Решение № 13129 от 27.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2125/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.251, изр.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по жалба от П. И. Х., [ЕГН], чрез адв. Ю. Й. – АК - Варна, срещу Заповед № РД-01-343/29.08.2025г. на Командир на военно формирование 22580, с която за извършено нарушение на военната дисциплина, на Х. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, на осн. чл.55, ал.4, чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, и чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на материалния закон и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че заповедта не кореспондира с доказателствата и е постановена при погрешно установена фактическа обстановка. Подчертава, че дисциплинарнонаказващият орган е възприел единствено фактите и обстоятелствата по дисциплинарното обвинение, като не е била извършена всеобхватна проверка. Твърди, че не са били проверени и обсъдени дадените от лейтенант Х. обяснения, както и че липсва яснота в какво се състои дисциплинарното нарушение – кога, къде и с какви конкретни действия е било осъществено. Посочва, че в заповедта липсва конкретика кои са тези лица, към които лейтенант Х. е отправил обиди. Пояснява, че в мотивите на оспорената заповед се съдържат твърдения за „рисково поведение“ и препоръки за „психологическа експертиза“, които не могат да бъдат основание за дисциплинарна отговорност. Твърди, че не му е била предоставена възможност да се запознае с всички доказателства по дисциплинарното производство, както и да даде становище или да направи искане за събиране на доказателства, с което е нарушено правото му на защита. По изложените съображения иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание и представени писмени бележки, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответната страна – Командир на военно формирование 22580, чрез гл. юрисконсулт Р. С., в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Твърди, че в съответствие с чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ Комисията се е произнесла с Протокол №1554/27.08.2025 г., който съдържа данни за нарушителя, описание на нарушението, вредни последици и причинна връзка с нарушението, данни за вината на нарушителя, причини и условия довели до извършване на нарушението, предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и вида на дисциплинарното наказание. Сочи, че е била проведена беседа с лейтенант Х. на 27.08.2025 г., при което е спазен редът по чл.144, ал.1 от ППЗОВСРБ. Твърди, че оспорената заповед съдържа елементите на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ. Сочи, че в изпълнение на чл. 144, ал.1 от ППЗОВСРБ длъжностното лице назначило служебната проверка – командир на в.ф. 22580 е провел беседа с нарушителя и го е запознал с протокола и събраните в хода на проверката документи. Излага съображения, че въз основа на извършената служебна проверка, устни и писмени обяснения от военнослужещи, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че лейтенант Х. е проявил грубо нарушение и виновно неизпълнение на служебни задължения. Твърди, че при определяне дисциплинарното наказание на Х., е била съобразена разпоредбата на чл.247 от ЗОВСРБ. Подчертава, че военнослужещият е такъв по всяко време на денонощието, без значение дали е на работа или не. Сочи, че във Военна полиция е заведено предварително производство с вх. №ВН-30-57/2025 г. по описа на РС „ВП“ – Варна по обстоятелствата и причините, довели до нарушение на военната дисциплина от страна на лейтенант Х. и старшина П.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 15.07.2025 г. бил подаден рапорт от лейтенант П. И. Х. до Командира на Военно формирование 22580, в който било изложено, че на 13.07.2025 г. между 00.10 ч. и 00.20 ч. по време на изпълнение на служебните си задължения, свързани с планиране на операция с личния състав на Х. и поверения му тим, гл. старшина П. Р. П., се е обърнал към него с думите „виждам, че искаш да се доказваш“, на което той е отговорил, че не се доказва, а изпълнява задълженията си по устав, и съгласно длъжностната характеристика на командир на тим. След това гл. старшина П. П. му е заявил, че е „светлинни години по-зле от него“, а след опит от страна на Х. да прекрати разговора, го е нарекъл „шматка“, което Х. възприел като унизителна обида към офицер. Главен старшина П. П. е продължил да изрича обидни квалификации и провокации, след което Х. е извикал подчинения му личен състав, за да изкажат мнението си относно цялостната дейност на Х. като командир на тим „Морски специални операции – Буревестник“ във военно формирование 22580 – Приселци. Като мотиви за подаване на рапорта, Х. е посочил, че със своето поведение гл. старшина П. П. нарушава ЗОВСРБ и Заповед №ОХ-858/27.09.2021 г. на Министъра на отбраната относно утвърждаване на „Етичен кодекс за поведение на военнослужещите“. Посочено е, че с поведението си гл. старшина П. подронва авторитета на офицер от командния състав на центъра за морски специални операции, накърнява личното му достойнство не само като военнослужещ, злепоставя го с думите си пред по-младши по звание и подкопава моралния облик на военно формирование 22580 – Приселци и на Въоръжените сили на Република България. Направен е извод, че с провокативното, обидно и демонстративно поведение, гл. старшина П. П., нарушава разпоредбите на чл.178, ал.1 и ал.3, чл. 242, т.3 и т. 9 от ЗОВСРБ. Посочено е, че чрез обидни квалификации и лични нападки от гл. старшина П. към офицер, първият демонстрира неуважение към командир пред подчинения му личен състав, с което П. е нарушил чл.109, ал.1 и ал.2 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. Със Заповед № РД-13-138/23.07.2025 г. на Командир на Военно формирование 22580, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ, е назначена комисия за извършване на служебна проверка и изясняване на обстоятелствата във връзка с подаден рапорт от военнослужещ от военно формирование 22580 – Приселци с рег. №626/15.07.2025 г. В Становище рег. №5456/18.08.2025 г. на Психолога на Военноморските сили, във връзка с проведено психологическо изследване, е направен извод, че във формированието е налично напрежение, което е пренебрегвано. Посочено е, че липсата на управление на процеса води до „изпускане на парата“ в неподходящ или неочакван момент. Резонно е да се предположи, че това „изпускане“ ще се случи през по-чувствителните, склонни към самоанализ и насочени към минали несгоди личности. Събраните в хода на служебната проверка доказателства – сведения и обяснения от военнослужещи и други материали, включително резултатите от извършената проверка, Комисията назначена със Заповед №РД-13-138/23.07.2025 г. на Командир на Военно формирование 22580, обективира в Протокол рег.№1554/27.08.2025г. /л.1-5 от адм. преписка/. Посочено е, че постъпките на лейтенант Х. създават неблагоприятно влияние върху психологическия климат във формированието, което може да доведе до увеличаване на риска при изпълнението на задачите на военното формирование. В обясненията на гл. с-на П. е изложено, че в даден момент от започнатия от него разговор на тема усъвършенстване на процеса на провеждане на тактико-специална и огнева подготовка при съвместната им работа, лейт. Х. се афектира и започва да го обвинява в некомпетентност, да повишава тон и да демонстрира агресивно поведение. Установено е също, че лейтенант Х. сам извиква военнослужещите от тим „Буревестник“, които са по-младши по звание от него и им обяснява на висок глас разговора си с гл. с-на П., като при опита на последния да обясни защо се е стигнало до тази ситуация е бил прекъснат с думите „Млъкни, млъкни, ти си много долен…“. Комисията е посочила, че в писмените обяснения на гл. с-на П., както и от военнослужещи – свидетели на случилото се, са посочени действия и поведение на лейтенант Х., сочещи нарушение на военната дисциплина съгласно чл.242, т.3 и т.9 от ЗОВСРБ, и уронващи авторитета на инструкторския състав и военното формирование пред чуждестранни военнослужещи и членове на специализирани структури на МВР. Посочени са и примери за отправяне на вербални заплахи за физическа саморазправа и обиди от лейт. Х. към други военнослужещи, както и прояви на агресивно поведение. Прието е, че такъв вид поведение създава предпоставки за агресивни взаимоотношения, за влошаване на психо-социалния климат във формированието, за насаждане на високо ниво на конфликтност, включително за маловажни ситуации, за всяване на страх в личния състав на формированието и усещане за безнаказаност. Направен е извод, че с действията си лейтенант Х. е допуснал нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.3 и т.9 от ЗОВСРБ, неспазване на чл.178, ал.1 и ал.3 от с.з., чл.115, ал.1 и ал.2, чл.116, т.3, т.7, т.8, чл.117, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7, чл.120, т.8, т.12 и т.13 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, а също и на т.4.2, т.4.10, т.5.1, т.6.7, т.7.8, т.7.9, т.7.11, т.8.11 на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Като причини и условия, довели до извършване на нарушението е посочено от Комисията – отдавна възникнали и неразрешени във времето проблеми при съвместната работа на лейтенант Х. и гл. с-на П. по време на провеждане на тактико-специална и огнева подготовка, при изпълнение на задачи по време на тактически учения, различните им гледни точки за прилагане на ръководни документи, както и разликата в натрупания професионален опит. Пояснено е, че описаната ситуация се разиграва на седмия ден от провежданото учение за сертификация на МТГрСО /Морска тактическа група за специални операции/ в рамките на военноморско учение с международно участие „БРИЗ 2025“, когато психо-физическата устойчивост и издръжливост на участващите военнослужещи са били поставени на изпитание и желанието за достойно представяне е пренапрегнало личния състав. Комисията е направила предложение, на основание чл.247 от ЗОВСРБ, чл.139, ал.1 и ал.2 от ППЗОВС, чл.244, т.3 от ЗОВСРБ и чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, на лейтенант П. И. Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. Предложени са и допълнителни мерки и действия по отношение на Х.. На 27.08.2025 г. Командир на военно формирование 22580 – Приселци е извършил беседа с лейтенант Х., за което е изготвен Протокол рег. №1560 за налагане на дисциплинарно наказание на лейтенант Х.. Л. Х. е запознат с протокол рег. №1554/27.08.2025 г. от извършена служебна проверка и констатираното с него нарушение, като му е разяснено, че ще му бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ „строго мъмрене“. От Командира на Военно формирование 22580-Приселци е издадена Заповед №РД-01-343/29.08.2025 г., с която на основание чл.55, ал.4, вр. чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ, вр. чл.137, ал.1 ППЗОВСРБ, на лейтенант П. И. Х. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ /л. 20-22 адм. пр./. Дисциплинарнонаказващият орган приел, че на 13.07.2025 г. след полунощ, в общото помещение на офицерския състав и секция „Подготовка“ от център „Морски специални операции“ в сграда №8, гл. с-на П. влиза в пререкание с лейтенант Х., като по младшият използва изрази като „мога да ти бъда баща“, „виждам, че искаш да се доказваш“, „шматка“, „светлинни години по-зле си от мен“, в присъствието на по-младши военнослужещи. Били възприети изцяло мотивите на Комисията, назначена със Заповед №РД-13-138/23.07.2025 г. на Командир на Военно формирование 22580, обективирана в Протокол рег.№1554/27.08.2025г./л.1-5 от адм. преписка/. В заповедта дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че с действията си лейтенант П. Х. е допуснал нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.3 и т.9 от ЗОВСРБ, не е спазил чл.178, ал.1 и ал.3 от с.з., чл.115, ал.1 и ал.2, чл.116, т.7 и т.8, чл.117, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, а също и на т.4.2, т.4.10, т.5.1, т.6.7, т.7.8, . 7.9, т.7.11, т.8.11 на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. На основание чл.55, ал.4 и чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, на лейтенант П. И. Х. – Командир на тим „Буревестник“ от център „Морски специални операции“ на военно формирование 22580 - Приселци е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“. По делото са допуснати и разпитани като свидетели Г. О. Ц. и Д. С. Д.. Съгласно прието по делото Експертно решение № 1/2025г. на постоянно действащата специализирана комисия за оценка на психологичната пригодност на военнослужещи/резервисти, лейтенант П. Х. е психологично пригоден за военна служба. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на заповедта, до компетентния съд, в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, вр. чл. 251 от ЗОВСРБ / заповедта е връчена на 01.09.2025г., а жалбата е подадена по пощата на 09.09.2025г., видно от пощенското клеймо на плика на л.7 от делото /, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. При извършване на проверката по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 248 от ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.137 ал.1 ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание „забележка“, „мъмрене“ и „строго мъмрене“ се налага от преките командири /началници/. В случая заповедта е издадена от командира на военното формирование 22580 Приселци, т.е. от компетентен орган. Наказанието е наложено на 29.08.2025 г., а фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение на военната дисциплина са обективирани в протокол с рег. № 1554/27.08.2025 г., съставен от комисията, назначена със Заповед на Командира на военно формирование 22580, т. е. наказанието е наложено в предвидения в чл. 249, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОВСРБ срок. В съответствие с предвидената процедура, на основание чл. 142 от ППЗОВСРБ, командирът на военното формирование е назначил служебна проверка, която да бъде извършена от определената комисия. Последната, в изпълнение на чл. 143 от Правилника, е изготвила протокол с необходимите реквизити, в който е обективирала констатациите, изводите и предложенията си, и е приложила подкрепящите ги доказателства. Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на дисциплинарното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадената заповед. Действително представеният Протокол рег.№ 1560/27.08.2025г. от проведена беседа с военнослужещ от военно формирование 22580 – Приселци не е съставен в съответствие с изискванията на чл.144, ал.2, изр. последно от ППЗОВСРБ, тъй като не е подписан от участвалите лица извън лейт. Х.. Посоченото нарушение, обаче, съдът намира за несъществено, и като такова – неопорочаващо законосъобразността на цялата процедура. Атакуваната в настоящото производство заповед е издадена в писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ., като съдържа необходимите реквизити. В мотивите на оспорената заповед, обаче, е прието, че жалбоподателят е нарушил чл.178, ал.1 и ал.3 от ЗОВСРБ, чл.115, ал.1 и ал.2, чл.116, т.3, т.7, т.8, чл.117, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7, чл.120, т.8, т.12 и т.13 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България, а също и на т.4.2, т.4.10, т.5.1, т.6.7, т.7.8, т.7.9, т.7.11, т.8.11 на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, които представляват нарушения на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.3 и т.9 от ЗОВСРБ. Касае се за множество и различни правни основания и дисциплинарни състави: спазване на морални ценности, норми и правила на лично поведение; проявяване на смелост и храброст при изпълнението на поставените задачи, с оценяване реално степента на риска в своята дейност; проявяване на прямост в отношенията си, нетърпимост към измамата, лицемерието и закононарушенията и стремеж честно, искрено, с достойнство и чест да преодоляват собствените си грешки и тези на колегите си; да проявяват нетърпимост към всички прояви, уронващи престижа на армията и военната професия, като израз на лоялността им към въоръжените сили; да ценят живота и здравето на колегите си, както и собствения си живот; уважение и вежливост към всеки и към всички; развиване на военните традиции и издигане престижа на родината и въоръжените сили; проявяване на лоялност, колегиалност и вежливост; безпристрастност, недопускане на дискриминация и др. Настоящият състав намира, че подвеждането на извършеното под толкова много и разнородни правни квалификации не покрива изискването на чл. 148, ал. 1 във вр., ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочването в заповедта на множество нарушени разпоредби, без да са конкретизирани и ясно формулирани конкретно осъществените от жалбоподателя различни действия и/или бездействия, които да са в нарушение на тези нормативни изисквания, подкрепени със съответните доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, а не с общо препращане към материалите по преписката, не изпълва изискването на чл. 148, ал. 1 и, ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание. В случая е нарушено и императивното изискване на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, приложим по препращане от чл. 252 ЗОВСРБ, дисциплинарното нарушение да бъде описано и като разпоредби и задължения, които са нарушени, като липсата на конкретни фактически мотиви, обвързани със съответните императивни задължения, които са нарушени, представлява самостоятелно правно основание по чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Тази липса на конкретни мотиви в заповедта препятства както съдебния контрол за законосъобразност на заповедта, така и защитата на засегнатото лице. Така посочения изключително широк спектър "правни основания" имат за конкретно фактическо основание единствено възникналата на 13.07.2025г. конфронтация, допълнена с общи твърдения за поведението на жалбоподателя в други неконкретизирани случаи. Същите са описани по начин, който не изпълва състава на всички приети за нарушени нормативни разпоредби. По тази причина не може да се приеме, че е покрито изискването за постановяване на мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, което от своя страна да даде възможност на нарушителя да организира защита си, а на съда – да провери мотивите на органа. Допуснатата непълнота е съществена и представлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Що се касае до материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдебният контрол обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина, и правилно ли са определени видът и размерът на наложената дисциплинарна санкция. В случая, нарушението на военната дисциплина, за което на лейтенант Х. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“, е квалифицирано като такова по чл. 242, т. 3 и т. 9 от ЗОВСРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 242, т. 3 и т. 9 от ЗОВСРБ, нарушения на военната дисциплина са нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. От фактическа страна нарушението е обосновано с възникнал на 13.07.2025 г. след полунощ в общото помещение на офицерския състав и секция „Подготовка“ от център „Морски специални операции“, разговор, прераснал в конфликт, между лейтенант Х. и старшина П.. Старшина П. влиза в пререкание с лейтенант Х., като използва изрази – „Мога да ти бъда баща“, „Виждам, че искаш да се доказваш“, „Шматка“, „Светлинни години по-зле си от мен“, към жалбоподателя. Установено е от дисциплинарнонаказващия орган, че лейтенант Х. сам извиква военнослужещите от тим „Буревестник“, които са по-младши по звание от него и им обяснява на висок глас разговора си с гл. с-на П., като при опит на последния да обясни защо се е стигнало до тази ситуация е бил прекъснат с думите „Млъкни, млъкни, ти си много долен…“. Безспорно с изричане на думите от лейтенант Х. „млъкни, млъкни, ти си много долен…“ към старшина П., лейтенант Х. е нарушил правилата на военната вежливост. Дори и преди това да е имало разгорещен разговор, съответно Х. да е бил предизвикан от старшина П. с цитираните реплики, това не оправдава ответната реакция на жалбоподателя. Следвало е лейтенант Х. да се отнесе внимателно и учтиво към старшина П., да опита да деескалира ситуацията, и до продължи разговора в обсъждане и анализиране на подготовката. Именно като военнослужещ, при това ръководител на тим, лейтенант Х. е следвало да контролира гнева и емоциите си, да анализира правилно ситуацията и да вземе правилното решение. Наличието на основание да се търси дисциплинарна отговорност на Х., предвид негово укоримо поведение, се подкрепя от обясненията на ст. лейтенант И. Б., капитан-лейтенант С. Ю., А. П., старшина ІІ степен А., м-с Г. С. Г., гл. старшина П. П., пред комисията, които потвърждават фактическата обстановка, изложена в обжалваната заповед. Следва да се подчертае, че съдържанието на заповедта не обхваща фактите, установяващи се от обясненията на капитан ІІІ Р. Г. Г. Я. пред комисията, както и твърденията на капитан-лейтенант С. Ю., че Х. е уронил престижа на военното формирование пред чуждестранни военнослужещи, респективно – същите не могат да бъдат отчитани като обосноваващи наложеното на жалбоподателя дисциплинарно наказание. Г. описва ситуация с лейтенант Х. случила се на 29.05.2025 г., в която последният се е държал нагло, неуважително, казвайки че не го интересува и не е негов проблем темата, която се дебатира. Описаната ситуация в обяснението на Капитан ІІІ Р. Г. Я. е от 29.05.2025 г., а в заповедта липсва описание на фактическа обстановка, че жалбоподателят е нарушил военната дисциплина за този период. Също така в производството пред Комисията, а и в мотивите на заповедта, не е било предмет на изследване поведението на лейтенант Х. по отношение нарушението на военната дисциплина - отдаването на чест. В този смисъл остава недоказано твърдяното нарушение на военната дисциплина в тази част. Наличието на несъответствие между фактически и правни основания е порок обуславящ незаконосъобразността на административния акт в тази част. В мотивите на оспорената заповед декларативно е посочено, че с действията си лейтенант Х. е нарушил военната дисциплина, уронил е авторитета на военното формирование и вида въоръжена сила пред чуждестранни военнослужещи и членове на специализирани структури на МВР. Касателно обаче това нарушение административният орган не е изложил конкретни факти, нито е анализирал и ценил доказателства в негова подкрепа. Дисциплинарната отговорност е лична и при ангажирането й следва ясно и недвусмислено да бъдат посочени чрез кой действия и бездействия е извършено дадено нарушение и какво всъщност представлява самото нарушение. В заповедта липсват фактически основания, които да потвърдят това нарушение на военната дисциплина от страна на Х.. Комисията, назначена със Заповед №РД-13-138/23.07.2025 г. на Командир на военно формирование 22580, не е извършила разследване на това нарушение, бидейки назначена във връзка с подаден рапорт от лейтенант П. И. Х.. Същото е цитирано в заповедта формално, по – скоро като отегчаващо вината на Х. обстоятелство, а не като самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, поради което е останало и недоказано. Не на последно място, при преценката си относно спазването на материалния закон и съответствието с неговата цел, съдът намира, че в заповедта е допуснато явно нарушение на чл.247 от ЗОВСРБ. Съгласно цитирания текст, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Липсват каквито и да било мотиви по посочените точки, които да обосновават защо определеното дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ се явява най – адекватно с оглед вида на нарушението и личността на дееца, респективно - съразмерно на нарушението и отговарящо на целта на закона. Излагането на подробна обосновка защо е наложено именно определеното от наказващия орган наказание като вид, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В оспорената заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага наказание от този вид. Подробна обосновка в тази насока липсва и в протокола от извършената проверка по случая. Не се съдържат конкретни доводи и относно тежестта на приетото нарушение и цялостното поведение на военнослужещия. Видът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съдът не може да извърши такава, а и следва да се посочи че това препятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу акта. Поведението на Х. извън случая от 13.07.2025г. не само не е посочено и обсъдено в заповедта, но и в самата преписка не са налице данни за това – налагани ли са му предходни наказания, получавал ли е награди, похвали, поощрения. По никакъв начин не е отчетено обстоятелството, че конфликтът е възникнал в рамките на провеждано международно учение, когато психо-физическата устойчивост и издръжливост на участващите военнослужещи са били поставени на изпитание и желанието за достойно представяне е пренапрегнало личния състав. В заповедта наказващият орган следва да изложи съображения, обосноваващи вида на наложеното наказание, като вземе предвид предпоставките по чл. 247 ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 244 от ЗОВСРБ са предвидени 7 вида дисциплинарни наказания, подредени съобразно тяхната тежест. При налагането на по-леките наказания е налице оперативна самостоятелност за органа да избере между тях, решението за което следва да е мотивирано - защо е избрано именно това наказание за констатираното нарушение, в контекста на цялостното поведение на военнослужещия. Т. обсъждане липсва в заповедта, като не е ясно по какви причини при очертаната тежест на нарушението и при липса на наведени доводи и доказателства за предходно налагани наказания на Х., или за други отегчаващи отговорността обстоятелства, на същия е наложено средно по тежест наказание „строго мъмрене“. Предвид изискването за мотивиране на акта и с оглед цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, то в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения в нейната форма и при неспазване на материалния закон, поради което следва да се отмени. Предвид изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващия за присъждане на направените разноски следва да се уважи, като Военно формирование 22580 - Приселци се осъди да заплати на оспорващия сумата в размер на 810 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лева, и платена държавна такса в размер на 10 лева. По делото липсва възражение от ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а и същото е под минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г., както и е съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Водим от горното, Варненският административен съд, ІХ-ти състав