Решение № 1057 от 22.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1314/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. Ищецът К. Е. Н. твърди, че била съдружник в ответното дружество и заедно с Г.Х. притежавали равни дялове от капитала му. На 07.06.2022 г. получила покана за общо събрание, насрочено за 29.06.2022 г., с дневен ред приемане на ГФО за 2021 г., освобождаване на управителя от отговорност и разпределяне на печалба. В деня на събранието пълномощник на ищеца се явил на мястото, посочено в поканата, но бил отпратен от представител на другия съдружник с твърдението, че събрание нямало да се проведе поради болест на Х., и при опит да влезе в офиса на дружеството не бил допуснат. Случилото се дало повод в същия ден да бъде извършена проверка в търговския регистър от друг пълномощник на ищеца - адвокат А. П., от която ищецът узнал, че по партидата на ответника било заявено за вписване изключването му като съдружник и поемане на дяловете му от Х. (вж. уточнителна молба от 14.02.2023 г.). Според представените към заявлението документи решенията за тези промени били взети на проведено на 21.06.2022 г. общо събрание, но същите били незаконосъобразни поради допуснати процедурни нарушения - нямало решение на общото събрание за отправяне на предупреждение за изключване, на ищеца не било връчено предупреждение с предоставяне на подходящ срок, нито покана за общото събрание. Единствената получена от Н. покана била за събранието на 29.06.2022 г., която била изпратена чрез две пратки - едната съдържала покана на български език, а другата – на немски език, а получената на 20.06.2022 г. трета пратка съдържала произволни листове и копие на електронно писмо от 02.05.2022 г. Ищецът счита, че процесните решения са и материално незаконосъобразни, тъй като не бил извършил вменените му нарушения, а и последните не покривали съставите по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Поддържа, че съпругът й Г. Н. имал информация за посочената в решението за изключване застрахователна полица в качеството си на управител и съдружник в чуждестранното дружество „И.И.“ ООД, както и че не бил споделял с нея за воденото между двете дружества дело. Счита, че изключването й било мотивирано от предходни отношения между съдружниците и свързани с тях лица, довели до влошаването им. Решението за поемане на дяловете на ищеца от другия съдружник пък било незаконосъобразно поради незаконосъобразността на решението за изключването му. Въз основа на всичко изложено ищецът моли съда да отмени процесните решения и да му присъди разноски.

Ответникът „И.П.“ ООД оспорва предявените искове като недопустими поради предявяването им след преклузвния срок. Поддържа, че ищецът бил надлежно поканен за насроченото на 21.06.2022 г. общо събрание с покана, изпратена на 06.06.2022 г. с куриерска пратка № 1506005001 и получена на 07.06.2022 г., а с другата посочена от ищеца куриерска пратка № 7959084221, подадена на 02.06.2022 г., била изпратена покана за редовното годишно общо събрание за 29.06.2022 г., което не се провело поради изключването на ищеца, мотивирано от междувременно узнатите от дружеството негови действия в ущърб на дружествените интереси. Ответникът счита, че дори връчването на поканата да не било редовно, ищецът узнал за решенията най-късно на 28.06.2022 г., когато протоколът за проведеното общо събрание бил представен в Агенцията по вписванията във връзка с подадено заявление за вписване на промените. Относно решението за придобиване на дяловете от другия съдружник ответникът допълва, че искът за отмяната му бил не допустим и защото към момента на приемането му от вече едноличния собственик Х. ищецът нямал качеството на съдружник. По същество ответникът оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не била налице необходимост от решение на общото събрание за отправяне на предупреждение до изключвания съдружник, нито съществувала забрана предупреждението да се отправи едновременно с поканата за общото събрание. Сочи, че ищецът нарушил интересите му, като извършил описаните в решението за изключване действия и бездействия. Заявява, че бил кредитор на третото лице М.В. и на 20.07.2020 г. в негова полза длъжникът учредил залог върху вземания, произтичащи от застрахователно правоотношение. От своя страна кредитор на същото лице бил и съпругът на ищеца - Р. Г. Н., а ищецът, използвайки съдружническото си качество, се сдобил с информация относно заложеното вземане и я предоставил на Р. Н., който запорирал вземането и така се поставил в конкуренция с ответното дружество. Наред с това разпространяването на личните данни на В. създало и опасност от предявяване на съдебни претенции на това лице срещу дружеството. Ответникът допълва, че представляваното от Р. Н. чуждестранно дружество „И.И.“ ООД завело дело срещу него, посочвайки негов непълен адрес, което довело до неприсъственото му осъждане. Ищецът знаел за тази процедура не само поради съпружеските си отношения с Р. Н., а и поради обстоятелството, че съпрузите и чуждестранното дружество имали общи пълномощници – адвокат К.К. и адвокат А. П.. Въпреки това ищецът не уведомил ответника за заведеното срещу него дело и за невъзможността за призоваването му, което го възпрепятствало да организира своевременно защитата си. Нещо повече, адвокат П. използвала представителната си власт, за да получи информация относно банковите сметки на дружеството с цел предприемане на принудително изпълнение в полза на „И.И.“ ООД. Ответникът поддържа, че нарушенията, извършени от ищеца, били неотстраними, но въпреки това на същия бил предоставен срок за отстраняването им и така напълно била спазена процедурата по изключването му. Счита, че решението за поемане на дяловете на ищеца също било материално законосъобразно, тъй като това действие било алтернатива на намаляването на капитала с дела на изключения и чрез извършването му дружеството можело да функционира, без да са налице непритежавани от никого дялове. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли исковете, ако ги разгледа по същество. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни и фактически изводи:

По допустимостта. 1. Относно активната легитимация: Предмет на оспорване са решения от 21.06.2022 г. за изключване на ищеца като съдружник и за поемане на дяловете му от другия съдружник. Второто решение е обективирано в отделен протокол, подписан от оставащия съдружник в качеството му на едноличен собственик.

Общоизвестно като вписано в търговския регистър е, че към датата на взимане на процесните решения (21.06.2022 г.) ищецът е вписан като съдружник в ответното дружество и не се твърди преди тази дата членственото му правоотношение да е било прекратено по някой от предвидените в закона (и действащи във вътрешните отношения независимо от вписването) начини. Следователно същият е легитимиран да атакува и двете решения, които макар и приети при различна правна обстановка (от общото събрание и от едноличния собственик), са взаимно свързани по смисъла на изложените към т. 2 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС мотиви („Решението за изключване на съдружник реципрочно изисква общото събрание на дружеството … да вземе решения и относно промените в правното положение на дружеството, които настъпват в резултат на прекратеното членствено правоотношение и подлежат на отразяване в търговския регистър (напр. свързаните с намаляване или едновременно намаляване и увеличаване на капитала - чл. 148 и чл. 149 ТЗ, персоналния състав, правно-организационната форма на дружеството и пр.)“. По изложените мотиви следва да се приеме, че макар решението за изключване на съдружника да е проявило действие във вътрешните отношения, последният е легитимиран да атакува и взетото след изключването му, но функционално свързано с прекратяване на членството му, решение относно поемане на освободените му дялове („Защитата на незаконосъобразно изключения съдружник не може да бъде осъществена ефективно и в пълнота, ако той няма възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на същото заседание на общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици. Наличието на обусловеност между решението за изключване и последващите решения във връзка с прекратеното участие в дружеството определя активната процесуалноправна легитимация на съдружника и по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител“).

1. Относно спазване на преклузивния срок по чл. 74, ал 2 ТЗ: Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ искът за отмяна на решението на общото събрание се предявява в 14-дневен преклузивен срок, който тече от деня на събранието, ако ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаване за решението, но не по- късно от три месеца от събранието.

В случая събранието е проведено на 21.06.2022 г. (на която дата е взето и решението за поемане на дяловете след изключване на ищеца), като видно от протокола, удостоверяващ провеждането му, ищецът не е присъствал, нито е бил представляван. Следователно първият въпрос, релевантен за преценка относно спазването на преклузивния срок, е дали ищецът е бил редовно поканен за това събрание (впрочем, това е факт, въведен и като основание за незаконосъобразност, но следва да бъде разгледан тук преюдициално).

За отговор на този въпрос са събрани писмени доказателства и гласни доказателствени средства. От писмените доказателства се установява, че на 07.06.2022 г. на адреса на ищеца са доставени от куриер две пратки - № 7959084221, изпратена от ответника на 02.06.2022 г., и № 1506005001, изпратена от ответника на 06.06.2022 г. Ищецът не оспорва, че е получил тези пратки, поради което повдигнатият от него въпрос относно положения в графа „Получател“ подпис върху съставените товарителници, се явява неотносим.

Съдържанието на пратките не е удостоверено по официален начин, като относно същото страните са изложили и протИ.речиви фактически твърдения: ищецът твърди, че с двете пратки е получил покана за общо събрание, което да се проведе на 29.06.2022 г., но в едната пратка била поставена покана, изготвена на български език, а в другата – на немски език. От своя страна ответникът твърди, че с пратка № 4221 на 02.06.2022 г. изпратил покана за събранието на 29.06.2022 г., но след като разбрал, че срещу него било образувано изпълнително дело по молба на управляваното от съпруга на ищеца чуждестранно дружество „И.И.“ ООД, ответникът изпратил с пратка № 5001 и покана за процесното общо събрание за 21.06.2022 г., на което да се вземе решение за изключване на ищеца във връзка с действия против интересите на дружеството, имащи за резултат и образуваното изпълнително производство.

Събраните свидетелски показания също са протИ.речиви. Свидетелят Р. Н. – съпруг на ищеца и управител на „И.И.“ ООД, сочи, че на 07.06.2022 г. бил вкъщи, когато куриер оставил в пощенската кутия две пратки. Съпругата му взела писмата и ги отворила пред него – едното съдържало покана за общо събрание на 29.06.2022 г., написана на немски език, а другото – същата покана, но изготвена на български език; на 20.06.2022 г. била получена и трета пратка с листа с числа без връзка помежду си. Поканата на български език свидетелят и ищецът превели, използвайки интернет програма за превод. Свидетелят допълва, че за събранието на 29.06.2022 г. ищецът ангажирал пълномощник, който да го представлява („Ф.“), като същият се явил на мястото, определено за провеждане на събранието, но бил уведомен от пълномощник на другия съдружник, че Х. била болна, и по тази причина събрание не се провело. Същевременно служител от офиса, находящ се на адреса („счетоводна кантора“), заявил на пълномощника на ищеца, че „не знае нищо за никакво събрание“. Това породило съмнения у представляващия ищеца адвокат – адвокат А. (П. – бел.с.), която след проверка в търговския регистър установила, че „има внесено предложение“ съпругата на свидетеля да бъде изключена (относно момента на проверката свидетелят дава протИ.речиви сведения – от една страна сочи, че това „може би“ става „вечерта преди събранието“, а от друга – че проверката била породена от съмнения в резултат от непроведеното събрание на 29.06.2022 г.). Ищецът пък узнал за изключването от адвоката си.

Свидетелят П. свидетелства, че била адвокат на ищеца от 2019 г. и я представлявала в качеството й на съдружник в ответното дружество, вкл. при участие в общи събрания. Заявява, че обичайно при получаване на покани за събрания ищецът още в същия ден информирал адвоката си чрез изпращане на електронна поща. В случая Н. уведомила свидетеля само за събранието, насрочено за 29.06.2022 г., изпращайки поканата с електронно писмо (свидетелят допълва, е виждала поканата и на немски, и на български език, но не помни дали и двата варианта били пратени с електронното писмо). На 29.06.2022 г. свидетелят провел разговор с изпратения за събранието пълномощник на ищеца – адвокат Ж., който разказал, че събрание нямало да се проведе поради заболяване на другия съдружник, за което бил уведомен от неговия пълномощник (адвокат К.). Това станало причина П. да извърши проверка в регистъра. Така тя разбрала за взимането на процесните решения (заявлението за вписване на решенията било в етап на обработване) и уведомила ищеца за тях по електронна поща. Допълва, че при изготвяне на исковата молба, по която било образувано настоящото дело, по грешка като дата на проверка в търговския регистър била посочена датата 30.06.2022 г., тъй като в този ден били предприети различни действия по защита на ищеца по повод процесните решения (на този ден е подадена молба по чл. 536 ГПК – бел.с.).

Друга фактическа обстановка се пресъздава от свидетеля Д.а – позната на Г.Х. и неин фризьор. Същата сочи, че при едно от посещенията си във фризьорския салон Х. била „много ядосана“, но не било „удобно“ да разкаже в салона за причината, поради което изчакала свидетеля да приключи с работата си, след което двете тръгнали заедно с автомобила, управляван от Х., към куриерски офис, находящ се в близост до летището. В колата Х. заявила на Д.а, че „чашата преляла“ и че щяла да изключи Н. като съдружник. В тази връзка Х. подала на Д.а да разгледа документ, съдържащ предупреждение за изключване. Когато стигнали до офиса, Д.а изчакала в колата, а Х. влязла, за да изпрати с пратка предупреждението за изключване, което тя прочела и което било съставено и на немски език.

Видно е, че свидетелските показания, събрани по почин на двете страни, са взаимно отричащи се, а това от своя страна изключва възможността съдът да кредитира всички показания и налага да бъде направен анализ на заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото и най-вече – на съответствието между показанията и останалите събрани по делото доказателства.

Показанията, подкрепящи тезата на ищеца, са депозирани от лица, които могат да бъдат окачествени като заинтересовани – Р. Н. е съпруг на ищеца, а А. П. – неин пълномощник по повод участието й като съдружник в ответното дружество (възражението на ответника, че разпитът на това лице е недопустим, е неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 166, ал. 1 и ал. 3 ГПК дава приоритет на качеството на свидетел пред това на пълномощник). Въпреки това техните показания не протИ.речат, а напротив, подкрепят се от останалите доказателства по делото – на първо място, обстоятелството, че двете получени пратки са имали едно и също съдържание, е факт, упоменат от ищеца в изпратеното до нейния адвокат електронно писмо от 29.06.2022 г., което макар да съдържа изгодни за ищеца твърдения, може да бъде кредитирано предвид ненарочния (случайния) му спрямо процеса характер; на следващо място, еднаквото съдържание на пратките косвено се установява от относително еднаквата тежест на същите, удостоверена в товарителниците (съответно 0, 06 кг за пратка № 5001 и 0, 07 кг за пратка № 4221), каквато те нямаше да имат, ако съдържаха различни покани, доколкото поканата за процесното събрание е написана на пет страници (т.е. общо десет за двата екземпляра), докато поканата за 29.06.2022 г. е обективирана на една страница (т.е. общо две за двата екземпляра).

От своя страна свидетелят Д.а няма пряка заинтересованост от изхода на делото, но същата не е била и пряк очевидец на окомплектоването на изпратената на 06.06.2022 г. пратка № 5001 (изчакала е Х. извън куриерския офис). Освен това пълната точност, с която свидетелят възпроизвежда детайли от събитието (напр. дата и ден от седмицата; липсата на друг документ в чантата на Х.), както и даването на обяснение за съхраняване на всеки от спомените (напр. свидетелят помни датата, защото била няколко дни преди рождения й ден; знае, че документът бил един, защото по време на шофиране към куриерския офис звъннал телефонът на Х. и се наложило свидетелят да „рови“ из чантата), внася съмнение относно достоверността на показанията на Д.а, тъй като такава точност не е обичайна с оглед изминалия период от време между депозиране на показанията и събитията, за които се свидетелства (тук следва да се посочи, че точността на показанията на свидетеля П. относно датите на описаните от нея действия могат да се обяснят с професионалната й ангажираност с казуса, докато за свидетеля Д.а това събитие има случаен характер и се отнася до лице, с което свидетелят не е в дотам близки отношения, за да остави траен спомен относно детайлите му).

Допълнително защитната теза на ответника се разколебава от някои несъответствия в нея. Така, в отговора на исковата молба ответникът, обяснявайки причината за изпращане на двете пратки (пратка № 4222 – с покана за общо събрание за 29.06.2022 г., изпратена на 02.06.2022 г., и пратка № 5001 – с покана за процесното събрание, изпратена на 06.06.2022 г.), сочи, че решението за отправяне на предупреждението за изключване (съдържащо и покана за процесното събрание) било мотивирано от междувременно получена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано по молба на „И.И.“ ООД. Поканата за доброволно изпълнение обаче е получена от ответника на 01.06.2022 г., т.е. в деня, предшестващ изпращането на поканата за редовното общо събрание, поради което даденото от ответника обяснение не може да изясни напълно въпроса защо въпреки установеното нарушение на съдружника Н. управителят е решил да процедира чрез свикване на редовно събрание, а едва няколко дни след това – чрез изключване. Дори към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение управителят да не е имал информация относно връзката между изпълнителното дело и бездействието на ищеца, известна му е била връзката между ищеца и дружеството взискател, поради което в съответствие с житейската логика би било да се отложи изпращането на поканата за редовно събрание (при достатъчен краен срок за приемане на ГФО) до изясняване на причините за образуване на изпълнителното дело. На следващо място, в случай че ищецът е бил редовно поканен за събранието за 21.06.2022 г., на което е бил и изключен, то необяснимо е поведението на пълномощника на Х., който на 29.06.2022 г. е уведомил пълномощника на ищеца, че редовното събрание няма да се проведе поради заболяване на Х., а не поради междувременно извършеното изключване на ищеца. Макар ответникът да не е признал, че такова е било даденото от пълномощника на Х. обяснение, производни доказателства за него се съдържат в показанията на П., чиято достоверност се установява чрез съдържанието на изпратеното на 29.06.2022 г. от нея до ищеца писмо, в което е посочена същата причина за непровеждане на събранието (л. 517). Това писмо отново има случаен за процеса характер, поради което доказателствената му стойност е голяма и следва да бъде зачетена. По аналогичен начин разколебава тезата на ответника и изпратеното на 24.06.2022 г. от ищеца до Х. електронно писмо (л. 68), в което се обсъжда въпрос относно предстоящото редовно събрание за приемане на ГФО. Противно на житейската логика е ищецът, знаейки, че трябва вече да е било проведено събрание и да е взето решение за изключването му, да проявява интерес относно бъдещо редовно събрание, на което не би следвало да има право да вземе участие.

Въз основа на тези несъответствия съдът дава вяра на показанията на свидетелите, разпитани по почин на ищеца. Впрочем, доказателствената тежест за доказване редовното уведомяване на ищеца за процесното събрание се носи от ответника и провеждането дори на непълно доказване от страна на ищеца е достатъчно, за да се възложат на ответника неблагоприятните последици от неизпълнение на произтичащото от доказателствената тежест задължение за пълно доказване. В случая ищецът успя чрез насрещното си доказване да внесе съмнение в достоверността на събраните по почин на ответника доказателства и поради това в приложение на правилата на доказването съдът е длъжен да приеме за недоказан факта, чието доказване е възложено в тежест на ответника.

Щом ищецът не е бил редовно поканен за събранието, преклузивният срок за предявяване на иска за отмяна е започнал да тече от узнаване за взетите решения. Моментът на узнаването също е спорен между страните, като ищецът твърди, че е узнал на 29.06.2022 г. след справка в търговския регистър, а ответникът – че това е станало най-късно на 28.06.2022 г., в който момент в търговския регистър е подадено заявлението за вписване на промените, произтичащи от процесните решения.

Само по себе си подаването на заявление не е годно да оповести заявените за вписване обстоятелства (арг. чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), поради което при липса на други доказателства не може да се приеме, че ищецът е узнал в деня на подаване на заявлението. В случая такива доказателства няма – от справката относно достъпа до партидата на ответника, издадена от Агенция по вписванията, е видно, че на 28.06.2022 г. многократно е осъществяван нерегистриран достъп (т.е. без данни за лицето), а единственият регистриран достъп е осъществен от Н. К. Д. (вероятно посочения от ищеца пълномощник на Г.Х.). Същевременно е регистриран многократно осъществен на 29.06.2022 г. достъп от пълномощника на ищеца – адвокат П., първият от които в 14: 54 ч. Тези данни напълно съответстват на написаното в електронното писмо, изпратено от П. до ищеца в 15: 15 ч. на 29.06.2022 г. („освен това много тревожно е, че току-що поверих в търговския регистър и установих следното: вчера е било внесено заявление за изключване …“), и подкрепят достоверността на показанията на П. относно същата хронология на събитията, дадени от нея като свидетел в настоящото производство.

Ето защо съдът приема за доказано, че узнаването от ищеца за процесните решения е станало на 29.06.2022 г., поради което с подаване на исковата молба по пощата на 13.07.2022 г. е спазен преклузивният срок по чл. 74, ал. 2, пр. 2 ТЗ. Исковете за отмяна на решенията следователно са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността. С процесните решения ищецът е изключен като съдружник от ответното дружество и дяловете му са поети от другия съдружник. Наведените от ищеца основания за незаконосъобразност, в рамките на които съдът може да се произнесе, са процедурни нарушения (ненадлежно връчване на предупреждение за изключване и на покана за общото събрание) и липса на материалноправни предпоставки (неосъществяване на вменените нарушения).

Въз основа на изложените по-горе мотиви съдът прие за недоказано при условията на пълно доказване връчването на покана за процесното събрание. Доколкото в същия документ е обективирано и предупреждението за изключване, то и последното се явява нередовно връчено.

Отправянето на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ и на покана за общото събрание, на което ще бъде взето решението за изключване, са императивни елементи от динамичния фактически състав по изключване на съдружника и липсата им води до незаконосъобразност на взетото решение. Това е достатъчно за уважаване на иска за изключване на съдружника, но за пълнота следва да се разгледат и въведените материалноправни основания за отмяна на решението.

Видно от протокола за общото събрание, решението за изключване е мотивирано от действия против интересите на дружеството (чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ), както следва:

• при преглед на търговските книги на дружеството от страна на пълномощника на ищеца била получена информация относно учреден залог от М.В. в полза на ответника за обезпечение на негово задължение по договор за заем, като залогът бил учреден върху вземане на В. по застрахователна полица; впоследствие тази информация била препредадена от ищеца на Р. Н., който в лично качество също бил кредитор на В. и който, използвайки я, наложил запор върху вземането на своя длъжник; тъй като нямало данни за уведомяване на застрахователя относно залога, вземането по полицата било изплатено на Р. Н. и така били накърнени интересите на ответното дружество като кредитор на В. – от една страна ответникът не можел да се удовлетвори от заложеното вземане, а от друга съществувала опасност В. да предяви към дружеството претенция за обезщетение за вреди от злоупотреба с лични данни относно жИ.тозастраховането на това лице, - на 05.11.2020 г. представляваното от съпруга на ищеца чуждестранно дружество „И.И.“ ООД предявило срещу ответника иск за парично вземане, като в исковата молба бил посочен грешен адрес. Ищецът знаел за завеждането на делото, което знание следвало както от свързаността му с управителя на дружеството ищеца, така и от обстоятелството, че многократно ищецът и пълномощниците му се интересували от дружествените дела, вкл. относно генерираните приходи от дивидент и банковите наличности. Въпреки знанието си относно предприетите срещу ответника действия обаче, ищецът не го уведомил, нито изискал от съпруга си да посочи правилния адрес за призоваване. Това довело до постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, въз основа на което било образувано изпълнително дело. Пълномощник на взискателя била адвокат П., което било доказателство относно знанието на ищеца за предприетите срещу ответника въз основа на неприсъственото решение действия, вкл. пълно удовлетворяване на взискателя чрез усвояване на средства от банковите сметки.

Удовлетворяването било подпомогнато чрез събраната от ищеца информация относно банковите сметки и чрез гласуване против решението за разпределяне на дивидент и протИ.поставяне на извършването на всякакви плащания от ответното дружество.

И тук ответникът носи тежестта да докаже пълно осъществяването на вменените нарушения, но това не беше сторено. Събраните по делото доказателства не сочат на единствено възможния извод, че Р. Н. е узнал именно от ищеца за вземането на своя длъжник М.В. (който едновременно е длъжник и на ответното дружество), тъй като застраховката, от която произтича запорираното вземане, е била сключена като служебна по повод правоотношение между В. и управляваното от Р. Н. дружество (този факт, освен че е безспорен, се установява и от писмото на застрахователя от 22.07.2021 г.). Дали тази застраховка е била поддържана и след прекратяване на служебното правоотношение на В., не е било от значение за упражняване правата на взискателя Н., доколкото при запориране на вземане е достатъчно да бъде посочено трето задължено лице, но не и да има сигурност относно съществуването на неговото задължение. Поради това дори информация за продължаване на застраховката да е била предоставена от ищеца, предоставянето й не може да е в причинна връзка с удовлетворяването на взискателя Н.. Отделно от това следва да се посочи, че ако за ответното дружество е настъпила вреда, изразяваща се в невъзможността да удовлетвори вземането си от В., настъпването й е резултат от липсата на предприети от дружеството действия по създаване на протИ.поставимост на учредения залог върху същото вземане, а не от поведението на ищеца. Последното не може да бъде свързано и с евентуални претенции на В. срещу ответника за вреди, произтичащи от злоупотреба с лични данни, защото дори такава злоупотреба да е налице, отговорност за това може да носи само делинквентът, а не този, който е предоставил данните в рамките на своята правомерна дейност.

Уведомяването на дружеството за водени срещу него дела, макар да не може да бъде подведено под нито едно от установените в чл. 124 ТЗ задължения на съдружника, може да се разглежда като действие в защита на интересите на дружеството, съответно неуведомяването да се третира като действие против тези интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ (под „действие“ следва да се разбира деяние, тъй като същото може да бъде осъществено и с бездействие), но за да се окачестви то като такова, е необходимо съдружникът да е съзнавал вредоносния характер на своето бездействие, а именно – че ако не уведоми ответника за заведеното срещу него дело, същият не би могъл да защити правата си.

В случая от данните за свързаността между ищеца и законния представител на „И.И.“ ООД, както и от данните за общия им пълномощник, може да се заключи, че ищецът е знаел за заведеното дело, но не и (особено при условията на пълно доказване), че е знаел за допуснати пропуски в изписване на адреса на ответника. При липса на такава информация ищецът не би могъл да съзнава необходимостта от уведомяване на ответника, доколкото при законосъобразно развитие на гражданския процес (каквото е легитимното правно очакване) същият би бил уведомен от съда за висящността му. Ирелевантно е дали непълнотата на адреса е резултат от умишлени действия на съпруга на съдружника, щом не се доказва, че ищецът е знаел за тази (умишлена) грешка.

Поради изложеното съдът намира, че са налице и процедурни, и материалноправни основания за отмяна на решението за изключване на ищеца като съдружник и искът следва да бъде уважен. Това важи и за решението за поемане на дела му, защото то има за своя материална предпоставка изключването на ищеца и правната логика налага да се разглежда като част от същото решение.

По разноските: Ответникът следва да заплати на ищеца поисканите съгласно списъка и доказани разноски в размер от 2 140 лв.

Така мотивиран, съдът