Решение № 71 от 20.8.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление № 8 от 08.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“, на К. Л. Н., ЕГН •••••••••• от гр. С., обл. П., ул. •••, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата иска съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, излагайки доводи за това, че констатираното нарушение е формално и е извършено, тъй като е невъзможно да се контролира естественото желание на животните да търсят вода. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д.- упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Представя доказателства. Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Излага доводи. Претендира разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата срещу атакуваното наказателно постановление е депозирана в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана от съда е неоснователна. След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели Е. К. като актосъставител, А. К. и Р. Д. като свидетели по акта, и Г. Н., допуснат по искане на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 8 от 08.01.2025 г., АУАН № 00227011/25.11.2024 г., схема на местонарушение, разрешително за паша № 0007208 от 30.05.2024 г., справка за налични животни в ОЕЗ към 26.06.2024 г. и към 07.06.2024 г., разписка за връчване на наказателно постановление, разписка за връчване на АУАН, писмо за връчване, покани за съставяне на АУАН, известие за доставяне, справка за налични животни в ОЕЗ към 07.08.2024 г., констативен протокол № 0000004857 от 07.08.2024 г., длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист“, трудов договор № 134/19.03.2024 г., заповед № РД-552/01.08.2023 г., заповед № РД-559/01.08.2023 г., заповед № РД- 506/29.12.1998 г., заповед № РД- 75/03.02.2006 г., съдът намери за установено следното: На 07.08.2024 г. служители на ДНПЦБ- свидетелите К., К. и Д. извършвали проверка във връзка със спазване изискванията на режимите и нормите на територията на НПЦБ, в местността „•••“ в землището на гр. С., част от защитената територия на НПЦБ. В посочената местност, на място с GPS координати N 42º42´14.3´´ и Е 24º46´47.6´´, определени със служебно GPS устройство марка „Гармин“, модел „Орегон 550“, в землището на гр. С. проверяващите установили стадо от около 40-50 крави. Процесната проверка била извършена от 11, 00 часа до 12, 40 часа, за което време при животните не се появил пастир или собственик. Със служебен фотоапарат марка „Сони“, модел „DSC-HX60V“ били заснети ушните марки на 6 броя животни, а именно- B G 31367396, B G 37072882, B G 37181652, B G 37218338, BG 37222076, B G 37229766. За констатираното по време на проверката бил съставен констативен протокол № 0000004857 от 07.08.2024 г. След извършена проверка в ИИС на БАБХ било установено, че 6 броя говеда с номера на ушните марки BG 31367396, BG 37072882, BG 37181652, BG 37218338, BG 37222076, BG 37229766 били собственост на жалбоподателя и съгласно справка за наличните животни в ОЕЗ към 07.08.2024 г. следвало да се намират на пасище „Конарското“ в пасищен район „Амбарица“. С покана от 31.10.2024 г., получена на 25.11.2024 г. Н. бил уведомен да се яви за съставяне на АУАН на 25.11.2024 г. в 10, 00 часа в ПУ „Клисура“ към ДНПЦБ. Лицето не се явило на посочените в поканата дата и час, поради което в негово отсъствие бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че Н. е нарушил разпоредбата на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г., тъй като на 07.08.2024 г. в 11, 00 часа, на територията на НПЦБ, Зона Многофункциионална, Перков участък Карлово, Охранителен участък Манастирска река, в землището на гр. С., местността „•••“, на място с с GPS координати N 42º42´14.3´´ и Е 24º46´47.6´´, пашувало стадо домашни животни- говеда без пастир, от които 6 броя домашни животни с номера на ушните марки BG 31367396, BG 37072882, B G 37181652, B G 37218338, BG 37222076, B G 37229766 били собственост на жалбоподателя Н., с което същият осъществявал дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия в нарушение на забраната за паша на селскостопански животни в зона Многофункционална без пастир. Проверката продължила от 11, 00 часа до 12, 40 часа, през което време при животните не се явил пастир или собственик. Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя Н. на 13.12.2024 г. В законоустановения тридневен срок след това не постъпили възражения срещу констатациите, вписани в АУАН. На 08.01.2025 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени с акта обстоятелства по нарушението, на жалбоподателя било наложено на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21 т.16 пр.2 от ЗЗТ във вр. с т.3 от част 3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 04.03.2025 г., а жалбата срещу него била депозирана на 18.03.2025 г. При така установената и приета от съда фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна: Атакуваното наказателно постановление и процесния АУАН са издадени от компетентни лица в рамките на техните правомощия. Спазени са сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване императивните изисквания относно задължителното му съдържание, визирани чл.42 от ЗАНН, а атакуваното наказателно постановление при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Административно- наказващия орган на база на събраните в административно- наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл.21 т.16- „В националните паркове се забраняват- други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление“. С т.3 от част 3.2.2.2 Зона Многофункционална от Плана за управление на НПЦБ 2016- 2025 г. е въведена забрана за пашата на селскостопански животни без пастир в зона Многофункционална. Съдът намира, че от доказателствата по делото се явява безспорно и категорично доказано нарушението, вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Налице са показанията на свидетелите К., К. и Д., подкрепени от констативните протоколи, от които се установява, че на 07.08.2024 г. на територията на НПЦБ, в местността „•••“ в землището на гр. С., на място с GPS координати N 42º42´14.3´´ и Е 24º46´47.6´´, за времето на извършване на процесната проверка от 11, 00 часа до 12, 40 часа при стадото пашуващи говеда, 6 броя, от които собственост на жалбоподателя Н. не е установен нито пастир, нито техен собственик. Показанията на горепосочените свидетели и констативни протоколи, съдът кредитира като обективни, последователни и пряко относими към предмета на делото. Същите не са опровергани от показанията на св. Н.- пастир на пашуващите на територията на НПЦБ животни, собственост на Н., съгл. приетото по делото разрешително за паша № 0007208 от 30.05.2024 г. Показанията на този свидетел съдът не кредитира с доверие и не ползва при постановяване на решението си, доколкото същите се явяват в пълно противоречие с нормалната житейска логика и обслужващи изцяло защитната позиция на жалбоподателя, а именно заявява, че видял проверяващите, когато отишъл да търси изчезналите от стадото му животни, но стоял в храстите и не се показал, а тъй като виждал животните, които пасе нямало нужда да стои по цял ден при тях. Предвид изложеното съдът намира, че твърдяното с АУАН и процесното наказателно постановление нарушение се явява доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Процесните животни са били индивидуализирано чрез пряко наблюдение и заснемане с фотоапарат, като установените номера на ушни марки са записани в констативен протокол, съставен на мястото на проверката. Правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1 т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. При определяне на наказанието, административно- наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил глоба в минималния предвиден размер за процесното нарушение, а именно глоба в размер на 500 лв., който съдът намира, че се явява съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Предвид гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид резултата от делото и надлежно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, същото следва да бъде уважено. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактура страната е заплатила сумата от 480 лв., от които 400 лв. възнаграждение и 80 лв. ДДС за процесуално представителство по делото. Размерът на възнаграждението е съобразен с изискването на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и тежест на жалбоподателя следва да бъдат оставени така направените разноски. Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът