2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Като съгласно ал. 4 на същата разпоредба, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. А според чл. 6, ал. 8 КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За да потвърди оспореното разпореждане, Директорът на ТП на НОИ – [област] е приел, че е налице правното основание на чл. 114, ал. 2 и ал.3 от КСО във вр.чл. 54м ал.2 т.2 КСО така, както е посочено и в потвърденото разпореждане. Съгласно цитираните разпоредби добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м ал. 2, т. 2; когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който [държава] е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. За целта длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. Съответно паричните обезщетения се преизчисляват служебно до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят, по ред, определен с акта по чл. 54к, въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и/или на окончателния осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9, и внесените окончателни осигурителни вноски. Когато в резултат на цитираното преизчисляване се установи разлика между изплатения и дължимия размер на обезщетението, изплатеното в по-висок от дължимия размер се възстановява от лицето, освен когато е в резултат на неправилно подадени данни за изплащане на паричното обезщетение и/или удостоверяване на осигурителен стаж и доход от осигурителя. Тълкуването на разпоредбата на чл. 54м ал.2 т.2 от КСО обаче налага извода, че същата е императивна, поради което и служебното преизчисляване на паричните обезщетения за 2022г. е следвало да бъде сторено до 30 юни на 2023г.. В конкретния случай преизчисление е извършено едва през м. февруари 2024г., т. е. след изтичане на срока. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено при неправилно тълкуване на нормите на КСО и е в несъответствие с целта на закона. Поради това същото, както и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, за чието присъждане е направил своевременно искане. Същите се констатираха в размер на 400 лева, видно от представен списък на основание чл. 80, ал. 1 от ГПК, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- [област]- XXVIII състав