Решение № 1457 от 15.7.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3687/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000094, издадено от Началник сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на В. И. Д. е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП. В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложената преписка, процесното НП е връчено на дата 09.06.2022г. Върху жалбата е поставен датен печат на ОДМВР-Пловдив, с дата 23.06.2022г. което е индиция, че към тази дата жалбата е била подадена и преклузивния 14-дневен срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН е спазен. ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА НП. В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на 10.03.2022г., около 12: 00 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Златю Бояджиев“ № 2, жалбоподателят спира управлявания от него лек автомобил „Хюндай – Соната“ с рег. № ••••••• в зоната на пътен знак В27. Съдът намира, че така цитираното съдържание на АУАН и НП не отговаря и на най-елементарните изисквания за съдържание по смисъла на чл. 42 и 57 ЗАНН, според които сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. Тези трайно установени принципни положения в практиката бяха препотвърдени с имащото базисно значение ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти. В процесния случай посочените изисквания не са достигнати и в най- минимална степен, доколкото в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на съставомерната форма на изпълнителното деяние. С АУАН и НП на дееца е вменено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП, поради несъобразяване с предписанията на ПЗ В-27. Според чл. 47 ППЗДВП значението на ПЗ В-27 е „Забранени са престоят и паркирането“ От посочената норма е видно, че несъобразяването със знака може да се изрази в две алтернативни форми на изпълнителното деяние: „престой“ или „паркиране“ В същия смисъл е и приложимата санкционна норма на чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП според която: „се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно“. Съгласно легалните дефиниции дадени в чл. 93 ЗДВП: