Решение № 5197 от 8.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1530/2022 г.

Производството е образувано по искова молба с вх. № 8644/15.02.2022 г., предявена от З. Р. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. ••••••••-та“ № 12, Г. М. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр, София, ж.к. „••••••••, вх. ••••••••, Т. И. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, ул. ••••••••, Р. И. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „••••••••, вх. ••••••••, С. Т. М., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „••••••••, Е. С. С., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. „•••••••• В. Р. В., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. София, кв. ••••••••, и Р. Й. Р., с ЕГН: ••••••••••, починал на 08.03.2022 г., в чиито процесуални права, като ищец по делото, е конституиран наследникът му по закон: М. Р. Р., родена на •••••••• г., с ЕГН: ••••••••••, действаща чрез своята майка и законен представител Б. Б. Н., с ЕГН: ••••••••••, и двете с адрес: гр. София, ж.к. „•••••••• (с определението от 30.04.2022 г.), против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: 000696327, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33.

Ищците твърдят, че в качеството си на единствени наследници по закон на Й. С. П., роден на ••••••••., починал на 06.07.1973 г., бивш жител на гр. София, са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот:

НИВА от 15.064 дка, ІV категория, находяща се в строителните граници на кв.

„Враждебна“, СО - район „Кремиковци", в местността „Под село“ /„Игрището“/, съставляваща част от имот № 405003 от кадастрални листа 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощен кадастрален план по чл. 13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на кв. „враждебна“, съответно част от поземлен имот с пл. № 68, за който е отреден УПИ І - за спортен комплекс от кв 113А по плана на гр. София, кв. „Враждебна“, при граници по помощния план: имот № 405005, имот № 405006, имот № 405004, имот № 405007, имот № п 405008, улица, имот № 405001 и останалата част от имот 405003.

Имотът с площ от 15, 064 дка бил възстановен в полза на наследниците на Й. С. П. с Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на Общинска служба по земеделие „Панчарево", гр. София, влязло в сила на 18.06.2012 г., след влизане в сила на решение № 2274/12.05.2011 г. по адм.д. № 727/2011 г. по описа на АССГ, 31 състав, като същият представлявал РЕАЛНАТА ЧАСТ с площ от 15064 кв.м. от имот № 405003 от кадастрални листа 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощен кад. план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на кв. „Враждебна“, която попадала в регулация.

Точното местоположение и границите на имота били обозначени графично по букви АБДЕА на комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза по адм.дело № 727/2011 г. на Административен съд София-град, ІІ отделение, 31 състав и на скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, изд. на 23.03.2012 г. от СО - район „Кремиковци“, представляващи неразделна част от решението за възстановяване на собствеността.

В исковата молба се твърди, че процесният имот с площ от 15064 кв.м. не е нанесен като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта, като същият е идентичен с ЧАСТ от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО-район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „30-та“, целият с площ от 21187 кв.м., при граници на този поземлен имот: поземлени имоти с идентификатори 68134.8629.35, 68134 8550.5194, 68134.8550.5195, 68134.8550.5208, 68134.8550.5207, 68134.8550.2002 (ул. „30-та“), 68134.8550.18, 68134.8629.32, 68134 8629 31 и 68134.8629.33, и при граници на процесния имот с площ от 15064 кв.м., съгласно действащата кадастрална карта, както следва: поземлени имоти с идентификатори 68134.8550.2002 (ул. „30-та“), част от ПИ с ид. 68134.8550.68, 68134.8629.35, 68134.8550.5194, друга част от ПИ 68134.8550.68, 68134.8550.5208 и 68134.8550.5207.

Другата част от имот № 405003 с площ от 3000 кв.м. (северната част на имота) попадала извън регулацията и не била предмет на Решение № 1199/17.05.2012 г. на ОЗГ - „Панчарево“, както и не била предмет на претенцията на ищците. Тази част с площ от 3000 кв.м. от имот № 405003 била нанесена в действащата КК, като ПИ с ид. 68134.8629.35.

Ищците твърдят, че при възстановяване на собствеността върху процесния имот е била спазена процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, имотът бил определен като свободен от застрояване със заповед на кмета на СО - район „Кремиковци“ по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязлото в сила съдебно решение на АССГ, и не е имало никакви пречки за реституцията на имота, включително имотът нямал статут на публична общинска и/или държавна собственост.

Въпреки това, процесният имот, заедно с останалата част на ПИ с ид. 68134.8550.68, били обявени за публична общинска собственост, за което бил съставен Акт за публична общинска собственост № 3136/21.12.2017 г. на Столична община. Съставянето на този акт било без правно значение по отношение на правото им на собственост върху процесния имот, тъй като същото вече е било възникнало, въз основа на Решение № 1199/17.05.2012 г. на ОСЗ „Панчарево“, гр. София.

Ищците твърдят, че при създаването и одобряването на кадастралната карта и на кадастралните регистри на СО - район „Кремиковци“ при Столична община са допуснати непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в това, че възстановеният им по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот с площ от 15064 кв.м., не е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта, както и грешка в кадастралния регистър, изразяваща се в това, че ищците не били записани в този регистър като собственици на процесния имот. В кадастралния регистър като собственик на целия ПИ с ид. 68134.8550.68, била записана Столична община, въпреки че не е собственик на реалната част от него с площ от 15064 кв.м., представляваща процесния имот, поради което и записването не било правилно.

Предвид изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което:

1. Да бъде признато за установено, че ищците са собственици на следния поземлен имот: РЕАЛНА ЧАСТ с площ 15064 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО - район „Кремиковци“, кв. „Враждебна“, ул. „30-та“, целият с площ от 21187 кв.м., при граници на целия поземлен имот: поземлени имоти с идентификатори 68134.8629.35, 68134.8550.5194, 68134.8550.5195, 68134.8550.5208, 68134.8550.5207, 68134.8550.2002 (ул. „30-та“), 68134.8550.18, 68134.8629.32, 68134.8629.34, 68134.8629.31 и 68134.8629.33 и при граници на горепосочената реална част от него с площ 15064 кв.м.: поземлени имоти c идентификатори 68134.8550.2002 (ул. „30-та“), част от ПИ 68134.8550.68, 68134.8629.35, 68134.8550.5194, друга част от ПИ 68134.8550.68, 68134.8550.5208 и 68134.8550.5207, която реална част с площ от 15064 кв.м. е идентична с Нива от 15.064 дка, ІV категория, находяща се в строителните граници на кв. „Враждебна“, СО - район „Кремиковци“, в местността „Под село“ („Игрището“), съставляваща част от имот № 405003 от кадастрални листа 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощен кадастрален план по чл.13а, ал. от ППЗСПЗЗ на кв. „Враждебна“ - София и част от поземлен имот с пл. № 68 за които е отреден УПИ І-за спортен комплекс от кв.113А по рег. план на гр. София - кв. „Враждебна“, при граници по помощния план, съгласно скица по чл.13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ № 9400-54-/4/ от 23.03.2012 г, издадена от СО - район „Кремиковци“: имот № 405005, имот № 405006, имот № 405004 имот № 405007, имот № 405008, улица, имот № 405001 и останалата част от имот 405003, които граници са обозначени графично по букви АБДЕА на комбинираната скица към съдебно-техническата експертиза по адм.дело № 727/2011 г. на АССГ, който имот с площ от 15064 кв. м. е възстановен с Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на ОСЗ - Панчарево, влязло в сила на 18.06.2012 г., както и ответникът, да бъде осъден да им предаде владението върху имота, и 2. Да бъде признато за установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Кремиковци" при Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК са допуснати:

• непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в обстоятелството, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот с площ от 15064 КВ.М., посочен по-горе не е нанесен като самостоятелен имот в кадастралната карта и - грешка в кадастралния регистър, изразяваща се в обстоятелството, че ищците не са записани в кадастралния регистър, воден от СГКК-гр. София като собственици на горепосочения поземлен имот с площ от 15064 кв.м., както и в обстоятелството, че Столична община е записана в кадастралния регистър, вместо ищците, като собственик на горепосочения поземлен имот с площ от 15064 кв.м., заедно с останалата реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68 по КККР на СО - район „Кремиковци“ одобрени със Заповед № РД-18-61/27 09 2010 г. на изп. директор на АГКК.

Ищците претендират и направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община, е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че осъществява фактическа власт върху процесния недвижим имот. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Ответникът твърди, че процесният имот в кв. „Враждебна“ представлявал спортно съоръжение - футболно игрище и е собственост на Столична община. В съответствие с чл. 5, ал. 1 от Закона за общинската собственост, общината се легитимирала с акт за публична общинска собственост № 3136/21.12.2017 г., като бил налице и предшестващ АОС /публична/ № 1084/17.08.2004 г. Съоръжението било изградено назад във времето, но било напълно годно, функциониращо, действащо и към настоящия момент, служещо за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение, като функциите, целите и действителното му предназначение били в пълно съответствие с чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС.

Ответникът излага съображения, че с оглед пълноценна защита на обществения интерес, законодателят е въвел редица ограничения и рестрикции, за имотите публична общинска собственост, като по силата на закона - чл. 7, ал. 1, 2 и 4 от ЗОС, последните не могат да се придобиват по давност, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, освен в полза на държавата, а собствеността върху имоти - публична общинска собственост, не подлежи на възстановяване.

В конкретния случай, актът за публична общинска собственост от 2004 г. предшествал с 8 години решението за възстановяване на Поземлената комисия от 2012 г., издадено въз основа на съдебно решение по административно дело (за определяне на застроена/незастроена площ), но в пряко противоречие с цитираната разпоредба, недопускаща възстановяване на имоти-публична общинска собственост. Ответникът сочи и че за обезпечаване на нормалното и безопасно функциониране на съоръжението, били разходени значителни финансови ресурси на Столична община.

Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Съгласно разрешението по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д.

№ 8/2014 г., ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. ВКС приема, че в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Когато се предявява иск за ревандикация на недвижим имот, ищецът винаги има правен интерес да ревандикира частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта или не. Затова искът за ревандикация на реална част от урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или съдебен ред. Съобразно мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната карта правопораждащо действие, каквото тя няма. Предвидената възможност за придобиване на реални части от имоти, които не са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта /чл. 200, ал. 1 и 2 ЗУТ, реституционните закони/, изисква тези части да могат да са предмет на самостоятелна защита чрез искове за собственост. Тази защита не може да зависи от административни процедури, като нанасянето им в плана или в кадастралната карта, или от предварителното разрешаване на спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР в първоначалната редакция/. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Предметът на делата в установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост - мотиви по т. 5 от същото ТР. Ето защо предявените по делото искове са допустими Във връзка с момента, към която се установява принадлежността на правото на собственост, следва да се посочи, че съгласно възприетото с ТР № 8 /2016 г. по т. д. 8/2014 г. на ВКС, ОСГК – по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, спорното право на собственост и неточното отразяване на обема на това право се установява към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, понеже само така може да се изпълни изискването на чл. 51 ЗКИР кадастралната карта да отразява актуално правото на собственост. Следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след одобряване на кадастралната карта, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.

Не е формиран спор между страните, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява, че ищците се явяват единствени наследници по закон на Й. С. П., роден на ••••••••., починал на 06.07.1973 г., бивш жител на гр. София. В случая правата на ищците по делото произтичат от възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и от техническата служба на общината.

Положителното решение на поземлената комисия има конститутивно действие, т.е. въз основа на него лицата, в чията полза се постановява, се легитимират като титуляри на правото на собственост върху земеделски земи, което се възстановява по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие. Те представляват стабилен административен акт, който определя имота, чиято собственост се възстановява, и неговия собственик, а при спор за материално право решението се оборва по исков ред.

В случая се установява, че с Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на общинска служба по земеделие „Панчарево" гр. София, влязло в сила на 18.06.2012 г. в полза на наследодателя на ищците е възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари възстановими граници процесния имот: НИВА от 15.064 дка, ІV категория, находяща се в строителните граници на кв. „Враждебна“, СО - район „Кремиковци", в местността „Под село“ /„Игрището“/, съставляваща част от имот № 405003 от кадастрални листа 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощен кадастрален план по чл. 13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на кв. „враждебна“, съответно част от поземлен имот с пл. № 68, за който е отреден УПИ І - за спортен комплекс от кв 113А по плана на гр. София, кв. „Враждебна“, при граници по помощния план: имот № 405005, имот № 405006, имот № 405004, имот № 405007, имот № п 405008, улица, имот № 405001 и останалата част от имот 405003.

Установява се още, че решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността в стари възстановими реални граници е предшествано от извършването на процедура по чл. 11, ал. 4 и чл 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, приключила с издаването на Заповед № РД-64-004/01.03.2012 г. на Кмета на район „Кремиковци" при Столична община на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която е определена свободната от застрояване площ, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и с издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Заповедта не е оспорена от ответника, като от същата се установява, че процесния поземлен имот с площ от 15064 кв.м., представляващ към 2012 г. част от поземлен имот с пл. № 68 е незастроен, като същият попада в УПИ I, кв. Враждебна с отреждане за спортен комплекс. В горепосочената заповед на кмета на район „Кремиковци" изрично е отбелязано, че същата се издава въз основа на влязло в сила съдебно решение № 2274 от 12.05.2011 г. на Административен съд София- град, Второ отделение, 31-ви състав, дело № 727/2011г. /това съдебно решение също е прието по делото и не е оспорено от ответника/. От приетото по делото и неоспорено от ответника Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 9400-54-/4/ от 23.03.2012 г, издадено от главния архитект на район „Кремиковци" при Столична община се установява, че процесния поземлен имот с площ от 15064 кв.м. представлява реална част от бившия имот № 405003, целият с площ от 18064 кв.м., който е нанесен в помощния кадастрален план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на кв. Враждебна - София в кадастрални листа 255, 277, 278, Б- 4-5-Г и е записан в регистъра на бившите имоти на името на наследодателя на ишците по настоящото дело - Й. С. П., съгласно заявление вх. № 1199 от 03.02.1992 г. и опис- декпарация от 1957 г. за внасяне на имота в ТКЗС.

В същото удостоверение от 23.03.2012 г. е посочено още, че бившият имот № 405003 не е нанесен в кадастралния план и ЗРП на населеното място /кв. Враждебна - София/, одобрен със заповед № рд-09-051 от 1991 г. и попада в УПИ I - за спортен комплекс и е част от имот с пл. № 68. Посочено е също, че бившият имот № 405003 /част от който е процесният имот с площ от 15064 кв.м./ от кадастрален лист 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощния кадастрален план с нанесени граници и номера на бившите имоти по графични данни съдържа 18064 кв.м., от които 15060 кв.м. попадат в УПИ ) - за спортен комплекс, а останалите 3004 кв.м. попадат извън регулационния план на населеното място, видно от скица № 9400-54, издадена съгласно чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Освен това в горепосоченото удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че бившият имот № 405003 от кадастрален лист 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощния кадастрален план не е застроен със сгради от трети лица, при спазване на всички нормативни изисквания, съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и в него не са били извършени никакви мероприятия по смисъла на чл. 10Б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Отразено е, че мероприятието „Спортен комплекс“ не е реализирано.

Удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ е придружено от изискуемата се скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, в която процесния имот с площ от 15064 кв.м., представлява реална част от бившия имот № 405003 е локализиран с точни граници и посочени съседни имоти по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, както спрямо бившия имот № 405003, част от който е същият, така и спрямо имотите по действащата кадастрална карта, е видно, че процесния имот с площ от 15064 кв.м. е част от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61 от 27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Установява се безспорно, че заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ са издадени въз основа на влязлото в сила Решение № 2274 от 12.05.2011 г., постановено по адм.дело № 727/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 31-ви състав, влязло в сила на 31.05.2011г., с което е отменена предходната заповед на кмета на район „Кремиковци" - СО по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е определена като незастроена част с площ от 15064 кв.м. от бившият имот № 405003 от кадастрален лист 255, 277, 278, В-4-5-Г по помощния кадастрален план на кв. враждебна, местността „Под село", респективно част от имот с пл. № 68 в УПИ I - за спортен комплекс, като имотът, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е обозначен по букви АБДЕА в комбинираната скица, приложена към приетата по адм. дело съдебно-техническа експертиза. Ответната Столична община чрез кмета на район „Кремиковци" при Столична община е била страна по това дело и решението по него има сила на пресъдено нещо по отношение на нея.

Относно въведеното от ответника оспорване възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на решението за реституция, съдът намира следното:

По въпроса какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл. 108 от ЗС да се произнесе по валидността /и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, е постановено задължително за съдилищата тълкувателно решение от 14.01.2013 г. по тълкувателно дело № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от държавата, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл. 302 от ГПК, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. Нещо повече, съдебното решение за земеделска реституция обвързва и е противопоставимо и на правоприемниците на държавата, ако правоприемството е настъпило след започване на административната процедура по възстановяване на собствеността и влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ - решение по гр. д. № 3296/13 г. и р. по гр. д. № 681/12 г. на първо г. о. на ВКС. Правоприемниците на държавата не могат да са с повече права от нея /така решение по гр. д. № 5615/13 г. на ВКС, Първо ГО./, затова и те, както държавата, не могат да възразяват за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а са обвързани от него. Даденото в цитираната практика на ВКС разрешение на въпроса съответства на практиката на ЕСПЧ. Така в решение на ЕСПЧ по дело. срещу България от 15.11.2011 г. е прието, че държавата и нейните правоприемници са обвързани от решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи.

Предмет на пряк съдебен контрол по адм.дело № 727/2011 г. на АССГ, Второ отделение, 31-ви състав е Заповед № РД-64-00Ф01.03.2012 г. на Кмета на район „Кремиковци" при Столична община, издадена на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която е определено, че процесният имот не е застроен и върху него не са проведени мероприятия, които да възпрепятстват реституцията му по ЗСПЗЗ. Тази заповед е част от процедурата по възстановяването на правото на собственост на ищците по реда на ЗСПЗЗ, приключила с издаването на Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на Общинска служба по земеделие „Панчарево" гр. София, с което процесния имот с площ от 15064 кв.м. е възстановен в стари реални граници на ищците по настоящото дело.

В производството по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ по определяне застроената, респективно незастроената част от заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот кметът на общината не действа като орган на местната власт, а като представител на Държавата, на когото с подзаконов нормативен акт е делегирана компетентност със своя заповед да решава определени въпроси, свързани с възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху земи в урбанизираните територии. С оглед на това, когато заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е била предмет на пряк съдебен контрол /какъвто е настоящия случай/, постановеното решение обвързва Държавата и общината. Поради това въпросът за наличието на строителство, съставляващо пречка за реституция по смисъла на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, респективно на незастроена част, подлежаща на възстановяване, съгласно чл. 11, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не може да бъде пререшаван както в административното производство пред ОСЗ по възстановяване на собствеността /влязлата в сила заповед или заместващото я съдебно решение са задължителни за нея/, така и в производството по спор за собствеността, в който постановеното от ОСЗ решение за възстановяване на собствеността върху незастроената част е съобразено с издадените въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното, след като въпросът дали процесния имот е застроен или незастроен е разрешен в производство по пряк съдебен контрол на административния акт - заповедта на кмета по чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, то същият не може да се пререшава от гражданския съд по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, поради което и Решение № 1199 от 17.05.2012г. на Общинска служба по земеделие „Панчарево" гр. София, с което процесния имот с площ от 15064 кв.м. е възстановен в стари реални граници на ищците по настоящото дело легитимира в пълна степен ищците като собственици на процесния имот и следва да бъде зачетено от съда.

По делото се установи, че процесният имот с площот 15064 кв.м, е идентичен с бившата нива от 15, 064 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на кв. Враждебна, район „Кремиковци", Столична община, в местността „Под село" /„Игрището"/, съставляваща част от имот № 405003 от кадастрални листа 255, 277, 278, Б-4-5-Г по помощен кадастрален план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на кв. Враждебна - София и част от поземлен имот с пл. № 68, за който е отреден УПИ I - за спортен комплекс от кв. 113А по регулационния план на гр. София- кв. „Враждебна", при граници по помощния план, съгласно скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ № 9400-54-/4/ от 23.03.2012г., издадена от район „Кремиковци" при Столична община: имот № 405005, имот №405006, имот №405004, имот №405007, имот № 405008, улица, имот № 405001 и останалата част от имот 405003.

Представения с отговора на исковата молба от ответника Акт за публична общинска собственост № 3136 от 21.12.2017г. на Столична община е издаден след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Кремиковци" - СО, като неправилно същия акт е издаден за цялата площ на незастроения поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68, вместо само за частта от него, която не е реституирана в полза на ищците с Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на Общинска служба по земеделие „Панчарево", гр. София. Това решение на общинската служба по земеделие от своя страна е издадено след надлежно проведена реституционна процедура.

По делото безспорно се установи, че не е имало никак ви законови пречки за издаване на Решение № 1199 от 17.05.2012г. на ОСЗ „Панчарево", гр. София, включително не е имало такива по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във връзка с § 1в, ал. 3 на ДР от ППЗСПЗЗ.

От доказателствата по делото се установи, че в процесния имот не е проведено никакво мероприятие на държавата и общината, което да е пречка за реституцията на имота по ЗСПЗЗ, както към меродавния момент - влизането в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991г./, така и след това до издаването на Решение № 1199 от 17.05.2012 г. на ОСЗ „Панчарево", гр.София. Това се установява по безспорен начин както от документите, издадени от администрацията на район „Кремиковци" при Столична община - Заповед № РД-64-004/01.03.2012 г. на Кмета на район „Кремиковци" при СО, Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 9400-54-/4/ от 23.03.2012 г., издадено от район „Кремиковци" при СО, Скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ № 9400-54-/4/ от23.03.2012г., издадена от район „Кремиковци" при СО и Акт за публична общинска собственост № 3136 от 21.12.2017 г. на Столична община, в които е посочено, че процесният имот не е застроен и че върху него не е проведено мероприятие на държавата и общината, което да е пречка за реституцията му по реда на ЗСПЗЗ, така и от заключението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза, които са категорични, че в периода до 14.08.2020 г. в процесния имот не се установява изграждане на спортно съоръжение /в т.ч. футболно игрище/ или друго мероприятие, строителни дейности и съоръжения по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 3 на ДР от ППЗСПЗЗ, както и че към момента на издаване на Акт за публична общинска собственост № 3136 от 21.12.2017 г. на Столична община процесния имот не е бил застроен. Вещите лица констатират, че по застроителния план от 1991 г. в процесния имот е предвидено изграждане на две тенис корта, хандбално игрище и волейболно игрище/ няма предвидено мероприятие футболно игрище/, които не са реализирани на място, както не е реализирано и друго мероприятие, включително и футболно игрище, видно и от графичния и снимков материал към експертизата. Според вещите лица строителни дейности в процения имот е имало след 2020 г. - осветителна система /осем стълба за осветление/, седалки /трибуни/ и сонда.

Според заключението на основната СТЕ по кадастралния план и регулационния план на село Враждебна от 1926 г. процесният имот попада извън регулация - в земеделска територия. Процесният имот е включен в регулацията на кв. Враждебна едва след издаването и влизането в сила на Заповед № РД-09-051 от 14.01.1991г. на Председателя на Вр. ИК на ОБНС Кремиковци, която е изменена със Заповед № РД-09-50-058 от 29.06.2004 г. на Кмета на район „Кремиковци" - СО, със Заповед № РД-09-50-002 от 08.05.2009 г. на Кмета на район „Кремиковци" - СО и със Заповед № РКР19-РА50-19 от 05.03.2019 г. на Главния архитект на район „Кремиковци" - СО, като попада в УПИ, отреден за спортен комплекс. Именно след изменението от 2019 г. в процесния имот и останалата част от поземлен имот с идентификатор 68134.8550.68 започва извършване на строителни дейности.

В случая е без правно значение, че преди Акт за публична общинска собственост № 3136 от 21.12.2017г., издаден от Столична община е бил издаден Акт за публична общинска собственост № 1084 от 17.08.2004г., тъй като към тази дата процесния имот не е бил общинска собственост и разпоредбите на чл. 7, ал. 1, 2 и 4 от ЗОС не са приложими. За да бъде един имот публична общинска собственост трябва преди всичко да е общинска собственост, т.е. да е бил придобит от общината по някой от способите, посочени в чл. 77 от ЗС. Отреждането на имота за обществено мероприятие по регулационния план от 1991г. не го прави само по себе си общинска собственост, включително и публична, т.к. от значение в случая е фактическото състояние на имота, т.е. дали има реализирано мероприятие на държавата или общината, което да води до възникване на обект – публична собственост /такова мероприятие липсва в случая/. Очевидно е, че както към 17.08.2004 г., така и към 21.12.2017 г. в процесния имот не е било осъществено каквото и да било мероприятие на държавата или общината. В него не е имало изградено спортно съоръжение или друг обект или съоръжение, който да се актува като публична собственост и да е пречка за реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ.

В случая следва да се има предвид и, че към 1991г., когато е одобрен първия регулационен план за имота ЗТСУ-отм. не е предвиждал регулационния план за обществено мероприятие да има непосредствено отчуждително действие, каквото е имал например дворищно-регулационния план. Плановете, одобрени при действието на ЗУТ също нямат непосредствено отчуждително действие, поради което в случая няма как да се приеме, че процесния имот е общинска собственост, с оглед на което и не е имало основание да бъде актуван като общински. Ето защо горните актове за публична общинска собственост не могат да легитимират общината като собственик на процесния имот и същите не са пречка за реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ. Тяхната формална доказателствена сила е оборена от събраните по делото доказателства по отношение на реалната част от имота с площ от 15064 кв.м. /процесния имот/.

В отговора на исковата молба не се сочи друго основание, по силата на което общината да се счита за собственик на процесния имот. Наред с това с определението по чл. 140 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че Столична община осъществява фактическа власт върху процесния недвижим имот. Ето защо следва де се приеме, че ответникът държи процесния имот, собственост на ищците, без правно основание, поради което и искът по чл. 108 ЗС се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Следва да се уважи и искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

По отношение на отговорността за разноските: При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски разполагат единствено ищците, като същите установяват такива в общ размер от 11913, 32 лв., съгл. представен списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците съдът намира за неоснователно предвид броя и вида наисковите претенции, извършените процесуални действия, както фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд